№ 549 / 30.9.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 09.09.2019 г. в състав:
Председател: Евгения Петкова
при секретаря Татяна И., като разгледа докладваното о. съдия Петкова гр.д.№ 1014 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за установяване вземане на Заявител в заповедно производство, с пр. осн. чл.422, ал.1, вр.чл.415 ал.1 и чл. 410 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
“. П. П. Ф. С. П. р. 5., чрез Б. П. П. Ф. С. к. Б. Е. 2.”, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1. ж. М. 4. Б. п. С., с. 14. п. о. Д. Д.- Заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Ц. Х. С. е предявил иск срещу П.К.Г. xxx ЕГН xxxxxxxxxx.
Искът е за положително установяване вземане о. страна на ищеца по отношение на ответника за сумата о. 842.59 лева главница, сумата о. 217.55 лева възнаградителна лихва о. 01.01.2017г. до 10.11.2017г., сумата о. 100.34 лева мораторна лихва за периода о. 10.11.2017г. до 11.01.2019г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано о. 31.01.2019 г. до изплащане на вземането, за които в заповедно производство по ч.гр.д.№ 248/2019г. на РС- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 165 / 1.2.2019 г.
Ищецът се позовава на образувано в РС-гр. Монтана ч.гр.д..№ 248 / 2019г., в което заповедно производство е Заявител, а ответникът- длъжник и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 о. ГПК за горепосочените суми, както и за 25.00 лв- държавна такса и 50.00 – юрисконсултско възнаграждение. В заявлението и заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича о. следните обстоятелства: При сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер xxxx дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsteгСаrd. На 14.09.2016 год. П.К.Г. е активирал предоставената кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер на 1 000.00 лв. Въз основа на това, за кредитополучателя възникна залължението да погасява в срок минимална месечна вноска, размерът на която, според Общите условия. зависи о. усвоената сума
В исковата молба са изложени обстоятелствата, посочени в заявлението на кредитора по ч.гр.д.№ 248/ 2019 г., входирано на 31.01.2019г., като последните са приети в заповедта за изпълнение относно обстоятелствата, о. които произтича вземането, а именно: погасяване на задължение по договор за револвиращ потребителски кредит о. 14.09.2016г.
Ищецът счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 о. ГПК, тъй като е получил съобщение о. съда за връчване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на длъжника при усл. на чл.47, ал.5 ГПК.
В исковата молба се твърди, че към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задълженията на отв.П.К.Г. по револвиращия кредит / кредитната карта/ са в размер общо на 1 060.14 лв. Тъй като кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредита, съгласно общите условия по заема кредиторът е блокирал използването на кредитнат акарта за в бъдеще. Въпреки многократните опити да поканят длъжникът да покрие доброволно задължението си по револвиращия кредит, същият продължава виновно да не изпълнява.
Потребителят не е изплатил задълженията си по него.
Вземането е изискуемо и ликвидно.
Изложеното мотивира ищецът да потърси съдебна защита на вземането си.
Посочените обстоятелства са факти, изложени като основание в исковата молба. При условията на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис о. същия на ответната страна. Моли съдът да постанови решение, с което „да осъдите същия да заплати на представляваното о. мен дружество горепосочените суми, ведно с направените разноски.
Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедното и исковото производства по представен списък по чл.80 ГПК.
Исковите претенции се поддържат и по същество на спора в постъпило писмено становище по делото чрез ю. П. П..
О. ответника П.К.Г. xxx ЕГН xxxxxxxxxx не е подаден писмен отговор в рамките на указания едномесечен срок със съобщение по чл.131 ал.1 о. ГПК. На осн. чл. 47 ал. 5 о. ГПК съобщението до ответника е приложено към делото и се смята за връчено. На осн.чл.47, ал. 6 о. ГПК на посочената страна е назначен особен представител по делото- адвокат А.К.,xxx, вписан под № 5096 в НРПП, възнаграждението за който е за сметка на ищеца. В подадения отговор на исковата молба е изразено становище за допустимост на предявения иск. Не оспорва договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, посочени в исковата молба. Оспорва приложеното към исковата молба месечно извлечение по кредитна карта и покана за доброволно плащане. Счита, че с приложените доказателства не може да се установи какъв е размерът на претендираните вземания без заключение на съдебно- икономическа експертиза.
В открито съдебно заседание адв. А.К. поддържа изразеното в отговора становище и по-конкретно счита, че следва да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за възнаградителна лихва като неустановена по размер.
Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на съдебно- счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр.чл.235 о. ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и о. доказателствата по делото е установено, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер СКЕХ-12401834 о. 18.12.2015г. между ищеца и ответника П.К.Г., последният е дал съгласието си освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsterСагd. На 14.09.2016 г. П.К.Г. е активирал предоставената му о. Б. П. П. Ф. С.А. кредитната карта с № САRD-13091360, с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лв. За кредитополучателя е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноски-променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Отв. П.К.Г. е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.01.2017 год., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1060.14 лв. Това принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, ответникът продължил без обективни причини, виновно да не изпълнява поетите задължения. Изложеното мотивирало ищецът да потърси съдебна защита на вземането си.
Така въз основа на подаденото на 31.01.2019г. Заявление на кредитора /ищеца по настоящето дело/ за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.№ 248/ 2019 г. по описа на РС- гр. Монтана срещу длъжника /ответника П.К.Г., по което е издадена Заповед за изпълнение № 165 / 1.2.2019 г. за сумата о. 842.59 лева- главница, сумата о. 217.55 лева- възнаградителна лихва о. 01.01.2017г. до 10.11.2017г., сумата о. 100.34 лева- мораторна лихва за периода о. 10.11.2017г. до 11.01.2019г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано о. 31.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата о. 25.00 лева държавна такса и сумата о. 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото.
Ищецът е получил съобщение о. съда за връчване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на длъжника при усл. на чл.47, ал.5 ГПК счита, което обосновава правния му интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 о. ГПК.
В исковата молба са изложени обстоятелствата, посочени в заявлението на кредитора по ч.гр.д.№ 248/ 2019 г., като последните са приети в заповедта за изпълнение относно обстоятелствата, о. които произтича вземането, свеждащи се до погасяване на задължение по договор за револвиращ потребителски кредит.
За изясняване на спора о. фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена о. вещото лице К.И.. Вещото лице е констатира в заключението си, че остатъкът о. задължението на ответника по процесния договор е в размер на 1065.80 лв. и включва: главница и възнаградителна лихва- общо 871.75 лв, в т.ч. главница-842.59 лв; законна лихва /обезщетение за забава/ върху използваната главница о. 842.59 лв за периода о. 01.01.2017 г. /първа пропусната вноска/ до 09.04.2019 г./ датата на завеждане на настоящия иск/ е в размер на 194.05 лв.
Поради липса на информация експертизата не е в състояние да изчисли точния размер на възнаградителната лихва / лихвата се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му/.
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно, неоспорено отстраните.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл.422 о. ГПК, при които предпоставки следва да се произнесе с решение. Събраните доказателства по делото сочат, че към момента на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в МРС- 31.01.2019г. длъжникът по същото /ответник в настоящето/ е имал незаплатени погасителни вноски по сключения със Заявителя /ищец в настоящето/ договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsterСагd, както са посочени по-горе. Няма данни тези суми да са заплатени и към момента на подаване на исковата молба и след това. Ето защо претенцията на ищеца за съществуване на вземането му, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното производство е основателна, с изключение на претенцията за възнаградителната лихва в размер на сумата 217.55 лв като недоказана. Както по-горе е отбелязано ответникът своевременно е оспорил приложеното към исковата молба месечно извлечение по кредитна карта и покана за доброволно плащане. Ищецът не е доказал оспорените факти в тези документи, които са издадени о. него и не съдържат подписа на насрещната страна.
Към момента на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК и при завеждане на исковата молба ответникът е бил неизправен длъжник спрямо кредитора си, твърденията на който за неплатени погасителни вноски по договора се подкрепят о. доказателствения материал в настоящето производство. Страните са подписали договора, който съгл. чл.20а о. ЗЗД има силата на закон за тези, които са го сключили т.е подлежи на изпълнение и отговорност при неизпълнение. При това положение следва да бъде уважен предявения положителен установителен иск относно признаване съществуване вземането на ищеца по отношение на ответника по Заповедта за изпълнение по приложеното ч.гр.д. на МРС/ с посоченото изключение относно иска за възнаградителната лихва/ .
При очертания изход на спора и на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 о. ГПК претендираните о. ищеца разноски в производството по общия исков ред по представен списък по чл.80 ГПК/л.48 о. делото/, следва да бъдат присъдени в тежест на ответника, съразмерно с уважената част о. иска, а именно: 107.00 лв- за платена държавна такса; 90 лв- юрисконсултско възнаграждение; 281.00 лв- депозит за особен процесуален представител и сумата 160 лв- депозит за вещо лице.
По отношение разноските в заповедното производство съдът намира, че ответникът следва да заплати о. посочените в заповедта за изпълнение суми, такива в размер на сумата 21.00 лв- държ.такса и 43 лв- юрисконсултско възнаграждение.
Водим о. горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П.К.Г. xxx ЕГН xxxxxxxxxx /чрез особен процесуален представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК- адвокат А.К.,xxx, вписан под № 5096 в НРПП /, че същият има задължение към ищеца “. П. П. Ф. С. П. р. 5., чрез Б. П. П. Ф. С. к. Б. Е. 2., със седалище и адрес на управление: гр. С. 1. ж. М. 4. Б. п. С., с. 14. за СУМИТЕ: а/ 842.59 лева главница; б/ сумата о. 194.05 лв- мораторна лихва за периода о. 01.01.2017 г. /първа пропусната вноска/ до 09.04.2019 г./ датата на завеждане на настоящия иск/, ведно със законната лихва върху главницата, считано о. 31.01.2019 г. до изплащане на вземането, за които в заповедно производство по ч.гр.д.№ 248/2019г. на РС- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 165 / 1.2.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за възнаградителната лихва в размер на сумата 217.55 лв, като неоснователен.
Осъжда П.К.Г. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати на“. П. П. Ф. С. П. р. 5., чрез Б. П. П. Ф. С. к. Б. Е. 2. сумата 107.00 лв- платена държавна такса; 90 лв- юрисконсултско възнаграждение; 281.00 лв- депозит за особен процесуален представител и сумата 160 лв- депозит за вещо лице, представляващи разноски в производството по общия исков ред, както и сумата 21.00 лв- държ.такса и 43 лв- юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок о. връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :