РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Пловдив, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300502614 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК във вр. с чл.432 ал.1 и
чл. 498 ал.3 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по подадени две въззивни жалби против Решение №
260090/28.04.2021г., постановено по гр.д.№ 1995/2019г. по описа на Районен
съд – Карлово, III гр.с.
съответно от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, чрез адв. М.Г., в
частта, с която дружеството е осъдено да заплати -
на В. КР. ЯНК., ЕГН **********, сумата от 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие травматичните увреждания, причинени виновно от И.
И. Б. при управление на лек автомобил марка ** с peг. № *** при пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 20.01.2019 г., в посока запад - по
път І-6, гр. Карлово – гр. Сопот, на км 253+500 м, в землището на гр. К., като
за автомобила към датата на увреждането е действала застраховка
1
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица BG/02/118001** от
08.06.2018 г., със срок на валидност една година, считано от 12.06.2018 г. до
11.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 23.12.2019 г. до окончателното плащане;
на Н. АТ. ОГН., ЕГН – **********, сумата от 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие травматичните увреждания, причинени виновно от И.
И. Б. при управление на лек автомобил марка *** с peг. № **** при пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 20.01.2019 г., в посока запад - по
път І-6, гр. Карлово – гр. Сопот, на км 253+500 м, в землището на гр. Карлово,
като за автомобила към датата на увреждането е действала застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица BG/02/118001689087
от 08.06.2018 г., със срок на валидност една година, считано от 12.06.2018 г.
до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното плащане;
както и е осъдено дружеството да заплати на В. КР. ЯНК., ЕГН –
**********, и Н. АТ. ОГН., ЕГН - **********, двамата от град К., улица
„**** разноски по компенсация в общ размер на 1 164,25 лв.
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, моли да бъде отменено
решението в обжалваните му части като неправилно и вместо това да се
постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове;
съответно от В. КР. ЯНК., ЕГН- **********, и Н. АТ. ОГН., ЕГН
- **********, и двамата от гр. К., ул. „***, чрез адв.П.К., в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни предявените искове от всеки от тях
поотделно за сумите за разликата над 6 000 лв. до пълния претендиран
размер от 8 000 лв. /частичен иск от 25 000 лв./; както и за периода от
27.01.2019 г. до подаване на исковата молба.
В. КР. Я.., ЕГН- **********, и Н. АТ. О., ЕГН - **********,
молят решението да бъде отменено за разликите над уважените размери от по
6 000 лв. до пълния претендиран размер от 8 000 лв. /частичен иск от 25 000
лв./; както и за периода от 27.01.2019 г. до подаване на исковата молба.
Жалбоподателите обжалват изрично и присъждането като начален момент
на претендираната законна лихва, която с решението е от подаване на
исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното плащане. Я. и О. считат, че
2
съдът е следвало да присъди лихва за забава от 27.01.2019г. – датата, на която
изтича срока по чл.429 ал.3 от КЗ във вр. с чл.430 ал.1 от КЗ, а не от датата на
завеждане на исковата молба 23.12.2019г.
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, в качеството му на
въззиваема страна, не депозира писмен отговор по жалбата на В. КР. Я.. и Н.
АТ. О...
В. КР. ЯНК. и Н. АТ. ОГН., в качеството им на въззиваеми страни,
депозират писмен отговор, чрез адв.П.К., че жалбата на ЗД „БУЛ ИНС“ АД е
изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Карлово от В. КР. Я.. и Н. АТ. О.. против ЗД
„БУЛ ИНС“ АД е заведена искова молба, с която посочват, че на 20.01.2019
г., в посока запад - по път 1-6, гр. Карлово – гр. Сопот, на км. 253+500 м, в
землището на гр. К., се движил лек автомобил марка *** с peг. № ***,
управляван от водача И. И. Б., който нарушил правилата за движение по
пътищата, като при влажно време, мокра пътна настилка и в тъмната част на
денонощието, предприел маневра „изпреварване“ на движещия се пред него
автобус, като навлязъл в южната пътна лента за движение на МПС в посока
изток - запад към гр. Сопот, в която в същото време се движел бус с марка
Мерцедес, модел ** с peг. *** управляван от В. КР. ЯНК.. Последвал челен
удар между двете МПС, при които в следствие на настъпилото ПТП
автомобилът БМВ преустановил праволинейното движение на движещия се
бус Мерцедес, деформирал го и го върнал назад в югозападна посока, където
последният се преобърнал странично, извън пътя. В резултат на това В.Я. и
Н.О. получили телесни увреждания.
По случая било образувано ДП № 4-Рп/2019 г. по описа на ВОП -
Пловдив. Наказателното производство било прекратено с постановление от
11.04.2019 г., тъй като пострадалата Ч. пожелала да бъде прекратено, а по
отношение на пострадалите Я. и О. били нанесени леки телесни повреди. В
хода на наказателното производство било установено, че техническата
причината за настъпване на процесното ПТП било поведението на виновния
3
водач И. Б., който неправомерно предприел маневра „изпреварване“, без да
има видимост и достатъчно разстояние за извършване на маневрата, на
разстояние от предупредителен знак „Опасен завой надясно“, и забранителен
знак „Забранено изпреварването“; който в нарушение на нормите на ЗДвП
управлявал лекия си автомобил с превишена скорост, което не му позволило
да спре безопасно, след което настъпил удар между управлявания от него
автомобил и участник 2 - Мерцедес, ****. С оглед на това, в случая
съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача на лекия
автомобил Б. и настъпилите общественоопасни последици - причинените
телесни повреди на В.Я. и Н.О..
За увреждащият л.а. с peг. № ****, управляван от И. Б. имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, з.п.
BG/02/11800168** от дата 08.06.2018 г., със срок на валидност една година,
считано от 12.06.2018 г. до 11.06.2019 г., валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 20.01.2019 г. По силата на този договор,
застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в
размер на 10 000 000 лева, която сума представлявала минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2019 г.
На осн. чл. 380 от КЗ, пострадалите предявили претенциите си за
изплащане на обезщетение пред ЗД „Бул Инс“ АД и представили всички
документи, с които разполагат, с Писмо, получено с обр.р. на 05.03.2019 г.
По случая била заведена щета с № **********, по която застрахователят не
предложил заплащане на обезщетение в законоустановения срок. Затова били
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД „Бул Инс“ АД за
причинените неимуществени вреди на ищците.
В резултат на процесното ПТП пострадалият В. К. Я. получил
следните травматични увреждания: повърхностни травми на корема, долната
част на гърба и таза; навяхване на шията; контузия на дясното коляно;
охлузване по шията; кръвонасядане по дясната колянна става; гадене. След
инцидента на 20.01.2019 г. пострадалият бил откаран в Спешния център, фиш
за спешна медицинска помощ, с диагноза: контузия на главата и контузия на
4
шията; лист за преглед на пациент, диагноза - повърхностни травми на
корема, долната част на гърба и таза, с оплаквания от силни болки в областта
на шията и дясното коляно. Извършени били консултативни прегледи,
изследвания и рентгенографии. Извършени били консултации с ортопед и
неврохирург. Назначена била терапия: щадящ ЦНС и шийна област режим,
сложена полутвърда шийна яка за 14-21 дни. Установено било кръвонасядане
в областта на дясната колянна става. Изписан бил с препоръки за контролни
прегледи; проследяване на състоянието от ОПЛ. В резултат на уврежданията,
получени от процесното ПТП ищецът В.Я. търпял силни болки и много
страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания
продължавало и към настоящия момент, той не се чувствал добре физически
и емоционално. Преди процесното ПТП ищецът бил в отлично здравословно
състояние, бил активен мъж, нямал здравословни оплаквания, но след
инцидента животът му напълно се променил. Изпитвал цялостен дискомфорт
вследствие на получените травми, както и последващи болки, които
продължавали и към настоящия момент, като към момента той не бил
възстановен, за дълго време бил напрегнат, с нарушения на съня, като не бил
в състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките ищецът
изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, който щял да остане за
цял живот в неговото съзнание.
В резултат на процесното ПТП пострадалата Н. А. О. получила
следните травматични увреждания: повърхностни травми на корема, долната
част на гърба и таза; контузия на двете колена; контузия на лява ръка;
травматичен оток и охлузване по лявата ръка; охлузване по носа;
кръвонасядания и охлузвания по долните крайници. След инцидента на
20.01.2019 г. пострадалата била откарана в Спешния център, фиш за спешна
медицинска помощ и лист за преглед на пациент, с основна диагноза -
повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза, контузия на
коляното, с оплаквания от силни болки в областта на лява ръка и десен крак.
Извършени били консултативни прегледи, изследвания и рентгенографии.
Извършена била и консултация с ортопед. Установено било по гръбната
повърхност на лявата длан дифузен оток, по гръбната половина на пети пръст
на лявата ръка на крайната и средната фаланга - охлузване; по кожата на
лявото бедро - кръвонасядане; по повърхността на лявата подбедрица -
кръвонасядане; по повърхността на лявата колянна става - охлузване; по
5
повърхността на дясната колянна става - охлузване; по дясната подбедрица -
охлузвания. Изписана била с препоръки за контролни прегледи; проследяване
на състоянието от ОПЛ. В резултат на уврежданията, получени от процесното
ПТП ищцата търпяла силни болки и много страдания. Възстановяването от
получените при процесното ПТП увреждания продължавало и към настоящия
момент, не се чувствала добре физически и емоционално. Преди процесното
ПТП ищцата била в отлично здравословно състояние, била активна, нямала
здравословни оплаквания, но след инцидента животът й напълно се
променил. Ищцата изпитвала цялостен дискомфорт вследствие на получените
травми, както и последващи болки, които продължавали и към настоящия
момент, като към момента тя не била възстановена, за дълго време била
напрегната, с нарушения на съня, видно от Амб. Лист № 000133/23.04.2019 г.,
като не била в състояние да се натоварва психически и физически. Освен
болките ищцата изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент,
който щял да остане за цял живот в нейното съзнание.
Вредите на ищците били в резултат виновното поведение на водача
на увреждащия лек автомобил И. И. Б., а за причинените от него вреди
отговаря ответникът по делото ЗД „Бул Инс“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ
увредените имали право на пряк иск срещу застрахователната компания
отговорна по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, поради
което за ищците бил налице правен интерес да искат от съда определяне на
справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени и
имуществени вреди. Претендираната сума била съобразена от една страна с
принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и
страдания от причинените травматични увреждания, а от друга страна с
лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Към исковата молба прилагат Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, Постановление от 11.04.2019г. за прекратяване на
наказателното производство на ВОП – Пловдив, Протокол за оглед на ПТП,
Фотоалбум, Скици, СМЕ № 75/2019г. и СМЕ № 50А/2019г., СМЕ №
74/2019г., СМЕ № 50Б/2019г.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв. Н. Ш., депозира в срок
Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който на първо място, счита, че исковете
6
са недопустими, тъй като не е изтекъл тримесечния срок по чл.498 ал.3 от
КЗ за допустимост на всеки пряк иск, предявен на осн. 423 от КЗ от
пострадало лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданско
отговорност“ на виновния водач на МПС. Поддържа, че тази допълнителна,
специална предпоставка, е била въведена с КЗ /обн., ДВ, бр.102/29.12.2015г.,
в сила от 01.01.2016г. / и е относима към случая, тъй като процесният Договор
за застраховка е сключен на 12.06.2018г., а ПТП се е случило на 20.01.2019г.
Поддържа, че уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи
служебно. В разпоредбата на чл.378 ал.9 от КЗ изрично е уредено, че докато
тече този срок, спира да тече давностния срок по чл.378 ал.2 от КЗ за
предявяване на прекия иск по чл.432 от КЗ. Затова, изтичането на
рекламационният срок е предпоставка за възникването на самото право на
пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите. Направено е искане за прекратяване на производството.
В конкретния случай, ищците, чрез пълномощник, са депозирали
претенцията си за неимуществени вреди пред застрахователя, получена в
дружеството на 05.03.2019г. /самата молбата е приложена на л.106/.
Дружеството е изискало на дата 22.03.2019г. /с Писмо с изх.№ НЩ-
2211/22.03.2019г./ от В. КР. Я. и Н. АТ. ОГН. да представят на осн. 106 от КЗ
допълнителни документи, от които да е видно, както виновността на някое от
лицата, участвали в транспортния инцидент, така и документи във връзка с
лечението им. В. КР. Я.. и Н. АТ. О.. не са представили документи, а вместо
това са депозирали искова молба в съда на 23.12.2019г. Дружеството
поддържа, че към тази дата срокът не е изтекъл. Това е така, защото към
датата на подаване на исковата молба застрахователят не е сезиран надлежно
за произнасяне и не поставен начален момент, от който да текат сроковете за
произнасяне по чл.496 от КЗ, съответно по чл.498 ал.3 от КЗ.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е оспорил и описания механизъм на
настъпването на ПТП по посочения от ищеца механизъм, както и
представения като доказателство към исковата молба констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от дата 20.01.2019 година.
Приложеният към исковата молба констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от дата 20.01.2019 година не съдържал задължителните
реквизити по образеца съставляващ Приложение № 1 по член 3 алинея 1 от
7
НАРЕДБА № 1з-41 от 12.01.2009 година за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд. Констативният протокол, издаден от дежурния ПТП при
ОД на МВР град Пловдив, РУ Карлово бил официален свидетелстващ
документ и имал обвързваща доказателствена сила, но само относно фактите,
осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.
Пътнотранспортното произшествие не било реализирано в присъствието на
длъжностното лице, поради което протоколът за ПТП не се ползвал с
обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП. Оспорва и
твърдяното виновно противоправно поведение и причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищците
неимуществени вреди.
Дори и да се приемело, че вредите са настъпили вследствие на
твърдяното ПТП, счита, че това обстоятелство не е основание да се приема, че
същите са в резултат на деликт по смисъла на член 45 от ЗЗД - виновно,
противоправно деяние, в причинно-следствена връзка, с което е настъпила
вредата.
В случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките на член 45
от ЗЗД и прецени, че трябва да бъде ангажирана отговорността на ответника
за заплащане на обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди,
то в такъв случай прави възражение по чл.51 ал.2 от ЗЗД. Счита, че от
фактите и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП можел да бъде
направен обоснован и еднозначен извод, че такова съпричиняване е налице.
Според правилото на член 137а алинея 1 от Закона за движението по
пътищата - Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В същата насока
бил и текста на член 188 алинея 1 от ППЗдвП. Не счита, че следва да е спорно
по делото, че участвалите при настъпило пътнотранспортно произшествие
товарен бус с марка Мерцедес, модел **с регистрационен № **** бил
фабрично оборудван с обезопасителен колани.
Не следвало да е спорно също така, че пострадалият В. КР. Я.
управлявал МПС, а пострадалата Н. АТ. О. била пътник във въпросния
8
товарен бус и като такива били задължени по време на движение да поставят
обезопасителните си колани.
Неизпълнението на това им задължение обективно допринесло за
настъпване на вредните последици, тъй като в случай, че са били с поставени
обезопасителни колани дори и да било възможно да се получат увреждания,
същите щели да бъдат в много по-лека степен и в по-малък обем, респ.
нямало да настъпят, респ. тяхното ограничаване могло да бъде постигнато и в
случай, че ищците са изпълнили задълженията си по член 137а алинея 1 от
ЗдвП и по член 188 алинея 1 от ППЗдвП. Счита, че допуснатото от
пострадалите нарушение на правилата за движение е в пряка причинно-
следствена връзка за допринасянето на вредоносния резултат.
На следващо място, счита, че пострадалият В. КР. Я., като водач
на автомобил Мерцедес, модел*** с регистрационен № ****допуснал и
нарушение на разпоредбата на член 21 алинея 2 от ЗДвП, която вменява в
задължение при управлението на ППС да не се надвишава скоростта
сигнализирана с пътен знак. В случая в района, в които настъпило ПТП било
въведено ограничение на скоростта 50 км/ч, а от приложените към исковата
молба документи се установявало, че водача на автомобил Мерцедес, **** с
регистрационен № **** управлявал същото над максимално разрешената за
този пътен участък скорост — 58 км/ч. Това обстоятелство осъществявало,
както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на
вредоносния резултат по смисъла на член 51 алинея 2 от ЗЗД и намира, че
същото следва да бъде отчетено от съда при постановяване на решението му
по съществото на спора, дотолкова доколкото то рефлектирало върху обема
на отговорността на ответното дружество.
По отношение на размера на исковата претенция за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди, дружеството счита, че
претендираното от ищците обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди е прекомерно завишено и не е съобразено, както с
икономическата и социалната действителност, така и с конкретни
обстоятелствата, при които следва да се ангажира отговорността на
извършителя на деянието, респ. на застрахователя. Претенцията за заплащане
на обезщетение следвало да е съобразена и да съответства на действително
претърпените вреди, а не да е източник за неоснователно обогатяване. В
9
случай, че съдът приеме искът за доказан по своето основание, прави и
възражение за прекомерност на претенцията.
В хода на производството са допуснати САТЕ, изпълнена от в.л.
инж. С. М. и СМЕ, изпълнена от в.л. д-р С. С.. Двете заключения на
експертизите са приети в съд. заседание на 05.02.2021г. /протокол на л.214/.
В съд. заседание на 15.09.2022г. /на л.118/ е разпитан допуснатия
на ответника свидетел И. Б. /водач на автомобила марка „БМВ“/, а в съд.
заседание на 27.11.2020г. /протокол на л.147/ са разпитани свидетелите на
ищците Ш. Я.а /майка на ищеца Я./ и З. А. /роднина по сватовство/.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгл.чл.432 ал.1 от КЗ дефинира, че – Увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380. Нормата на чл.380 ал.1 от КЗ предвижда, че лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
писмена застрахователна претенция. Съобразно разпоредбата на чл.498 ал.1
от КЗ – Увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 освен в случаите, когато
застрахователят по имуществената застраховка на увреденото лице е встъпил
в неговите права и той предявява претенция на осн. чл.411. Съгласно алинея 2
– Увреденото лице е длъжно да представи на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач
документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното
събитие и причинените вреди, като му съдейства при установяването на
обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите. Алинея 3
регламентира, че – Увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496,
10
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно на
определеното или изплатеното обезщетение.
Съобразно разпоредбата на чл.496 ал.1 от КЗ – Срокът за
окончателно произнасяне по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл.380 от ГПК пред застрахователя, сключил
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции. Алинея 2 разпорежда, че – В
срока по ал.1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да: 1/.
Определи и изплати размера на обезщетението, или 2/. Даде мотивиран
отговор по предявените претенции, когато: а/отказва плащане, или б/.
основанието на претенцията не е било напълно установено, или размерът на
вредите не е бил напълно установен. Съгласно алинея 4 – Когато документите
по ал.3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във
връзка с настъпването на пътнотранспортното произшествие, застрахователят
може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от
други компетентни органи или лица. Изречение първо не ограничава правото
на увредените лица да представят доказателства.
Разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ регламентира, че
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1/. Изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3; 2/. Изтичането
на срока по чл.496 ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106
ал.3. Съгласно чл.106 ал.1 от КЗ – Застрахователните претенции се завеждат
по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред
застрахователя и при спазване на чл.380 ал.1.
От така описаната правна уредба се налага извод, че за да бъде
допустим прекият иск, регламентиран с нормата на чл.432 ал.1 от КЗ, е
необходимо да е била спазена указаната процедура по чл.498 от КЗ, свързана
с доброволно уреждане на отношенията между пострадали при ПТП и
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и
да е изтекъл тримесечния срок от предявяването на претенцията пред
11
застрахователя или пред негов представител. По своето правно естество този
тримесечен срок е рекламационен, тоест такъв с изтичането на който се
погасява правото на титуляра на субективното право да отправи искане към
насрещната страна за доброволно удовлетворяване на неговата претенция.
Последица от изтичане на рекламационния срок е, че ако правото не бъде
упражнено, лицето губи правата, свързани с рекламацията.
В конкретния случай няма спор между страните, а това се
признава и от ответника по делото, че лицата /кредитори/ В. КР. Я. и Н. АТ.
О. са упражнили правото на рекламация спрямо дружеството /длъжник/ в
предвидения тримесечен срок, а именно на 05.03.2019г. Този срок
действително е започнал да тече. Застрахователят, обаче, по силата на чл.496
ал.4 от КЗ е упражнил своето правомощие да изиска от лицата да представят
и други документи, подробно описани в изпратеното до техния пълномощник
Писмо с изх № НЩ-2211/22.03.2019г. /на л.9/. От събраните доказателства
по делото, се налага изводът, че тримесечният срок не е изтекъл към датата
на завеждане на исковата молба, защото ищците са получили писмото, след
като те го прилагат по делото като доказателство, но няма данни да са
представили на застрахователя изисканите документи или поне част тези от
тях, с които разполагат, още преди предявяване на исковете. Вместо пред
застрахователя, ищците са приложили към исковата молба необходимите
изискани документи, с изключение на авто-техническа експертиза – оригинал
или копие, с което действие не може да се санира неизтичане на
рекламационния срок.
Възражение затова, че този рекламационен срок не е изтекъл е
направено изрично от застрахователното дружество с депозиране на
Писмения отговор по чл.131 от ГПК и е поддържано пред Районния съд, че
предявените искове само на това основание се явяват процесуално
недопустими. Въззивната инстанция намира, че възражението на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД за процесуална недопустимост на исковете е основателно, още
повече, че за изтичане на рекламационния срок съдът следи и служебно, тъй
като се касае до прилагане на императивна правна уредба. В разпоредбата на
чл.378 ал.9 от КЗ е записано, че докато тече този срок, спира да тече
давностния срок по чл.378 ал.2 от КЗ за предявяване на прекия иск по чл.432
от КЗ. Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникване на
12
правото на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В настоящия конкретен случай, при завеждане на делото не е
налице нито една от хипотезите на императивната разпоредба на чл.498 ал.3
от КЗ - застрахователят да не е платил в срока по чл.496, да е отказал да
плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно на определеното
или изплатеното обезщетение. Образувано съдебно производство, без
наличие на някоя от горните предпоставки, се явява недопустимо.
В тази насока е и константната съдебна практика –
Определение № 165/24.03.2017г. на ВКС по ч.т.д.№ 306/2017г., II
т.о., ТК
Определение №27905/28.11.2016г. на СГС по гр.д.№ 13278/2016г.
Определение № 29711/15.11.2017г. на СГС по гр.д.№ 7479/2017г.
Решение № 728/11.10.2018г. по т.д.№ 215/2018г. на Окръжен съд –
Варна.
Преките искове по чл.432 ал.1 от КЗ са предявени
преждевременно, явяват се процесуално недопустими, поради което
обжалваното решение също е процесуално недопустимо. Затова ще следва да
бъде обезсилено с решение /съдебна практика - Определение №
535/24.10.2016г. на ВКС по ч.т.д.№ 1694/2016г., II т.о./, исковата молба –
върната, а производството по спора по делото – прекратено изцяло.
Разноски.
Съобразно правния резултат В. КР. Я.. и Н. АТ. О. ще бъдат
осъдени да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД общо сумата 2 581 лв. за двете
съдебни инстанции /съответно пред Районен съд в размер на 996 лв. с ДДС за
адв. възнаграждение, 375 лв. първоначален депозит за изготвяне САТЕ и
СМЕ, 250 лв. за допълнителен депозит за изготвяне на САТЕ и СМЕ, 20 лв. -
депозит за призоваване на свидетел и съответно пред Окръжен съд в размер
на 240 лв. за държавна такса за въззивно обжалване и 720 лв. с ДДС за адв.
възнаграждение/. От дружеството са приложени договори за правна защита и
съдействие с посочен начин на плащане в брой, пълномощни и платежни
документи за внасяне на депозити за експертизи и свидетел.
13
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Обезсилва Решение № 260090/28.04.2021г., постановено по гр.д.
№ 1995/2019г. по описа на Районен съд – Карлово, III гр.с., като процесуално
недопустимо поради преждевременно предявени искове по чл.432 ал.1 във вр.
с чл.498 ал.3 от КЗ.
Връща исковата молба с вх.№ 14683/23.12.2019г., подадена от В.
КР. ЯНК., ЕГН - ЕГН **********, и Н. АТ. О., ЕГН – **********, чрез
техния общ пълномощник адв. П.К., съдебен адрес за призоваване – гр.К.,
ул.“***, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за осъждането му на осн.
чл.432 ал.1 от КЗ да им заплати в размери на по 8 000 лв. /частичен иск от 25
000лв./ на всеки от тях поотделно обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие травматичните
увреждания, причинени виновно от И. И. Б. при управление на лек автомобил
марка **** с peг. № **** при пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 20.01.2019 г., в посока запад - по път І-6, гр. Карлово – гр. Сопот, на км
253+500 м, в землището на гр. К***, като за автомобила към датата на
увреждането е действала застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с полица BG/02/1180016*** от 08.06.2018 г., със срок на
валидност една година, считано от 12.06.2018 г. до 11.06.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 27.01.2019г. до окончателното плащане, и
Прекратява производството по спора по делото.
Осъжда В. КР. Я.., ЕГН - ЕГН **********, и Н. АТ. О.., ЕГН –
**********, да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление- гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с
пълномощник адв.М.Г., общо сумата 2 581 лв. за двете съдебни инстанции
/по гр.д.№ 1995/2019г. по описа на Районен съд – Карлово, III гр.с., и по
възз.гр.д.№ 2614/2021г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, V гр.с./.
14
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15