РЕШЕНИЕ
№ 8368
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110109697 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ........... с която против М. Г. М.
са предявени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 15, находящ се в гр. ............, като ответницата му
дължи следните суми: 844, 43 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението до окончателното изплащане; 100, 30 лв. мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 08.06.2021 г.; 100, 42 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението до окончателното изплащане; 11, 54 лв. мораторна лихва за периода
01.07.2018 г. – 08.06.2021 г.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата
съществуването на процесните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 35361/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М.
Г. М., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството си на
клиент на топлинна енергия през исковия период по съображения, че не се установява
да е собственик или вещен ползвател на същия. Оспорва съществуването на
облигационно правоотношение с ищеца през исковия период. Оспорва да е била
изградена топлопреносна мрежа в процесния имот. Оспорва процесният имот да е
топлоснабден. Оспорва годността на измервателните уреди в имота. Оспорва
съществуването на договорни правоотношения през исковия период между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение. Позовава се на изтекла погасителна
1
давност. Оспорва вземането за мораторна лихва по съображения за нищожност на
клаузите от Общите условия на ищеца, от които същото произтича. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ........... изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заявление от 21.06.2021 г. ............ е сезирала съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Г. М., ЕГН **********, за сумата 844,
43 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.07.2018 г.
– м.04.2020 г. за топлоснабден имот: апартамент № 15, находящ се в гр. .........., ведно
със законна лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане; 100, 30 лв.
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2021 г.; 100, 42 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане; 11, 54 лв.
мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 08.06.2021 г.
С разпореждане от 19.08.2021 г. е издадена исканата заповед за изпълнение, като
в полза на заявителя е присъдена и сумата от 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от страна на длъжника.
В срока по чл.415, ал.1, т.1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот ............ г., по силата
на който съпрузите ........ и ........ даряват на дъщеря си М.Г. Андонова, ЕГН **********
собствения си апартамент № .........., състоящ се от: една стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, с площ от 65, 20 кв.м. Дарителите ......... и ......... са си запазили правото на
ползване върху обитаваните до сега от тях помещения в дарения имот.
Видно от справки от Национална база данни „Население“ от 05.07.2022 г.,
............ е починал на 29.09.2011 г., а ...............– на 25.12.2010 г.
Видно от удостоверение, изд. от Столична община, Район „Илинден“ от
17.07.2012 г., ж.к. „Вълчо Иванов“ е с нов административен адрес – ж.к. „Света
Троица“.
Представен е протокол от проведено на 26.09.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 317А, вх. А, на
което те са взели решение да се сключи договор с ..........., за индивидуално
разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на ............ В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Представен е договор № 47-13/08.10.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр.
София, ж.к. „Света Троица“, бл. 317А, вх. А като възложител и ........... като изпълнител
за извършване на услугата дялово разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор от 29.07.2015 г., сключен между ............ –
възложител и ........... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради
2
етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
Виолета Тенева, се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема
показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното
количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между
всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното
предприятие. Фирма ........... извършва дяловото разпределение на консумираната от
абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално
потребеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база.
Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период
нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна
енергия за 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО. Начислена е топлинна енергия
за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинна енергия за БГВ. През исковия период фирмата за дялово разпределение е
изготвила изравнителни сметки.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 647, 49 лв., формирана като разлика между фактурираната
по прогнозни стойности сума от 679, 19 лв. и сумата за възстановяване от
изравнителни сметки в размер на 31, 70 лв. В посочената сума не са включени
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се и че общият топломер е преминавал метрологични проверки на 2
години, при които не са били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че няма данни за извършени плащания за исковия период.
Констатира се задължение за цена на дяловото разпределение в периода м.05.2018 г. –
м.04.2020 г. в размер на 100, 42 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
3
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 105, том
XXXIII, дело № 5608/87 г. от 14.12.1987 г. се установява, че с последния ответницата е
придобила собствеността на процесния имот. Дарителите Георги Андонов и Станка
Славева Георгиева са си запазили правото на ползване върху обитаваните от тях
помещения в дарения имот, като видно от справки от Национална база данни
„Население“ от 05.07.2022 г., Георги Андонов Георгиев е починал на 29.09.2011 г., а
Станка Славева Георгиева – на 25.12.2010 г., с оглед на което вещното право на
ползване се е погасило по аргумент от нормата на чл.59 ЗС. С оглед изложеното
ответницата има качеството клиент на топлинна енергия за процесния имот за исковия
период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
4
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на ........... с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което обстоятелство не е
спорно между страните.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на
вещото лице се установява, че стойността на реално потребената топлинна енергия за
исковия период м.07.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 647, 49 лв., формирана
като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 679, 19 лв. и
сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 31, 70 лв.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Според Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като настоящият иск се счита предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
21.06.2021 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната
давност за вземания, станали изискуеми преди 21.06.2018 г., каквито в случая не се
претендират с оглед заявения исков период м.07.2018 г. – м.04.2020 г.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично и в
5
случай на забава в изплащането му клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД. Според Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало вземане за мораторна лихва за исковия период 15.09.2019 г. – 08.06.2021 г.
в размер на сумата от 77, 15 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответницата за нищожност на клаузата, от
която произтича вземането за мораторна лихва върху стойността на топлинната
енергия, доколкото не е налице противоречие на същата със ЗЗП. Практика в
посочения смисъл, за каквато ответницата твърди да е налице, е формирана по
отношение на клаузата от Общите на условия на ищеца от 2014 г., които не намират
приложение за исковия период, който попада в приложението на Общите условия от
2016 г.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) е
предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ,
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР,
се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
С договора от 29.07.2015 г., сключен между ищеца и ........... страните са
договорили заплащане от ............ на извършваните услуги съгласно Приложение № 2,
въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Представен е и договор от 08.10.2002 г., сключен между етажните собственици в
процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който страните са договорили
абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на
монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4, 20 лв. на
измервателен уред.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно
което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
............ – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по
6
основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 100, 42 лв., определен по реда на чл.162
ГПК при съобразяване на счетоводна справка на ищеца на л.31 от делото, както и
заключението на ССЕ.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за погасителна
давност, във връзка с което по вече изложените съображения съдът намира, че
погасено по давност е вземането за м.05.2018 г., чиято изискуемост е настъпила на
01.06.2018 г., в размер на сумата 2, 32 лв., видно от счетоводна справка (л.31 от
делото).
Непогасени по давност са вземанията за периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г. в
размер на сумата от 98, 10 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 58, 39 лв. разноски за заповедното и сумата от 486, 63 лв. разноски за
исковото производство.
Ответницата имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не претендира разноски, нито ангажират
доказателства да е сторила такива, разноски не следва да й се присъждат.
На процесуалния представител на ответницата следва да се присъди, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 79, 70 лв. адвокатско възнаграждение за безплатна
правна защита.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Г. М., ЕГН ********** дължи на ...........
ЕИК ............, на основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 647, 49 лв. – главница, представляваща стойност на доставената топлинна
енергия за топлоснабден имот с адрес: апартамент № 15, находящ се в гр. ............, аб.
№ ......... за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 21.06.2021 г. до окончателното изплащане;
сумата 77, 15 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2021 г.;
сумата 98, 10 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.08.2021 г.
по ч.гр.д. № 35361/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
7
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено съществуването на: вземането за
стойността на доставената топлинна енергия за сумата над 647, 49 лв. до 844, 43 лв.;
вземането за мораторна лихва върху нея за сумата над 77, 15 лв. до 100, 30 лв.;
вземането за цена на услугата дялово разпределение за сумата над 98, 10 лв. до 100, 42
лв. и за периода м.05.2018 г. и вземането за мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение – в пълния заявен размер от 11, 54 лв. за периода 01.07.2018 г. –
08.06.2021 г.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН ********** да заплати на ........... ЕИК ............, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 58, 39 лв. разноски за заповедното и сумата от
486, 63 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ........... ЕИК ............ да заплати на адв. М. ЛЮБ., на основание чл.38,
ал.2 ЗА, сумата от 79, 70 лв. адвокатско възнаграждение за безплатна правна защита.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – ............
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8