Р Е Ш Е
Н И Е
№………...
Неприсъствено по реда на чл.239,
ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК
13.01.2020 г., град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, четиридесет
и девети състав, в публично заседание на седми януари през две хиляди и двадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
При участието на секретаря Милена
Узунова, като разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело №13375 по описа
за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод предявен от "В.и к." ООД ***, ЕИК *********
представлявано от ****-Управител чрез пълномощник юрисконсулт ****, против С.Г.С.
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за постановяване на
решение, с което бъде признато за установено, че ответникът С.Г.С., в
качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер 1504716, дължи на „В.и к." ООД суми, както следва: сума в
общ размер на 144.71лв. (сто четиридесет и четири лева и 71ст.), представляваща
1/2 част от общо дължима главница от 289.42лв. за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 01.09.2016г. до 02.01.2019г. на адрес гр.Варна****; сума в
общ размер на 16.62лв. (шестнадесет лева и 62ст.), представляваща 1/2 част от
общо дължимото обезщетение за забава от 33.24лв. върху тази главница за периода
от 05.11.2016г. до 04.02.2019г.; както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-08.02.2019г. до
окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед № 1025 от
11.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2055/2019г. по описа
на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе
по сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1025 от 11.02.20219., а
именно: заплатена държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
В уточнителна
молба от 25.09.2019г. ищцовото дружество е
прецизирало претенцията си като е
посочило по размер и период главните и акцесорни
вземания, представило е доказателства за заплатена д.т. по настоящото
производство в размер на 75 лева.
Видно от уточнителната
молба претенциите на ищовото дружество са
конкретизирани по основание, по размер и по периоди.
Ищецът основава исковата си молба
на следните фактически твърдения:
Твърди се, че „В.и к." ООД,
в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ
бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на С.Г.С. ЕГН **********
и ****ЕГН ********** за имот на адрес ***, които в качеството си на потребители
ги получават и ползват на същия адрес. Твърди, че ползваните В и К услуги на
този адрес се отчитат по партида абонатен номер 1504716, чийто титуляр са С. и
Стоянова. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В и К услуги в срок, което отв. С.
не е правил. Твърди се, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 08.02.2019г. В и К операторът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу С.Г.С. и
Йорданка Георгиева Стоянова, въз основа на което било образувано ЧГД №
2055/2019г. по описа на ВРС, ГК-43 състав. Твърди се, че на 11.02.2019г. съдът
издал заповед № 1025 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която
разпоредил на С.Г.С. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 144.71лв.,
представляваща 1/2 част от общо дължима главница от 289.42лв. за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 01.09.2016г. до 02.01.2019г.; сумата от
16.62лв., представляваща 1/2 част от общо дължимото обезщетение за забава от
33.24лв. за периода от 05.11.2016г. до 04.02.2019г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-08.02.2019г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 12.50лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 25.00лв.
Твърди се, че на 24.07.2019г.
заявителят е уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви
иск за установяване на вземането си срещу С.Г.С., поради което настоящата искова
молба е предявена единствено срещу него и има за предмет припадащата му се част
от общите задължения за ползвани В и К услуги.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
лично е получил ИМ и приложенията към нея. Не е депозирал в съда писмен отговор
по предявения срещу него иск.
В проведено открито съдебно
заседание ищецът се представлява надлежно от процесуален представител, който
прави изрично искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника, като уважи предявените искове. Ответникът редовно призован при усл. на чл.41, ал.1 ГПК. Не се явява и представлява в
о.с.з.
Съдът като взе предвид, че с
редовно връчените на ответника препис от исковата молба (чл.131 ГПК) и призовка
за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и че искът е
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено
решение, като предявеният иск бъде уважен.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер,
съобразно представените доказателства по настоящото делото, като ответника бъде
осъден да заплати 175 лева, от които 75 лева за доплатена държавна такса и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид уважаването на предявените искове изцяло, то следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски, за които ответникът не е
направил възражение в общ размер на 75 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и
чл.239 ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
ответникът С.Г.С. ЕГН ********** ***, в качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1504716, дължи на „В.и к."
ООД сума в общ размер на 144.71лв. (сто четиридесет и четири лева и 71ст.),
представляваща 1/2 част от общо дължима главница от 289.42лв. за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 01.09.2016г. до 02.01.2019г. на адрес
гр.Варна****; сума в общ размер на 16.62лв. (шестнадесет лева и 62ст.),
представляваща 1/2 част от общо дължимото обезщетение за забава от 33.24лв.
върху тази главница за периода от 05.11.2016г. до 04.02.2019г.; както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-08.02.2019г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена
заповед № 1025 от 11.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
2055/2019г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА С.Г.С. ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „****- ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 175 лева,
представляваща сторените по
настоящото исково производство разноски пред РС-Варна от ищеца, както и сумата
от 75 лева, представляваща сторените
разноски от ищеца в производството по чл.417 ГПК по ч.гр.д.2074/2019г. по описа
на РС-Варна, ГО, 10 състав, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението
на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването да поиска от
Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: