Р Е
Ш Е Н
И Е №132
Гр.Варна, 06.07.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на трети юни през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА МАРИЯ
ХРИСТОВА
При участието на секретаря
Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 789 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Алекс – 5“ ЕООД със седалище гр.София срещу
решение № 813 от 26.09.2019г. по търг.дело № 1180/17г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Голд Корпорейшън“
ООД със седалище гр.Варна искове за установяване на нищожност на клауза,
представляваща уговаряне на допълнително плащане от 145 932.79 евро над
цената на прехвърлено право на собственост на недвижим имот, прието от
кредитора като окончателно плащане на претендираното пред съд остатъчно
задължение по договор за заем, уговорена в споразумение от 30.12.2011г. и
утвърдена като част от съдебна спогодба по търг.дело № 5502/11г. на СГС, поради
договарянето и без основание по спор относно несъществуващ дълг, симулиран като
лихвоносен заем, евентуално по вече разрешен с предходно споразумение спор за
същия дълг на основание чл.26 ал.2 предл.четири от ЗЗД и в отношение на
евентуалност иск за унищожаване на същата клауза поради договарянето и и
потвърждаването и пред съда при заплашване на представителя на длъжника от
представителя на кредитора на основание чл.30 от ЗЗД, както и е осъден да заплати
направените по делото разноски.
Твърди че
решението е недопустими тъй като е основано на ненаведени от страните факти и
възражения. Твърди че решението е неправилно поради процесуални нарушения,
изразяващи се в обосноваване на решението с факти и съображения относно
правоотношения, за които ответникът нито е навеждал твърдения, нито е изтъквал
подобни доводи в хода на производството, както и необосновано, като изводите са
направени при избирателно игнориране на събрани по делото доказателства. Твърди
че решението противоречи на материалния закон.
По иска
за нищожност на договора за спогодба, в частта му, с която „Алекс – 5“ ЕООД е
поел задължение да заплати на ответната страна парична сума в размер на
145 932.79 евро, както и на свързаното с този договор допълнително
споразумение от 30.12.2011г. на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД поради липса на
основание – уговаряне на несъществуващо между страните лихвоносно задължение:
Оспорва
изводи на съда за приети за установени по делото факти: че твърдението на
ищеца, че установените в споразуменията от 23.12.2011г. размери на привидния
общ дълг не съответстват на остатъчния размер на прикритото задължение за
възстановяване на инвестиция е останало недоказано, поради което и е недоказано
и твърдението че с изпълнението на уговорката за прехвърляне на двата имота с
нотариалните сделки на 23.12.2011г. и на 30.12.2011г. ищецът е погасил
действителното си задължение, прикрито с привидния лихвоносен заем. Сочи че
този извод е основан на служебно установени от съда факти за водено дело №
746/11г. и извод, свързан с това дело, че ищецът не бил отчел на ответника по
договора за поръчка нищо от продажбата на апартамент 1011. Оспорва извода на
съда, че по прикритото правоотношение ищецът имал задължение да отчита в цялост
всички симулирани и реално уговорени и получени от крайни клиенти суми от
оборота със закупените и с получените средства активи – шест апартамента.
Оспорва изложеното от съда, че размерът на паричното задължение за отчет на
ищеца към ответника в края на 2010г. останал с неустановен размер, тъй като по
делото се доказали само привидни, а не действителни приходи. Оспорва и извода
че ищецът към момента на спогодбата не бил отчел приход от три апартамента,
като бил съхранил и контрола върху апартамент 711 поне до 12.06.2011г. чрез
трето дружество „Съни Палас 2“ ЕООД.
Оспорва
правните изводи на съда, че при установените по делото факти следва да се
приложат последиците от десимулираните отношения. Оспорва изложеното от съда,
че ищецът е следвало да докажа липсата на каквото и да било задължение за да се
приеме, че спогодбата нямала основание. Оспорва приетото от съда, че е
установено по делото само относителна привидност на заема, а само абсолютната
симулация можела да опровергае липсата на основание за спогодбата. Оспорва изложеното,
че след като е установен мандатен характер на правоотношението, както и че
ищецът е трябвало да отчита в цялост придобитото на собствено име имущество
като прехвърли на инвеститора или изпълни организираните под негово указание
разпореждания и отчете приходите в цялост. Не е съгласен с извода, че това е
спорният дълг, предявен от кредитора по делото през 2011г., поради което и
спогодбата имала основание.
Твърди че
съдът е направил своите изводи без да са направени възражения от ответника, че
ищецът не бил му отчел собствеността или средствата от продажбите на три
апартамента или че заемът прикрива задължение за отчет на парични средства.
Сочи че ответникът единствено е оспорил твърдението на ищеца за симулативност
на договора, с твърдение че правоотношенията между страните са такива, каквито
произтичат от договор за заем. Излага че при въвеждането с допълнителната
искова молба неговото твърдение е за абсолютна симулация на договорната клауза
за лихва, зад която не стои никакво прикрито задължение, което да е налагало
допълнително поемане на задължение в размер на 145 000 евро, тъй като
жилищата е следвало да бъдат продавани пак по указания на ответното дружество и
на лица и при условия, каквито ответното дружество договаря, като така ще се осчетоводи
успоредно с отчуждаването на жилищата връщането на заема, както и че никакво
задължение за лихви не е било поемано, поради което ищецът е нямал никакво
парично задължение към ответника, а отчетът по прикрития договор за поръчка се
е състоял именно в прехвърлянето на собствеността върху жилищата на трети лица
по указание на ответното дружество и без участие на „Алекс – 5“ ЕООД в
договарянето на условията за това прехвърляне или получаване на цената.
Твърди че
съдът е преиначил изложените от него твърдения, на които основава иска си, като
е заобиколил същественото – сламеният човек – този който придобива имот на
някого с негови средства и му прави услуга с това, не дължи нищо освен да
прехвърли собствеността на поръчващия или на друго, посочено от него лице, а
ако получи нещо от такава сделка да го предаде на поръчващия. Сочи че съдът е
преиначил същественото обстоятелство, че отчетът по прикрития договор са състои
именно и само в прехвърлянето на собствеността върху жилищата на трети лица по
указание на ответното дружество и без негово участие в договарянето на
условията за това прехвърляне или получаване на цената.
Излага че
съдът не е обсъдили изцяло показанията на свидетелите Г, Х и Б за това, че
жилищата са били изцяло под контрола на ответното дружество, както и че всички
разпореждания са извършвани винаги по нареждане на ответното дружество, което е
държало и ключовете на жилищата. Сочи че не е обсъдено и заключение на вещото
лице че до предявяването на иска за дължимите суми по привидния договор за заем
към 23.12.2011г. в счетоводствата на двете дружества привидния дълг преди
споразуменията от 23.12.2011г. е възлизал само на сумата 320 053.53 евро.
Оспорва
изложеното от съда по факти, касаещи продажбите на двата апартамента – 711 и
1011, които са въведени без твърдения на страните.
По иска
за нищожност на договора за спогодба, в частта му, с която „Алекс – 5“ ЕООД е
поел задължение да заплати на ответната страна парична сума в размер на
145 932.79 евро, както и на свързаното с този договор допълнително
споразумение от 30.12.2011г. на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД поради липса на
основание поради това, че спор за същия дълг вече е разрешен с предходно
споразумение от 23.12.2011г. и задължението му е изпълнено чрез прехвърлянето на
двата недвижими имота.
Оспорва
изводите на съда довели до отхвърляне на иска за задължение на ищеца да
отчитане на половината инвестиция, за недобросъвестност, за знание че
собственикът не би одобрил сделката, а трябвало да го направи, защото бил в
курса на симулираните отношения, тълкуване на споразумението като неокончателен
договор. По отношение на съображенията за еквивалентност на престациите, за
изравняване на престациите сочи че същите са направени по невъведени от
страните факти, при заобикаляне от страна на съда на всички доказателства.
Твърди че при тълкуване на съдържанието на споразумението от 23.12.2011г., с
което страните са се съгласили върху окончателното уреждане на дълга не следва
извод че то няма окончателен характер. Оспорва съображенията за незадължителния
характер на това споразумение във връзка с одобрения от страна на собственика.
По иска
за унищожаване на договора поради заплаха:
Твърди че
решението в тази му част е постановено при тенденциозно тълкуване и оценка на
събраните по делото доказателства, които по своето съдържание водят до напълно
други изводи. Сочи че осъществяването на заплахата е установено по делото от
показанията на свидетелите, водени от ищцовото дружество, както и от останалите
доказателства – получен СМС, потвърден от показанията на свидетел, който го е
видял.Твърди че заплахата е формирала порочно и волята на управителката за
подписване на второто споразумение, потвърдено от нея пред съда.
Моли съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи
предявените в евентуалност искове, като претендира направените по делото
разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Насрещната
страна по жалбата „Голд Корпорейшън“ ООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока
по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение, претендира направените по делото разноски. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
първоинстанционното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове от „Алекс – 5“ ЕООД срещу
„Голд Корпорейшън“ ООД за установяване
на нищожност на клаузата, представляваща уговаряне на допълнително плащане от
145 932.79 евро над цената за прехвърлено право на собственост на недвижим
имот, прието от кредитора като окончателно плащане на претендираното остатъчно
задължение по договор за заем, предмет на споразумение от 30.12.2011г. и
утвърдена като част от съдебната спогодба по т.д.№ 5502/2011 г. по описа на
СГС, на основание чл.26 ал.2 предложение 4 от ЗЗД поради договарянето й без
основание по спор, вече разрешен с предходно споразумение и по спор относно
несъществуващ дълг, симулиран като лихвоносен заем, евентуално за унищожаване
на същата клауза от спогодбата, поради договарянето и потвърждаването й пред
съда в хипотеза на заплашване на представителя на длъжника от представителя на
кредитора на основание чл.30 от ЗЗД.
Не е спорно между страните по делото сключването на следните
споразумения между тях:
На 23.12.2011г. са сключени
две споразумения с нотариално удостоверяване на съдържанието. И в двете
споразумения страните по делото признават съществуването между тях на
правоотношение по договор за заем от 17.08.2007г. в размер на
2 500 000 евро с договорена годишна лихва в размер на 6.5 % от
усвоената част от заемната сума. Приемат че неизпълнената част от задължението
на заемополучателя „Алекс – 5“ ЕООД към датата на завеждане на искова молба по
търг.дело № 2583/11г., с която се претендира осъждане за главница и лихви по
договора, е в размер на сумите 730 639.56 евро – главница, 51 713.04
евро – договорна лихва върху остатъчната главница за периода от 17.07.2010г. до
датата на падежа на договора 17.08.2011г. и сумата 9 512.98 евро –
мораторна лихва за забава от 18.08.2011г. до 29.09.2011г. Общият размер на
признатият в споразумението дълг на „Алекс - 5“ ЕООД е в размер на сумата
791 865.58 евро. Във всяко от двете споразумения страните са постигнали
съгласие длъжникът да прехвърли на кредитора правото на собственост върху
недвижими имоти – апартамент № 611 и дворно място с построена в него жилищна
сграда в с.Круша срещу установеното в споразумението задължение, съответно по
395 932.79 евро за всеки от имотите. Уговорено е между страните че след
изпълнение на задължението от страна на длъжника да прехвърли собствеността
задължението описано в т.1 от споразумението се погасява изцяло и кредиторът
няма да има никакви претенции към длъжника.
Не е спорно подписването между страните на 30.12.2011г. с нотариално
удостоверяване на съдържанието му на ново наречено от тях допълнително
споразумение, касаещо уреждането на съществуващо правоотношение по договор за
заем. Споразумението от 30.12.2011г. има същата установителна част по отношение
на съществуващото между страните правоотношение по договор за заем и размера на
дълга на заемополучателя. Разликата между споразуменията от 23.12.2011г. и
споразумението от 30.12.2011г. е в признание на кредитора за изпълнение на
задължението на длъжника да прехвърли собствеността върху апартамент № 611, с
което се признава намаление на дълга с договорената в предходното споразумение
сума 395 932.79 евро. Нова е уговорката между страните за погасяване на
остатъка от 395 932.79 евро – срещу прехвърляне на собствеността върху
имота в с.Круша на стойност 250 000 евро и срещу допълнително заплащане на
сума в размер на 145 932.79 евро. Уговорена е и допълнителна възможност в
хипотеза на успешно проведен съдебен спор за прехвърляне на право на
собственост върху апартамент № 1011 срещу пълния остатък в размер на
395 932.79 евро, в който случай имотът в с.Круша ще бъде върнат на
длъжника и задължението за заплащане на сума ще бъде погасено. С изключение на
уговорката под условие съдържанието на споразумението от 30.12.2011г. е
одобрено от съда по търг.дело № 5502/11г. по описа на СГС /след изпращане по
подсъдност на търг.дело № 2583/11г./ в постигната и одобрена съдебна спогодба.
Не е спорно изпълнението на задълженията на длъжника по двете
споразумения, като по делото са представени нотариалните актове за прехвърляне
на правото на собственост върху двата имота, съответно от 23.12.2011г. за
апартамента и 30.12.2011г. за имота в с.Круша. Препращане към съдържанието и на
двете споразумения от 23.12.2011г. и 30.12.2011г. има в нотариалния акт за
продажба на недвижимия имот в с.Круша.
Въззивният съд намира, че с подписването на двете споразумения от
23.12.2011г. между страните по делото е сключен договор за спогодба по смисъла
на чл.365 от ЗЗД, по силата на който страните прекратяват един съществуващ
между тях спор чрез взаимни отстъпки. Със споразумението страните установяват
съществуването между тях на правоотношение по договор за заем, изпълнението на
задължението на заемополучателя към момента и безспорен между тях размер на
дълга – главница, договорни лихви и мораторни лихви. С двете споразумения от
23.12.2011г. кредиторът се съгласява да получи право на собственост върху
недвижими имоти срещу задължението на длъжника си. С подписването на
допълнителното споразумение от 30.12.2011г. страните не променят вече
постигнатото съгласие по установителното действие на спогодбата, а изменят само
начина на погасяване на дълга – освен чрез даване вместо изпълнение и с плащане
на част от сумата. Съобразно чл.20а ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат
изменени само по взаимно съгласие на страните. Поради което и в автономията на
участниците в спогодбата от 23.12.2012г. е да изменят част от вече постигнатите
уговорки. Причините за тази промяна, въззивният съд намира за ирелевантни в
случай на изразена от двете страни воля за това. Поради което и въззивният съд
намира, че не се касае за сключване на ново споразумение на 30.12.2011г.
за уреждане на същия спор между страните, а за изменение на вече постигнато
съгласие на 23.12.2011г. по отношение на начина на погасяване на дълга. Предвид
на това и не е налице твърдяната в исковата молба липса на основание на
споразумението от 30.12.2011г. поради
договарянето и по спор, вече разрешен с предходно споразумение.
Второто твърдение за нищожност на частта от споразумението от
30.12.2011г., касаеща плащане на суми като уговорено по спор относно несъществуващ
дълг въззивният съд намира за неоснователно.
Спогодбата е обвързващ договор
със силата на закон, с който страните прекратяват един спор, като преуреждат
отношенията си по общо съгласие и занапред те са такива, каквито ги прогласява
спогодбата. Волеизявленията на страните не могат да бъдат оспорвани с
твърдения, че споразумението не отразява действителното правно положение. То е
такова, каквото го прогласява спогодбата. Съдът е длъжен да зачете нейния
материалноправен ефект.
В настоящия случай няма спор
между страните досежно действителността на частта от спогодбата, имаща
установително действие, постигната на 23.12.2011г. и повторена във
допълнителното споразумение от 30.12.2011г. Съществуването на задължение в общ
размер на 791 865.598 евро, включващо главница, договорни лихви и
мораторни лихви по договор за заем е признато в споразумението, поради което и
въззивният съд намира за безспорно между страните. И след подписването на
допълнителното споразумение на 30.12.2011г. няма спор между страните по отношение
на съществуващия дълг на „Алекс - 5“
ЕООД в установения със спогодбата размер. Поради което и въззивният съд намира,
че оспорването само на допълнително уговорения начин на изпълнение чрез плащане
и на парична сума не може да бъде отнесено към предшестващи сключването на
спогодбата отношения. Дори и да се приеме, че правоотношението между страните
от м.август 2007г. не е било по договор за заем, а действителното
правоотношение между тях е било по договор за мандат, по силата на който „Алекс
– 5“ ЕООД е придобивал недвижими имоти и се е разпореждал с тях по възлагане на
„Голд Корпорейшън“ ООД и съответно е дължал отчетна сделка, задължението на
„Алекс – 5“ ЕООД е формулирано по основание, размер и падеж в нарочен писмен
акт – споразумение, който е самостоятелен правопораждащ юридически факт. Установителното,
преобразуващото и регулиращо действие на спогодбата би могло да бъде дерогирано
единствено при твърдения за нищожност или унищожаемост на съглашението, каквито
твърдения срещу останалите части на споразумението, с изключение на атакуваната
в настоящето производство част за поемане на парично задължение, не са
наведени. Поради което и въззивният съд намира за ирелаванти към спора
събраните пред първа инстанция доказателства във връзка с твърдяни действителни
отношения между страните и не следва да бъдат обсъждани от съда.
С оглед на така изложеното,
въззивният съд намира искът за нищожност на частта от споразумението от
30.12.2011г., част от утвърдена от съда съдебна спогодба по търг.дело №
5502/11г. по описа на СГС за неоснователен.
По иска за унищожаемост:
Няма спор пред въззивна инстанция, че искът
за унищожение не е погасен по давност.
Според чл.30 от ЗЗД заплашването е основание
за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата
страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен
страх. Фактическият състав на заплашването включва няколко елемента: сключена
сделка, като едната страна по сделката я сключва въз основа на страхови
представи за предстояща злина, причиняването на която зависи от заплашващия;
тези страхови представи трябва да са предизвикани от другата страна или от
трети лица; възбуждането на страховите представи трябва да бъде в нарушение на
правилата на добрите нрави.
За установяване на
твърдяните обстоятелствата по иска за унищожение по делото са ангажирани множество гласни доказателства. Двама от
свидетелите В Г Г, нотариуса заверил съдържанието на споразумението от
30.12.2011г. и изповядал двете продажби на имоти, и Л П. П, адвокатът изготвил
същите документи и присъствал на подписването иму имат преки и непосредствени
впечатления от деня на подписване на спогодбата от 30.12.2011г. Показанията им
са преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително. Установява
се че страните преди подписване са обсъждали отношенията си и въпреки големия
материален интерес и след съвет на нотариуса А не е поискала да се консултира с
адвокат. На нотариуса не е направило впечатление притеснение на някоя страна по
съдържанието на сделката или промяна в поведението им. Нормално протичане на
срещата пред нотариуса без напрежение и без заплахи, въпреки проведени
преговори се установява и от показанията на присъствалия адвокат.
Другите двама свидетели Г Й В, живеещ на
семейни начала с дъщерята на А и Г Л К, дъщеря на А, имат преки и
непосредствени впечатления непосредствено след подписване на споразумението от 30.12.2011г.
