№ 12
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. А.
Членове:Атанас Н. А.
Ирина Стоева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603992 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С разпореждане от 22.07.2021 г., постановено по НЧХД № 13716 по
описа за 2020 г. на СРС, НО, 17-ти състав, първоинстанционният съд на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК е прекратил
наказателното производство по посоченото дело, образувано по частната
тъжба на Т. Д. П. срещу Н. И.А..
Срещу постановеното разпореждане е подадена жалба от частния
тъжител в първоинстанционното производство – Т. Д. П., в която се прави
искане за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и
възобновяване на делото. В жалбата се посочва, че съставомерността на
инкриминирания израз „и в писаниците си цитираше измислици и неща,
които не съответстваха на работата на полицията” следва да се разглежда и
анализира в цялост, а не дума по дума, както е направил СРС. Посочва се, че
съдът е следвало да установи посланието на инкриминирания израз, а не да
преценя всяка дума и да сверява в тълковния речник. В жалбата се посочва,
че инкриминираният израз всъщност гласял следното: „П. пуска сигнали до
МВР, които сигнали изобилстват с измислици и само губят времето на МВР.
Видно е, че П. е криминален тип и наместо да се занимавате с него е добре да
обърнете внимание на него самия.”.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е
явил и не е изпратил процесуален представител.
В съдебно заседание се е явил насрещната страна по жалбата – Н. И.А.,
1
лично и с упълномощения си адвокат – адвокат К.М.. На етап съдебни прения
адвокат М. е направил искане жалбата да бъде оставена без уважение като
необоснована и неоснователна. Първоинстанционният съдебен акт бил
правилен и законосъобразен, а подадената тъжба не отговаряла на
изискванията на НПК и не визирала престъпление. Адвокат М. е подчертал,
че Н. И.А. бил държавен служител на високо ниво, държавата му била
делегирала правомощия да осъществява правоохранителна дейност, като
действията на тъжителя пряко увреждали авторитета и доброто му име, в
случая се касаело за злоупотреба с процесуални права. Направено е искане за
оставяне на жалбата без уважение, потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт и присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
При дадена последна дума Н. И.А. е посочил, че няма какво да добави
към казаното от защитника си.
Пред въззивната съдебна инстанция не е било проведено съдебно
следствие
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и
обсъди наведените доводи и оплаквания, намира за установено следното:
Производството по НЧХД № 13716 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 17-
ти състав е било образувано по депозирана тъжба от частния тъжител Т. Д. П.
срещу Н. И.А.. В тъжбата са били изложени твърдения, че Н. И.А., в
качеството си на служител на Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност”, е разгласил позорни и неверни обстоятелства за тъжителя,
които знаел, че са неверни, в свой разпита по пр. № 513000-18647/22.04.2020
г. на СДВР, приложена към пр.пр. № 14688/2020 СРП. В тъжбата частният
тъжител посочил като точно инкриминиран израз „и в писаниците си
цитираше измислици и неща, които не съответстваха на работата на
полицията”.
С обжалваното разпореждане съдията-докладчик е прекратил
производство, като е приел, че посочените думи и израз не са позорни по
своето съдържание и не са обективно съставомерни. СРС е посочил, че
твърденията в обясненията на Н. И.А. касателно сигналите на тъжителя
съставляват лично мнение. Първоинстанционният съд е анализирал в
мотивите си тълковното значение на думите „писаници” и „измислици”,
дългогодишните конфликтни отношения между тъжителя и Н. И.А.,
множеството подавани от тъжителя сигнали срещу полицейски служители,
като е приел, че съставомерността не може да се извежда от личното засягане
на тъжителя от думите, а следва да се преценя с оглед експлицитно
изразеното в инкриминирания израз. СРС е доразвил мотивите си, като е
приел в допълнение, че на това основание не са налице и признаците на
престъплението „обида” по смисъла на НК.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима и редовна, като подадена срещу подлежащ на
обжалване акт от страна по делото, която има интерес да обжалва, в
2
преклузивния 15-дневен срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, и отговаря на
изискванията на НПК.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Въззивният съдебен състав споделя мотивите на първоинстанцонния
съд, че инкриминирания в тъжбата израз не е обективно съставомерен.
Клеветата е престъпление против честта и достойнството на личността, което
се изразява в разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински и
позорни, или приписване на престъпление, което не е извършено. В съдебната
практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво и последователно
се приема, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определени
обстоятелства, време, място, лице (явление от миналото и настоящето). Тези
обстоятелства следва да бъдат позорни, т. е недостойни от гледна точка на
общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна
оценка на обществото или в частност да представляват приписване на
престъпление. Тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се
извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми
на субективна психическа дейност.
Дейността на съдията-докладчик включва преценка дали в тъжбата са
изложени факти, които могат да се субсумират под конкретен престъпен
състав, като необходима предварителна оценка на твърденията му. Това
гарантира, че в съдебното заседание по същество ще се разгледат само такива
обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност
на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия.
Видно от лексиката, езиковата формулировка и значението на
инкриминираните думи, същите не са нито клеветнически, нито позорящи
личността на тъжителя, а изразяват лична оценка на Н. И.А. касателно
сигналите на тъжителя. Неоснователно се явява оплакването в жалбата, че
СРС изолирано е анализирал дефинициите на думите „писаници“ и
„измислици“. Напротив, за да постигне дълбока и всестранна
аргументираност на крайните си изводи, първоинстанционният съд е
разгледал първоначално тълковното значение на думите, след което е
надградил анализа си с обсъждане на цялостните оплаквания в тъжбата,
контекста на отношенията между страните, използваната лексика в тъжбата.
Въззивният съд изцяло се съгласява с анализа на значението на посочените
думи, поради което не счита, че следва да го преповтаря.
Въззивният съд счита, че тъжителят е основал обвинението си на
собствено тълкуване на вношенията на инкриминирания израз, което е
резултат единствено на неговото субективно възприятие и предположение.
Субективните оценки, които тъжителят е направил на инкриминирания израз,
пресъздават неговия собствен прочит, без реално те да са налице. Това
собствено тълкуване на инкриминирания израз е изложено и в
заключителната част на жалбата, с която е сезиран настоящият съдебен
състав. В тази връзка следва да се отбележи, че субективното тълкуване и
възприемане на инкриминираните думи като позорящи от страна на частния
тъжител, е обстоятелство, което е ирелевантно за съставомерността на
престъплението „клевета“. Асоциациите и интерпретациите, които са
породили процесните думи у частния тъжител нямат отношение към
наказателната отговорност и не могат да породят такава.
Отделно от това, за съставомерността на деянието е съществена
конкретиката на разгласените факти и обстоятелства. Те трябва да бъдат
обективно твърдяни и съобщени, а не да се подразбират, да почиват и да
3
изхождат от собственото въображение на лицето, което счита, че с тези
изрази се накърнява неговата чест и достойнство. За да бъде ангажирана
наказателна отговорност за инкриминираното престъпление е необходимо
позорните обстоятелства да се свързват пряко с личността на тъжителя, а не
тази връзка да се извежда чрез тълкуване, предположения или аналогия.
Настоящият съдебен състав намира, че дори и лицето, срещу което е била
адресирана тъжбата, да е обективирало негативно оценъчно съждение по
отношение на частния тъжител, използвайки инкриминираните изрази, то е
изразило мнение в хода на разпит/сваляне на обяснения касателно въпроси,
свързана с работата му, с оглед на което същото не е целяло опозоряване на
частния тъжител. Това е така, защото коментираните изявления, за които се
твърди, че изхождат от лицето, представляват изразено в допустимата от
закона форма мнение.
Въз основа на тези съображения въззивният съд приема, че описаните
в тъжбата изрази обективно не могат да припишат престъпление или да
разгласят позорно обстоятелство за тъжителя, до какъвто извод е достигнал и
съдията-докладчик в обжалваното разпореждане. С оглед на изложеното,
първоинстанционното разпореждане следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание защитата е направила искане за
присъждане на разноски, сторени в настоящото производство. Въззивният съд
счита обаче, че такива не следва да се присъждат, тъй като не е доказано
двустранното уговаряне и реалното заплащане на претендираната сума за
адвокатско възнаграждение. Пред въззивната инстанция Н. И.А. е бил
представляван от адв. адвокат К.М. с пълномощно по делото. За да се
присъдят направените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение на първо място следва да бъде доказано тяхното договаряне,
а на второ място - реалното им заплащане на процесуалния представител на
страната (в този смисъл Определение № 107 от 28.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 360/2019 г., I т. о., ТК, ВКС, Определение № 23 от 18.01.2021 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3884/2020 г., III г. о., ГК, ВКС, Определение № 147 от 10.08.2020 г.
на ВКС по т. д. № 3212/2018 г., I т. о., ТК, ВКС). Съгласно т. 1 от ТР №
6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. По
делото не е представен договор за правна защита и съдействие, видно от
който да има подобно двустранно съгласуване на волите. В открито съдебно
заседание е било представено само адвокатско пълномощно, в което
ръкописно е вписано „договорно възнаграждение 400 лева платени”.
Пълномощното, като едностранна правна сделка, не може да обективира
горепосочената необходима съгласуваност на волите. Отделно от това
пълномощното е било подписано само от упълномощителя - в този смисъл
същото не може да се цени като разписка, издадена от кредитора за получено
плащане в брой.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.07.2021 г., постановено по НЧХД
№ 13716 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 17-ти състав.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5