Р Е
Ш Е Н И Е № 4530
гр. Пловдив, 27.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на 31.10.2019 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1193 по
описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от А.И.Т.- А. против К.А.А., М.Х.Х. и Е.В.Х.
субективно и обективно съединени главен и евентуален искове с правно основание
чл. 26, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД и чл. 26 СК във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД за
прогласяване на нищожността на договор за покупко – продажба, обективирана в
Нотариален акт, вписан под № ***, с който договор К.А.А. е продал на М.Х.Х.
самостоятелен обект с идентификатор № ***, ***, с административен адрес: ***, с
предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 38 кв.м. и
представляващ-жилище, апартамент, ведно с прилежащите части: общ ползване на
коридора и тоалетната на етажа от 6 кв.м., югозападното помещение от тавана 13
кв.м., ведно с ½ ид. част от коридора в западната част на тавана 17
кв.м., ведно с 1/3 ид. част от северната изба 19 кв.м., при съседни СО в
сградата: на същия етаж-***; под обекта-***; над обекта-няма, поради невъзможен предмет, както и
предявеният при условията на евентуалност
иск за прогласяване на относително недействителен спрямо А.И.Т.-А.
поради липса на съгласие за продажба на имот, представляващ семейно жилище
договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт вписан под № ***, с
който договор, К.А.А., ЕГН ********** е продал на М.Х.Х., самостоятелен обект с идентификатор № ***, по
***, с административен адрес: ***, с предназначение - жилище, апартамент, на
едно ниво, с площ от 38 кв.м. и представляващ-жилище, апартамент, ведно с прилежащите
части: общо ползване на коридора и тоалетната на етажа от 6 кв.м.. югозападното
помещение от тавана 13 кв.м., ведно с ½ ид. част от коридора в западната
част на тавана 17 кв.м., ведно с 1/3 ид. част от северната изба 19 кв.м., при
съседни СО в сградата: на същия етаж-***; под обекта-***; над обекта-няма.
Твърди се, че третият
етаж на триетажната жилищна сграда, включващ имота, предмет на горната сделка и
заснетият, като самостоятелен обект с
идентификатор № *** с площ 28 кв. м. всъщност представлява едно жилище. Посочва
се, че към момента на извършване на покупко – продажбата, няма издаден и
одобрен архитектурен или инвестиционен проект, съгласно който жилището да бъде
разделено функционално на две жилища. На основание изложеното се моли да
предявеният иск за недействителност поради невъзможен предмет да се уважи, а в
случай, че същият се отхвърли, при условията на евентуалност се иска
прогласяването му за относително недействителен по отношение на ищеца, поради
факта, че последната не е дала съгласие за продажбата на този имот, който ведно
с другият имот с идентификатор № ***, представлява семейно жилище. Посочва се, че преди развода ищецът и първия
ответник са живели в самостоятелния обект, включващ горните два обекта, който е
представлявал семейно жилище. Едната
част от семейното жилище е собственост на първия ответник, а другата част е
придобита от двамата съпрузи по време на брака, като през време на брака ми от
самото сключване през 1992 г., те са живели на третия етаж в семейното им
жилище и не се ползвали друг имот. По
делото за прекратяване на брака между двамата съпрузи се сочи, че са
постановени привременни мерки, според които
на ищеца са предоставени родителските права по отношение на роденото от
брака дете и съответно ползването на това семейно жилище. На основание
изложените доводи се моли предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.
С отговора на исковата
молба са предявени насрещни искове от М.Х.Х. против А.И.Т.- А. с правно
основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на А.И.Т.- А. да заплати на М.Х.Х. сумата
от 2000 лв.- обезщетение за ползване на
имот – негова собственост, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***
за периода от 01.09.2017 г. до 09.05.2018 г.
и сумата от 100 лв.- мораторна лихва за забава на главницата за периода
от 01.09.2017 г. до 22.01.2018 г. Твърди
се, че ищцата неоснователно препятства ползването на придобития от М.Х.Х. имот,
като са иска заплащане на обезщетение за ползване в размер на средно – месечния
пазарен наем за горепосочения период. Моли се насрещният иск да се уважи.
Претендират се деловодни разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответниците по главния иск:
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците М.Х.Х. и К.А.А.. Не е постъпил отговор от ответницата Е.В.Х..
Ответникът М.Х.Х. твърди, че предявените искове са
неоснователни и недоказани. Изразява становище за недопустимост на предявен иск
по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Възразява срещу посочените обстоятелства и фактология
между страните. Не се спори, че северозападната стая и североизточната кухня на
третия етаж представляват лична собственост на ответника А., придобита от него
чрез договор за дарение от неговите родители. Посочва се, че самостоятелен
обект с идентификатор *** и е индивидуална собственост на К.А.. Не се спори, че
на същия етаж ищцата, заедно с ответника К.А. са закупили друго жилище в режим
на СИО, обективирано в Нотариален акт от 2007 г., като се твърди, че същото е
самостоятелен обект с идентификатор ***
Не се оспорват твърденията, че в миналото третият етаж е бил
самостоятелно жилище, който етаж е построен въз основа на одобрен архитектурен
проект от 1927 г. Твърди се, че е пропуснато да се отбележи, че със съдебна
спогодба от 15.12.1965 г. е извършена
делба на цялата къща и ет. 2 и ет. 3 са разделени всеки по на два самостоятелни
обекта, съгласно действащото към онзи момент законодателство. Твърди се, че
съгласно Тълкувателно решение № 3/28.06.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2014 г. ОСГК
не е било необходимо да се издава нов одобрен архитектурен или инвестиционен
проект, съгласно който жилището да бъде разделено функционално на две жилища,
тъй като съдебната спогодба е одобрена от съда и представлява влязло в сила
съдебно решение, по което е формирана сила на пресъдено нещо, по отношение на
обектите, посочени в Нотариалния акт за дарение и този от 2007 г. Твърди се, че
съобразно изложеното в СГКК ***правилно са отразени в кадастралната карта, два
самостоятелни обекта, с отделни идентификатори, представляващи самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** с площ от 38 кв.м., представляващ жилище,
апартамент на 3-ти етаж от сградата и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***с площ от 28 кв.м. , представляващ жилище, апартамент, на 3-ти
етаж от сградата. Твърди се, че липсва основание за обединяването им в един
имот с друг идентификатор. Посочва се, че с оглед на извършената делба, за да
бъдат обединени отново тези два имота, следва да се спазят техническите
дейности по обединение на поземлени имоти, сгради или самостоятелни обекти в
сгради, регламентирани в ЗКИР и Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,
като следва да се изработи проект за обединение, като се представи скица –
проект в този смисъл с определено съдържание. Освен това се сочи, че
самостоятелните обекти, предмет на обединение следва да имат обща граница, да
се представят допълнителни документи, включително и становище от общинската
администрация за допустимост на обединяването. Твърди се, че представената по
делото непълна оценъчна експертиза, изготвена за нуждите на банката не е сред
документите, необходими за осъществяване на процедурата по обединение. Твърди се,
че въпросната ипотека по отношение на посочения в нея имот се явява нищожна
поради липса на предмет. Оспорва се твърдението, че ищцата е съсобственик на
имот с ***, придобит въз основа на договор за дарение от К.А.. Не се спори, че
имот с идентификатор *** е в режим на СИО. Оспорва се, като неоснователен и
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като се сочи, че по
образуваното гр.д. № 9634/2016 г. по описа на ПРС е направено искане от К.А.,
ищцата да конкретизира твърдението си по отношение на искането за предоставяне
на семейно жилище, тъй като то е описано като апартамент, състоящ се от хол,
кухня, спалня, детска стая, сервизни помещения и килер без да е
индивидуализирано, чрез посочване на съответния идентификатор, тъй като на
посочения адрес: *** има три жилищни обекта, а именно: жилище на първия етаж,
индивидуална собственост на ищцата, жилище на втория етаж – индивидуална
собственост на К.А. и жилище на втори етаж, представляващо СИО. Посочва се, че е налице спор относно
семейното жилище по цитираното гражданско дело.
В тази връзка се посочва, че в чл.26 СК са посочени две алтернативни
хипотези, при които не е необходимо съгласието на другия съпруг при
разпореждането със семейното жилище, собственост на единия съпруг, а именно:
ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост
на всеки един от тях. Твърди се, че в случая са налице и двете хипотези, като всяка от тях е
достатъчна да се извърши валидно разпореждане със семейното жилище. Посочва се,
че самостоятелен обект с идентификатор № *** е закупен от ищцата и К.А. и е
обща собственост на двамата. От друга страна самостоятелен обект с идентификатор
№ *** е индивидуална собственост на К.А., а самостоятелен обект с идентификатор
№ *** е индивидуална собственост на А.Т.. В тази връзка се сочи, че ползването
на две отделни самостоятелни жилища не ги превръща в семейно жилище. Твърди се, че е предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който е недопустим, като се излагат доводи в тази насока. Оспорват се
твърденията на ищцата, че налице грешка в кадастралната карта. С оглед
изложеното се моли предявените искове да се отхвърлят, като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноски.
Ответникът К.А. твърди, че
предявените искове са неоснователни и недоказани. Изразява становище за
недопустимост на предявен иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Възразява срещу
посочените обстоятелства и фактология между страните. Твърди се, че имотът,
предмет на спора се намира в къща, построена през 1928 г. от пра*** му ***,
където той е живял с четирите си деца и внуци до смъртта си през 1965 г.
Наследниците му ***, ***, *** са извършили делба на цялата къща, като е
одобрена съдебна спогодба по образувано дело за съдебна делба .В дял на ***то
на ответника *** е разпределена северозападна стая и североизточна кухня на
третия етаж, впоследствие придобити от родителите на ответника и прехвърлени на
ответника с договор за дарение през 1999 г.
Към момента на прехвърлянето му се сочи, че имотът е имал идентификатор № *** и съответно и до
настоящия момент е с отделна ВиК партида и отделен електромер с ИТН ***. Посочва се, че на същия етаж съществува и още
един отделен обект на собственост /западна стая с кухня на югозапад/, придобит
през 1985 г. от ***, използван за ателие до 1991 г., а впоследствие като *** на
***. В тази връзка през 1991-1992 г. е извършен ремонт, като е преграден част
от коридора и по споразумение на страните е отпаднало общото ползване на банята
и тоалетната, които изцяло са се ползвали от адв. ***, като съответно на ***та
и ***то на ответника е преотстъпено помещение, което те са обособили, като
самостоятелна баня и тоалетна. Твърди се, че описаният имот е придобит в режим
на СИО с ищцата през 2007 г., като същият е самостоятелен обект с идентификатор № ***, със собствена ВиК
партида и отделен електромер с ИТН ***. Посочва се, че от датата на
придобиването на имота в режим на СИО не са предприемани действия по обединяване
на имотите, посочени по горе. В тази връзка се сочи, че не е изготвян и
подписван от него нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижимите
имоти преди обединението им, което е едно от условията за извършване на
обединението. Посочва се, че с оглед на извършената делба, за да бъдат
обединени отново тези два имота, следва да се спазят техническите дейности по
обединение на поземлени имоти, сгради или самостоятелни обекти в сгради,
регламентирани в ЗКИР и Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,
което не е сторено. Твърди се, че представената по делото непълна оценъчна
експертиза, изготвена за нуждите на банката не е сред документите, необходими
за осъществяване на процедурата по обединение. Твърди се, че въпросната ипотека
по отношение на посочения в нея имот се явява нищожна поради липса на предмет.
С оглед изложеното се оспорва ищцата да е съсобственик на имот с идентификатор № ***. По отношение на предявения иск по чл. 26, ал.
2 ЗЗД се повтарят изложените възражения в отговора на исковата молба, депозиран
от М.Х., поради което не следва да се докладват отново. Твърди се, че е предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който е недопустим, като се излагат доводи в тази насока. Оспорват се
твърденията на ищцата, че налице грешка в кадастралната карта. С оглед
изложеното се моли предявените искове да се отхвърлят, като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответника по насрещния иск:
Ответникът по насрещния иск А.И.Т.- А. е
депозирала отговор в указания срок, като оспорва претенцията. На първо място счита, че предявеният иск е
недопустим, поради нередовност на исковата претенция, в която е отразена само обща сума, без да
става ясно какъв е месечния наем претендиран от ответника М.Х. и съответно
обезщетението за забава върху всеки месечен наем. Оспорва претенцията и по
основание и размер. Твърди се, че ищцата ползва идеални части на правно
основание, поради което исковата претенция по чл. 59 ЗЗД е неприложима. Твърди се, че е недопустимо да се претендира
обезщетение за ползване на общи части. Оспорва се размера на обезщетението,
като се сочи, че единствената цел за предявяване на претенция в този размер е
да стресира ищцата. С оглед изложеното се моли исковете да се отхвърлят, като
неоснователни и недоказани.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с
тях, прие следното от фактическа страна:
По делото е приет като
доказателство Протокол от ***, с който е одобрена съдебна спогодба за делба на
процесния поделяем имот – двуетажна къща, с партер и магазин и паянтова
постройка, с дворно място – общо застроено и незастроено, намиращо се в ***, в който имот е отчужден в полза на
държавата западния магазин в партера, избата под този магазин и 1/15 от общите
части на целия имот в сградата и дворното място на четири самостоятелни дяла,
както следва: Дял І-ви – на съделителя *** се дава и той приема да получи в
свой самостоятелен дял следния недвижим имот- северозападната стая на първия
етаж, ведно с кухнята, съставляваща североизточното помещение в същия етаж, с общо ползуване на коридора, клозета и
терасата на същия етаж, северното помещение от тавана – половината от същото
помещение/ползвано общо със съделителката *** 1/3 от северното избено
помещение /ползувано общо със
съделителите *** и ***/, ¼ идеална част от жилищната стая в югозападната
част на партера, обитавана от наематели, ¼ идеална част от сверения
магазин в партера на същата жилищна сграда, нает от ДТП „Печатни произведения“
– Пловдив за книжарница, както и съответната част от общите части на сградата и
дворното място, подробно описано по – горе, съгласно чл. 38 от Закона за
собствеността, ведно с ¼ идеална част от паянтова сервизна постройка в
същото дворно място; на съделителката ***
се дава и тя приема да получи в свой самостоятелен дял следния недвижим
имот, а именно: западната стая на първия етаж, ведно с кухнята, съставляваща
югозападното помещение в същия етаж, килера и източната част на същия етаж, с
общо ползуване на коридора, клозета и терасата на същия етаж, югоизточната част
от тавана – с право да се прегради изцяло същата част /непреградено е зад
тавана - вратата/, откъм юго…, ¼ идеална част от жилищната стая в
югозападната част на партера, ползувана от наематели, ¼ идеална част от
северния магазин в партера на същата жилищна сграда, нает от ДТП „Печатни
произведения“ – Пловдив за книжарница, ¼ идеална част от паянтова сервизна
постройка в същото дворно място, описано по – горе, както и съответната идеална
част – 7/30 идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху
което е застроена същата, съгласно чл. 38 от Закона за собствеността.; дял
трети е предоставен на *** и
представлява – северозападна стая на втория етаж, ведно с кухнята, съставляваща
североизточното помещение в същия етаж, с общо ползуване на коридора и клозета
в същия етаж, югозападното помещение от тавана на гореописаната жилищна сграда,
1/3 идеална част от северното избено помещение в сградата /ползувано общо със
съделителите *** и ***/, ¼ идеална част от жилищната стая в югозападната
част на партера на сградата, обитаване от наематели, ¼ идеална част от
северния магазин в партера на същата жилищна сграда, нает от *** за книжарница,
¼ идеална част от паянтова сервизна постройка в същото дворно място,
описано по – горе, както и съответната идеална част – 7/30 идеални части от
общите части на сградата и дворното място, върху което е застроена същата,
съгласно чл. 38 от Закона за собствеността, като в този дял влиза и половината
част от коридора в западната част на тавана на същата жилищна сграда, ползуван
общо с ***. Дял четвърти е предоставен на ***, която получава западната стая на втория етаж, ведно с
кухнята, съставляваща югозападното помещение в същия етаж, килера в източната
част на същия етаж от гореописаната жилищна сграда, с общо ползуване на
коридора и клозета в същия етаж, половината от северното помещение на тавана,
ползувано общо със съделителя ***, 1/3 част от северното помещение в избата на
същата жилищна сграда, ползувано общо със съделителите *** и ***, ½
половината от коридора в западната част на тавана на същата жилищна сграда,
ползуван общо със съделителя ***, ¼ идеална част от югозападната стая в
партера, обитава от наематели, ¼ идеална част от северния магазин в
партера на същата жилищна сграда, нает от ДТП „Печатни произведения“ – Пловдив
за книжарница, ¼ идеална част от паянтова сервизна постройка в същото
дворно място, описано по – горе, както и съответната идеална част – 7/30
идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е
застроена същата, съгласно чл. 38 от Закона за собствеността.
По делото е приет като доказателство
Нотариален акт за дарение на недвижим имот от ***, вписан *** (л. 7), обективиращ договор за
дарение, по силата на който *** А. и *** А. (чрез пълномощника си) в качеството
им на дарители даряват на сина си К.А.А. в качеството на надарен (ответник по
делото), собствения си, придобит по време на брака и по дарение, недвижим имот,
а именно: северозападна стая и североизточна кухня на втория над магазините
етаж на жилищната сграда, с общо ползване на коридора и клозета на същия етаж;
цялото югозападно помещение на тавана плюс половината от коридора в западната
част на същия; ¼ идеална част от паянтовата сервизна постройка в
дворното място, 1/3 идеална част от северното избено помещение, ¼
идеална част от северния магазин в партера на същата сграда, както и
собствените им 7/30 ид. части от общите
части на сградата и дворното място цялото от 191 кв.м., съставляващо имот пл. №
***, от парцел *** в кв. *** – нов, кв. ***
– стар по плана на ЦГЧ, находящи се на *** в гр. ***, при граници: от запад на
север улици, от юг ***. Отразено е, че върху 2/3 идеална част от подробно
описания имот съществува пожизнено и безвъзмездно право на ползване на *** и ***.
За изготвяне на нотариалния акт са представени пред нотариуса – съдебна
спогодба от ***
С договор за дарение на недвижим имот, сключен
в нотариална форма и обективиран в Нотариален акт от ***, вписан с вх.рег. № *** акт. № ***, ***
Т. *** в качеството на дарител дарява на *** А.И.Т. – А., собствения си придобит по дарение, недвижим
имот, находящ се в ***, а именно: стая, кухня и килер на първия /надпартерен/
етаж- западните, ½ идеална част от терасата, коридора и клозета на
първия /надпартерен/ етаж; две килерчета на тавана – югоизточната част на
същия; югозападно избено помещение в същата сграда ; югозападната стая в
партера, ¼ идеална част от Дюкяна /книжарницата/, ¼ идеална част
от паянтова постройка и ¼ идеална част от дворното място, цялото
застроено и незастроено от 191 кв.м., съставляващо пл. № *** в кв. ***, кв. ** по плана на ЦГЧ, находящи се на ***,
ведно със съответната идеална част от общите части на сградата, при граници на
дворното място: наследници на ***, *** и от две страни улица, а по скица: ***, ***,
имот пл. № ***, имот пл. № *** и имот пл. № ***. Отразено е, че върху ¼
идеална част от Дюкяна /книжарницата/ съществува пожизнено и безвъзмездно право
на ползване в полза на К.А.А. и А.И.Т. – А.. Видно от представените документи за съставяне
на нотариалния акт, то имотът е придобит от продавача въз основа на сделка,
обективирана в Нотариален акт *** т.е. непосредствено преди изготвяне на
нотариалния акт, с който имотът е придобит от А.Т. – А..
По силата на договор за покупко – продажба
на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт от 16.11.2007 г. (л.8), *** в
качеството на продавач е продала на К.А.А.
в качеството на купувач 10/30 идеални части от дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ 191 кв.м., включено в УПИ *** от кв. ***,
одобрен със Заповед № *** при граници на поземления имот: ***, *** ПИ **, ПИ **
и ПИ ** с административен адрес – ***, ведно с една западна стая с кухня на
югозапад, един килер на изток, находящи се на третия етаж – втория над
магазините етаж на масивна триетажна жилищна сграда с общо ползване на коридора
и тоалетна с баня на същия етаж, със застроена площ на продаваната част от етаж
от 46,95 кв.м., както и ½ идеална част от северното таванско помещение,
1/3 идеална част от северното избено помещение, ½ иделана част от
таванския коридор в западната част на тавана, ведно 3/30 идеална части от сградата.
В приложените документи, представени за изготвяне на нотариалния акт е отразен
Нотариален акт от1986 г. На същата дата е учредена ипотека в полза на Алфа Банк
АД за обезпечаване на задълженията на К.А.А.
и А.И.Т. – А. по сключен договор за кредит, като предмет на ипотеката са
следните недвижими имоти: 10/30 идеални части от дворното място, цялото
застроено и незастроен с площ от 191 кв.м., съставляваща поземлен имот УПИ *** от кв. ***, стар
*** по плана на гр. ***, ***, одобрен със Заповед № *** г. при граници на
поземления имот: ***, ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ *** с административен адрес – ***,
ведно с целия трети етаж (втория над
магазините етаж) от масивна триетажна жилищна сграда, построена в същото дворно
място, който етаж се състои от една западна стая с кухня на югозапад, един
килер на изток, една северозападна стая и североизточна кухня, коридор и
тоалетна с баня, с общо застроена площ на етажа 93,90 кв.м., както и цялото
югозападно помещение от тавана, ½ идеална част от северното таванско
помещение, ведно с целия тавански коридор в западната част на тавана, 2/3
идеална част от северното избено помещение, ¼ идеална част от северния
магазин в партера на същата жилищна сграда, ведно с 1/3 идеални части от общите
части на сградата и ¼ идеална част от паянтова сервизна постройка в
дворното място. Отразено е, че при съставяне на акта за договорна ипотека са
представени и двата гореописани титули за собственост, а именно: Нотариален акт
от *** и Нотариален акт от ***
Въз основа на сключен на 04.07.2017 г.
договор за покупко – продажба на недвижим имот в нотариална форма, съгласно
Нотариален акт № *** по описа на ***(л. 11) К.А. ***в качеството на купувач
прехвърля на М.Х.Х. в качеството на купувач – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ***, по КККР на гр. ***,
с административен адрес: ***, с предназначение - жилище, апартамент, на едно
ниво, с площ от 38 кв.м. и представляващ-жилище, апартамент, ведно с
прилежащите части: общ ползване на коридора и тоалетната на етажа от 6 кв.м.,
югозападното помещение от тавана 13 кв.м., ведно с ½ ид. част от
коридора в западната част на тавана 17 кв.м., ведно с 1/3 ид. част от северната
изба 19 кв.м., при съседни СО в сградата: на същия етаж-***; под обекта-***;
над обекта-няма, ведно с 7/30 идеални части от 191 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***, с площ
от 412 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на
трайно ползване- ниско застрояване – до 10 м., с номер по предходен план – ПИ №
***, парцел ***, със съседи: поземлени
имоти с идентификатори ***. Отразено е, че по документи за собственост имотът
съответства на северозападна стая и североизточна кухня на втория, над
магазините, етаж на жилищната сграда, с общо ползване на коридора и тоалетната
на същия етаж; цялото югозападно помещение от
тавана плюс половината от коридора в западната част на същия; 1/3
идеална част от северното избено помещение, ведно с 7/30 идеални части от
общите части на сградата и дворното място, цялото от 191 кв.м., съставляващо
имот с планоснимачен номер 67 от парцел І - *** от квартал ***, нов, квартал ***
– стар по плана на ЦГЧ, *** при граници и съседи: от запад и север – улици, от
юг- ***. Правото на ползване е погасено поради смъртта на ползвателите. В
приложените документи е отразено, че за удостоверяване правото на собственост
на прехвърлителя е представен описания по – горе Нотариален акт за дарение от ***
вписан в ***.
В копие от
кадастралната карта с данни от КРНИ на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** от ***., издадено от Служба по геодезия, картография и
кадастър- ***, е отразено описанието, посочено в Нотариален акт от *** г.
В копие от
кадастралната карта с данни от КРНИ на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***., издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър - ***,
е отразено, че самостоятелния обект с този номер е собственост на ответника К.А.А.
въз основа на гореописания нотариален акт от 16.11.2007 г., като е отразено, че
същият представлява жилище, апартамент с площ от 28 кв.м., ведно с килер – 3
кв.м., общо ползване на тоал. и клоз на етажа 6 кв.м., ½
сев.тав.помещение 41 кв.м., 1/3 от С изба 19 кв.м., ½ от тав. коридор в
З част 17 кв.м., 3/30 от ОЧС.
Приета е като
доказателства и скица на поземлен имот № ***, издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър- ***, в която е отразено, че в имота има четири броя
сгради, като едната от тях е сграда № **** с площ от 110 кв.м., брой етажи – 3,
жилищна сграда – многофамилна, като са отразени и съсобствениците на имота.
В Скица № ***.,
издадена от ***, служба „ТСУ“ – *** на парцел №
І - *** от квартал ***, нов, квартал *** – стар (л. 16) е отразено, че
имотът е съсобствен между *** А., съгласно Нотариален акт от *** г., наследници
на Д. ***, ***, ***, Държавен имот и др.
Отразено е, че имотът е с планоснимачен номер ***, триетажна МЖ – 106,5
кв.м., пс- 6.5 кв.м. и дв. 78 кв.м. или всичко застроена площ 191 кв.м. Относно площта на парцела е посочено – 1730
кв.м. Отразено е, че няма промяна в уличната и дворищната регулация.
Приети са арх.
проект на триетажната постройка и план на стара електрическа инсталация и двете
на името на Д. К., изготвени през 1927-1928 г., които са изследвани при
изготвяне на приетото по делото заключение на СТЕ, поради и което не следва да
се обсъждат отделно от него.
Приети са по
делото като доказателства съобщение за въвод във владение на имот с
идентификатор № *** и за данъчни оценки
на имот № ***. и за имот № ***.
По делото е
приет като доказателство и доклад за ипотечна оценка, изготвен на 29.10.2017
г., с който е определена пазарната оценка на целия втори над магазини (трети )
етаж от жилищната сграда със застроена площ от 106,50 кв.м., което жилище е с
площ от 93,90 кв.м. и се състои от две стаи, баня – тоалетна, коридор,
кухненски бокс (част от коридора), хол, кухня, баня – тоалетна, бално, заедно с
2/3 идеална част от северното избено помещение на сградата, целия западен
коридор на тавана, ½ идеална част от северното таванско помещение,
цялото югозападно помещение на тавана, 10/30 идеални части върху дворното
място, находящо се в гр. ***, цялото с площ от 191 кв.м., съставлящо имот пл. №
***. В доклада е отразено, че обектът се състои от северно и южно жилище със
съответното разположение на помещенията в тях, а именно: в южно жилище- входно
антре, кухненски бокс, заемащ южната част на коридора, южна стая, западна стая
и баня и тоалетна и северно жилище- стая, трапезария с кухненски бокс, балкон,
баня – тоалетна, коридор, изба, таван и таванска стая. В доклада вещото лице е
отразило, че по данни от възложителя К.А. има сключени договори за наем за част
от помещенията. Доколкото е ипотекиран целия трети етаж, то и пазарната оценка
е направена за целия трети етаж, ведно с прилежащите части.
На 08.07.2016
г. от ответника К.А. е депозирана молба за развод по чл. 49, ал. 1 СК пред
ПРС. Приет е като доказателство и
отговор по насрещен иск от ищцата по така депозираната молба за развод. Видно
от приетия по делото като доказателство протокол от 04.07.2017 г. по гр.д. №
9634/2016 г. по описа на ПРС,
упражняването на родителските права по отношение на К. А. е предоставено, като привременна мярка до
приключване на производството на неговата *** А.Т. – А., като е определено
местоживеенето на детето при ***та. Определен е режим на лични контакти с ***та
К.А. и е осъден ***та да заплаща издръжка в размер на 150 лв. месечно. С
протоколно определение от 26.06.2018 г. по същото дело е изменен режима на
лични контакти на детето с ***та.
В съдебно
заседание, проведено на 22.04.2019 г. е отделено като безспорно
обстоятелството, че обекти с идентификатори *** и *** имат отделни ВиК партиди
и отделни електромери.
От приетото по
делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че
строежът на адрес – *** е осъществено въз основа на одобрен архитектурен проект
с дата – 12.1927 г. и представлява триетажна сграда, състояща се от подземен
етаж, първи приземен етаж, втори жилищен етаж, трети жилищен етаж и тавански
/неизползваем/ етаж. От разглеждането на архитектурния проект вещото лице
установява, че в подземния етаж е предвидено изграждането на 4 броя складови
помещения (зимник), две от които са определени за магазините предвидени да се
осъществят на първия приземен етаж, а другите две складови помещения са
определени към жилището на първи /жилищен/ етаж и към жилището на втори
/жилищен/ етаж. Освен това е предвидено стълбищната клетка да стигне до
подземния етаж и да го обслужва. В първия етаж е предвидено да се осъществят
три броя магазини и стълбищна клетка. На това ниво е обособен входа към
сградата за осигуряване на достъпа до втори жилищен, трети жилищен етаж и
таванския етаж. Вторият етаж е предвиден, като жилищен, като е предвидено
изграждането на 1 брой жилище, състоящо се от 3 броя стаи, един брой кухня,
един брой баня и VV, един брой килер, един брой балкон и един брой тераса, като
всички помещения са функционално свързани. Достъпът до този втори жилищен етаж
става чрез предвидената стълбищна клетка. Третият етаж е предвиден да се
осъществи аналогично, като жилищен, като е предвидено изграждането на 1 брой
жилище, състоящо се от 3 броя стаи, един брой кухня, един брой баня и VV, един
брой килер, един брой балкон и един брой тераса, като всички помещения са
функционално свързани. В графичната част на архитектурния проект не е показано
разпределение на таванския етаж. Вещото лице посочва, че архитектурния проект е
бил изготвен за нуждите на г-н Д. *** през 1927 г., като сградата е била
реализирана по този архитектурен проект. При огледа на място вещото лице
установява, че сградата е реализирана по одобрения архитектурен проект от 1927
г., като са реализирани три броя етажи.
От изготвеното архитектурно заснемане се установява, че в максимална
степен е спазен архитектурния проект от 1927 г., по който е изградена сградата,
като отклоненията се състоят в следното- сменено е мястото на кухня-
трапезарията с това на един брой стая – спалня и на мястото на килера е
направен нов санитарен възел – VV, баня.
При огледа на място вещото лице установява, че на третия етаж са налице следните
помещения – кухня – трапезария, дневна, два броя спални помещения, коридор, два
броя санитарни възли (VV, баня), един коридор, балкон и един брой тераса.
Вещото лице установява, че достъпът до третия етаж се осъществява от обща
стълбищна клетка, която обслужва всички етажи, включително подземният и
таванският етаж. Вещото лице при огледа установява, че понастоящем
самостоятелен обект *** и *** се ползват като едно жилище. Съдът не кредитира
заключението в частта относно правните изводи на вещото лице дали съответните
обекти представляват самостоятелни такива по действащото законодателство.
От приетото по
делото допълнително заключение на съдебно – техническата експертиза, оспорено
от ответната страна, се установява, че както третия етаж, така и по отношение
на втория етаж е предвидено изграждане на едно жилище по архитектурен проект,
като положението е аналогично на това на третия жилищен етаж, като са налице
следните отклонения от архитектурния проект, а именно: сменено е мястото на
кухня – трапезария с това на един брой – спалня, а на мястото на килера е
направен нов санитарен възел VV, баня. При огледа на място вещото лице
установява, че на третия етаж са налице следните помещения – кухня –
трапезария, дневна, два броя спални помещения, коридор, два броя санитарни
възли (VV, баня), един коридор, балкон и един брой тераса. Съдът не кредитира
заключението в частта относно правните изводи на вещото лице дали съответните
обекти представляват самостоятелни такива по действащото законодателство. Съдът
счита и за неоснователни доводите на ответника, че не е отразено действителното
състояние на втория жилищен етаж, доколкото и от разпита на свидетелите се
установява, че разположението е идентично и на двата етажа.
При разпита в
съдебно заседание вещото лице *** В. потвърждава заключението си и направените
изводи, като изразява становище, че не е редно да се прави делба без проект,
както през 1965 г., когато е направена, така и към настоящия момент.
От приетото по
делото заключение на съдебно – икономическата експертиза (л.236-240) се
установява, че сградата е строена около 1927-1928 г. по одобрен архитектурен
проект, приложен по делото. Достъпът до третия етаж е обща стълбищна клетка с
вход от западната фасада на сградата. Конструкцията на сградата е масивна с
тухлени зидове, дървена междуетажна конструкция и дюшеме, дървена покривна
конструкция с дъсчена обшивка и глинени керемиди. Сградата е с външна и
вътрешна мазилки, обща стълбищна клетка със стълбище на дървена конструкция и
дървени стъпала, водещо от партерен етаж до тавана. Има ВиК и ел. захранване. Вещото
лице е отразило, че помещенията на процесното жилище с идентификатор ***
представляват част от етажа, заемащ трети жилищен етаж. Намират се в северозападната
част – източната част на сградата и представляват една стая с тераса, стая с
кухня с междинна врата между двете стаи, като входа за всяко помещение е от
общия коридор. Общият коридор е с достъп от стълбищната клетка и обслужва
процесните две помещения, останалите помещения на етажа и обща за етажа баня-
тоалетна. Степен на завършеност на жилище с идентификатор *** – стая ъглова
запад – север с тераса, под обработено дюшеме, стени и таван мазилка и латекс,
стая – север – изток- кухня под обработено дюшеме, стени и таван мазилка и
латекс, кухненска мивка алпака върху СКШ, горен ред СКШ, прозорци – навсякъде PVC със стъклопакет и врати – дървени таблени на боя.
Отразено е общо ползване на коридор и тоалетна, както следва: коридор -под
обработено дюшеме, стени и таван мазилка и латекс и баня –тоалетна – под
теракот, стени фаянс, ел. бойлер, стандартна санитарна керамика и таванско
помещение и ½ от коридора в западната част, като таванът представлява
подпокривно пространство с вътрешно преграждане от подръчен материал, подът е
дюшеме от построяването на сградата. Отразено е и избеното помещение – 1/3
идеална част от северна изба – изцяло под ниво терен, с достъп по стръмна стара
дървена стълба с едно рамо и изразена силна влага в помещенията. Вещото лице
установява, че пазарният наем на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
по ККР на ***, с предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от ***
кв.м., ведно с прилежащите части: общо ползване на коридора и тоалетната на
етажа от 6 кв.м., югозападното помещение от тавана 13 кв.м., ведно с ½
ид. част от коридора в западната част на тавана 17 кв.м., ведно с 1/3 ид. част
от северната изба 19 кв.м., при съседни СО в сградата: на същия етаж-***; под
обекта-***; над обекта-няма за периода от 01.09.2017 г. до 09.05.2018 г. е в
размер на 1788 лв., като лихвата за забава върху главницата за периода от
01.09.2017 г. до 10.05.2018 г. е 70 лв. Установява се размер на месечния наем
от 215,48 лв.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетели на ищеца и на
ответниците.
От разпита на
св. ***, доведена от ищеца се установява, че същата се познава, както с А.,
така и с К., като е била в тяхното жилище. Посочва, че самият етаж има един
вход, дена врата на самата площадка, като то е на втори жилищен етаж, който се
води трети. Посочва, че има един санитарен възел до кухнята, като етажът се
обитава в момента от ищцата и сина й, а преди това от цялото семейство, заедно
с К.. Относно разположението на помещенията посочва, че има детска, хол, кухня,
тоалетна и баня и спалня, като във всички помещения е влизала с изключение на
спалнята. Посочва, че не е обърнала внимание да има врата до терасата, въпреки
че е посещавала същата, тъй като е пушила там. Свидетелката посочва, че познава
А. и К. от 2012 г.
От разпита на
св. ***, доведена от ответниците се установява, че същата познава А. и К., като
А. е виждала 1-2 пъти, а К. го познава като колега и още от ученик.
Свидетелката посочва, че синът й е бил собственик на другия апартамент, находящ
се на третия етаж, като те са два различни имот. Синът й е бил собственик на
югозападния апартамент, като същият бил придобит през 1986 г. по реда на Закона
за собствеността на гражданите, като свидетелката към този момент работила в
„Селищни системи“, сега „Пловдивинвест“ и на табелата, на която се обявяват
имотите, видяла, че се продава този имот. Преценила, че е добър за *** – за
ателие, тъй като той бил завършил *** и
имал нужда от ателие. *** имал трета група регистрация като нуждаещ се и тя
кандидатствала за закупуване на имота, който се продавал чрез общината, като
самостоятелен обект по една делба от 50 – те години, като имотът при
закупуването бил със следното описание- една западна стая с кухня на югозапад,
един килер и общо ползване на коридор и баня с тоалетна (този имот съгласно
Протокола за делба от 1965 г. е бил предоставен в дял на ***). Свидетелката
посочва, че ***та и ***то на К. – сем. ***не са участвали в сделката, а в нея
участвали други лица, като ***та и ***то на К.А. живеели в северозападния край
– едната стая била само на север, а другата на северозапад. От ***та на К.А. – ***
знае, че искали да купят и този имот, закупения от сина на свидетелката, но не
им разрешили, тъй като по това време нямали право да закупуват втори имот. Към
този момент закупените една западна стая с кухня на югозапад, един килер и общо
ползване на коридор и баня с тоалетна се отразявали, както в обявата за
продажбата, така и в общината, като един имот. Свидетелката посочва, че
обединили двете стаи – стаята и кухнята с пробиване на стената и зазидала
стената към хола – вътрешен тъмен хол, който по акт за собственост се води част
от коридора. Със сем. *** се разбрали устно да им бъде отстъпен килера и с общи
средства изградили баня и тоалетна, а общата баня и тоалетна останала за сина
й. Преградили коридора, за да може като се влиза от стълбите да се получи
антренце и отсреща е вратата на ателието, отстрани е баня с тоалетна, вдясно е
поставена с общи средства отделна врата, за да се обособи за възрастните хора,
за да бъдат спокойни. ***та и ***то на К.
живеели в северозападната част, самостоятелния вход, който били обособили, а в
дясно от този вход общия, свидетелката имали входа за техните две стаи, които
били съединени. През годините апартаментът се ползвал първоначално като ателие
от сина на свидетелката, а впоследствие и свидетелката живеела там, докато ***
бил в *** да гледа *** си, който е бил болен. След това свидетелката ползвала
апартамента за кантора след 1997 г. *** починал 2006 г. и през 2007 г.
свидетелката го продала на К.А..
От разпита на
св. ***, допусната и доведена по искане на процесуалния представител на
ответника М.Х., се установява, че същата живее на първия жилищен етаж. Посочва,
че същият се състои от две жилища, като винаги на първия и на втория жилищен
етаж са живели по две семейства.
Свидетелката посочва, че на първия етаж е живяла с ***, а след нейната
смърт делът й се продал на А. ***. Всичко станало много бързо наследникът на ***
прехвърли апартамента на К. и той след два дни го прехвърлил на А. Т.
Свидетелката посочва, че разбрала, че А. купува апартамента за *** си и *** си.
Посочва, че всеки от двата апартамента на етажите си има отделни водомери и
електромери, което е отделено от съда, като безспорно обстоятелство. Сочи, че
се минава през общи стълбища и общ коридор, като всеки си влиза в собствените
стаи и никой на никого не пречи. Свидетелката посочва, че жилищата са обособени
още през 1948 г., като били предвидени четири жилища за четиримата наследника.
Свидетелката закупила жилището си през 1968 г., като и тогава и сега на етажа
живеят по две семейства. Описва собствения си апартамент, като посочва, че се
състои от две стаи – стая и кухня, като във всяка стая има по два ъгъла,
гардероби, кухненски обзавеждания и т.н. В съседното жилище на нейния етаж в
другия апартамент има наематели на А., като жилището представлява спалня и кухня
с баня и тоалетна. Има обща тераса и общ коридор и избена стая. Свидетелката
посочва, че втория етаж живеели *** – *** – сем. ***, както и *** на Б. – ***,
като знае, че *** на К. така е направил всяко дете да си има апартамент – по
два апартамента на етаж. На *** жилището се продало три пъти – първият път било
прехвърлено на ***, след това го купила ***, а след това – К. или А. – не е
сигурна. Посочва, че жилището на *** било абсолютно същото – хол и кухня с баня
и тоалетна. Другото жилище било също, като нейното, като то било прехвърлено на
К. от *** му и *** му. Свидетелката
потвърждава твърденията на вещото лице, че е посетило имота и е установила пълната
идентичност между апартаментите на двата етажа, като разположение. Свидетелката
също посочва няколко пъти, че разпределението на стаите и на двата етажа е
еднакво. Относно втория жилищен етаж посочва, че са две самостоятелни жилища
през едно стълбище, като килерът е преустроен в тоалетна. Тъй като закупили
апартамента на нейния етаж свидетелката също преустроило килера, като оставила
голямата баня с тоалетна за другия апартамент. Навремето двата апартамента си
ползвали обща тоалетна, но от 20-30 години има баня и тоалетна за всеки
апартамент. Горе се разбрали голямата тоалетна да остане на едните, долу се
разбрали голямата тоалетна да остане на едните и всеки си направил в малкия
килер отделна тоалетна, като уговорките не са оформени писмено със съответните
документи, а устно. Свидетелката посочва, че е закупила нейният апартамент от
чичото на ***, а тя живеела в другия апартамент – по наследство от *** й. На
горния етаж също живеели по наследство. На горния етаж жилището посочва, че е
същото, като нейното, като ***та и ***то, и *** му на К. му го дарили, а за
другото жилище на горния етаж не знае дали е на А. или на К..
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По предявения иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД ищецът следва да докаже фактите,
обуславящи твърденията му за невъзможност на предмета т.е. че осъществяването
на опорочаващия факт – че към момента на постигнатото съгласие за прехвърляне право на собственост върху
спорния имот съществува непреодолима правна пречка предметът да възникне. В
тежест на ответника е да докаже направените възражения в това число извършената
съдебна делба на спорните имоти, приключила с одобрена съдебна спогодба.
Налице е правен интерес от предявяване
на иска за нищожност, като съдебната практика приема, че правният интерес на
всеки правен субект да иска прогласяване нищожността на сделка, в която той не
участвува, не може да бъде отречен, дори интересът да не е непосредствен.
Достатъчно е евентуален интерес, който в настоящия случай произтича от
твърдението на ищеца, че не е налице самостоятелен обект, предмет на
атакуваната сделка, като двата обекта – дарен и придобит по време на брака се
притежават в съсобственост от ищеца и ответника ***. (В този смисъл е Решение от 09.02.2009 г. по т.д.№ 634/2008 г. на 1-во т.о. на ВКС )
По предявения иск по чл. 26 СК във вр.
с чл. 26, ал. 2 ЗЗД ищецът следва да докаже фактите, изложени в подкрепа на твърденията
си за нищожност на това основание в т.ч., че спорният имот е имал характер на
семейно жилище към момента на прехвърлянето му през 2017 г. и съответно е било
необходимо съгласие на другия съпруг, а ответникът следва да докаже своите
възражения в отговора на исковата молба в т.ч., че е налице някоя от
хипотезите, при които не се изисква съгласие на другия съпруг при разпореждане
със семейно жилище.
По насрещните искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е налице обедняване за ищеца, обогатяване на ответника, както и,
че обедняването, респективно обогатяването произтичат от общ факт или група
факти. В тази връзка в негова тежест е да докаже, че е собственик на имота и идеалните
части, от чието ползване сочи, че е лишен, че
същите са ползвани от ответника. Следва да установи обедняването си по
размер. Ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД следва да докаже пълно
и главно, че е налице основание за твърдяното имуществено разместване.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
28.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2014 г., ОСГК, „Ако към момента на сключване на сделката,
реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти),
не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен
обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент,
договорът не е нищожен поради невъзможен предмет.“ Прието е, че правна
невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот (сграда,
жилище или други обекти) е налице, когато при сключване на сделката съществува
непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване
на тази част.
Доколкото
ищецът твърди, че договорът за покупко – продажба от 2017 г. е нищожен поради
невъзможен предмет. Решаващо за отговора на този въпрос и респективно за
разрешаването на правния спор е да се проследи каква е била правната уредба по
отношение на изискванията към жилищата към момента на построяване на сградата,
в която се намират процесните обекти и съответно, следва ли да се съобразят
последващите въведени строителни правила и норми към заварените сгради и
съответно да се прецени дали към момента на сключване на сделката, реално
определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), макар да
не са фактически обособени, да е
възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в
действащия устройствен закон към този момент.
Не
се спори между страните и от приетите писмени доказателства и заключението на
съдебно – техническата експертиза в частта, в която се кредитира от съда, се
установява, че строежът е реализиран съгласно архитектурен проект от 1927 г.,
като е налице отклонение от проекта, изразяващо се в сменено е мястото на кухня
– трапезария с това на един брой – спалня, а на мястото на килера е направен
нов санитарен възел VV, баня. От събраните доказателства се установява, че
строежът на сградата, в която се намира процесният имот е реализиран през 1927-1928
г. Има данни по делото, че след
изграждането на сградата същата се е ползвала от четири семейства и са
изградени четири отделни апартаменти с общо ползване на коридор и тоалетна. В
този смисъл са показанията на разпитаните свидетели. За това сочи и последващата делба от 1965 г.,
с която със сила на пресъдено нещо е установено вече съществуващото
разпределение на обектите между четиримата съделители - ***, ***,
*** и ***.
Към момента на изграждане на сградата –
1927-1928 г. правната уредба досежно техническите условия за изграждането на
сградите се е съдържала в Закона за благоустройство на населените места в
Княжество България от 1905 г. (отм. ДВ, бр.117 от 31.05.1941 г.). Съгласно
чл.63, ал.1 от този закон височината на жилищните помещения не може да бъде
по-малка от 2,50 м., а ал.2 предвижда възможност за жилища в подземие, само ако
почвата е суха, дюшемето не е по-дълбоко от един метър под тротоара и ако бъдат
направо осветлявани и отоплявани. От анализа на приложимата нормативна уредба
към момента на изграждане на сградата се установява, че няма изискване към
всяко жилище да има самостоятелен вход,
най – малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня – тоалетна,
както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него ( в
какъвто смисъл е чл. 40 ЗУТ). Напротив, законът е допускал дори да се живее в
избени помещения, ако отговарят на посочените изисквания, които са имали предвид
по-скоро чисто хигиенни и здравословни съображения. Затова към момента на
изграждане на сградата, която по проекта е предвидена за триетажна жилищна сграда, състояща се от
подземен етаж, първи приземен етаж, втори жилищен и трети жилищен етаж, не е имало
изискване всяко отделно жилище да има най – малко едно жилищно помещение, кухня
или кухненски бокс и баня – тоалетна, както и складово помещение, което може да
бъде в жилището или извън него.
При проследяване на нормативната
уредба, регламентираща благоустройството на населените места, се установява, че
едва пред 1941 г. с приемането на Закона за благоустройството на населените
места (обн., ДВ, бр.114 от 31.05.1941 г. ) в чл.209 е предвидено изискването
всяко жилище да има най-малко предверие, стая, кухня, клозет, избено и таванско
помещение.
След това с приемането на Закона за
плановото изграждане на населените места (ДВ, бр. 227 от 01.10.1949 г., отм.
01.06.1973 г. с приемането на ЗТСУ) се регламентира и приемането на Строителни
правила и норма, които следва да бъдат спазвани при изграждането на сградите.
Според чл. 38 от Строителните правила и норми от 1959 г. /отм. 1977 г./ всяко
жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет,
помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник,
килер или шкаф, зимник или складово помещение.
Така приетата нормативна уредба следва
в темпорално отношение изграждането на жилищната сградата, което, както се
установи по делото, е било завършено до 1927-1928 г., но не и одобрената
съдебна спогодба за делба на двата жилищни етажа на процесната сграда.
От приетите по
делото доказателства се установява, че през 1965 г. първият жилищен етаж е бил
поделен между съделителите *** и ***, а вторият етаж е бил поделен между
съделителите *** и ***, като на всеки от тях е предоставена по една стая, с
кухня, килер, общо ползване на коридора, клозета и терасата и съответната част
от тавана и избено помещение и съответната идеална част от магазин на партера,
жилищна стая на партера, паянтова постройка в двора и от дворното място. От
разпита на св. ***, която макар и да не
е била собственик на имот в сградата към момента на делбата е получила сведения
от участващата в делбата ***, се установява, че още преди делбата от 1948 г. и след
делбата имотът е ползван от семействата на четиримата съделители.
От изложеното за съдa се налага
изводът, че след като сградата, в която се намира имот е
била завършена до 1928 г., т.е. преди приемането на чл.209 от Закона за
благоустройството на населените места (обн., ДВ, бр.114 от 31.05.1941 г.),
който за пръв път регламентира изискване към всяко жилище да има клозет, то за
посочената сграда такова изискване от гледна точка строителни правила и норми
не е било налице.
Съгласно ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС, а именно,
че заварени към 17.05.1963 г. жилища и жилищни сгради могат и да не отговарят
на Строителните правила и норми, като логиката на Върховния съд е била да не постави
собствениците на жилища, строени преди приемането на Строителните правила и
норми в едно положение, при което тези жилища да няма как да бъдат „пригодени”
към тези правила и нормативи, приети след тяхното изграждане. В решението е
посочено, че в чл. 39, ал. 2 ЗС е предвидена възможност при съдебна делба на
съсобствени сгради да се съставят дялове в реална собственост от етажи или от
части от такива етажи, ако тези етажи или части от етажи могат да се ползват
самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от
обикновените. В кои случаи следва да се приеме, че е възможно самостоятелното
ползване на същите етажи, в кои случаи преустройството им е значително и
неудобствата са по-големи от обикновените, текстът не е уредил изрично. В чл.
52 и 77 ЗПИНМ е предвидено за приложението на този
закон да се издадат поднормативни актове, които да уреждат правилното
застрояване и изграждане на населените места. От тази категория поднормативни
актове са и тълкуваните правилник и строителни правила. С горепосочените техни
тестове са установени показатели за съответствие на построените по време на
действието им жилища с изискванията на бита и културата на населението, както и
с изискванията на науката и техниката. Съответно с общественото развитие по
пътя на максималното задоволяване на потребностите на членовете на обществото и
тези показатели са претърпели съответни промени. При приложението на чл. 39,
ал. 2 ЗС поначало, когато се решава въпросът дали е възможно самостоятелното
ползване на етажа или частта от етаж, дали преустройството е значително или не
и дали неудобствата са по-големи от обикновените, редно е съдилищата да се
ориентират към горепосочените показатели. Следва обаче те да съобразяват и приложното
поле на тълкуваните текстове. Както § 155 ППЗПИНМ от
1950 г., така и § 38 и 39 от Строителните правила и норми до изменението на последните от 5.IV.1960 г.
(ДВ, бр. 13/60 г.) уреждаха изключително положението на сградите, които ще се
строят след влизането им в сила. Съгласно § 158 и сл. ППЗПИНМ от 1950 г. и §
121, 290 и сл. от новия ППЗПИНМ построените по време на стари строителни
правила и норми сгради си остават да съществуват със старите им вид и
архитектурно устройство. Същите могат да бъдат само преустройвани и
съобразявани с новите строителни правила и норми при изрично предвидените в
гореказаните текстове условия. Това означава, че самостоятелното ползване на
тези заварени сгради, макар и частично неотговарящи на изискванията на новите
строителни правила и норми, е още позволено от закона. А щом законодателят още
позволява съществуването на такива жилища, то логично е да се приеме, че и
самостоятелното им ползване по смисъла на чл. 39, ал. 3 ЗС е още допустимо.
Значителността на преустройствата в такива жилища и степента на неудобствата от
поделянето им на етажи или части от етажи следва да се преценява на базата на
това им правно положение. За пръв път с изменението на § 38 от Строителните
правила и норми от 5.IV.1960 г.(ДВ, бр. 13/60 г.) се създадоха норми за
преустрояването на заварените сгради. И това изменение обаче не урежда как
следва да стане разделянето на жилищните сгради на етажи или части от етажи. То
урежда само на какви норми следва да отговаря евентуално изграденото в жилищната
сграда бекярско жилище. С него не се визират конкретно съсобствените сгради и
поделянето им, а създаването на бекярски жилища в жилищните сгради въобще. С
изменението на § 38 от Строителните правила и норми от 17.V.1963 г. (ДВ, бр.
39/63 г.) изрично се предвидиха норми за преустройство на жилищните сгради при
съдебното им поделяне. Според това изменение и изменението в ДВ, бр. 13/65 г.
при разделяне на заварените жилища с цел да се образуват повече жилища се
допуска, при предвидените в тези текстове условия, отклонение от новите
строителни правила и норми досежно помещенията за баня и дрешник. Щом е указано
изключението, следва, че по правило новообразуваните жилища следва да са
съобразени с новите строителни правила и норми. Съпоставяйки тези изменения с
останалите още да действат разпоредби на § 121, 290 и сл. ППЗПИНМ, ще следва да
се направят изводите, че с тях не се урежда положението на заварените вече
обособени, макар и несъобразени с новите строителни правила и норми жилища, а
се създава само режим за онези жилища, които ще бъдат създадени в резултат на
преустройство и разделяне на старите жилища. От горното следва де се направи
изводът, че при съдебното поделяне на съсобствени жилищни сгради, заварени като
такива към 17.V.1963 г., разделянето им на етажи или части от етажи по смисъла
на чл. 39, ал. 2 ЗС следва да стане и без спазването напълно на строителните
правила и норми само за обособените дотогава отделни жилища и за жилища, при
чието преустрояване не се достига до създаване на нови жилища. Тогава обаче,
когато в резултат на това разделяне и преустройство се достига до създаване на
нови жилища, последните следва да отговарят на изискванията на новите
строителни правила и норми със съответно предвидените в тях изключения за баня
и дрешник. Неспазването на последните норми всъщност е неспазване и на
разпоредбите на чл. 3, ал. 2 ЗС, защото самостоятелното ползване на създадените
нови части от етажи ще бъде невъзможно и недопустимо с оглед на § 38 и 39 от
Строителните правила и норми.
В случая обаче от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че четирите
обекта с отделни кадастрални номера на втория и третия етаж или първи и втори
жилищен етаж са съществували като такива още преди поделянето им със съдебна
спогодба от 1965 г. Свидетелят посочва, че още от 1948 г. имотите се ползват от
четири семейства, като са изградени четири самостоятелни жилища за всяко от
децата на сем. ***. Именно като такъв самостоятелен обект процесният обект с
кадастрален номер ***, представляващ северозападна стая и североизточна кухня
на втория над магазините етаж на жилищната сграда с общо ползване на коридора и
клозета на същия етаж, цялото югозападно помещение от тавана плюс половината от
коридора. е бил и предмет на извършената
съдебна делба през 1965 г. и на последващите разпоредителни сделки с него.
В тази връзка следва да се посочи, че от
приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза и събраните
гласни доказателства се установява, че на етажа има два санитарни възела, които
са изградени съгласно показанията на св. *** преди 2007 г. т.е. и преди
атакуваната сделка от 2017 г. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2014 г., ОСГК, „Ако към момента на сключване на
сделката, реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други
обекти), не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като
самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към
този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет.“ В решението се приема,
че целта на изискването за одобряване на инвестиционен проект при прехвърлянето
на реално определена част е прехвърляната част и останалата част да
съответстват на техническите правила и норми. Разпоредбата на чл. 202 ЗУТ не
въздига инвестиционния проект като елемент, определящ съдържанието на правните
последици, а като елемент, чието проявление е необходимо, за да се осъществи
правното действие на сделката. Това се извежда от съдържанието на правната
норма, която поставя изискване прехвърляната реално определена част да отговаря
на одобрен инвестиционен проект, т. е. на изискванията за самостоятелен обект
на право на собственост или придаване към друг самостоятелен обект на право на
собственост, без да определя поредност между сключването на сделката и
одобряването на проекта. Инвестиционният проект може да съвпада, но може и да
следва по време осъществяването сделката. Ако към момента на сключване на
сделката инвестиционен проект не е изготвен и не е одобрен, договорът е
действителен, но неговият вещен ефект ще настъпи след осъществяването на
останалите елементи от фактическия състав на придобиването: обособяването на
реално определената част, като отделна вещ, или като придадена част към друга
отделна вещ, съгласно сключения договор, и одобрения инвестиционен проект при
спазване на строителните правила и норми. Като елемент, обуславящ проявлението
на правните последици на сделката, инвестиционният проект условно може да се
включи във фактическия състав на сделката, като част от сложен фактически
състав, относим към вещно-правното действие на сделката, но не като основен
елемент, без който не може да се формира предмета на сделката. Одобреният
инвестиционен проект ще покаже дали реално определената част от недвижимия
имот, за прехвърлянето на която страните са постигнали съгласие, към този
момент отговаря на действащите строителни правила и норми в устройствения закон
и е правно възможно да възникне като самостоятелен обект на право на
собственост, като даде отговор дали желаното от страните правно действие на
сделката е безусловно. Инвестиционният проект има значение за начина, по който
ще бъде осъществено обособяването -страните са постигнали съгласие за
преустройство, когато това е необходимо дяловете и частите да се обособят в
самостоятелни обекти на право на собственост (на мястото на съществуващата вещ
ще възникнат две нови, една от които е предмет на договора). Разпоредбата на
чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД не свързва нищожността на сделката с неосъществяването
или непозволяването на преустройството, а с неговата фактическа и правна
невъзможност. В настоящия случай не е налице нито фактическа, нито правна
невъзможност за обособяването на две отделни жилища на втория жилищен етаж,
отразени като такива с кадастрални номера *** и ***.
Предвид така изложеното съдът счита за
неоснователен и недоказан предявеният главен иск за прогласяване на нищожен на
договор за покупко – продажба,
обективирана в Нотариален акт, вписан под № ***, т. ***, д. № ***/*** г. по
описа на АВ- Пловдив, с който договор К.А.А. е продал на М.Х.Х. самостоятелен
обект с идентификатор № ***, по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес: ***,
с предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 38 кв.м. и
представляващ-жилище, апартамент, ведно с прилежащите части: общ ползване на
коридора и тоалетната на етажа от 6 кв.м., югозападното помещение от тавана 13
кв.м., ведно с ½ ид. част от коридора в западната част на тавана 17
кв.м., ведно с 1/3 ид. част от северната изба 19 кв.м., при съседни СО в
сградата: на същия етаж-***; под обекта-***; над обекта-няма, поради невъзможен предмет.
С оглед неоснователността на главния
иск, то следва да се пристъпи към разглеждане на предявения при условията на
евентуалност иск по чл. 26 СК, който предвижда, че действията на разпореждане със семейното
жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на
другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична
собственост на всеки един от тях. За да
се уважи така предявеният иск по чл. 26 СК, то следва да са налице двете
кумулативни предпоставки за това, а именно: разпореждане със семейното жилище – лична собственост на
единия съпруг и липса на друго жилище – обща собственост или лична собственост
на всеки от съпрузите.
В решение № 404 от 10.01.12 г. на
ВКС по гр. дело № 1720/10 г. на III г. о. на ВКС се приема, че меродавният
признак за определяне на жилището като "семейно" е фактическото му
обитаване от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца за задоволяване на
техните жилищни нужди в ежедневието. Според задължителната съдебна практика,
съдържаща се в разрешенията, дадени в ППВС № 12/1971 г., семейното жилище
обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, които по своето
предназначение задоволяват битовите нужди на семейството. Това е жилището,
обитавано от съпрузите и техните деца до прекратяването на брака, а при
фактическа раздяла - до деня на раздялата, т. е. при прекратяването на брака и
при фактическата раздяла на съпрузите семейно е жилището, което те са обитавали
до настъпването на тези събития. Именно това обстоятелство дава основание на
всеки един от *** при прекратяване на брака с развод, поради настъпила
фактическа раздяла между тях да заяви претенция за предоставяне ползването му
след развода именно като семейно жилище.
Понятието "семейно жилище"
по смисъла на § 1 от ДР на СК, не е в противоречие, а в съответствие с
константната съдебна практика на ВС и ВКС - напр. решение № 404/10.01.2012 г.
по гр. дело № 1720/2010 г. на III г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290
от ГПК, ППВС № 20/1963 г. и ППВС № 12/1971 г., които са задължителни за всички
съдилища. Съгласно тази практика "семейно жилище", по смисъла както
на отменените СК от 1968 г., СК от 1985 г., така и на действащия СК от 2009 г.,
е това жилище /съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да
задоволяват битовите нужди на цялото семейство/, което е ползвано от двамата
съпрузи и от непълнолетните им деца до прекратяване на брака, а при фактическа
раздяла - до деня на раздялата. От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелката, доведена
от ищцата се установи, че ищцата и ответника К.А. са ползвали целия трети етаж.
Но освен, че жилището следва да е
„семейно“, то следва да са налице и другите предпоставки за разпореждане с него
със съгласието на другия съпруг, а именно: липса на друго жилище – обща
собственост или лична собственост на всеки един от съпрузите.
В
случая от събраните по делото доказателства се установява, че не е налице
втората предпоставка за уважаване на предявения иск, доколкото ищцата притежава
друго жилище нейна лична собственост – имот с кадастрален номер ***, находящо
се на първия жилищен етаж на същата сграда, както и предвид обстоятелството, че
двамата притежават обща собственост – имот с кадастрален номер ***, находящ се
на втория жилищен етаж, който съгласно гореизложеното представлява
самостоятелен обект.
На съда е служебно известно
обстоятелството, че с първоинстанционния съдебен акт, постановен по делото за
развод е определено като семейно жилище – целия трети етаж или втори жилище на
сградата, но доколкото така постановеното ползване на семейното жилище
представлява произнасяне по спорна съдебна администрация, то решението не се
ползва със сила на присъдено нещо и не следва да се взема предвид при формиране
на правните изводи на съда.
На основание изложените съображения съдът
счита, че не се установи при условията на пълно и главно доказване
предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 26 от СК, поради и което
както главния иск по чл. 26 ЗЗД, така и евентуалният такъв по чл. 26 СК следва
да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Съдът следва да пристъпи към
разглеждане на предявения насрещен иск, предявен от ответника М.Х. за осъждане
на ищцата да заплати на ответника сумата от 2000 лв.- пазарен наем за обект с
кадастрален номер *** за периода от
01.09.2017 г. до 09.05.2018 г. и сумата от 100 лв.- обезщетение за забава за
периода от 01.09.2017 г. до 22.01.2018 г.
За уважаване на претенцията по чл.59 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че за периода, за
който се търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху
нея. Същият следва да установи и размера на обогатяването, съответно на
обедняването. В тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно
основание за ползването на вещта. За основателността на иска по чл.59 ЗЗД е
необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване – да е налице обогатяване, от една страна,
обедняване, от друга страна, връзка между тях и липса на основание за
имущественото разместване. Обогатяването при ползване на чужд имот според
трайната съдебна практика се изразява в спестяването на средства за заплащане
на наем за същия, ако беше ползван на възмездно основание. Респективно
обедняването за собственика се състои в лишаването му от възможността да
реализира приход от имота, чрез отдаването му под наем.
От приетите по делото доказателства се
установява, че процесният имот с кадастрален номер *** е придобит от ответника М.Х.
по силата на сключен договор за покупко – продажба от 04.07.2017 г. с продавач
ответника. Ищцата не е страна по този договор, поради и което за нея възниква
задължение за предаване на владението на имота едва след покана от страна на
ответника М.Х.. От приетото по делото, като доказателство съобщение до ищцата
за въвод във владение не е видно датата на връчване на същото. В протокол за
въвод от 26.09.2017 г. е отразено, че ищцата се е явила, но е заявила, че няма
готовност за освобождаване на имота и изнасяне на вещите от него поради и което
съдебният изпълнител е заявил, че ще пренасрочи въвода във владение за друга
дата, за която страните и третото лице – А.Т. ще бъдат уведомени. В исковата
молба се сочи, че е насрочен втори въвод от 23.10.2017 г., който обаче не се е
състоял. Не се доказва при условията на
пълно и главно доказване обаче, че считано от датата, на която ищцата е
уведомена за насрочения въвод тя е използвала и продадения самостоятелен обект,
състоящ се от северозападна стая и североизточна кухня на втория над магазините
етаж на жилищната сграда, с общо ползване на коридора и тоалетната. В исковата
молба се посочва, че с въвода ще се стигне до обстоятелството, че в съседство
със спалнята й ще има непознати за семейството й хора, а не че продадените стаи
действително се обитават. Това обстоятелство следваше да се установи при
условията на пълно и главно доказване от ответника М.Х., но същото не се доказа
от събраните писмени и гласни доказателства.
С Определение от 06.03.2018 г.,
постановено по настоящото дело е спряно изпълнителното производство, по което е
насрочен въвод във владение на спорния обект. Считано от тази дата липсват
предпоставките за предявяване на претенция по чл. 59 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за лишаване от ползване на имота, доколкото е налице друг правен
ред за защита, а именно: претенция за вреди от неоснователно наложена
обезпечителна мярка. Искът за
неоснователно обогатяване по този законов текст е субсидиарен и на разположение
на обеднелия, когато не разполага с друга защита.
Предвид гореизложените съображения предявеният
насрещен иск за присъждане на обезщетение с правно основание чл. 59 ЗЗД се
явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. С оглед
неоснователност на главната претенция, то неоснователна се явява и акцесорната
претенция за обезщетение за забава и същата, като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора по отношение на
главния и предявения при условията на евентуалност искове в полза на
ответниците следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът
Е.Х. не е депозирала отговор, като процесуалният
й представител адв. Б. е взел становище в първото по делото съдебно заседание
не е направил искане за присъждане на разноски, а в последното по делото
съдебно заседание не се явява. Ответникът М.Х. е представил доказателства за
направени разноски в размер от 100 лв.- допълнителен депозит за вещо лице. Не
са представени други доказаталества за направени разноски от ответниците, както
и списъци по чл. 80 ГПК. Ответникът К.А. е направил искане за присъждане на
разноски, но не е представил доказателства за направени такива.
Ищецът е представил доказателства за
направени разноски във връзка с насрещния иск за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 1400 лв., което предвид обстоятелството, че не е
определено в каква част касае представителство по главната претенция и по
насрещния иск следва да се приеме, че половината от него, а именно: сумата от
700 лв. следва да се присъди в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с
оглед отхвърляне на насрещния иск, като следва ответникът М.Х. да бъде осъден
да заплати същото на ищцата. Съдът счита за неоснователно възражението на
ответника К.А., че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като
същото съответства на усилията на процесуалния представител по осъществяване на
защита по делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.И.Т.- А.,
ЕГН **********,*** против К.А.А., ЕГН **********,***, М.Х.Х., ЕГН **********,***
и Е.В.Х., ЕГН **********,*** субективно
и обективно съединени главен и евентуален искове с правно основание чл. 26, ал.
2, пр. 1-во ЗЗД и чл. 26 СК във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договор за покупко – продажба, обективирана в Нотариален акт,
вписан под № ***, т. ***, д. № ***/***г. по описа на АВ- Пловдив, с който
договор К.А.А. е продал на М.Х.Х. самостоятелен обект с идентификатор № ***, по
КККР на гр. Пловдив, с административен адрес***, с предназначение - жилище,
апартамент, на едно ниво, с площ от 38 кв.м. и представляващ-жилище,
апартамент, ведно с прилежащите части: общ ползване на коридора и тоалетната на
етажа от 6 кв.м., югозападното помещение от тавана 13 кв.м., ведно с ½
ид. част от коридора в западната част на тавана 17 кв.м., ведно с 1/3 ид. част
от северната изба 19 кв.м., при съседни СО в сградата: на същия етаж-***; под
обекта-***; над обекта-няма, поради
невъзможен предмет, както и предявеният при условията на евентуалност иск за прогласяване на относително
недействителен спрямо А.И.Т.-А. поради липса на съгласие за продажба на имот,
представляващ семейно жилище договор за покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт вписан под № ***, с който договор, К.А.А., ЕГН ********** е
продал на М.Х.Х., самостоятелен обект с
идентификатор № ***, по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес: ***, с
предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 38 кв.м. и
представляващ-жилище, апартамент, ведно с прилежащите части: общо ползване на
коридора и тоалетната на етажа от 6 кв.м., югозападното помещение от тавана 13
кв.м., ведно с ½ ид. част от коридора в западната част на тавана 17
кв.м., ведно с 1/3 ид. част от северната изба 19 кв.м., при съседни СО в
сградата: на същия етаж-***; под обекта-***; над обекта-няма.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Х.Х. против А.И.Т.- А. с правно
основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на А.И.Т.- А. да заплати на М.Х.Х. сумата
от 2000 лв.- обезщетение за ползване на
имот – негова собственост, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***
за периода от 01.09.2017 г. до 09.05.2018 г.
и сумата от 100 лв.- мораторна лихва за забава на главницата за периода
от 01.09.2017 г. до 22.01.2018 г. Твърди
се, че ищцата неоснователно препятства ползването на придобития от М.Х.Х. имот,
като са иска заплащане на обезщетение за ползване в размер на средно – месечния
пазарен наем за горепосочения период.
ОСЪЖДА А.И.Т.- А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА М.Х.Х., ЕГН **********,*** сумата от 100
лв.- разноски по делото за заплатен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА М.Х.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА А.И.Т.- А., ЕГН **********,***
сумата от 700 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по
предявения насрещен иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ПМ