В е придружавал Ас кола до нотариуса и е свидетел че тя е излязла разстроена от
срещата и е споделила, че са я накарали да разпише нещо, което не е искала да
разпише. Преки впечатления от заплахи, обаждания и есемси нямат, а за всичко
това знаят от А. Свидетелстват за видима тревожност и притеснение у Аслед
подписване на споразумението. Свидетелката Н И Д - Де адвокат, представлявал
дружеството и подписал заедно с управителя Асъдебната спогодба на 16.03.2012г.
Свидетелката сочи че Ае била объркана и притеснена и е споделила че
споразумението е подписано под натиск и заплаха, както и че ако спогодбата не
бъде подписана, дължимата сума ще се удвои.
Показанията на свидетеля Г К М, семеен
приятел на Акасаят времето от пролетта на 2016г., когато Апритеснена го е
потърсила и му е споделила за поето от нея задължение, което реално няма,
по-късно му е показала и есемес със заплашително съдържание му. Получила е
съвет от него да пусне жалба в прокуратурата. Косвени показания за казано от Аняколко
години след споразумението дава и свидетелката К Г К.
От така събраните гласни доказателства,
ценени от съда, въззивният съд приема, че при подписването на споразумението на
30.12.2011г. и на договора за прехвърляне на собствеността върху имота в
с.Круша между страните са водени разговори, приключили с подписване на
документите. След подписването им Ае била разтревожена и притеснена, за това че
е подписала споразумението. Няма преки свидетелски показания за отправени
заплахи, за конкретно чути думи или действия от страна на С Пили друго лице,
предхождащи сключването на споразумението и след него. Установено е
притеснение, обърканост и вътрешно нежелание за подписване на съдебната
спогодба. Установен е един заплашителен есемес, видян от свидетеля М през
пролетта на 2016г., като няма установен кой е неговият подател.
За да е налице фактическият състав на унищожаемост на
една сделка поради заплашване, следва страната, която твърди такъв порок, да
установи, че с действията си насрещната страна, или трети лица са възбудили у
нея основателен страх, под въздействието на който е направено волеизявлението
за сключване на сделката. Макар законът да не уточнява начина, по който се
предизвикват страховите представи, за целта е необходимо използване на
средства, които могат да възбудят основателен страх. Съдът намира че така събраните гласни
доказателства, макар и да сочат на притеснение и тревожност от подписаното на
30.12.2011г. споразумение, същите не установяват че подписването му е в
резултат на упражнена върху волята на Апсихическа принуда и възбудени страхови
представи за живота, здравето честта или имуществените интереси на Аили нейните
деца. Свидетелите не установяват, че именно отправени от С Пзаплахи са
мотивирали Ада подпише споразумение на 30.12.2011г., с което да измени начина
на погасяване на дълг на „Алекс – 5“ ЕООД.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира, че по делото остава недоказано че в резултат на възбудени страхови
представи управителката на дружеството – въззивник е подписала споразумението
на 30.12.2011г. както и е потвърдила съдържанието му пред съда, подписвайки
съдебна спогодба, поради което и предявеният иск за унищожаване на част от
споразумението е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Обжалваното
решение предвид съвпадане на изводите на въззивния съд с този на първата
инстанция следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед
изхода на спор в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присадени
направените пред въззивна инстанция разноски по делото в размер на сумата
12 000лв., представляващи адвокатско възнаграждение, своевременно заявени
в представен от страната списък на разноските и с представени доказателства за
извършването им.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 813 от 26.09.2019г. по търг.дело № 1180/17г. по описа на Варненски ОС.
ОСЪЖДА „Алекс – 5“ ЕООД със седалище
гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ № 90, ет.5, ап.6, ЕИК
*********, да заплати на „Голд Корпорейшън“ ООД със седалище гр.Варна, ЕИК
*********, сумата 12 000лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща
направени пред въззивна инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: