Р Е Ш Е Н И Е № 69
гр. ВРАЦА, 13.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на тринадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Мл.с.ИВАН
НИКИФОРСКИ
като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКА
въззивно гражданско дело № 94 по описа за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по
жалба на АДВ.К.К., в качеството му на процесуален представител на Д.К.Б. ***-взискател
по изп.дело №985/2012г.на ДСИ при РС-Враца, против постановление на държавен
съдебен изпълнител при Районен съд-Враца от 16.10.2018г., с което на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратено производството по изп.дело №985/2012г.
В жалбата се
поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно и се иска
отмяната му. Навеждат се доводи, че в периода 15.01.2013г.-02.07.2015г.
взискателката е искала налагането на запори и възбрани върху движими и
недвижими вещи, собственост на длъжника, съответно извършването на описи и
продажба на тези вещи, но съдебният изпълнител не е извършил исканите
изпълнителни действия. С последната молба от 02.07.2015г. е било поискано
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, но и тези
действия не били извършени от ДСИ, поради което бездействието му не може да
обуслови настъпването на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Препис от
жалбата е бил връчен на длъжника В.А.М. ***, от която е постъпило възражение,
че оспорва жалбата. Поддържа се, че жалбоподателката е разполагала с възможност
да обжалва твърдяните от нея бездействия на ДСИ, но не е сторила това, поради
което перемцията е настъпила по силата на закона.
На основание
чл.436, ал.1, изр.2 ГПК ДСИ С.А. е представила мотиви по обжалваното прекратяване
на принудителното изпълнение, в които изразява становище за неоснователност на
жалбата. Наведени са доводи, че перемцията е настъпила по силата на закона, тъй
като жалбоподателката е бездействала в продължение на повече от 2 години.
Поддържа се също, че молбата от 02.07.2015г. е била нередовна, тъй като
следващата се по нея държавна такса не е била внесена въпреки изричните
указания за това.
След като се
запозна с приложеното заверено копие от изп.дело №985/2012г. по описа на СИС
при РС-Враца и обсъди изложените в жалбата доводи, настоящият съдебен състав
приема следното:
Предмет на
жалбата е прекратяването на принудителното изпълнение, което действие на ДСИ
попада сред изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.435 ГПК, подлежащи на
обжалване действия. От приложеното по делото съобщение е видно, че
взискателят е уведомен за прекратяване
на изпълнителното производство на 29.11.2018г., а жалбата е подадена на
05.12.2018г., т.е. подадена е в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК. При
това положение и като отчита наличието на правен интерес у жалбоподателя,
настоящият съдебен състав приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Производството по изп.дело №985/2012 год. по описа на СИС при РС-Враца е образувано
на 20.11.2012г. по молба на Д.К.Б. ***, въз основа на изпълнителен лист от
04.07.2012г., издаден по гр.дело №137/2012г.по описа на РС-Враца. По силата на изпълнителния лист длъжника В.А.М.
*** била осъдена да заплати на взискателя Д.К.Б. *** сумата от 600 щатски
долара главница, сумата от 196,07 щатски долара лихва за забава, законна лихва
върху главницата, считано от 13.10.2012г.до окончателното й изплащане, както и
сумата от 320 лв.деловодни разноски.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателката е поискала
изпълнението да се насочи против неуточнени движими вещи и банкови сметки на
длъжника, както и да се извърши проучване на имущественото му състояние и трудовата
му заетост. С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ДСИ е дал
указания за внасяне на държавна такса за проучване на имуществото, която е
внесена от взискателя. За установеното имущество на длъжника ДСИ е уведомил
взискателката, която с молба от 15.01.2013г. е поискала извършването на запор,
опис, оценка и публична продан на лек автомобил, собственост на длъжника, както
и осъществяване на принудително
изпълнения върху недвижим имот в гр.Враца. С разпореждане от 29.01.2013г. ДСИ е
отказал налагане на запор върху лекия автомобил, тъй като е установил, че
същият е бил отчужден от длъжника преди образуване на изпълнителното дело-на
09.08.2011г. Разпореждането не е обжалвано от взискателката, която с молба от
01.02.2013г. е поискала извършването на справки за банковите сметки на длъжника
и за сключените от него трудови договори, съответно поискала е налагането на
запор върху тях, ако се установи наличието им. С разпореждане от 05.02.2013г.,
връчено с обратна разписка, ДСИ е указал на взискателката, че следва да внесе
държавна такса в размер на общо 145 лв.за извършване на исканите справки. По
делото няма данни таксите да са заплатени.
С молба от 14.10.2013г. взискателката е поискала снабдяването й със схема
на недвижим имот, за който е установено, че е собственост на длъжника. С нова молба от 17.01.2014г. е поискано
налагането на възбрана върху два недвижими имота-жилищна сграда и парцел, както
и техният опис и изнасяне на публична продан. Във връзка с тази молба ДСИ е
указал на взискателката представянето на документи, удостоверяващи
собствеността върху имотите, удостоверение за наследници и документ за внесени
държавни такси за налагане на възбраната. Взискателката е представила
изискуемите документи, на базата на които с протокол от 14.05.2014г. ДСИ е
оставил без уважение искането за налагане на възбрана върху жилищната сграда,
поради неустановена собственост върху същата, а с разпореждане от 27.05.2014г.
е наложил възбрана върху парцела. Разпореждането от 14.05.2014г. не е
обжалвано.
Със съобщение изх.№4971/27.05.2014г., връчено на пълномощника на
взискателката на 02.06.2014г., ДСИ е указал внасянето на държавна такса за
извършване на опис на възбранения недвижим имот, но таксата не е внесена.
Вместо това, с молба от 02.07.2015г. взискателката, чрез упълномощения си
адвокат К., е поискала налагането на запор върху вземанията от трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от ПМГ”Акад.Иван Ценов”-Враца. С
разпореждане от 03.07.2015г. ДСИ е указал изпращането на съобщение лично до
взискателката, че следва да внесе държавна такса по искането за налагане на
запор, в размер на 18 лв. По делото няма данни съобщението за дадените указания
за внасяне на таксата да е било връчено на взискателката.
С обжалваното постановление от 16.10.2018г. ДСИ е приел, че тъй като от
страна на взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение
на 2 години, делото следва да се прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна съдебният състав достигна до
следните правни изводи:
В изпълнителното производство не е налице служебно начало и движението по
същото става по искане на взискателя. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от
26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., изпълнителният
процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на
парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. В Тълкувателното решение е прието, че не са изпълнителни
действия и не водят до прекъсване на давността по смисъла на чл.116,
бук."в" ЗЗД образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В ТР № 2 от
26.06.2015 год., постановено по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК на ВКС
недвусмислено приема също така, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.„перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
В конкретния
случай се установи, че в хода на изпълнителното производство взискателката е
отправяла искания за осъществяването на конкретни изпълнителни способи-налагане
на възбрани и запор върху конкретни недвижими и движими вещи, извършване на
опис и последваща публична продажба, налагане на запор върху конкретно вземане
на длъжника от трудово възнаграждение. Последното такова искане на
взискателката е направено с молбата й от 02.07.2015г., с която е посочен
конкретен изпълнителен способ-запор върху вземания на длъжника, като е
предоставена и необходимата информация за вида на вземането и за третото
задължено лице. При така подадената молба, насрещно задължение на съдебния
изпълнител е било да предприеме изпълнение по посочения способ или ако счете
молбата за нередовна-да уведоми взискателката за констатираната нередовност и
да й даде възможност да я отстрани. Тези задължения на ДСИ произтичат от общата
норма на чл.7, ал.1 от ГПК, която е приложима и в изпълнителния процес, като
неизпълнението им не може да влече неизгодни за страните по делото последици.
Изхождайки от принципа на чл.6 от ГПК, достатъчните действия, които
взискателката е била задължена да извърши, са тези по посочване на
изпълнителния способ. Докато исканото от нея действие не бъде извършено и при
положение, че тя не е уведомена за нередовност на процесуалното си действие или
за някаква невъзможност способът да бъде осъществен, взискателката не е длъжна
да сочи нов изпълнителен способ или да предприема каквито и да било действия, с
които да предизвиква осъществяване на исканите от нея изпълнителни действия. В
този смисъл не могат да бъдат споделени навежданите от длъжника доводи, че
взискателката е разполагала с възможност да обжалва бездействието на съдебния
изпълнител и като не е сторила това, настъпват последиците по чл.433, ал.1, т.8
от ГПК. Щом като взискателката е сезирала надлежно съдебния изпълнител, срокът
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекъсва и нейно право е да избира дали да изчака
предприемането на действия от страна ДСИ или да подаде жалба по чл.435, ал.1,
т.1 от ГПК. Следва да се отбележи също, че и правото на жалба по чл.435, ал.1,
т.1 от ГПК не е обвързано със срок, което също показва, че докато това право съществува, перемция не
може да настъпи. За указанията си за внасяне на държавна такса за запора върху
вземане ДСИ е дължал уведомяване на взискателката, но не е сторил това, а
същевременно не е предприел и никакви изпълнителни действия. При това
бездействие на съдебния изпълнител следва да се приеме, че взискателката не е
дължала поискването на други изпълнителни действия. Съвкупно с горните
съображения това води до извода, че хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е
осъществена и перемция не е настъпила.
При тези
съображения, настоящият съдебен състав приема, че в обжалваното постановление
от 16.10.2018г. съдебният изпълнител е извършил неправилна преценка относно
осъществяването на съответния правно релевантен факт по изтичането на срока по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК и незаконосъобразно е прекратил изпълнителното
производство. Ето защо жалбата на взискателя следва да бъде оставена уважена.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
постановление на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Враца от 16.10.2018г.,
с което на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратено производството по
изп.дело №985/2012г.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........