РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Ловеч, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500273 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
С решение рег.№36/17.02.25 г. постановено по гр.д.№288/24 г. по описа на РС-
Тетевен е признато за установено на основание чл. 108 от Закона за собствеността по
отношение на Н. Б. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **** и настоящ адрес в гр.
****, че СД „НИРАЙД - К., С. и Сие” - в ликвидация: ЕИК *********, с адрес гр. София,
ж.к. „Надежда – Г“, бл. 155, вх. В, ет. 9, ап. 58, представлявано от Р. Г. С., ЕГН **********,
от гр. ****, действаща като Ликвидатор е собственик на Поземлен имот с идентификатор
62579.501.14 по КК и КР на с. Рибарица, област Ловеч, с адрес на имота с. Рибарица, ул.
„Даковото“ № 23, с площ на имота от 556 кв.м., трайно предназначение на територията
„урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10 м.“, с номер по
предходен план 16, квартал 2, парцел XXVII, при съседи: имоти с идентификатори
62579.501.554, 62579.501555, 62579.501.13 и 62579.501.12, заедно с построената в този имот
Вилна сграда, построена на основание одобрени проекти от 21.07.1994 г. и издадено
Разрешение за строеж № 43/25.07.1995 г., която сграда е с идентификатор 62579.501.14.1, с
адрес на сградата с. Рибарица. ул. „Даковото“ № 23, със застроена площ от 99 кв.м., брой
етажи 2, с предназначение „Жилищна сградаеднофамилна“, осъден е на основание чл. 108 от
Закона за собствеността Н. Б. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **** и настоящ
адрес в гр. ****, да предаде на СД „НИРАЙД - К., С. и Сие” - в ликвидация: ЕИК *********,
1
с адрес гр. София, ж.к. „Надежда – Г“, бл. 155, вх. В, ет. 9, ап. 58, представлявано от Р. Г. С.,
ЕГН **********, от гр. ****, действаща като Ликвидатор, поземленият имот, който владее
без правно основание, а именно: Поземлен имот с идентификатор 62579.501.14 по КК и КР
на с. Рибарица, област Ловеч, с адрес на имота с. Рибарица, ул. „Даковото“ № 23, с площ на
имота от 556 кв.м., трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно
ползване „ниско застрояване до 10 м.“, с номер по предходен план 16, квартал 2, парцел
XXVII, при съседи: имоти с идентификатори 62579.501.554, 62579.501555, 62579.501.13 и
62579.501.12, заедно с построената в този имот Вилна сграда, построена на основание
одобрени проекти от 21.07.1994 г. и издадено Разрешение за строеж № 43/25.07.1995 г., която
сграда е с иднетификатор 62579.501.14.1, с адрес на сградата с. Рибарица. ул. „Даковото“ №
23, със застроена площ от 99 кв.м., брой етажи 2, с предназначение „Жилищна сграда-
еднофамилна“. ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот на основание извършена обстоятелствена проверка за
собственост № 5, том I, рег. № 80, Нот. дело № 5/17.01.2024 г. на нотариус И.Й., рег. № 305
на Нотариалната Камара; отхвърлен е като неоснователен и недоказан, предявеният от Н. Б.
К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **** и настоящ адрес в гр. **** иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на СД „НИРАЙД - К., С.
и Сие” - в ликвидация: ЕИК *********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда – Г“, бл. 155, вх. В,
ет. 9, ап. 58, представлявано от Р. Г. С., ЕГН **********, от гр. ****, действаща като
Ликвидатор, че Н. Б. К., с ЕГН ********** е собственик на Поземлен имот с идентификатор
62579.501.14 по КК и КР на с. Рибарица, област Ловеч, с адрес на имота с. Рибарица, ул.
„Даковото“ № 23, с площ на имота от 556 кв.м., трайно предназначение на територията
„урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10 м.“, с номер по
предходен план 16, квартал 2, парцел XXVII, при съседи: имоти с идентификатори
62579.501.554, 62579.501555, 62579.501.13 и 62579.501.12, заедно с построената в този имот
Вилна сграда, построена на основание одобрени проекти от 21.07.1994 г. и издадено
Разрешение за строеж № 43/25.07.1995 г., която сграда е с иднетификатор 62579.501.14.1, с
адрес на сградата с. Рибарица. ул. „Даковото“ № 23, със застроена площ от 99 кв.м., брой
етажи 2, с предназначение „Жилищна сградаеднофамилна“. ОСЪЖДА Н. Б. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. **** и настоящ адрес в гр. **** да заплати на СД
„НИРАЙД К., С. и Сие” - в ликвидация: ЕИК *********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда –
Г“, бл. 155, вх. В, ет. 9, ап. 58, представлявано от Р. Г. С., ЕГН **********, от гр. ****,
действаща като Ликвидатор сумата от 1263.00 лева, представляваща сторени
съдебноделоводни разноски.
Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№1861/17.03.25 г. от Н. Б. К.
ЕГН-********** Гр.София против решение peг. № 36/17.02.2025г.,постановено по
гр.д.288/2024г.,от 4-тн състав на РС-Тетевен с искане да бъде отменено изцяло
постановеното решение.
Твърди, че то е очевидно неправилно,необосновано от доказателствата по делото,
процесуално недопустимо доради което следва да бъде отменено изцяло,със законните
2
последици от това.
Излага, че съобразно представеното удостоверение е видно ,че Р. Г. С. е вписана
като ликвидатор на дружеството, като същата е вписана на 15.10.2009 година, а срока за
ликвидация е 28.10.2010 г..
Изтъква, че през изтеклите четиринадесет години ликвидаторът не е изпълнил
своите задължения, както и никакви действия за ликвидиране на дружеството,чиито
съдружници- Б. К. и В. С. са починали.-Б. К.-починал на 11.06.2008г.,а В. С.-есента на 2006г.
Твърди, че липсват данни и писмени доказателства за факта, имотът, предмет на
спора, дали е вписан в баланса на дружеството, като актив и този имот, макар и фигуриращ
в нот.акт 177,том втори -римско,дело № 633/1993 г. като закупен от дружеството не
фигурира като дял и капитал на дружеството.
Излага, че СД"Нирайд-К.,С. и сие" не е пререгистрирано до 2012 год.,като е
следвало да бъде заличено служебно от съда към 2017година,каквито са изискванията по ТЗ.
Заявява, че съгласно § 5-ЗТРРЮЛСНЦ, ал. 4-дв.бр. 99/2012г-Търговските дружества и
кооперации с прекратена дейност/какъвто е случая на СД"Нирайд К.-С. и сие /,които към
31.01.2017 г. не са пререгистрирани се смятат за заличени.
Изтъква, че дружеството още към 2009 г. няма дейност, за него не са представяни
каквито и да са отчетни документи-баланс ,годишен финансов отчет др, то е неправомерно
като информация в търговския регистър, явява се само като възможност за злоупотреба с
власт на ликвидатора Р. Г. С..
Сочи, че процесният имот съществува, но данъчните задължения за него се
заплащат от Н. К., партидите за захранване на имота с вода и ел. още от самото начало -
1993г. фигурират на негово име, дворното място и сградата се стопанисват от
него:почистване,поддържане на двора,зазимяване на сграда,обитаване на имота,владение на
същия,каквото владение не се отрича от Р. С. /писмено становище представено лично от нея
в с.з. /.
Излага, че наличието на владение от страна на Н. Б. К. по отношение на процесния
имот е заявено още в исковата молба, а владението и стопанисването на имота се установява
и от разпитаните свидетели. Сочи, че от показанията на разпитаните свидетели се
установява по категоричен начин, че процесния имот не само е във владение, ползване и
стопанисване от страна на Н. Б. К., като същия е и заключен от него, с оглед на неговата
безопасност и съхранение и тези обстоятелства са известни, явни, недвусмислени и
продължили повече от десет години. Твърди, че интересът по отношение на този имот и
грижата за съществуването му са още от придобиването му, със закупуването 1997г.,к акто и
по отношение на строителството са от страна на Н. К. . Твърди, че по това време лицето Р. С.
и Н. К. са съпрузи, а събирателното дружество е вписано,че се учредява от техни
родственици-майката на Р. С. и бащата на Н. К. . Сочи, че дейността на дружеството се
извършва от страна на Н. К., с всички права и задължения и след смъртта на двамата
съдружници 2006 и 2008 -СД-дружеството се изпразва от своето съдържание. Счита, че
3
Събирателното дружество е такова по своята форма, че личността на съдружниците е
определяща при заявено съдружие, то няма дейност и започват процедурите по отношение
представителството на това формално съществуващо дружество, като действията от страна
на Р. С. и Н. К. са насочени като интерес за това, кой да представлява това дружество и в
тази връзка са представени решения на съдебните инстанции.
Твърди, че през всичките тези години от 2010 година и до момента владението
върху този имот -фактическото владение и действия по неговото стопанисване-
почистване,изрязване на храсти,косене,зазимяване,ремонт на покрив и всичко останало и
необхоидмо по съхраняване на имота са извършвани -непрекъснато,явно,недвусмислено
само и единствено от страна на Н. Б. К., с определеното съзнание, че имота се свои от
него,със съзнанието, че този имот следва да бъде обслужен с грижата на добия стопанин,
като за себе си.
Сочи, че в тази връзка и с оглед на разпределението на доказателствената тежест в
определение 514/14.08.2024 г. по гр.д. 288/2024година съдът е дал указанията по реда на
чл.146 от ГПК.
Изтъква, че описаните по-горе действия от страна на ответника Н. Б. К., както и
действията му по издаването на нотариалния акт № 5/2024година,Нотариус И.Й.-Район на
действие Районен съд-Тетевен, а и показанията на разпитаните по делото свидетели
недвусмислено водят до извода,че владението и намерението да свои за себе си от страна на
Н. Б. К. е налице и по отношение на този имот е изтекла за не.го придобивната давност от
десет години-започнала от 2010 годи на и до днес.
Твърди, чеР. Г. С. установява с идването си инцидентно в с.Рибарица,че имота е
заключен, самоуправно влиза вътре и сменява патронник на вратите, но не осъществява
владение върху същия имот, а напротив с никакви доказателства не установява, че
противопоставя именно на Николай Калейчев, някакви претенции по отношение на този
имот, който и към момента е във владение на ответника Н. Б. К.-ищец по насрещния иск и
продължаващ да се грижи и стопанисва имота.
Твърди, че имотът е предеклариран и всички данни/по скица и данъчна служба /,че
собственик на същия имот е Н.К. ,съобразно нот.акт № 5/2024г.скици № 15-
652773/26.06.2024г. на СГКК-Ловеч.
Цитира свид. показания на К.С. и С.Г., които установяват, че когато през
2014година са отишли до имота в с. Рибарица инцидентно «нямало никой, К. не е бил там и
техните действия не са противопоставени на К.. Твърди, че в действителност Н. К. и преди и
към момента е във владение на имота, което владение не му е оспорено и не е отблъснат от
този имот.Смята тези свидетелски показания за услужливи-К.С. е приятелката С.Г. и не
установява времето с писмени докладни за извършени от него действия по служба, не е
съставен и протокол от страна на представяща се ,като ликвидатор Р. С. за тези извършени
„действия."
Твърди, че анализирайки по този начин доказателствата по делото,се обосновава
4
друг извод,а именно,че Н.Б. К.в качеството на физическо лице и при условията на
придобивна давност, по отношение на процесния имот повече от десет години е придобил
имота, за който е издаден нотариален акт № 5 / 2024година-Нотариус И.Й.-РС-Тетевен.
Изтъква, че цитираните съдебни актове, само и единствено установяват
категоричното становище и интерес от страна на Н. Б. К. по отношение на този имот, тъй
като има съществен принос за придобиването му, а така също и по отношение на неговото
стопанисване ,владение и собственост.
Твърди, че делото не е изяснено от страна на процесуалната легитимация на
ищцовата страна ,тъй като изрично в становището, представено от страна на Р. С. е поискано
да се приложи фирменото дело, но това не е разпоредено от първоинстанционния съд.
Счита, че не са налице категорични доказателства, че имота е отразен в баланса на
дружеството и като дялов капитал, а такова становище е изразено още в отговора по иска и
при предявяване на насрещния иск.
Заявява, че следва да се назначи вещо лице-счетоводител и след като се запознае с
наличните документи в Агенция по вписваниятада даде заключение-процесния имот
осчетоводен ли е като внесен капитал в дружеството, както и да проследи процесуалната
легитимация по представителството на дружеството по години -2009-2010 г. и счита ли се за
заличено същото дружество СД" Нирайд -К.,С. и сие, съобразно регламента в § 5 г-ал.2 т.4-
та от ЗТРРЮЛНЦ. Сочи, че съществува и продължен срок за пререгистрация до 2022г.,но и
това не е изпълнено.
Моли съда да отмени изцяло постановеното решение рег. № 36/17.02.23025 г.
постановено по гр.д. 288/2024 г. на Районен съд-Тетевен.
Моли съда, след събиране и на допълнителните доказателства с оглед на
доказателствените искания ,да постанови решение , като отхвърли първоначално предявения
иск от СД-НИРАЙД ,К. С. и сие",предявен с ликвидатор Р. Г. С. по отношение на Н. К. със
законните последици от това-присъждане на направените в процеса разноски и да уважи
насрещния иск предявен от страна на Н. К. по отношение на СД"НИРАЙД Калейчев,С. и
сие ", като признае за установено, че физическото лице Н. Б. К. е Собственик на процесния
имот , придобит по давностно владение и обективиран в нотариален акт № 5/2024година на
Нотариус -И.Й.,рег. № 305-ти НК,район на действие Районен съд-Тетевен, като се присъдят
и направените в двете инстанции разноски по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. Г. С. ЕГН-**********,
действаща като ликвидатор на СД" НИРАЙД-К., С. и сие"- в ликвидация, ЕИК **********,
чрез пълномощника й адвокат Т. Ц..
Счита така подадената въззивна жалба изцяло за неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение и да бъде потвърдено и оставено в сила като обосновано и
аконосъобразно и правилно първоинстанционното решение се присъдят разноските за тази
инстанция. Моли съда да препотвърди фактическите н правните изводи на районния съд
досежно безспорно установеното по делото фактическо положение, че в полза на въззивника
5
Н. К. не е изтекла изискуемата от закона десетгодишна придобивна давност по отношение
на пороцесния имот, както правилно и обосновано е приел районният съд и както правилно
също така съдът е приел, че Н.К. не е установил и доказал от кой момент е започнало
позованото от него добросъвестно владение върху имота, както и дали същото е било
манифестирано с намерението,че свои имота като свой собствен. Изтъква, че правилно в
мотивите си районният съд е приел, че към 17.01.2024г., когато е съставен нотариалният акт
по обстоятелствена проверка, с който К. е признат за собственик на процесния имот, не е
възможно да са изминали изискуемите десет години спокойно и непрекъснато
добросъвестно владение върху имота, упражнявано от въззивника, тъй като на 12.04.2014 г
ликвидаторът на ищцовото събирателно дружество със съдействие на полицията е посетила
имота и са извършени от нейна страна действия по смяна на паттронннци на врати,
запечатването им , което по същество са действия, препятстващи и прекратяващи
претендиралото от въззивника негово спокойно и непрекъснато владение.
Изтъква, че от друга страна районният съд правилно е установил,че върху
процесния недвижим имот в Агенция по вписванията има вписани неколкократно възбрани
и искови молби по правни спорове с предмет същия имот, страни по които съдебни спорове
са страните по настоящия правен спор. Сочи, че наличието им също препятства
осъществяване от страна на въззивника на изискуемото минимум десетгодишно спокойно и
непрекъснато давностно владение върху имота.
Счита, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и
недоказан предявения от въззивника насрещен иск по чл.108 от ЗС, тъй като същият не
доказва претендираните от него права на собственост върху процесния имот.
В съдебно заседание въззивника се явява лично и с адв.К., като поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена, като счита, че искът по чл.108 от ЗС, предявен от
ищцата следва да бъде отхвърлен, а да бъде уважен предявеният от него насрещен иск, който
уточнява, че е с правно основание чл.124 от ГПК, тъй като владее имота. .
Въззиваемата страна се представлява от адв.Ц., който поддържа отговора на
въззивната жалба и застъпва становището, че решението на ЛРС е правилно и следва да бъде
потвърдено. Претендира заплащане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение..
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№288/24 г. на РС-
Тетевен и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с
определение №375/9.04.25 г., като е приел, че въззивната жалба е подадена е в срок и от
легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и
съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
6
С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
От представеното решение от 18.08.1992 г. по гр.д.№21905/92 г. на СГС съдът
установява, че е регистрирано Събирателно дружество „Нирайд, К., С. и сие“ със седалище
гр.София община Надежда и адрес на управление ж.к.“Младост-1“ бл.155 вх.Б ап.58 ,
представлявано от двамата съдружници В. Д. С. и Б. Н.К. заедно и поотделно. Понастоящем
дружеството е обявено в ликвидация и се представлява от ликвидатора Радина Г. С.-К.а.
Съгласно Нотариален акт № 177 том. II, дело № 633/1993 г. на Районен съд Тетевен,
дружеството СД „НИРАЙД - К., С. и Сие” ЕИК ********* е закупило Недвижим имот
находящ се в с. Рибарица, Община Тетевен, област Ловеч, съставляващ ПИ с идент.
62579.501.14 по КК и КР на с. Рибарица, област Ловеч, с адрес на имота с. Рибарица, ул.
„Даковото“ № 23, с площ на имота от 556 кв.м., трайно предназначение на територията
„урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10 м.“, с номер по
предходен план 16, квартал 2, парцел XXVII, при съседи: имоти с идентификатори
62579.501.554, 62579.501555, 62579.501.13 и 62579.501.12. Не е спорно между страните, че в
имота е построена Вилна сграда, на основание одобрени проекти от 21.07.1994 г. и издадено
Разрешение за строеж № 13/25.07.1995 г. в полза на СД „Нирайд“ София, което е приложено
на л.83 от делото. Построената сграда е с иднетификатор 62579.501.14.1, с адрес с.
Рибарица. ул. „Даковото“ № 23, със застроена площ от 99 кв.м., брой етажи 2, с
предназначение „Жилищна сградаеднофамилна“.
Приложен по делото е нот.акт № 5, том Първи, рег. № 80, дело № 5/2024 г. на
Нотариус И.Й., рег. № 305 - нотариална камара, с район на действие Районен съд – Тетевен,
съгласно който Н. Б. К., с ЕГН ********** е признат за собственик въз основа на
наследство, съдружие в дружеството СД „НИРАЙД - К., С. и Сие” - в ликвидация: ЕИК
********* и давностно владение като самостоятелно основание на Недвижим имот находящ
се в с. Рибарица, Община Тетевен, област Ловеч, съставляващ Поземлен имот с
идентификатор 62579.501.14 по КК и КР на с. Рибарица, област Ловеч, с адрес на имота с.
Рибарица, ул. „Даковото“ № 23, с площ на имота от 556 кв.м., трайно предназначение на
територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10 м.“, с
номер по предходен план 16, квартал 2, парцел XXVII, при съседи: имоти с идентификатори
62579.501.554, 62579.501555, 62579.501.13 и 62579.501.12, заедно с построената в този имот
Вилна сграда, построена на основание одобрени проекти от 21.07.1994 г. и издадено
Разрешение за строеж № 43/25.07.1995 г., която сграда е с иднетификатор 62579.501.14.1, с
адрес на сградата с. Рибарица. ул. „Даковото“ № 23, със застроена площ от 99 кв.м., брой
етажи 2, с предназначение „Жилищна сграда еднофамилна“.
Установява се от представените писмени доказателства, решения на СРС, СГС,
определение от 24.11.2009 г. по гр.д.№286/2009 г. на ТРС и определение от 25.03.2010 г.
постановено по ч.гр.д.№139/10 г. от ЛОС, че между Р. С. и Н. К. е имало спорове по повод
ликвидиране на СД“Нирайд К., С. и сие“-София и конкретно процесния имот, по отношение
на който е бил предявен иск за делба между наследниците на двамата съдружници В.
7
Драгомирова С. и Б. Н. К.. Искът е приет за недопустим, тъй като не е била налице
съсобственост между страните по делото, с оглед принадлежността на имота на СД“Нирайд
К., С. и сие“-София и начина на ликвидация на дружеството по реда на глава седемнадесета
от ТЗ. Спорове за представителството на дружеството досежно назначеният ликвидатор има
и понастоящем, но те не са предмет на делото.
За правилно решаване на спора от страна на ТРС е допуснато събиране на гласни
доказателства.
Свидетелят К.С. излага, че страните имали претенции по отношение на този имот
който е бил на техните родители и 2014 г. може би средата на април Р. С. й казала, че е
получила решение на съда, в което тя е ликвидатор и отишли заедно с нея до процесния
имот във връзка с това, че тя трябвало да влезе във владение. Твърди, че имало ключар и
полиция, когато влезли в имота. Описва местонахождението на имота: след един мост се
влиза в двор и къща с хол, трапезария и бокс с камина. Описва, че е имало много нападала
мазилка, имота не е използван и не е стопанисван. Сочи, че е имало представител на
полицията, но не е сигурна кой, но К. не беше там по това време. Разказва, че ключарят
дошъл, за да смени ключалката на входната врата, поставил нови ключалки, като Р. налепила
лепенки и тя й помагала, като целта на лепенките била да не се влиза, а и да се разбере, че е
влизал някой. Славеева излага, че от 2014 г. насам е идвала последно тази година и когато С.
си наглеждала имота, тя я придружавала, като тази година идвали пролетта на 2024 г. и в
тези 10 години са идвали поне 4-5 пъти. Признава, че не са влизали в имота през тези 10
години, а веднъж, когато надникнала от любопитство не забелязала да бъде поддържан
двора и имало падала мазилка на гаража. Заявява, че не са влизали вътре, само отвън гледали
от оградата. Пояснява, че протокол за залепването на лепенките не са правили.
Свидетелят С.Г. твърди, че през 2014 г. работел в РУ Тетевен, като младши разузнавач
за няколко села, включително с. Рибарица. Заявява, че познава само Р. С., а на дата 12.04.2014
г. след получен сигнал в дежурната част на районното, че собственик на имот не може да си
влезе в имота, тъй като отговарял за Рибарица прекият му ръководител го изпратил на адрес
„Даковото“ № 23. Твърди, че когато пристигнал на място заварил само Р. С. и имало
компания жени и мъже, които не познава. След като ги попитал какъв е казусът, че му
казали, че не могат да влязат в имота, представили нот.акт, че са собственици на имота.
Мисли, че е нотариален акт и било видно, че са собственици на имоти, но не си спомня
точно документа и дали лицето собственик е било физическо или юридическо. Пояснява, че
не е имало някой, който да се противопостави, имота бил дворна част, двуетажна сграда
около 100 кв. м. Заявява, че Р. влязла в къщата извикали майстор П.З. местен майстор, който
вече не е жив, той разпробил патронниците и ги сменил с нови. Твърди, че не били
съставяни документи, защото не било необходимо, след като нямало противодействие.
Казва, че след това служителите на РУ Тетевен си тръгнали, а Р. и другите лица останали.
Пояснява, че в имота не е могло да се влезе, защото някой сменил патронниците, като той
дочул, че ги е сменил човекът, с който С. живяла.
Свидетелят Д. Д. твърди, че приоритетно живее в София, но от петък до понеделник е
8
в Рибарица, като адресът е „Даковото“ № 22 т.е. той е съседи, живее срещу тяхната вила.
Баща му бил военен и закупил имот през 80 – те години в село Рибарица, като с Н. се
познават от времето на строителството, края на 90-те години началото на 2000 г. Твърди, че в
един момент Н. и Р. се разделили, но било някъде в началото на 2000 г. строежа бил
завършен и след като се разделили той основно е контактувал само с Н., който идвал и
стопанисвал вилата-всеки месец по няколко пъти. Пояснява, че Н. се грижил за всичко - до
20:00 ч. 21:00 ч. косял тревата, поддържал двора, режел храстите, ремонтирал оградата,
ремонтирал покрива на гаража след 2005 г.-2006 г. ежемесечно. Признава, че зимата е имало
периоди, които и свидетеля не е идвал, защото това са селски къщи е се зазимяват, като и К.
е зазимявал, а през пролетта и лятото много по-често си идвал или по 2-3 пъти месечно или 1
път месечно. Добрев признава, че винаги го е възприемал като собственик, защото К. е
строил и след това непрекъснато е стопанисвал имота, а след като се разделили, Р. е виждал
един път, преди повече от 15 години. Сочи, че тя дошла с двама възрастни хора и влезли при
съседите да си говорят. Свидетеля сочи, че Н. обитаема вилната сграда в момента, като тази
година го е виждал много пъти да идва включително през лятото за по-дълъг период от
време и не знае да е имало момент да не може да влиза в имота.
От показанията на свидетеля В. И. се установява, че той живее на улица„..... в с. ****,
знае къде е имота, познава човека лично и смята, че имота е негов на Н. К. и това го знае от
самият Н. К.. Твърди, че К. идвал събота и неделя, той си отключвал, все нещо ровел по
двора, копаел, стопанисвал, косил, оставал е да нощува много пъти и се познават от много
години. Свидетеля признава, че е виждал г-жа С. както да минава покрай свидетеля, за да си
отиде у тях, тя трябва да мине покрай неговия дом и я е виждал и там, защото процесният
имот е на около 200 м. приблизително от неговия дом. Признава, че тя е отивала в имота,
който К. работел и поддържал и заявява, че доколкото знае, С. и К. са живели заедно като
семейство, но ако сега види нямало да я познае, тъй като я е виждал преди 10 години в имота
на „Даковото“. Този свидител твърди, че не живее постоянно в Рибарица, периодично
посещава имота си.
Съдът кредитира тези свидетелски показания, тъй като са непротиворечиви и
съответстват на останалия доказателствен материал по делото.
При така изложените факти въззивният състав прави следните правни изводи:
ПО ПЪРВОНАЧАЛНО ПРЕДЯВЕНИЯТ РЕВАНДИКАЦИОНЕН ИСК С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.108 ОТ ЗС
СД“Нирайд К., С. и сие“-София чрез ликвидатора Р. С. е предявило с иск да се
признае за установено спрямо ответника Н. Б. К., че дружеството ищец е собственик, по
силата на договор за покупко-продажба и разрешение за строеж на Поземлен имот с
идентификатор 62579.501.14 по КК и КР на с. Рибарица, област Ловеч, с адрес на имота с.
Рибарица, ул. „Даковото“ № 23, с площ на имота от 556 кв.м., трайно предназначение на
територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10 м.“, с
номер по предходен план 16, квартал 2, парцел XXVII, при съседи: имоти с идентификатори
62579.501.554, 62579.501555, 62579.501.13 и 62579.501.12, заедно с построената в този имот
9
Вилна сграда, построена на основание одобрени проекти от 21.07.1994 г. и издадено
Разрешение за строеж № 43/25.07.1995 г., която сграда е с идентификатор 62579.501.14.1, с
адрес на сградата с. Рибарица. ул. „Даковото“ № 23, със застроена площ от 99 кв.м., брой
етажи 2, с предназначение „Жилищна сградаеднофамилна“, осъден е на основание чл. 108 от
Закона за собствеността Н. Б. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **** и настоящ
адрес в гр. ****, да предаде на СД „НИРАЙД - К., С. и Сие” - в ликвидация: ЕИК *********,
с адрес гр. София, ж.к. „Надежда – Г“, бл. 155, вх. В, ет. 9, ап. 58, представлявано от Р. Г. С.,
ЕГН **********, от гр. ****, действаща като Ликвидатор, поземленият имот, който владее
без правно основание..
За да бъде уважен този иск, следва ищецът посредством пълно и главно доказване да
установи, че е собственик на процесният имот, че ответникът го владее и то без правно
основание. Ответникът от своя страна прави в отговора на исковата молба възражение, че
владее имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност още от 2008 г. и
представя в нот.акт нот.акт № 5, том Първи, рег. № 80, дело № 5/2024 г. на Нотариус И.Й.,
рег. № 305 - нотариална камара, с район на действие Районен съд – Тетевен, съгласно който
Н. Б. К., с ЕГН ********** е признат за собственик въз основа на наследство, съдружие в
дружеството СД „НИРАЙД - К., С. и Сие” - в ликвидация: ЕИК ********* и давностно
владение като самостоятелно основание.
Настоящата инстанция счита, че ищцовото СД чрез своя ликвидатор е доказало
твърденията си, че е собственик на процесния недвижим имот на основание сключен
договор за покупко-продажба от 1993 г. Недоказани остават възраженията на ответника, че е
владял имота като свой от 2008 година насетне. По делото се събраха доказателства, че
между страните са съществували спорове относно ликвидацията на събирателното
дружество, включително и досежно собствеността на процесния имот през 2009-2010 г. От
показанията на свидетелите Славеева и Георгиев, както и от приложената фактура
№5/12.04.2014 г. на л.16 от делото се установява, че на посочената дата 12.04.2014 г.
ликвидаторът на дружеството със съдействието на полицията е сменил патрона на вратата
на процесния имот, като за целта е повикан и ключар. Установява се от показанията на
всички разпитани свидетели, че ликвидаторът на дружеството е посещавал имота
спорадично след това, за да го „нагледа“. Освен това няма данни ответникът да е
препятствал тези посещения и да ограничил достъпа до имота по отношение на собственика
СД „НИРАЙД - К., С. и Сие” - в ликвидация. Нотариалният акт за собственост в полза на
ответника е издаден на 17.01.2024 г, поради което и съдът приема, че не е осъществен
фактическият състав на чл.79 от ЗС, тъй като К. не е доказал непрекъснатост на владението
си в продължение на 10 години. Следователно последният владее имота без правно
основание.
По тези съображения следва да бъде признато за установено на основание чл. 108 от
ЗС по отношение на Н. Б. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **** и настоящ адрес
в гр. ****, че СД „НИРАЙД - К., С. и Сие” - в ликвидация: ЕИК *********, с адрес гр.
София, ж.к. „Надежда – Г“, бл. 155, вх. В, ет. 9, ап. 58, представлявано от Р. Г. С., ЕГН
10
**********, от гр. ****, действаща като Ликвидатор е собственик на Поземлен имот с
идентификатор 62579.501.14 по КК и КР на с. Рибарица, област Ловеч, с адрес на имота с.
Рибарица, ул. „Даковото“ № 23, с площ на имота от 556 кв.м., трайно предназначение на
територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10 м.“, с
номер по предходен план 16, квартал 2, парцел XXVII, при съседи: имоти с идентификатори
62579.501.554, 62579.501555, 62579.501.13 и 62579.501.12, заедно с построената в този имот
Вилна сграда, построена на основание одобрени проекти от 21.07.1994 г. и издадено
Разрешение за строеж № 43/25.07.1995 г., която сграда е с идентификатор 62579.501.14.1, с
адрес на сградата с. Рибарица. ул. „Даковото“ № 23, със застроена площ от 99 кв.м., брой
етажи 2, с предназначение „Жилищна сградаеднофамилна“ и да бъде осъден е на основание
чл. 108 от ЗС Н. Б. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **** и настоящ адрес в гр.
****, да предаде на СД „НИРАЙД - К., С. и Сие” - в ликвидация: ЕИК *********, с адрес гр.
София, ж.к. „Надежда – Г“, бл. 155, вх. В, ет. 9, ап. 58, представлявано от Р. Г. С., ЕГН
**********, от гр. ****, действаща като Ликвидатор, поземленият имот, който владее без
правно основание.
Основателно е и искането с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на
издаденият Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание
извършена обстоятелствена проверка за собственост № 5, том I, рег. № 80, Нот. дело №
5/17.01.2024 г. на нотариус И.Й., рег. № 305 на Нотариалната Камара, с оглед уважаване на
иска с правно основание чл.108 от ЗС.
ПО НАСРЕЩНИЯ УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ
Ответникът по първоначалния иск Н. К. е предявил против ищеца СД „НИРАЙД - К.,
С. и Сие” - в ликвидация: ЕИК ********* насрещен иск за признаване за установено, че той
е собственик на гореописания недвижим имот на основание непрекъснато владение,
осъществено от 2011 година насетне и до момента, който иск е конкретизиран във въззивната
инстанция с молба вх.№2911/23.04.25 г. след оставяне без движение на исковата молба.
Действително, първоинстанционният съд е посочил като правно основание на иска чл.108 от
ЗС, но в мотиви и диспозитив на съдебния си акт се е произнесъл по иск с правно основание
чл.124 от ЗС, в какъвто смисъл е и уточнителната молба на насрещният ищец, а именно да
му се признае собствеността по отношение на имота само на основание осъществено в
негова полза давностно владение. Следователно настоящата нстанция приема, че ТРС е
разгледал и се е произнесъл правилно по предявен установителен иск за собственост. Съдът
съобразява и постановките на ТР №4/14.03.2016 г. по т.д.№4/14 г. на ОСГК т.2а, според
което предмет на делото по иска с правно основание чл.108 от ЗС е правото на собственост
на ищеца и той съдържа в себе си две искания за правна защита, първото от които е
установяване принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот
и по който има произнасяне от първата инстанция. Ищецът няма интерес да иска предаване
на владението на процесния имот, след като се позовава на непрекъснато владение по
отношение на имота и с оглед признанието на противната страна, че той е във владение на
имота, но неправомерно.
11
Съдебният състав счита, че К. не е доказал непрекъснато владение по отношение на
имота от 2011 година насетне. От показанията на свидетелите Славеева и Георгиев, както и
от приложената фактура №5/12.04.2014 г. на л.16 от делото се установява, че на 12.04.2014 г.
ликвидаторът на дружеството със съдействието на полицията е сменил патрона на вратата
на процесния имот, като за целта е повикан и ключар. Установява се от показанията на
всички разпитани свидетели, че ликвидаторът на дружеството е посещавал имота
спорадично след това, за да го „нагледа“. Освен това няма данни ответникът да е
препятствал тези посещения и да ограничил достъпа до имота по отношение на собственика
СД „НИРАЙД - К., С. и Сие” - в ликвидация. Нотариалният акт за собственост в полза на
ответника е издаден на 17.01.2024 г, поради което и съдът приема, че не е осъществен
фактическият състав на чл.79 от ЗС, тъй като К. не е доказал непрекъснатост на владението
си в продължение на 10 години.
По тези съображения предявеният от Н. Б. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. **** и настоящ адрес в гр. **** иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за
установено по отношение на СД „НИРАЙД - К., С. и Сие” - в ликвидация: ЕИК *********, с
адрес гр. София, ж.к. „Надежда – Г“, бл. 155, вх. В, ет. 9, ап. 58, представлявано от Р. Г. С.,
ЕГН **********, от гр. ****, действаща като Ликвидатор, че Н. Б. К., с ЕГН ********** е
собственик на Поземлен имот с идентификатор 62579.501.14 по КК и КР на с. Рибарица,
област Ловеч, с адрес на имота с. Рибарица, ул. „Даковото“ № 23, с площ на имота от 556
кв.м., трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване
„ниско застрояване до 10 м.“, с номер по предходен план 16, квартал 2, парцел XXVII, при
съседи: имоти с идентификатори 62579.501.554, 62579.501555, 62579.501.13 и 62579.501.12,
заедно с построената в този имот Вилна сграда, построена на основание одобрени проекти
от 21.07.1994 г. и издадено Разрешение за строеж № 43/25.07.1995 г., която сграда е с
иднетификатор 62579.501.14.1, с адрес на сградата с. Рибарица. ул. „Даковото“ № 23, със
застроена площ от 99 кв.м., брой етажи 2, с предназначение „Жилищна сграда еднофамилна“
на основание осъществено в негова полза давностно владение следва да ъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, атакуваният съдебен акт
решение №36/17.02.25 г. постановено по гр.д.№288/24 г. по описа на РС-Тетевен следва да
бъде потвърдено изцяло.
При този изход от процеса и на осн.чл.78,ал.3 от ГПК, въззивникът следва да
заплати на въззиваемия 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №36/17.02.25 г. постановено
по гр.д.№288/24 г. по описа на РС-Тетевен.
ОСЪЖДА Н. Б. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **** и настоящ
12
адрес в гр. **** да заплати на СД „НИРАЙД К., С. и Сие” - в ликвидация: ЕИК *********, с
адрес гр. София, ж.к. „Надежда – Г“, бл. 155, вх. В, ет. 9, ап. 58, представлявано от Р. Г. С.,
ЕГН **********, от гр. ****, действаща като Ликвидатор сумата от 1000 лв. разноски по
делото за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13