Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 28.04.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 641 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство с правно основание
чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 11 - 0000989 от 08.05.2019 г. на Директор на Дирекция “Инспекция
по труда” - Ловеч е наложено на „м.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ул.”Т.К.” № ****, ЕИК ********, представлявано от управителя Д.И.Д., административно
наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ – имуществена
санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Недоволни от постановлението
останали от дружеството, които чрез процесуалния им представител адвокат В.Н.
от ЛАК са го обжалвали, като незаконосъобразно. На първо място в жалбата са
изложени доводи относно това, че в АУАН и НП липсва пълно описание на
нарушението и не са посочени точно нарушените правни норми. Сочи, че не става
ясно дали се налага санкция за това, че лицето работи без трудов договор или за
това, че няма уведомление до НАП. Изтъква се и обстоятелството, че наказващият
орган не е спазил едномесечния срок за произнасяне по преписката по чл.52, ал.1
от ЗАНН, като се е произнесъл след почти 2 месеца. Твърди, че от
доказателствата по случая се налага единствения извод, че няма извършено
нарушение. Алтернативно са развити са подробни доводи относно наличието на
обстоятелства, които характеризират случая като маловажен и наличието на
възможност за приложението на чл.28 от ЗАНН.
По същество в жалбата се сочи,
че дружеството не е извършило вмененото му нарушение на разпоредбата на чл.63,
ал.2 от КТ. Изтъква, че лицето А.М. не е допускана до работа преди да й бъде
връчено копие от уведомлението по чл.63, ал.2 от КТ, поради което описаното в
наказателното постановление не е съставомерно.
В съдебно заседание, редовно
призовани, дружеството жалбоподател се представлява от адвокат В.Н., който поддържа
жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно. Позовава се на показанията на
свидетелката М., които въпреки, че не са твърде убедителни и ясни, дават
отговорна на важно обстоятелство, а именно, че в деня когато тя е попълнила и
подписала декларацията, то този ден й е бил първият работен, а не както
наказващият орган е приел, че това е деня 11.03.2019 година. Изтъква, че под
давление на счетоводителя на фирмата при документалната проверка е бил
представен трудов договор с дата 11.03.2019 г., който не отговаря на
обективната истина, тъй като тогава М. не е работила.
Развива подробни доводи относно
възможността за приложение в случая на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки
забраняващата такава в КТ, като се позовава и на практиката на някои
административни съдилища, без да конкретизира.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от
директора на ДИТ Ловеч – М.М., който пледира жалбата да бъде оставена без
уважение и се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно
издадено. Оспорва възраженията на жалбоподателя и излага подробни аргументи в
подкрепа на тезата си за обоснованост и законосъобразност на наказателното
постановление. Сочи, че свидетелката М. изрично е посочила в попълнената от нея
декларация, че е започнала работа на 11.03.2019 г., както и че е декларирала,
че не й е бил оказан натиск от контролните органи. Счита, че представения
трудов договор с начало от 11.03.2019 г. е бил реален и се подкрепя данни в
книгата за проведен начален инструктаж, както и от изготвения от работодателя
работен график за обекта. Изтъква, че дори и да се приеме, че М. е започнала
работа на 12.03.2019 г., то уведомлението до НАП е направено след обяд, след
приключване на проверката в обекта, т.е. при всички случаи е било връчено след
започване на работа от М..
От
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите И.Д.Б., В.П.Ц.
и А.Н.М., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните,
съдът установи следната фактическа обстановка :
На 12.03.2019 г., в 11:05 часа, свидетелките
И.Б. и В.Ц., заедно с друга тяхна колежка - Пламена Иванова, всичките инспектори
в Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч, извършили проверка по работни места на
обект „С.Б.”, намиращ се в гр.Ловеч, ул.”П.В.” № *, експлоатиран от „м.” ЕООД –
гр.Ловеч, представляван от управителя Д.Д., който също присъствал на проверката.
Според свидетелките, при влизането им в обекта от кухнята избягали няколко
лица, поради което не могли да предприемат каквито и да било действия спрямо
тях. Свидетелката Б. дала предписания относно мерките за безопасност в обекта и
съставила протокол за оглед изх.№ 11-С-02-37/12.03.2019 г. /л.13/, на който се
подписал и управителя Д.Д..
На следващият ден – 13.03.2019
г. свидетелките Б. и Ц., заедно с други двама техни колеги, отново извършили
проверка в обекта, стопанисван от „м.” ЕООД.
При проверката, в кухнята на обекта били заварени да работят две лица, едно от
които била и свидетелката А.Н.М.. Свидетелката М. собственоръчно попълнила и
подписала декларация /л.14/, в която посочила, че работи на обекта от
11.03.2019 г., с продължителност на работния ден от 4 часа и установено работно
време от 08:00 часа до 12:00 часа, като в деня е започнала работа в 08:00 часа.
Посочила също и че средствата с които работи са й предоставени от фирмата,
представител на фирмата следи и контролира процеса на работа, както и че не е
подписвала никакъв договор с фирмата.
Резултатите от проверката били
оформени с протокол за оглед изх.№ 11-С-02-37/13.03.2019 г. /л.15/, на който се
подписал и управителя Д..*** се явил управителят на „м.” ЕООД Д.Д., който
представил трудови договори с наети от дружеството лица, между които и трудов
договор № 2 от 11.03.2019 г. /л.17/, сключен със свидетелката А.М., график за
работното време в обекта за месец март
Резултатите от тази документална
проверка били оформени с протокол за оглед изх.№ 11-С-02-37/14.03.2019 г. /л.16/,
който бил изготвен от свидетелката И.Б.. При проверката освен управителя на
дружеството присъствала и свидетелката В.Ц..
На 27.03.2019 г., свидетелката И.Б.
съставила на „м.” ЕООД – гр.Ловеч, в присъствието на управителя Д.Д., акт за
установяване на административно нарушение № 11-0000989 /л.8-10/, в който
изложила установените при проверките обстоятелства и приела, че на 11.03.2019
г. дружеството, в качеството си на работодател, в експлоатирания от него обект „С.Б.”,
намиращ се в гр.Ловеч, ул.”П.В.” № * е допуснало да работи като „помощник кухня”
лицето А.Н.М., ЕГН : **********, без преди това да му е било предоставено копие
от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Актосъставителката Б. квалифицирала описаното като
нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ.
Като свидетел присъствал при
установяване на нарушението и съставянето на акта се подписала В.Ц..
Управителят на дружеството Д.Д.
подписал акта и получил препис от него. В графата за възражения отбелязал, че
такива ще направи в законоустановения срок в писмен
вид.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН управителят
представил писмени възражения /л.23/, в което посочил, че ръкописно изписаната
част на акта е почти нечетлива и не може да разбере точно съдържанието му. Заявил
е, че не е извършил посоченото нарушение и не е допускал до работа лица без
сключени трудови или граждански договори. Поискал е на основание чл.52, ал.4 от ЗАНН да бъде извършена допълнителна проверка твърдейки, че същата ще установи,
че не е било извършено описаното нарушение. Алтернативно е поискал да бъде
обсъдена възможността нарушението да бъде разгледано като маловажно и да не се
налага наказание.
На 08.05.2019 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 11-0000989, в което наказващият орган
изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая и приел,
че нарушението на трудовото законодателство се състои в това, че в качеството
си на работодател, „м.” ЕООД – гр.Ловеч е допуснало на работа на 11.03.2019 г.,
като „помощник кухня” лицето А.Н.М., ЕГН : **********, без преди това да му е
било предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на
НАП. Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.63, ал.2 от КТ и
наложил на „м.” ЕООД предвидената в
чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Изрично в
постановлението наказващия орган е отбелязал, че нарушението е от тези, които
попадат в кръга на посочените в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, поради
което случаят не може да се разглежда и санкционира като маловажен.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповеди №
ЧР-877/07.07.2017 г. и № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” /л.25-27/ и въз основа на
АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно
разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.1-во от КТ.
При цялостната проверка за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът констатира
нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В тази
връзка съдът счита за основателни възражението и доводите на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на процесното НП. Като
нарушена законова разпоредба в НП е посочена тази по чл.63, ал.2 от КТ,
съгласно която работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно чл.63, ал.1
от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
съответната териториална дирекция на НАП. Но за да възникне задължение за
работодателя да връчи такова уведомление на наетото по трудов договор лице,
следва между тях да е сключен действително
трудов договор. Иначе казано, съществуването на такъв договор е предпоставката
работодателят да предприеме действия по регистрирането му, след което да връчи
на работника уведомлението за направената регистрация на договора и едва тогава
да допусне работника фактически до работа. Ето защо, сключването на трудов
договор винаги предхожда уведомяването до НАП, тъй като съдържанието на
уведомяването е именно наличието на сключен трудов договор. В разглеждания
случай, при извършената на 14.03.2019 г. документална проверка е бил представен
на органите на ДИТ трудов договор между дружеството и свидетелката А.М., в
който е посочено, че е сключен на 11.03.2019 г. в гр.Ловеч. Такъв обаче не е
бил представен в деня на проверката в обекта на жалбоподателя – 13.03.2019 г.,
която видно от протокола за оглед /л.15/ е започнала в 11:06 часа и когато в
обекта е била заварена да работи свидетелката М.. Уведомлението за трудовия
договор пък е било подадено по електронен път до НАП на 12.03.2019 г. в 15:42:27
часа. Явно е, че към момента на проверката такъв договор реално не е
съществувал в правния мир, а същия е бил оформен след и съответно провокиран от
проверката на 12.03.2019 г. от органите на ДИТ, когато намиращите се в кухнята
работници са избягали, както сочат в показанията си и свидетелките Б. и Ц.. В
тази връзка, отразеното в наказателното постановление обстоятелство, че на
12.03.2019 г. в кухнята е била заварена да работи свидетелката А.М. не отговаря
на установените по делото факти, тъй като освен показанията на Б. и Ц., това
обстоятелство се опровергава и от протокола за оглед от 12.03.2019 г. /л.13/,
където такъв факт не е отразен. А.М. е била установена да работи в кухнята на
другия ден – 13.03.2019 г. – факт, който се потвърждава както от протокола за
оглед от тази проверка /л.15/, така и от показанията на свидетелките Б. и Ц. и
обстоятелството, че на този ден М. е попълнила и подписала декларацията по
спазване изискванията на трудовото и осигурително законодателство /л.14/. В
подкрепа на такъв извод са и показанията на свидетелката А.М., която заявява,
че на 12.03.2019 г. й е бил пуснат трудовия договор и тогава тя го е подписала.
Отделно пък, в самата декларация от 13.03.2019 г., в т.18 е отразила, че не е
подписвала никакъв договор с фирмата. Тези данни навеждат на извода, че към
момента на първата проверка, на 12.03.2019 г. между М. от една страна и
дружеството от друга, не е имало реално сключен трудов договор или поне М. не е
подписвала такъв, защото в противен случай би отразила това обстоятелство в
декларацията на л.14. В този смисъл са изцяло и изложените в наказателното
постановление обстоятелства при извършване на нарушението. Същите описват, а и
изрично е формулирано от наказващия орган, че А.М. е била допусната да работи
без да й бъде представено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, като
едновременно с това е прието, че е започнала да работи в на 11.03.2019 година.
Посочено е също така, че при документалната проверка на 14.03.2019 г. е бил
представен трудов договор между М. и „м.” ЕООД, сключен на 11.03.2019 г., но е
пропуснато съществено обстоятелство, а именно : към кой момент фактически е бил
сключен договора, дали е бил наличен към момента на първата проверка на
12.02.2019 г., започнала в 11:05 часа (не е отразено кога е приключила), или е
сключен след това. Същевременно, безспорен факт по делото е, че уведомлението
за трудовия договор е било подадено по електронен път в НАП на 12.03.2019 г., в
15:42:27 часа. А това е обстоятелство пряко касаещо елемент от обективната
страна на нарушението (наличието или не на сключен трудов договор), от тук и
правилната му квалификация. Това обстоятелство се установи едва в хода на
съдебното следствие по делото и както се посочи по-горе в изложението, в
момента на проверката на 12.03.2019 г. писмен трудов договор между свидетелката
М. и дружеството-жалбоподател, подписан и от двете страни и който съответно да
е подлежал на регистриране в ТД на НАП не е бил сключван. Липсват и обективни
данни, че едно от лицата, които тогава са избягали от кухнята е била именно
свидетелката М.. Следователно дружеството е санкционирано за нарушение, което
обективно няма как да извърши, предвид липсата на трудов договор. При това
положение ако се приеме, че М. е била допусната до работа на 11.03.2019 г. и е
заварена от служителите на ДИТ да престира работна
сила на 12.03.2019 г., в 11:05 часа, в какъвто смисъл са твърденията на
въззиваемата страна, обективирани и в обжалваното НП,
то това означава, че е била допусната до работа без трудов договор, а тези
действия съставляват нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, а не на
чл.63, ал.2 от КТ. Обективно невъзможно е да бъде регистриран документ, какъвто
не е бил съставен, като се има предвид и императивната разпоредба на чл.62,
ал.1 от КТ, че трудовия договор се сключва в писмена форма.
Ето защо,
в разглеждания случай съдът счита, че с оглед словесното изписване на
обстоятелствата при извършване на
нарушението и установеното в хода на съдебното следствие по делото,
нарушената правна норма (в случай, че нарушението е безспорно и категорично
установено) е тази по чл.61, ал.1 от КТ, но такава квалификация липсва.
Следва да се има предвид, че по
своята правна същност наказателното постановление е вид правораздавателен
административен акт и в него следва да е налице пълно единство между словесното
описание на извършеното нарушение с посочване на всичките му съставомерни
признаци, цифровата му квалификация и приложимата санкционна норма. В противен
случай съществено се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като то
има право да знае точно какво нарушение му се вменява и съответно е
санкционирано, за да може да организира и реализира това си право в пълен обем.
Неизпълнението на тези изисквания, при всички случаи е съществено процесуално
нарушение и в разглеждания случай това не е направено, което е довело до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и съответно следва
отмяната му единствено на формално основание, без да се разглеждат доводите на
страните по същество на делото, доколкото такива са наведени. И докато законът
позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности
в АУАН (чл.53, ал.2 от ЗАНН), стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина (в
случая отговорността е безвиновна, тъй като е
санкционирано юридическо лице), то това не се отнася за наказателното
постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на
ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който
очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на
правото на защита на жалбоподателя. Не на последно място, това процесуално
нарушение препятства съда, в рамките на своята компетентност да прецени извършено
ли е нарушение и ако е извършено, състава на коя норма е осъществен. Този порок
няма как да бъде саниран в съдебното производство и
съда да измени НП, като накаже дружеството за друго, непредявено
нарушение.
Предвид
така изложените съображения съдът прие, че подадената от Д.Д., в качеството му на
управител на „м.” ЕООД – гр.Ловеч жалба против наказателно постановление № 11-0000989
от 08.05.2019 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч
е основателна и постановлението следва да бъде отменено, като незаконосъобразно
издадено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0000989 от 08.05.2019 г. на Директор на Дирекция “Инспекция
по труда” със седалище гр.Ловеч, с което е наложено на „м.” ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”Т.К.” № ****, ЕИК ********, представлявано
от управителя Д.И.Д., административно наказание на основание чл.416, ал.5, във
връзка с чл.414, ал.3 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение
на чл.63, ал.2 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :