№ 63
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Катерина Рачева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000502540 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 261227/06.04.2022 г., постановено по гр. д. № 994/2020 г. по описа на
СГС, ГО, І-6 състав, изцяло е отхвърлен предявеният срещу евентуалния ответник
Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от
80000 лв., представляваща заместващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди
(тъй като Гаранционният фонд би отговарял гаранционно-обезпечително за твърдените от
ищцата неимуществени вреди, само ако ответният застраховател не е обезпечавал през
релевантния период деликтната отговорност на виновния причинител на вредоносния
резултат, по предявените пасивно субективно съединени искове Гаранционният фонд се
явява не предпочитан, а евентуален ответник; но в частта, в която е разгледан този иск, не е
постъпила въззивна жалба от ищеца, поради което въззивният съд следва да приеме, че в
тази част първоинстанционното решение е влязло в сила). Частично е уважен предявеният от
И. И. С. срещу предпочитания ответник ЗД „Бул Инс” АД осъдителен иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД (застрахователният
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е
сключен при действие на отменения КЗ – на 24.12.2015 г.) за заплащане на сумата от 52000
лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 80000 лв.),
представляваща заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 17.07.2016 г., ведно със законната лихва върху присъденото главно
парично притезание от 11.12.2018 г. до окончателното му изплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, а съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 80000 лв., като то следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като
1
пострадалият чрез своето противоправно поведение (управляване на л. а. със скорост от 72
км./ч. при разрешена 50 км./ч. – в противоречие с изискването на чл. 21, т. 1 ЗДвП, като
високата скорост е възпрепятствала времето за реакция и своевременното овладяване на
автомобила след извършената спасителна маневра) е допринесъл в съвкупния
съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат в съотношение 7/20
(35%/100%).
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника
в частта, в която предявеният осъдителен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
във вр. с § 22 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен до сумата от 52000 лв. Въззивникът поддържа
релевираното в отговора на исковата молба оспорване на правопораждащите спорното
материално право юридически факти, а именно че застрахованият при него по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на л. а.
„Тойота Ярис”, с рег. № ******* не е извършил твърдяното нарушение на правилата за
движение по републиканските пътища, поради което той не е осъществил процесния деликт.
Поддържайки своевременно релевираното материалноправно възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, твърди, че приносът на пострадалия превишава
значително определения от СГС - 35%. От друга страна, счита, че присъденото заместващо
обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не
отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД.
Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в
която развива подробни съображения за нейната неоснователност.
Ищецът е подал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в
частта, в която е отхвърлен осъдителният иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
във вр. с § 22 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД над присъдената сума от 52000 лв. до пълния му
предявен размер от 80000 лв. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е
необосновано, тъй като макар и пострадалият ищец да се е движил с превишена скорост,
това противоправно поведение не е в причинно-следствена връзка с настъпване на
вредоносния резултат – от приетите САТЕ се установявало, че дори и при движение с
разрешената за процесния пътен участък скорост, не е могло да бъде предотвратено
настъпването на релевантното ПТП, вкл. и чрез аварийно спиране. Следователно, счита, че в
процеса на доказване не е установено по несъмнен начин частичното материалноправно
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на
пострадалия.
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок отговор на насрещната
въззивна жалба, в която развива подробни правни съображения за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен искът с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ срещу евентуалния ответник – Гаранционния фонд, за
заплащане на сумата от 80000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания във въззивната и насрещната въззивни
жалби.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната и насрещната въззивна жалби.
СГС, ГО, І-6 състав, е бил сезиран с пасивно субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД
2
(главен иск) и чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ (евентуален иск).
Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки
(юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд се произнася само по наведените във въззивната
жалба доводи, като действа като апелация (т. нар. ограничен въззив – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК), поради което основният спор се съсредоточава по отношение на обстоятелството дали
застрахованият по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите водач на л. а. „Тойота Ярис”, с рег. № ******** е причинил релевантното
ПТП чрез своето виновно противоправно поведение, респ. дали решаващият съд е приложил
законосъобразно критериите за справедливост, уредени в чл. 52 ЗЗД, съгласно които следва
да се присъди заместващото обезщетение, както и дали чрез своето противоправно
поведение, изразяващо се управляване на л. а. със скорост от 72 км./ч. при разрешена 50
км./ч. – в противоречие с изискването на чл. 21, т. 1 ЗДвП, пострадалият е допринесъл в
единния цялостен съпричинителен процес на явленията и обстоятелствата в природата за
настъпване на релевантното застрахователно събитие и ако е налице съпричиняване на
вредоносния резултат какъв е каузалният принос на всички участници в процесното ПТП.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства (показанията
на свидетелите, вкл. и на очевидците) и изложените фактически доводи във въззивната
жалба на ответника се изяснява, че на 17.07.2017 г., около 19,45 ч. в гр. София, „Фолксваген
Голф”, управляван от ищеца, се е движел по платното на бул. „Тодор Александров”, с
посока на движение от ул. „Зографски манастир” към бул. „Вардар”. В района преди
кръстовището с ул. „Коньовица” скоростта на този автомобил е била около 72 км./ч., като
той се е движил в средната от трите ленти на пътното платно. В дясната лента – с по-ниска
скорост, се е движил л. а. „Тойота Ярис”, чийто водач е бил застрахован по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество. В даден момент преди кръстовището л. а. „Тойота” частично
навлиза в лентата за движение на л. а. „Фолксваген”, при което неговият водач отклонява
рязко автомобила си наляво, вследствие на което губи контрол върху управлението на
автомобила, който, плъзгайки се и ротирайки се по посока на движение на часовниковите
стрелки, преминава през кръстовището с ул. „Коньовица”, качва се с двете предни колела
3
върху разделителния остров, като последователно се удря с лявата си габаритна стена в
метална тръба на пътен знак, метален парапет и стълб на светофарната уредба, спирайки до
последния. След удара на л. а. „Фолксваген” с пътните съоръжения водачът на л. а. „Тойота”
напуска мястото на произшествието по ул. „Коньовица”.
Тези факти са изяснени и от допусната и приета от СГС като компетентна
първоначална САТЕ. В. л. Е. установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е
субективното поведение на водача на л. а. „Тойота Ярис”, който е навлязъл в коридора на
движение на л. а. „Фолксваген Голф” в момент, когато това не е било безопасно за другите
участници в движението, като е принудил водача на л. а. „Фолксваген” да предприеме
рязка промяна на посоката и скоростта на движението си, водещи до загуба на странична
устойчивост на автомобила, вследствие на което е настъпил пътният инцидент. Изяснява, че
при внезапното навлизане на л. а. „Тойота” в пътната лента, в който се е движел л. а.
„Фолксваген”, ударът между тези две МПС е бил непредотвратим посредством аварийно
спиране от водача на л. а. „Фолксваген”, тъй като л. а. „Тойота” е навлязъл в коридора на л.
а. „Фолксваген”, когато последният е отстоял на 10-11 м. от мястото на пресичане на
траекторията на движение на двата автомобила – поради тази причина водачът на л. а.
„Фолксваген” се е опитал да отклони автомобила вляво, но е настъпила загуба на
устойчивостта на автомобила. Водачът на л. а. „Тойота” е имал техническата възможност да
предотврати произшествието, като пропусне движещия се зад него в съседната средна лента
л. а. „Фолксваген”, и едва тогава да навлезе безопасно в съседната лента за движение.
Поради оспорването на тази експертиза от процесуалния представител на ответника -
при нейното изслушване в проведеното на 15.06.2021 г. о. с. з., СГС е допуснал повторна
САТЕ, която потвърждава вече изяснените от първоначалната САТЕ фактически
(доказателствени) изводи. Установява се, че при движение на л. а. „Фолксваген” със скорост
от 72 км./ч. това МПС не е могло да спре при внезапното навлизане в неговата пътна лента
на л. а. „Тойота”, със скорост от около 30 км./ч. – „при разлика в скоростите от 42 км./ч.
„Фолксваген Голф” би изминал разстоянието от 16 м. за около 1,4 сек., което време е било
достатъчно на водача да предприеме отклонение на л. а. „Фолксваген” вляво с цел избягване
на удара – времето и разстоянието не са били достатъчни за пълното спиране преди мястото
на удара”. И тази САТЕ достига до категоричния фактически извод, че първопричината за
настъпване на процесното ПТП представлява внезапното престрояване вляво от водача на л.
а. „Тойота” в зоната преди кръстовището при наличие на маркировка М1 „Единична
непрекъсната линия”, разделяща лентите за движение.
Съдът възприема изцяло направените от вещите лица доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизите са непротиворечиви (умозаключенията за причините за
настъпване на процесното ПТП са тъждествени), изготвени са компетентно и
добросъвестно, като в. л. са изследвали пълно и задълбочено представените по делото
доказателства, вкл. и при преглед на Протокола за оглед на процесното местопроизшествие
и изготвените снимки, както и свидетелските показания, и са отговорили изцяло на
поставените задачи, предмет на допуснатите САТЕ. Процесуалният представител на
4
ответника не е оспорил повторната САТЕ, а едва във въззивната жалба заявява доводи за
необоснованост на фактическите изводи, до които е достигнала и повторната САТЕ.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и установените
по правилата на логическото мислене, научните достижения и опитните правила
взаимовръзки между явленията и обстоятелства в обективната действителност (арг. чл. 153,
предл. 2 ГПК) – чрез приетите САТЕ, и настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че деянието на водача на л. а. „Тойота Ярис”, с рег. №
********, е противоправно, защото е извършено в противоречие с изискванията на
правилата за движение по републиканските пътища на Република България (чл. 81, ал. 2,
изр. 1 ППЗДвП – „Преди престрояване водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, движещи се в лентата, в която той навлиза”, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 1 ППЗДвП –
„Единична непрекъсната линия” - М1. На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат”), а именно този водач неправомерно е навлязъл в съседната пътна
лента без да е предприел разрешена маневра „престройване” - при неразрешена за
престрояване маркировка М1 (единична непрекъсната линия) внезапно е навлязъл в
съседната пътна лента (без да пропусне движещия се по нея л. а. „Фолксваген”), създавайки
значителна опасност за настъпване на ПТП с попътно движещо се МПС.
Делинквентът (водачът на л. а. „Тойота”) е могъл и е бил длъжен да предвиди и
предотврати общественоопасните последици, като не навлиза в съседната пътна лента, за да
не създава опасност за останалите участници в движението, вкл. и за движещия се в
попътната пътна лента водач на л. а. „Фолксваген”. Като е нарушил предписаните в
диспозициите на чл. 81, ал. 2, изр. 1 ППЗДвП, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 1 ППЗДвП
нормативни правила, неговото противоправно поведение се явява съществената причина
(първопричината) за настъпване на процесния противонормен резултат.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника, което винаги е пълно и
главно, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК. Тъй като
причинените вреди са закономерна, естествена, необходима, присъща последица от
противоправното поведение на делинквента, и настоящата съдебна инстанция счита, че
всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на водача на л.
а. „Тойота Ярис”, с рег. № ********, са осъществени в обективната действителност.
С оглед на релевираните от страните фактически твърдения първоинстанционният
съд е отделил в проведеното на 16.02.2021 г. о. с. з. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за
безспорно и ненуждаещо се от доказване с други доказателствени средства
правнорелевантното обстоятелство, че при настъпване на процесното ПТП деликтната
отговорност на водача на л. а. „Тойота Ярис” е била обезпечена от ответното
застрахователно дружество чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Тъй като причинените вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания на
пострадалия, са закономерна, естествена, необходима, присъща последица от
5
противоправното поведение на делинквента, ищецът установи в процеса на доказване чрез
пълно и главно доказване възникването на всички юридически факти (материални
предпоставки), при чието проявление е породено предявеното спорно материално право.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, дали той е възстановен, неговата
възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие, както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
„Гражданска отговорност” – до 2 млн. лв., при едно пострадало лице, какъвто е настоящият
случай (арг. 266, ал. 1, т. 1, б. „а” КЗ, отм., във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е преживял: 1) черепно-мозъчна травма,
състояща се от следните компоненти: сътресение на главния мозък; разкъсно-контузни рани
в лява челна и теменна области на главата; разкъсно-контузна рана в тилната област на
главата с дефект на кожата; контузия с оток и кръвонасядане на ляв горен клепач и
субконюнктивална хеморагия и 2) травма на опорно-двигателния апарат, състояща се от:
контузия на лява раменна става без рентгенови данни за костни промени и травма на ляво
коляно с частична лезия на предна кръстна връзка и частична лезия на медиалния менискус.
Вещото лице д-р П. П. (специалист неврохирург) изяснява, че сътресението на мозъка е
протекло с количествена промяна в яснотата на съзнанието (объркване, зашеметяване, без
медицински данни за настъпване на безсъзнателно състояние – кома), като това медико-
биологично състояние се характеризира с разстройство на здравето, временно опасно за
живота. От медицинската документация се установява, че при постъпването си в
болничното заведение ищецът е бил объркан, контактен, но е имал моменти на загуба на
съзнание. По скалата за оценка по Глазгоу преживяната кома е била с 14 точки (при 15
точки максимално). Общият лечебен престой за всички травми е продължил 5 дни. Поради
установен мекотъканен дефект в тилната област на главата на 14-ия ден от травмата
пострадалият е постъпил отново на лечение – извършена е ексцизия на дефекта и чрез
оформяне на две ротационни ламба дефектът е закрит без напрежение. Три месеца след
травмата е приет отново за лечение с оплакване от болка и ограничени движения в ляво
коляно – извършена е артроскопия на това коляно, при което е установена частична лезия на
предна кръстна връзка – предна част със здрава задна лента и здрава задна кръстна връзка и
частична лезия на предния рог на медиалния менискус – извършена е частична резекция.
Тази СМЕ установява, че мозъчното сътресение като временна „травматична
парализа” на мозъчната дейност при правилно лечение и режим възстановителният период е
продължило 3-5 седмици. Болките и страданията са били с най-голям интензитет
непосредствено след инцидента – при обработка на раните на главата, при превръзките и
свалянето на конците. Мозъчната симптоматика (най-често главоболие) е най-изразена по
време на болничното лечение с последващо постепенно отзвучаване.
6
Възстановителният процес при контузия на лява раменна става е 20 дни, а за
травматичната увреда на лявата коленна става – за период от 3 месеца (след проведеното
оперативно лечение).
Установява се, че черепно-мозъчната травма (мозъчното сътресение) е протекла без
изява на отпадна неврологична симптоматика. При проведения личен преглед от вещото
лице се изяснява, че ищецът е в добро общо състояние, адекватен, всестранно ориентиран –
не са установени невъзстановени увреди от травмата на главата. Лявата коленна става е без
оток, походката е самостоятелна, пострадалият не съобщава за оплаквания в лявата раменна
става.
При изслушване на тази СМЕ в проведеното на 16.02.2021 г. о. с. з. вещото лице
пояснява, че при преглед на образа от ЯМР-изследване категорично не са установени данни
за контузни огнища (липсват данни за кръвни еквивалентни в мозъка).
От повторната СМЕ (неврохирургичен аспект), изготвена от специалист-неврохирург
след запознаване както с новопредставените медицински документи и новопроведеното
изследване (МРТ на главен мозък от 18.01.2021 г.), както и след личен преглед на ищеца на
18.11.2021 г., се установява, че п ри процесното ПТП ищецът е получил несъмнена открита и
съчетана черепно-мозъчна травма, преценена като мозъчна контузия с кръвоизливно огнище в
левия слепоочен дял на главния мозък („суспектни данни за малка хеморагична контузия вляво
темпорално”). Травмата е съпроводена от лекостепенни количествени нарушения на съзнанието
(обнубилираност), умерено изразена общомозъчна симптоматика, без данни за огнищна
неврологична симптоматика и синдром на МРД, продължителна антеро- и ретроградна амнезия.
При извършеното КТ изследване на главен мозък от 17.09.2020 г. обаче тази находка не се
установява. Но при извършената МРТ на главен мозък, нативна (без контраст) от 18.01.2021 г. се
установява солитарен глиален цикатрикс челно вляво, без други огнищни лезии в мозъчния
паренхим, вкл. и в областта на левия слепоочен дял на мозъка, и патологични промени във
вентрикулната система, базалните цистерни и субарахноидните пространства. На съдовото MP
изследване не се установява съдова патология.
Вещото лице изяснява, че от процесното ПТП пострадалият е получил съчетана черепно-
мозъчна травма и травма на опорно-двигателния апарат. Черепно-мозъчната травма съдържа
следните увреждания: Мозъчна контузия; Кръвоизливно огнище в левия слепоочен мозъчен
дял; Контузия и три разкъсно-контузни рани в челната, тилна и теменна области на главата вляво;
Контузия с оток и кръвонасядане на ляв горен клепач и субконюнктивална хеморагия. Черепно-
мозъчната травма е лекостепенна по критериите на Глазгоу кома скалата, има медико-биологична
характеристика „Разстройство на здравето, временно опасно за живота”. Проведено е 5-дневно
болнично лечение в Клиника по неврохирургия. Оплакванията на пострадалия постепенно са
отзвучавали, не се изявява огнищна неврологична симптоматика. Поради възникналите
усложнения в областта на травмата в тилната област на главата се е наложило повторно болнично
лечение и оперативно лечение - при общ период на възстановяване на мекотъканните травми на
главата с продължителност от около 30 дни.
Възстановителният период на една черепно-мозъчна травма с характер на процесната
продължава до 10-12 месеца, при липса на усложнения. Претърпените от ищеца болки и
страдания, свързани както със самата травма, така и с проведените хирургични интервенции и
манипулации, са били интензивни в първите 10-15 дни, значителни до 30 дни и умерени в
последващия възстановителен период. По делото не е представена медицинска документация за
настъпили усложнения и невъзстановени увреди в резултат на претърпяната черепно-мозъчна
травма. Белегът в лявата челна област на главата е ясно видим и причинява козметичен дефект.
На настоящия етап перспективата за в бъдеще е благоприятна, като допълнителни
усложнения и неблагоприятни здравословни последици от получените травми не се очакват.
Ищецът е възстановен от получената черепно-мозъчна травма, с изключение на съобщаваните и
към момента субективни оплаквания с церебрастенен характер. Към датата на извършения личен
преглед ищецът се намира в добро общо състояние, ясно съзнание, адекватен, всестранно
7
ориентиран. В лявата челна област, над веждата се вижда белег от зараснала разкъсно-контузна
рана с дължина 5 см. В лява теменно-тилна област на главата се вижда друг кожен белег със Z -
образна форма и обща дължина 17 см. от пластичното затваряне на разкъсно-контузната рана в
същата област на главата. Неврологичният статус е нормален, като е възстановена
работоспособността му.
От разширената неврохирургична СМЕ, изготвена от три вещи лица, се потвърждава видът
на получените от ищеца травми вследствие на процесното ПТП. Т. нар. контузия на мозъка е
претърпяла обратно развитие и въпреки изготвеното МРТ на мозъка през 2021 г., което не приема
данни за мозъчна контузия (такава обаче е настъпила) – при ищеца не е описана огнищна
неврологична симптоматика. При пострадалия общомозъчният синдром е бил ясно изразен още на
местопроизшествието – нарушение на съзнанието в степен, при която е бил дезориентиран за
самоличност. Получил е посттравматична амнезия – няма спомен за момента на травмата (т. н.
ретроградна амнезия).
Контузията на лявото рамо е възстановена за период от 30-60 дни; за травматичната увреда
на лявата коленна става (след описаното оперативно лечение) – 3-6 месеца; травмите на клепача и
меките тъкани – 10-30 дни.
След личния преглед на ищеца СМЕ достига до доказателствения извод, че при
пострадалия персистира частичен церебрастенен синдром след претърпяната политравма от
процесното ПТП. Мозъчната контузия в лявата темпорална област е отзвучала като морфология;
отзвучали са и травмите в дясната раменна област и в лявото коляно с разкъсване на предната
кръстна връзка и на медиален менискус.
В момента ищецът е с изразен посттравматичен невротичен синдром от често главоболие с
пулсиращ характер и субективни болки в лявото коляно, усилващи се при ходене. Перспективата
за бъдещето е добра, като не се очакват усложнения и неблагоприятни последици от получените
травми.
При изслушване на разширената СМЕ в проведеното на 15.03.2022 г. о. с. з. вещите лица
поясняват, че остатъчните увреждания се изразяват в главоболие и болки в коляното
(„Главоболието и световъртежът са от мозъчната контузия, коляното от скъсаните менискуси.
Коляното не е оздравяло… „Има дифузна травма на мозъка с количествени нарушения в
съзнанието – леко помрачение на съзнанието, което предполага да има някакви церебрестени
оплаквания”).
От заключението на СМЕ, изготвена от д-р Т. Д. (ортопед) се установява, че ищецът е
получил следните травматични увреждания: контузия на дясната раменна става; навяхване и
разтягане на лявата коленна става; частично разкъсване на предна кръстна връзка на лява
коленна става; частично разкъсване на вътрешния мениск на лявата коленна става и
вътрешна нестабилност на лява коленна става. Контузията на дясната раменна става е
причинила болки и страдания за около 7 дни; травматичните увреждания на лявата коленна
става – трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 4 месеца.
По време на болничното лечение е опериран – частично изрязване на вътрешния мениск и
моделиране на предна кръстна връзка. В момента ищецът изпитва болки с непостоянен
характер и различен интензитет при по-продължително и по-голямо натоварване на лявото
коляно - при влажно и студено време, които изпитва и до момента. Чувства нестабилност в
ставата при ходене. Лявото бедро е по слабо от дясното с 2 см., като лявата коленна става
извършва движения в обем по-малък от нормата с 22%. От двете страни на капачката се
виждат малки белези от операция по 1,5 см. При изследване на обема на движенията се
установява частична нестабилност на ставата.
При обсъждане на приетите като компетентно изготвени СМЕ настоящият съдебен
състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като те са
изготвени след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска
документация и личен преглед на ищеца, като вещите лица са отговорили подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
8
Според субективните възприятия на свидетеля Д. Ц.-В. – майка на ищеца,
първоначално пострадалият не е могъл да я разпознава („Беше неадекватен… неконтактен”),
но впоследствие той започнал да общува с нея и приятелите му. Около 1 месец и половина
след изписването му от лечебното заведение той не е могъл самостоятелно да се
самообслужва. Дълго време използвал помощни средства за придвижване – патерица („Не
трябваше да стъпва на това коляно. С патерица беше почти една година – до другото лято”).
При така изяснените правнозначими факти и въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на делинквента
неимуществени вреди е в размер на 80000 лв. Законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди – в размер на 2 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди
на едно лице, какъвто е настоящият случай – арг. 266, т. 1, б. „а” КЗ (отм.). Следователно, по
този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените
болки и страдания. Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да
бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на 2016 г., и наложилите се
морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (съчетана
черепно-мозъчна травма и травма на опорно-двигателния апарат, като 1) черепно-мозъчната
травма съдържа следните увреждания: Мозъчна контузия; Кръвоизливно огнище в левия
слепоочен мозъчен дял; Контузия и три разкъсно-контузни рани в челната, тилна и теменна
области на главата вляво; Контузия с оток и кръвонасядане на ляв горен клепач и
субконюнктивална хеморагия, а 2) травмата на опорно-двигателния апарат: контузия на дясната
раменна става; навяхване и разтягане на лявата коленна става; частично разкъсване на
предна кръстна връзка на лява коленна става; частично разкъсване на вътрешния мениск на
лявата коленна става и вътрешна нестабилност на лява коленна става; травматичните
увреждания на лявата коленна става са причинили трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за около 4 месеца; проведени са две оперативни интервенции – при
първата е извършена ексцизия и ротационна пластика на дефекта в тилната област на
главата, а при втората частично изрязване на вътрешния мениск и моделиране на предна
кръстна връзка; при наличие на трайни негативни последици: лявото бедро е по-слабо от
дясното с 2 см., лявата коленна става извършва движения в обем по-малък от нормата с
22%; частична нестабилност на ставата; наличие на персистиращ частичен церебрастичен
синдром; остатъчни загрозяващи белези; при общ лечебен и възстановителен период от 10-
12 месеца), настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за
преживените от ищеца болки и страдания, вследствие на настъпилото ПТП, е в размер на
сумата от 80000 лв.
Основателно е обаче релевираното в отговора на исковата молба възражение от
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца (т. нар. „компенсация на
вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на
вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния
съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на
процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването
на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и
9
константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение №
98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т.
д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I
т. о.; Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169
от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК и пр.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните повторна САТЕ
се установява по несъмнен начин, че преди да настъпи процесното ПТП лекият автомобил,
управляван от ищеца, се е движел със 72 км./ч. (при разрешена за конкретния пътен участък
скорост от 50 км./ч.) – тези факти се изясняват и от първоначалната САТЕ. В случай обаче
че л. а. „ Фолксваген Голф” би се движел с разрешената скорост от 50 км./ч., разстоянието до
предвидимата опасност на пътя – неправомерно навлизане на л. а. „Тойота Ярис” в лявата
лента за движение, би било около 25,50 м. При разлика в скоростите от 20 км./ч. л. а.
„Фолксваген” би изминал разстоянието от 25,50 м. за около 4,6 сек., което време би било
достатъчно за водача да намали скоростта, за да не застигне л. а. „Тойота”, вследствие на
което би предотвратил настъпването на ПТП (спирането би могло да се случи спокойно със
2
спирачно закъснение от 2 м/с – при такова спирачно закъснение между двата леки
автомобила би се останало достатъчно разстояние и удар не би настъпил.
Следователно, по несъмнен, безспорен, категоричен начин бе установено в процеса
на доказване от ответника, комуто принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест), че при настъпване на процесното застрахователно събитие
постаралият е нарушил законоустановените правила за движение (чл. 21, т. 1 ЗДвП, във вр. с
чл. 20, ал. 2 ЗДвП). Като се е движел с неразрешена за конкретния пътен участък скорост
(над 20 км./ч. над разрешената), ищецът не е могъл своевременно да намали скоростта с
готовност да спре пред предвидимото препятствие – неправомерно навлизане в неговата
пътна лента на движещия се отдясно лек автомобил, поради което е предприел спасителна
маневра (рязко е отклонил управлявания от него л. а. наляво, вследствие на което е загубил
контрол върху управлението му и автомобилът, плъзгайки се пред кръстовището, се е качил
с двете предни колела върху разделителния остров, отделящ двете платна за движение и
последователно се е ударил с лявата си габаритна стена в метална тръба на пътен знак Г9,
метален парапет и стълб на светофарната уредба). Напротив, в случай че бе се движил с
разрешената скорост, той е могъл и е бил длъжен да намали скоростта и да спре пред
предвидимата опасност.
При преценка степента на приноса на противоправното поведение на пострадалия
следва да се вземе предвид и причината за настъпване на това непозволено увреждане -
неправилно навлизане на делинквента с управлявания от него автомобил в пътната лента на
правомерно движещото се МПС, управлявано от ищеца, вследствие на което е създадена
значителна опасност за настъпване на тежко ПТП. Следователно, първопричината за
настъпване на всички вредоносни последици представлява противоправното поведение на
делинквента – застрахован при ответното дружество по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. При така изяснените
правнорелевантни факти и при съобразяване с казуалния принос на всички участници в
процесното ПТП и настоящият съдебен състав достига до правния извод, че приносът на
водача на процесния лек автомобил (на делинквента) и на пострадалия в съвкупния
съпричинителен процес за настъпване на травматичните увреждания на ищеца възлиза на
35%. Следователно, определеното от въззивната инстанция заместващо обезщетение на
ищеца за причинените му неимуществени вреди трябва да се намали с 28000 лв. (80000 лв. х
10
35%), като то възлиза на сумата от 52000 лв. (80000 лв. х 65%).
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната и насрещната
въззивна жалби следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2
ЗА в полза на процесуалния представител на въззиваемия трябва да се присъди сумата от
5499 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред САС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия-
ответник трябва да бъде присъдена сумата от 1050 лв. – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261227/06.04.2022 г., постановено по гр. д. №
994/2020 г. по описа на СГС, ГО, І-6 състав, в частта, в която СГС се е произнесъл по иска с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на адв.
В. В. О. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № **, ап. * сумата от 5499 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК И. И. С., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. ***, вх. „*”, ет. *, ап. ** да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС” АД сумата от 1050 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11