МОТИВИ към присъда № 14 от 22.05.2015г.
по НОХД №398/ 2014г. по описа на Кюстедилския окръжен съд
Обвинението срещу С.С.Г. ***, Кюстендилска област е при
фактическата и правна обстановка, изложени
в обвинителния акт за извършване
на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4
във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.”А” и б.”Б” НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК – затова,
че на ****г. около *** часа в гр. ***, в междублоковото пространство, в района
на ж. п. гарата, в съучастие, като извършител с Х.К.М. ***, е отнел чужди
движими вещи - пари сумата от *** (***) лева от владението на П.Н.З. от гр. ***
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и е
извършил деянието в условията на опасен рецидив, след като е осъден за тежко
умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, (с определение по ЧНД
№2003/2007 г. от 16.01.2008 г. на Окръжен съд гр. Варна, влязло в сила на
04.02.2008 г., му е определено най-тежкото от определеното му с присъди по НОХД
№1395/2006 г. на Окръжен съд гр. Варна и НОХД №226/2007 г. на PC
***, наказания, а именно:
„Лишаване от свобода” за срок от три години при първоначален строг режим, и от
изтърпяването на което не е изтекъл предвидения в чл. 30, ал. 1 от НК
петгодишен срок, като обвиняемия е изтърпял наказанието на 15.12.2008 г.).
КОП е повдигнала обвинение и
срещу Х.К.М. *** за това, че по същото време и място в съучастие като съизвършител със С.С.Г. е
отнел същите движими вещи, като е употребил за това сила, с което е извършил престъпление по
чл. 198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
Прокурорът поддържа обвинението
и изразява становище, че
същото е
доказано. По отношение на двамата подсъдими
пледира за налагане на наказание ЛС за срок около средния предвиден в закона.
Пострадалият П. Н. З. не е предявил граждански иск, но е
конституиран като частен обвинител в наказателния процес. Същият поддържа
частното обвинение и моли за налагане на
подсъдимите на справедливо наказание.
Защитникът на двамата подсъдими
Г. и М.- адв.Й.Г. пледира за оправдателна
присъда по отношение на двамата подсъдими. Излага доводи за недоказаност на
авторството на деянието. Алтернативно счита, че
ако се приемат доводите на КОП за доказаност на обвинението срещу подс. Х.М.,
спрямо същия следва да се приложи разп. на чл.9, ал.2 НК.
Подсъдимият С.С.Г. дава
обяснения пред окръжния съд. Твърди, че не е извършил инкриминираното деяние и
че е невинен.
Подсъдимият Х.К.М. също два обяснения пред окръжния съд. Твърди,
че единствено е взел 15 лева от пострадалия З. и че не е упражнявал сила върху
него. Иска постановяване на оправдателна присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след като
събра необходимите доказателства за
изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им
както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на чл.14, чл.303
и сл.от НПК, приема за установено следното:
по фактическата обстановка
Подсъдимият С.С.Г. с
ЕГН **********, роден на *** ***, българин, с българско гражданство, ***, с *** образование, ***.
С присъда № 494/03.05.2007г. по
НОХД № 226/2007г. на ДРС, в сила от 21.05.2007г. същият
осъден ефективно на ЛС за срок от 1 година за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК за деяние, извършено на
18.01.2005г.
С присъда по НОХД № 1395/2006г. на Окръжен съд Варна, в
сила от 18.06.2007г. Г. е осъден ефективно
на ЛС за срок от 3 години за престъпление по
чл.199, ал.1, т.4 НК за деяние, извършено на 12/13.01.2006г.
С определение от
16.01.2008г. по ЧНД №2003/2007 г. на Окръжен
съд гр. Варна, влязло в сила на 04.02.2008 г., му е определено най-тежкото от
определеното му с присъди по НОХД №1395/2006 г. на Окръжен съд гр. Варна и НОХД
№226/2007 г. на PC ***, наказания, а
именно- ЛС
за срок от три години при първоначален строг режим.
Видно от справка №
7740/30.05.2013г. на началник на сектор „Режимна дейност” при ГД „ИН” гр.София Г. е освободен на 15.12.2008г. по изтърпяване на
наложеното общо наказание.
Подсъдимият Х.К.М., с ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, с
българско гражданство, ***, с *** образование, ***
Пострадалият св.П.З. живеел в гр.***. На
27.02.2013г. изтелил от банкомат от собствената си сметка сумата в размер на ***
лева, която смятал да предостави на
дъщеря си във връзка с операция на внучето си. На 04.03.2013г. сутринта около
08,00 часа излязъл от в къщи, като взел със себе си сумата от 280 лева на
банкноти от 20 лева. Минал през банкомата на Общинска банка в гр.***, откъдето
изтеглил сумата от 80 лева на банкноти от по 10 лева. Хванал влака за гр.*** и
преди обед пристигнал там. Посетил дъщеря си, разбрал, че операцията за
отлага, и отишъл до болницата в ***, за да се снабди с болничен лист, тъй като
бил болен от ***. След като го взел, тръгнал от болницата към центъра на ***.
Бил облечен в дънки, като парите били в
предния му джоб. В района на пазара
срещнал св.Л.И.- доведен син на св. Б.Г.. Св.П.З. и св.Б.Г. били дългогодишни приятели и З.
познавал покрай него и св. И.. Св.З. почерпил св.И. с бира и му казал, че иска
да види баща му- св. Г.. Този разговор се провел в присъствие на св. Е., с
която И. живеел на семейни начала, след което
свидетелката ги оставила да пият.
В късния следобед двамата
отишли в дома на св. Б.Г. ***. Домът се
състоял от малка къща от две стаи и коридор, едната обитавана от св. Г. и
съпругата му св. И.А., а другата- от св. И., св. Е. и малките им деца. В
стаята на св. И. се намирали неговите
деца и децата на св. М.И.- приятелка на
св. Е., които били оставени там по- рано през деня и били пазени от св. А..
Св.З., И. и Г. седнали в
другата стая да се черпят. Водели разговор във връзка с брата на Г., на
когото съпругата на З. била поръчител по договор за заем и във възникналите облигационни
отношения. Св.З. дал пари на св.И. и последният отишъл да купи алкохол- уиски,
вино и безалкохолно. Донесъл 1 бутилка
уиски и вино от 2 литра.
Тримата започнали да пият, като св.З. и И. пили уиски, а св. Г. –вино. Говорили си и се веселили.
Към 17,00 часа се прибрала св. Е. и се присъединила към компанията. Към
17,30 часа дошли двамата подсъдими Г. и М., които работели заедно на строителен
обект. Поводът за посещението им било обаждане на св. А. до подс. Г. с настояване той да й върне пари,
които й дължал. Заварвайки компанията, двамата също се присъединили към нея. Подс.
Г. не пиел, но помолил св.Е. да му направи кафе, което тя сторила, а подс. М.
също се присъединил към пиещите. Междувременно в къщата дошли и св. И. и св. В.,
като и те били поканени да останат.
Св.З., който вече бил доста
пийнал, извадил пари и ги дал на св. Е., за да купят напитки. Св.Е. дала пари
на подс. Г., за ходи да купи уиски. Междувременно
между св. А. и св. И. се разразил
скандал по повод на оставените в дома й
деца на св. И.. Св.И. тръгнала да си ходи с децата. Подс.Г., който тръгвал до
находящия се в района магазин „***” за уиски, я изблъскал
навън, където извикал такси и качил св. И. на него заедно
с децата й. Той отишъл до магазина, купил уиски, върнал се и го го
оставил на пиещите, след което си и тръгнал към 19,30 часа. Междувременно св. В.
***.
Подс. М. останал там заедно със св. З., Е., И., Г. (последните двама вече много пияни) и
продължили да пият. След известно време на подс. М. дали още пари и го
изпратили до магазин „***”, за да купи още алкохол, което той сторил, след
което продължили да пият.
През това време подс. Г. посетил
дома на съпругата си по повод нейно обаждане. Междувременно му се обадил св. И.И.,
собственик на пицария „***”. Между двамата била постигната договорка подс. Г.
да му помага при затварянето на пицарията и да изхвърля боклук. Помолил го да
дойде да си свърши работата. Подс. Г. след 22,00 часа отишъл до пицарята на ул. „***” и започнал да работи. Към 23,00
часа по телефона му звъннал подс. М. и го повикал при магазин „***”. Подс. Г.
бил свършил работа, св. И. затворил пицарията и
подсъдимият го помолил да го откара да магазин „***”, което св.И.И.
сторил.
Междувременно св.Л.И. бил заспал в стаята, в която пиели.
Св.А. и св. Е. завлекли пияния св. И. в съседната стая и го сложили да спи.
Подс. М. заедно със св. З. били
подканени от св. А. да си тръгват. Св.З., също пиян станал и тръгнал по
стълбите, а след него дома напуснал
и подс. М..
След като излязъл навън,
св. З. поизтрезнял и видял, че е на пътя с двамата подсъдими, които
междувременно се срещнали по повод обаждането на подс. М.. Св.З. им казал, че
трябва да отиде на гарата, за да хване последния превоз за *** и тръгнал в тази
посока. Двамата подсъдими тръгнали и те заедно
с него. Подс. Г. вървял до него, а подс. М. зад него. Стигнали до гарата
и там св.З. установил, че е изпуснал последния влак. Казал на двамата, че има
къде да спи, тъй като брат му и дъщеря му живеят в ***. Тръгнал, придружен от
двамата подсъдими.
В междублоково
пространство в района на ж.п. гарата към
23,50 часа подс.Г. хванал св.З. за косата и я дръпнал, като последният започнал
да пада. При падането подс.М. го ритнал
в областта на главата. Св.З. паднал на земята. Подс.Г. също започнал да го рита
в главата и тялото, по тялото го ритал и подс. М.. Подс. М. бръкнал в джоба
на св.З.
и му взел парите, след което двамата си тръгнали.
Св.З. успял да
стане и отишъл в полицията в гр.***. Съобщил, че е бит от непознати лица, като
разказал къде е бил през нощта. Написал
обяснение по случая. Бил изпратен до Бърза помощ в ***, но дежурен лекар отказал да го прегледа,
тъй като счел, че е пиян, след което
отишъл да спи в дома на дъщеря си.
Във връзка с
постъпилия сигнал и описанието на мястото,
където св. З. се е намирал вечерта, дежурния разузнавач от група „Тежки престъпления”
св.Д. още през нощта започнал действия по установяване самоличността на лицата,
с които З. е пребивавал през вечерта. По
този повод св.Б.Г. и св.Л.И. били посетени през нощта в 02,00 часа и задържани в РУП *** за снемане
на обяснения. От техните обяснения установили самоличността на подсъдимите Г. и
М.. Св.С., полицейски служител установил местонахождението сутринта на
05.03.2013г. на подс.М. и провел оперативна беседа с него. Били му снети обяснения, като пред
него подс. М. съобщил, че между св.З. и
св.И. е възникнал скандал, че св.И. ударил св.З. със стол по главата, след
което подс. Г. предложил на подс.М. да оберат св.З., което те сторили, след
като го проследили до гарата. Прид оперативните работници съобщил още, че е
взел от джоба на св.З. 15 лева, от които 7 лв. е дал на подс.Г.. Идентични
обяснения дал и подс.Г. пред св.Д.- също оперативен работник. Този свидетел снел
обяснения и от св.Л.И..
Св.Л.И.
бил задържан за 24 часа и в РУП се видял със св.З., който му съобщил, че е бил
нападнат от двамата подсъдими в района на гарата, които му взели парите. Св.З.
бил със синини под очите. Св.Б.Г. също бил там, за да дава обяснения и се впечатлил от това, че св.З. куцал.
В хода на проверката св.С. се срещнали със св.З.,
който донесъл в РУП бележка от банкомат, за да установи размера на теглените
пари. Направило му впечатление, че св.З. имал хематом по тялото.
По делото КОС назначи
съдебно медицинска експертиза №37121.01.2015г., изготвена от вещото лице д-р Н.
въз основа на свидетелските показания на св. З. по ДП и по време на съдебното следствие със задача да
се установи какъв е в. на твърдяното от
пострадалия медицинско увреждане. От същата се установява, че с оглед
свидетелките показания може да да се приеме, че същят при инцидента е получил
лекостепенни мекотъканни контузии, изразяващи се в натъртване на меки тъкани на
главата и тялото, с или без промяна на външни кръвонасядания по кожата. Тези
увреждания (мекотъканни контузии) се причиняват по механизма на удар с или твърд тъп
предмет и могат да бъдат причинени от
удари с ритници. Този тип увреждане причиняват болка и страдание и при
благоприятен възстановителен процес срокът за пълното им възстановяване е между
1 -3 седмици. При нанасяне на такива удари с достатъчна сила освен натъртването на меките тъкани често се
разкъсват и малките кръвоносни съдове, което води до поява на видими
кръвонасядания на кожата, които могат да бъдат по- повърхностни и по- дълбоки. Повърхностните
се появяват в първите минути след
травмата, по- дълбоките- след часове или след дни. При удари с ритник
нараняването в областта на окото би се
появило непосредствено или няколко минути след травмата, а в областта на
тялото- то може да се прояви и до няколки дни след нея.
Видно от
изисканото от КОС ксерокопие от дневника на заведени сигнали в РУП *** за
датата 04 и 05 март 2013г. е, че получения сигнал за грабеж с пострадал П.З. е
заведен на 05.03.2013г. в 00, 45 часа.
В хода на
образуваното ДП св.З. с протокол за доброволно предаване на
10.07.2013г. предал на разследващ полицай 1 справка, издадена от Общинска
банка за движение по сметката му за
периода от 01.02.2013г. до 31.03.2013г., от която е видно, че същият на 27.02.2013г.
е изтеглил от терминал в гр. *** сума в размер на *** лева, както и от друг
такъв терминал в същия град на 04.03.30123г. в 07,52 часа сума вразмер на
*** лева.
От удостоверение № 793/01.10.2014г. на Община ***-
л.73 от делото се установява, че подс.С.Г. притежава жилище от 63, 02 кв.м. в
кв.”***” в гр.***. От у-ние № 4039/03.10.2014г. на ОД на МВР Кюстендил
се установява, че същият не притежава МПС.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва частично от обясненията на подс.Г. и М., от
показанията на св. П.З.- л.79-80 пред КОС и преразпита му на л.127 пред КОС, Л.И., Б.Г., И.А., М.Е., И. Д., О.Д., В. С., И.И., частично от пок.
на св.М.И. и В.В., както и от
проведените очни ставки между подсъдимите и свидетелите З., Г., И., Е., А., В.-л.152-157
от делото, от проведената ОС между св.З.,
Е., Л.И., Г. и А.- л. 100 от делото, проведената очна ставка между подсъдимите
и св. З.- л.128 от делото пред КОС, пок. на св. Л.И. пред органите на
ДП- - л.46 и л.48, приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК, показанията на св.Д., Б.Г., И.А. и Д. пред органите на ДП,
приобщени по реда на чл. 281, ал.7 вр.
ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, протокол за доброволно предаване от
05.03.2013г. – л. 27 от ДП и такъв от 10.07.2013г.,
справки и бюлетини за съдимост, цитираните по- горе писма от Община *** и ОД на
МВ Кюстендил, протоколно определение на ВОС от 16.01.2008г. по ЧНД № 2003/2007г., СМЕ на вещото лице д-р Н.,
писмо от ГД”ИН”- л.85 от ДП, всичките прочетени и приобщени към доказателствения материал.
по
доказателствата
Съдът кредитира на първо
място изцяло
показанията на св. П.З., дадени пред КОС и ги намира за последователни,
безпротиворечиви и логични. В тях няма колебания, неясноти или логическа
непоследователност. Независимо от факта, че е пострадал от престъпното деяние,
КОС няма основания да се съмнява в тяхната достоверност, още повече че същите
се потвърждават по отношение на употребената от подсъдимите сила от пок. на св.
С., който в хода на с установяване на извършителите на деянието е контактувал
непосредствено със св. З. още на следващия ден и е установил наличието на хематоми по тялото,
от пок. на св. Б.Г., които също на
следващия ден е видял, че св. З. куца, и от пок. на св.Л.И., който часове след
задържането си в РУП *** е видял
наличието на белези от побой по тялото
на З.- синини под очите. Следва изрично да се подчертае, че двамата подсъдими в
обясненията си също не отричат наличието на следи от побой върху З. с тази
разлика, че сочат, че той е бил бит
вътре в дома на св. Б.Г., и в този
аспект, независимо от липсата на медицинско освидетелстване спрямо З.,
КОС приема за установено, че този свидетел е бил бит през процесната
вечер.
Твърденията на св.З. относно
начина на нападението и употребената сила се потвърждават и от пок. на св.С., Д.
и Д.- полицейските служители, пред които той също е разказал начина на протичане
на вечерта и на отнемането на парите. Твърдението относно размера на носените от
него пари се потвърждава индиректно от посочените по- горе писмени разпечатки
от Общинска банка, като следва да се подчертае, че в тази им част показанията
му са напълно последователни, доколкото
този свидетел още при подаването
на жалбата е посочил този размер на отнетата му сума. Достоверността на пок. на
св.З. не подлежи на съмнение, независимо от обстоятелството, че същият е бил пиян през процесната вечер,
доколкото същите в отделните си части се потвърждават от пок.
на св. Г., А., Е., И., В., М.И.. Съдът дава вяра на показанията му, че същият е останал в дома на св. Б.Г.
малко след 22, 30 часа, доколкото в тази част те се потвърждават от обясненията
на подс. М., който също сочи този
приблизителен час като такъв, в който двамата са напуснали дома на И., а
местопребиваването на свидетеля и
двамата подсъдими в района на гарата около 23,30 часа се установява и от
обясненията на подс. Г.. Пострадалият св.З. е последователен в показанията си, че
докато се е намирал в дома на св. Б.Г.,
не е бил нападан по никакъв начин от страна на св. И., като в тази му част
показанията му се потвърждават от пок.
на св.Е., А., Г., И. и В., както и от резултата от проведената очна ставка
между двамата подсъдими и посочените свидетели пред КОС в с.з. на 22.05.2015г-
л. 152- 157 от делото. Категоричността на посочените свидетели, които са преки
очевидци относно липсата на спорове и разправии вътре в компанията
в присъствието на св.З. не може да бъде пренебрегната и обуславя извода
за липса на такива спорове.
Не на последното място показанията
на св. З. потвърждават участието на двамата
подсъдими в деянието, доколкото същият при проведените разпити в с.з. пред КОС и
последващите очни ставки е бил напълно и изцяло категоричен, че това са лицата,
които за пръв път е срещнал у дома на Г. и които в района на гарата са го били и са взели парите му. Тази негова
последователност по отношение на тези основни факти и обстоятелството, че той
не ги е познавал до този момент, респ. няма никакви предходни недоизяснени
отношения с тях, сочи на пълно липса на заинтересованост по отношение на тях и
наличие на обективно отношение, независимо от употребената спрямо него сила и
отнемане на парите му.
Съдът единствено не дава вяра на
тези показания в частта, в която сочи, че не
е виждал св.М.И. и св.В. през процесната вечер в дома на
св. Г., доколкото те се опровергават от показанията на тези две
свидетелки, св. Е. и обясненията на двамата подсъдими, но това обстоятелство не
е основание за дискредитирането им. Обстоятелството,
че същият не помни посещението на последните две свидетелки, не е основание за
отхвърляне на показанията му, което обстоятелство се обяснява с употребата на алкохол. Това не прави тези
показания недобросъвестни, като КОС, с оглед тяхната логичност и
последователност ги намира за достоверни и не намира основание за отхвърлянето
им.
Съдът дава вяра и на пок. на
св.Д., С. и Д., (както и прочетените на осн. чл.281, ал.7, вр. ал.5, вр. ал.1,
т.2 от НПК показания от ДП на св. Д. и Д.),
които като полицейски служители са предприели съответните мерки относно
установяване на лицата, извършили деянието. Техните показания кореспондират помежду си относно снемането на
първоначалните обяснения от установените лица, относно тяхното поведение,
относно намерените пари у подс. М. и неговите обяснения пред тях,
относно обясненията на св. З. относно
начина на употребената сила и носените от него пари, поради което КОС с оглед
тяхната идентичност ги включва в доказателствения материал. От своя страна пок. на св.С. относно белезите
от побоя по св.З. се потвърждават и от пок. на св.Л.И. и Б.Г., които при
срещата си на следващия ден в РУП *** са възприели обективни белези по тялото на св.З., сочещи на
употребена сила.
Няма основания за
изключване от доказателствения материал на пок. на св. Л.И., Б.Г., И.А. и М.Е. независимо от наличието на отделни
противоречия в тях, доколкото тези показания са идентични помежду си относно начина на
появата на св. З. в техния дом, началото на вечерта и посещението на двамата
подсъдими. В тази им част те са взаимно
подкрепящи се, потвърждават се и от пок. на св.З., поради което КОС им дава
вяра в тази им част.
Към показанията на тези свидетели
относно протичането на втората част от вечерта- след идването на двамата
подсъдими, КОС подхожда с внимание,
доколкото видно и от техните твърдения, и от пок. на св. М.И. и В.,
които също са пребивавали след 17, 00
часа в този дом е, че св.Л.И. и Б.Г. са били
пияни и в този аспект техните възприятия са били под въздействието на
употребения алкохол.(Следва да се посочи, че възприятията на св.Б.Г. свършват
преди идването на двамата подсъдими, доколкото същият е последователен в
твърденията си, че не помни нито момента на тяхното пристигане, нито момента на
тръгването им). КОС не кредитира показанията на св.Л.И. в частта, в която твърди,
че е напуснал стаята, обитавана от родителите му и е отишъл на спи в съседната
още докато там са били двамата подсъдими и св. З.. В тази им част те се
опровергават от пок. на св. Е. и А., които са категорични, че това се е случило
по- късно- при напускането на подс. М. и св.З., както и от собствените му
показания от ДП, приобщени по реда на
чл. 281, ал.4 НПК- л.47, в които този свидетел сочи, че си е легнал след
напускането на дома му на посочените лица. Не се кредитират неговите показания,
както и тези на св. Б.Г. в частта, в която двамата твърдят, че не знаели, че
св.З. има пари в себе си, доколкото те се опровергават от пок. на св.Е., М.И. и В., пред които пострадалият е
извадил пари и е дал част от тях на св.Е. за последващо закупуване на
допълнителен алкохол.
Същевременно КОС дава вяра на
пок. на св.Л.И. от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК, в
частта им относно поредността на напускане на дома му от двамата подсъдими,
доколкото този свидетел при разпита на ДП е посочил, че подс. Г. е напуснал
дома му пръв, а подс. М. е останал до по-късно. В тази им част те се
потвърждават от както от пок. на св.Е. и св.А., така и от обясненията на
двамата подсъдими, поради КОС кредитира
именно прочетените показания по реда
на чл.281, ал.4 от НПК и отхвърля показанията на този свидетел пред КОС в
частта, в която сочи, че той си е легнал и ги е оставил двамата заедно
с баща си и св.З.. КОС не се
доверява на показанията му от ДП в частта, в която сочи, че подс.Г. е напуснал
дома му към 18,00 часа, а подс.М.- към 20,00 часа, доколкото те противоречат
относно часа на напускането им на пок.
на св.Е. и на обясненията на двамата подсъдими.
Показанията на св.Е. и А. се
приемат от съда като достоверни както в частта относно началото на посещението
на св. З., така и в частта относно последващото протичане на събитията след
идването на двамата подсъдими, относно вдигнатия скандал между св.А. и св. М.И., както и в частта относно
обстоятелството, че подс. Г. си е тръгнал пръв и е оставил подс.М., св.З., Л.И.
и Г. са продължават да пият. Тези им показания са напълно идентични,
потвърждават се и от пок. на св.М.И. и В., както и от обясненията на двамата
подсъдими, поради което КОС приема, че събитията са протекли именно по този
начин. С оглед обстоятелството, че св. А. се е намирала през повечето време в съседна стая и е гледала децата, респ.
не е непосредствен очевидец на
събитията, следва да се кредитират показанията на св. Е. относно последващото
закупуване на алкохол (в тази им част те се потвърждават и от пок. на св. М.И., както и от обясненията на
подсъдимите). Не се приема твърдението на св.Е. и А., че всички гости са напуснали дома им не
по- късно от 21, 00 часа (св. Е.) и 20,00
часа (св.А. при проведената от КОС очна ставка), доколкото те се опровергават в
тази им част от пок. на св. З. и
обясненията на подс. М., сочещи с категоричност далеч по- късен час-
след 22,30 часа. В тази им част КОС не се доверява на показанията им и намира
за логичен именно интервала от време, сочен от св.З. и подс. М. като
приблизителен час на напускането на дома им.
КОС приема и пок. на св.М.И. и
св. В. относно собствените им възприятия при посещението на дома на
св.Б.Г. след 17,00 часа, доколкото те се потвърждават както от пок. на
св.Е. и са взаимно подкрепящи се, така и
частично от обясненията на двамата подсъдими относно последващото напускане на
св. М.И.. Малко по- късното напускане на дома на св. В. се подкрепя от пок. на
св. М.Е. и обясненията на подс. Г., който я е срещнал в късните часове на
деня - след 22, 00 часа в друг район на
града. Показанията на св. М.И. относно
последваща разправия в дома на Г. между
св. З. и св.Л.И., която й била предадена от св. В., са производни и не се
приемат, тъй като това й твърдение изцяло се опровергава от категоричните преки
показания на св. В. за липса на подобно поведение в нейно присъствие. Не се
приема и твърдението на св. М.И. за последващи срещи между св.З., св.И. и Е. на
следващия ден, тъй като тези свидетели категорично отричат за подобна среща,
поради което КОС ги намира за изолирани и неподкрепени с каквито и да е доказателства (това и е
невъзможно с оглед 24- часовото задържане на св. Л.И. *** именно на следващия
ден).
КОС няма основания да не
кредитира и пок. на св.И.И., който потвърждава версията на подс.Г. относно
неговото пребиваване след 22,00 часа в пицария
„***” и последващото му транспортиране около 23,00 часа в района на магазин „***”. Тези му показания се потвърждават от
обясненията на подс.М. и косвено- от пок. на св.В., която е видяла подс. Г. *** града, както от пок. на св.Е.,
М.И. и А. за по- ранното напускане на дома на Г. от страна на подс.Г., поради
което КОС ги приема за достоверни и незаинтересовани.
При преценка на обясненията на
подсъдимите, съдът се съобрази с двоякия им характер. От една страна същите
представляват пряко годно доказателствено средство по см. на чл. 115 НПК и подлежат на анализ като
такова едновременно с другите
доказателствени средства От друга страна същите са израз на защитната им
позиция, поради което подлежат на внимателна преценка. Съдът кредитира обясненията на двамата
подсъдими в частта относно началото на посещението им в дома на св.Б.Г., относно последващото идване в този
дом на св. М.И. и В., относно последващия скандал между св.А. и И. и
напускането на подс. Г. към 19,30 часа, доколкото те се потвърждават взаимно от
показанията на тези свидетели и са напълно идентични по отношение на тези
обстоятелства. В тази им част те изцяло се подкрепят от посочените вече по-
горе гласни доказателствени средства и се включват в доказателствената
съвкупност. Съдът дава вяра и на обясненията на подс.Г. относно последващото му
пребиваване – в дома на съпругата му и в пицария „***”, доколкото несъмнено
неговото отсъствие от дома на св.Б.Г. се потвърждава от пок. на св. В. и на св.И.И.,
както и от пок. на св.В.А. и св. М. Е..
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия
М. в частта относно напускането му на дома на Б.Г. след 22,30 часа, доколкото в
тази им част те се потвърждават от пок. на св.З.. Съдът приема и обясненията на
подсъдимите в частта относно последващата им среща в района на магазин „***” и отправянето им по
посока на гарата едновременно със св. З.,
който е категоричен, че след излизането си от дома на св. Г. заедно с тях двамата са тръгнали в тази посока. В
случая е налице е съвпадане между пок. на св.З. и техните обяснения, поради
което КОС приема за безспорно установено, че тримата след 23,00 часа са се намирали в този район.
Съдът не приема
обясненията на подс. М. в частта относно наличието на побой и скандал в дома
на св. Б.Г., тъй като в тази им част те
не се подкрепят от никой от пребиваващите там свидетели Е., А., Л.И., Б.Г., В..
В тази част са изолирани от посочения доказателствен материал, поради което КОС
ги отхвърля и счита, че те са израз на защитната позиция на този подсъдим.
КОС не дава вяра на
обясненията на двамата подсъдими в частта относно последващия развой на
събитията. От една страна двамата подсъдими не отричат, че св. З. е бил бит и
сочат, че той имал кръв по себе си. От друга страна развиват версията, че докато
се движели подс. М. го бутнал към една пейка и взел 15 лева от джоба му, които
двамата си разделили. Т.е. двамата
правят частично признание относно неправомерното отнемане на пари от
пострадалия, като същевременно омаловажават собствените си действия (липсата на
сила) и сочат за наличие на малка сума
от 15 лева. Тези им обяснения се
опровергават изцяло от последователните показания на св. З. относно начина на нападението и в. на
употребеното насилие, като в тази част те са вътрешно безпротиворечиви и
логични и се подкрепят косвено от пок. на полицейските служители С., Д. и Д.,
на които същият е разказал непосредствено след деянието тези обстоятелства ,
както и от пок. на св.Л.И. и Б.Г., пред които при срещата им в полицията същият
е поддържал същия разказ и които са видели следите от насилие по него. От друга
страна тези обяснения и си противоречат в отделни части. Така подс. Г. не дава
смислено обяснение относно причините да се върне в района на дома на св. Б.Г.,
като сочи, че причината за това била обаждането на подс. М.. От своя страна
подс. М. сочи, че подс.Г. предложил да водят З. в полицията, за да пуснел той
жалба срещу св.Л.И., а в обясненията си подс. Г. твърди, че св.З. искал да
стори това и двамата от добри чувства тръгнали да го водят към полицията.
Подсъдимите обаче не дават обяснения защо
вместо в полицията са се озовали
в района на ж.п. гарата, където са оставили св.З.., което подчертава
вътрешната противоречивост на техните обяснения. Подс.Г. не дава смислено
обяснение защо двамата с подс. М. са си разделили парите, взети от последния от
подс. З.. Техните обяснения в частта относно начина на вземане на парите са в
пълно противоречие с пок. на св. З.- както относно начина на движението им- той
и подс.Г. вървели отпред, а подс. М.- отзад, така и относно в. на
употребената сила и начина на вземане на
парите и техния размер, които както бе подчертано многократно са изцяло
последователни и идентични в тази им
част. В този аспект КОС ги отхвърля като несъстоятелни и ги намира за
израз на защитната позиция на двамата подсъдими.
КОС включва в доказателствения материал по делото и заключението на назначената СМЕ на вещото
лице д-р Н. и я приема за обективна и компетентна. Тази експертиза, която макар
и по свидетелски показания дава
заключение относно в. и характера на претърпяното от пострадалия З.
увреждане и механизма на получаването му. По правило експертните
заключения не представляват доказателства за авторството, тъй като експертизата
е особен способ за събиране и проверка на доказателствата. В разглеждания обаче
случай тази експертиза потвърждава достоверността на показанията на св. З. относно
твърдението му за упражнено насилие върху него, доколкото заключението на
експерта е, че при нанесени удари с
ритник в областта на окото кръвонасядането се появява няколко минути след удара, а по тялото- може и след няколко
дни по- късно. За наличие на синини по очите и хематоми категорично
свидетелстват св.Л.И. и св.С., а –а обстоятелството, че той е куцал- св.Б.Г.,
които са имали непосредствени възприятия от пострадалия след деянието, поради
което чрез този способ за проверка на доказателствения материал, КОС изгради
заключението си за наличие на употребена сила спрямо пострадалия З..
Останалите писмени доказателства по делото-
протоколи за доброволно предаване, свидетелства за съдимост и извлечения от
бюлетини за съдимост, справка № ***/30.05.2013г. на началник на сектор „Режимна
дейност” при ГД „ИН” гр.София, извлечение от Общинска банка относно размер на
теглени суми, препис от входящ дневник относно часа на заведения сигнал в РУП ***
от св.З., относно имотното състояние на подс. Г. не се оспорват от страните по делото и
представляват годно доказателствено средство по
см. на чл.105 НПК, поради което се включват в доказателствената маса от
настоящата инстанция.
Ето защо КОС намира, че от събрания
доказателствен материал и след обсъждането му поотделно и в съвкупност, се
налага извода за доказаност на авторството на деянието от страна на
двамата подсъдими и счита, че именно те са лицата, които на ***. в гр.*** са насели побой на пострадалаия
свидетел З. и са отнели от него сума в размер на *** лева. На първо място за това се съдържат преки доказателства,
каквито са пок. на пострадалия З.. Вярно е, че същият е пострадал от деянието, но сам по
себе си този факт не означава, че неговите показания следва да бъдат изцяло
игнорирани, напротив КОС изрично мотивира причините, поради които ги приема за
достоверни и логични.
Несъмнено е, че спрямо него е било упражнено физическо насилие, като е изключена
възможността същото да е получено от самонараняване. Упражнената
спрямо него сила отговаря да е получено по начина, за който той съобщава- чрез удари в
областта на главата и ритници по тялото. Несъмнено е установен и факта,
че подс.Г. и М. са се намирали в района на
деянието по времето на неговото
извършване, за което са налице преки
доказателства- обясненията на двамата подсъдими и показанията на
пострадалия З.. На второ място – налице са и косвени доказателства, които обсъдени в
съвкупност с преките, потвърждават изводите на съда. Тези косвени доказателства
се съдържат в пок. на св. Д., Д. и С., пред които непосредствено след
деянието пострадалия е дал описание на лицата, които са упражнили сила и са взели
парите, както и показанията на св.Б.Г. и Л.И., пред които също непосредствено
след деянието той е дал описание на начина на протичане на случая, като в тази насока свидетелските показания са единни и
безпротиворечиви.
Отделно от това осъдителните
си изводи КОС извежда и върху: 1.фактите, формиращи мотива на
подсъдимите да
извърши престъплението- наличието на немалка сума пари у
него, което обстоятелство е било забелязано от всички присъстващи в дома
на св.Б.Г. и наличието на употребено
количество алкохол- както от пострадалия, така и от подс.М.; 2.констатациите,
отразени в протокола за доброволно
предаване от 05.02.2013г., респ.- намирането на
пари у подс.М., който не е отрекъл произхода им.
В този смисъл показанията на пострадалия З. не са единствен източник на
доказателства относно авторството на престъплението. Освен тях и посочените
вече доказателствени източници факти за това се съдържат и в съдебномедицинската експертиза, която обяснява
достоверността на показанията на пострадалия относно механизма на причиненото
увреждане, както и в представените писмени доказателства от Общинска банка,
установяващи факта на теглене на суми от страна на подсъдимия в периода,
предхождащ датата на деянието и в самия
ден 04.03.2013. В разглеждания обаче случай разглежданите източници на косвени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, сочат на логическа
взаимовръзка помежду си и с преките доказателства ( пок. на св. З. и частичните обяснения на двамата
подсъдими)
и навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод за авторството на
деянието. В този смисъл от събраната доказателствена маса следва да се направи
несъмнения извод относно авторството на деянието, поради което КОС приема за безусловно установено, че
именно двамата подъсдими М. и Г. е упражнили
насилие върху З. и са отнели носената от него сума в размер на *** лева.
по правната квалификация
С деянието си подсъдимият С.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер
по чл. 199, ал.1, т.4 вр.чл. 198,
ал.1 НК вр. чл. 20, ал.2 НК вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б” НК, а подс. Х.М.- по чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК.
Грабежът представлява сложно
съставно престъпление, включващо два акта, които са взаимно свързани,
осъществени въз основа на едно решение и насочени към една обща цел. Единият
акт на изпълнителното деяние се изразява в употребата на сила или заплашване
(физическа или психическа принуда), а другият акт- в отнемането на вещта.
От обективна страна на ****.
около *** часа в гр.***, в междублоково пространство в района на гарата подсъдимите Г. и М. са осъществили първия акт
на изпълнителното деяние на грабежа– принудата, която е налице в едната й
форма- физическа, доколкото същата е средство за установяване на владението на
отнетите пари. Подс.Г. и М. са упражнили физическа сила, като подс.Г. е хванал св.З.
за косата, а подс. М. го е ритнал в областта на главата и след падането му
двамата подсъдими са продължили да го ритат. Силата се изразява във физическото въздействие върху личността
на пострадалия и е насочена към преодоляване на реалната му съпротива с цел
запазване на владеенето на предмета на посегателство.
Налице и втория акт на
съставното престъпление- по същото време и място двамата подсъдими са осъществили и отнемане
на чужди движими вещи от владението на
собственика св. П.З. (т.е.налице е прекъсване на фактическата власт на последния
и установяване на своя трайна такава от страна на подсъдимите). Предмет на
отнемането са движими вещи- пари в
размер на около *** лева. Същото е извършено по неправомерен начин, без да е налице съгласие на собственика на
движимите вещи. Подсъдимите са установили трайно фактическо владение върху тях,
като те са преминали от патримониума на пострадалия в този на подсъдимите.
Отнемането е извършено от Г. и М. с намерение вещите да бъдат противозаконно
присвоени, свидетелство за което е и поведението на двамата подсъдими- същите,
веднага, след като са установили
фактическа власт върху парите (подс.М. ги е извадил от джоба на дънките на
пострадалия св.З.), веднага са напуснали местопроизшествието.
Налице е връзка и близост между употребената
сила и отнемането на вещите от владението на пострадалия с намерението да бъдат
присвоени, като действията на извършителя са съединени с връзката на
фактическото единство, основано на посочената цел. Връзката между двата акта-
принудата и отнемането е функционална, доколкото използваната принуда е винаги средство, начин на осъществяване на
отнемането и е насочена към постигането на точно определен резултат-
противозаконното отнемане на чуждата вещ. По този начин чрез употребата на сила,
която е използвана от двамата подсъдими, за да сломят съпротивата на
пострадалия, подсъдимите са отнели вещите и са успели да установят своя трайна
фактическа власт върху тях. В този аспект подсъдимите са постигнали
резултата на престъплението.
От субективна страна деянието е извършено при
проявна форма на вината-пряк умисъл. Престъпният умисъл е формиран предварително в съзнанието на
извършителите, осъзнавайки благоприятната обстановка- тъмна част от
денонощието, сравнително безлюден район, предварително знание за наличие на
пари у пострадалия З., наличие на алкохолно опиянение у него. Подсъдимите много
добре са осъзнавали, че чрез употребата на принуда установяват своя трайна фактическа власт върху парите. Двамата
са съзнавали общественоопасния характер на деянието си-неговата
противоправност, запретеност и наказуемост. Знаели са, че посредством
употребата на сила спрямо пострадалия лесно ще сломят съпротивата му, а и ще си
осигурят време за безпрепятствено оттегляне, за да не им се попречи на
отнемането на предмета на деянието и установяване на трайна фактическа власт
върху същия. Съзнавали са общественоопасните последици, които деянието им
причинява в обективната действителност и са желаели тяхното настъпване. Същите
много добре са знаели, че употребяват
сила като начин за отнемане на чуждите пари и намерението им е било
противозаконно да ги присвоят, като са искали да бъдат осъществени признаците
на престъпния състав. Независимо от това са направил всичко възможно за
постигане на негативния резултат, искайки
и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
Двамата подсъдими са
съучастници и са действали в условията на съизвършителство по см. на чл.20, ал.2 НК, доколкото и двамата са взели участие по отношение на
упражнената физическа сила- подс.Г. е дръпнал пострадалия за косата, подс.М. го
е ритнал в главата, като след падането и
двамата са продължили да го
ритат, и в отнемането на вещите- подс.М. е взел парите, след което двамата са
избягали. При тази форма на съучастие в съставното престъпление от обективна
страна съставомерността на деянието по
отношение на отделния деец се обуславя от извършването само на отделен елемент
от изпълнителската дейност. Не е необходимо всеки от извършителите да участва
непосредствено и в принудата и в
отнемането. Достатъчно е всеки един от
тях да осъществи поне един от двата акта. В случая и двамата са осъществили
принудата, а подс. М.- отнемането, вземайки парите от падналия на земята безпомощен пострадал. Деянието им е извършено
при пряк умисъл, доколкото подсъдимите са съзнавали, че отнемат чужди движими вещи без
знанието на собственика и въпреки това са
насочили усилията си към осъществяване на кражбата, като са използвали сила. Налице е общност на умисъла,
доколкото съучастниците са имали общ умисъл за задружно осъществяване на
конкретното престъпно поведение. Всеки от тях при осъществяване на своята
проява е осъзнавал, че участва в престъплението заедно с другия съучастник, всеки е действал
със съзнанието, че участва в
изпълнението на престъплението и всеки е искал от така съчетаната престъпна
дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на престъпления състав
на престъплението грабеж.
Деянието на подс.Г.
се явява извършено в условията на „опасен рецидив” по см. на чл.29, ал.1, „А” НК т.е. квалифициращият признак по чл. 199, ал.1, т.4 НК е налице, като КОС
оправда подсъдимия Г. по обвинението, че рецидива следва да се квалифицира и
по чл.29, ал.1, б. „Б” НК. Към датата на
деянието същият е бил осъждан, както следва: По
НОХД № 226/2007г. на ДРС, в сила от 21.05.2007г. е осъден ефективно на ЛС за срок от 1 година
за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК
за деяние, извършено на 18.01.2005г. и по
НОХД № 1395/2006г. на Окръжен съд Варна, в сила от 18.06.2007г. е осъден ефективно на ЛС за срок от 3 години за
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК за
деяние, извършено на 12/13.01.2006г.С цитираното по- горе определение от
16.01.2008г. по ЧНД №2003/2007 г. на Окръжен
съд гр. Варна, в сила на 04.02.2008 г., му е определено най-тежкото от определените
му с двете присъди наказания, а именно- ЛС за срок от три години. Или в
случая, доколкото спрямо Г. с посоченото
определение е била приложена разп. на чл.25 НК, при реална съвкупност от
престъпления е налице едно осъждане, макар да са постановени различни присъди
за отделните престъпления- в този см. и ППВС №2/ 1970г. раздел ІІ относно
„опасния рецидив”. В заключение- налице е „опасен рецидив” по см. на чл.29,
ал.1, б.”А” от НК, доколкото Г. е
извършил престъплението на 04.03.2013г., след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на ЛС не по- малко от 1 година и изпълнението
на което не е отложено по чл.66 НК. Същевременно, доколкото наказанието
по определеното му общо наказание е било
изтърпяно на 15.12.2008г. и към датата на настоящето деяние- 04.03.2013г. не е изминал срока по чл.30, ал.1 НК- пет години, несъмнено „опасен рецидив” е налице по см.
на чл.29, ал.1, б.”А НК. Предвид наличието на едно осъждане, не е налице такъв
по чл.29, ал.1, б.”Б” НК, поради което КОС оправда подс.Г. по това обвинение.
Не
се споделят доводите на защитата за приложение на
разп. на чл.9, ал.2 НК. Разпоредбата
на чл.9, ал.2 НК се прилага тогава,
когато деянието формално осъществява
признаците на престъпния състав на съответната норма от особената част на НК,
но поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, респ. следва
да е налице една от двете хипотези, визирани
в разп. на чл. 9, ал.2 НК. В
случая разп. на чл.198-199 НК защитава важни обществени отношения, свързани със
конституционно регламентираната закрила на правото на собственост и
посегателствата срещу личността и това обстоятелство е преценено от
законодателя при криминализиране на този вид посегателства. За да се определи
като престъпно едно конкретно поведение, то следва да покаже типичната за този
тип прояви степен на засягане на обекта
на деянието, което да обоснове използуването на санкционни средства и да ги
направи обществено приемливи.
В настоящия случай не би
могло да се приеме, че деянието не е общественоопасно, доколкото само по себе
си начина на извършването му не би могло
да получи положителна обществена оценка предвид застрашаването и увреждането на
собствеността на гражданите и предвид ценността на обекта на посегателство-
човешката личност, респ. не е налице първата хипотеза, визирана в чл. 9, ал.2 НК.
Не е налице и втората
хипотеза, визирана в този текст- явна незначителност на деянието. Обществената
опасност на деянието е обективно
качество и при преценка
степента на въздействие върху обекта и липсата на неблагоприятни последици
извън него, следва да се обсъдят всички обстоятелства, които са от
значение за установяването й, респ. да се отчете като фактор и
дълбочината на неблагоприятното въздействие- дали обектът на посегателство е
поставен в опасност или е увреден. В случая обекта на
посегателство е в значителна степен увреден, доколкото е употребена
сила и заплашване, а по отношение на подс. Г. деянието е извършено и в
условията на опасен рецидив. На второ място- размерът на вредата не е малък
и е в размер на *** лева, която стойност не е минимална. На следващо място посегателството
върху пострадалия несъмнено води до укоримост на поведението на двамата
подсъдими с оглед посегателството върху безпомощен пострадал, повлиян от
въздействието на алкохол, което сочи на липса на уважение към личността и
собствеността. Степента на обществена опасност на деянието в случая е в тясна
връзка с личността на подсъдимите, която личност с оглед спецификата на случая
сочи на трайно пренебрегване към чуждата
собственост и чуждата личност. И на последно място, но не и по значение- за обществената опасност на едно деяние се
съди и от настъпилите общественоопасни последици- от резултата, който в
действителност е настъпил. В този смисъл
и сравнително немалкия размер на вредата, и данните за субектите на
престъплението, възползвали се от възможността да имат достъп до чуждата
собственост и възползвайки от безпомощното състояние на пострадалия, не могат
да не бъдат отчетени при преценка на обществената опасност на деянието. Всички
тези обстоятелства, обсъдени в своята
съвкупност определено сочат, че обществената опасност на деянието не е явно незначителна, респ. разп. на чл. 9, ал.2 НК не следва да намери
приложение.
Съобразявайки
гореизложеното, КОС призна подсъдимия Г. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 вр.чл. 198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК вр. чл.
29, ал. 1, б. „А” НК и го оправда по
обвинението , че деянието представлява „опасен рецидив” по
см. на чл.29, ал.1, б.”Б” НК и призна подс. М. за виновен в това, че е
извършил престъпление по чл. 198, ал.1
вр. чл.20, ал.2 НК.
по наказанието
При определяне в. и
размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи
отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.
Степента на обществена
опасност на деянието e висока.
Засегнати са обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността и
защитата на частната собственост, а същевременно са свързани и със защитата
личността и неприкосновеността на
гражданите.
Степента на обществена
опасност на подсъдимия Г. е висока
предвид факта, че е бил осъждан и че
деянието е извършено в условията на
опасен рецидив, което сочи на по-висока степен на обществена опасност на дееца.
Степента на обществена опасност на подс. М. е ниска поради чистото му съдебно
минало.
Причините за извършване
на деянието се коренят в ниската правна култура
на подсъдимите и в желанието им да се облагодетелствуват противозаконно
за чужда сметка, в неуважението към личността
на другите граждани, собствеността и труда. Мотивите са били користни-
бързо и лесно набавяне на лесни и бързи пари, използвайки алкохолното опиянение
на пострадалия, без да полагат труд за това.
При индивидуализация на
наказанието КОС съобрази следното: За деянието по чл.199, ал.1, т.4 НК, което
се определи на подс. Г., минималното
наказание, предвидено в посочения текст е ЛС за срок от 5 години, а максималния-
до 15 години. Съдът определи наказание в
размер над минималния, като отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство частичното признание, доколкото този
подсъдим не отрича, че през въпросната вечер е бил с пострадалия, и невисокия
размер на отнетата сума. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице,
поради което наказанието следва да бъде наложено при лек превес на
смекчаващите отговорността
обстоятелства. Ето защо КОС определи като размер на наказанието 6 години, като намери, че този размер е
достатъчен за постигане целите на наказателната репресия по чл. 36 НК.
При обсъждане на начина на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
КОС счита, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК
по отношението на този подсъдим. Тази разпоредба се прилага по преценка
на съда при наличие на предпоставките, визирани в нея. В настоящия случай
предпоставките в същата не са налице, доколкото
определеният от КОС размер на наказанието, надхвърля този, определен от
разп. на чл.66 от НК и доколкото Г. към датата на деянието е бил осъждан, респ.
не са налице основанията за прилагане на института на условното осъждане. От
друга страна за целите на наказателната репресия и най- вече за поправянето на
подсъдимия, както и с оглед генералната
превенция на наказателната репресия, наказанието следва да бъде изтърпяно
ефективно. Г. е със завишената степен на
обществена опасност, у него е налице
склонност за извършване на престъпления против собствеността. Налице е
следователно процесуална пречка за приложение на разп. на чл. 66, ал.1 НК, доколкото същата е възможно
да се приложи при липса на осъждания за
престъпления от общ характер и при преценка на съда за реализация на целите на
наказателната репресия и за поправяне на подсъдимия. Същевременно единствено
чрез ефективното изтърпяване на наказанието и чрез изолирането на Г. от
обществото могат да бъдат постигнати
целите на наказателната репресия по
чл.36 от НК и преди всичко ще се осъществи поправително-възпитателното
въздействие на наказанието спрямо самия осъден.
Ето защо КОС счита, че именно ефективното изтърпяване на наказанието в
най- пълна степен ще способствува за поправянето на Г..
На осн.чл. 60, ал.1 ЗИНЗС КОС
настани Г. в затвор.
На осн. чл. 61 т.1 ЗИНЗС съдът
определи и първоначален режим за изтърпяване на наказанието „строг”.
Същевременно КОС не наложи
предвиденото в чл. 199, ал.1 НК
алтернативното наказание “конфискация до ½ на имуществото” , като съобрази че Г. притежава единствено жилище от 63 кв.м.,
поради което е налице хипотезата на чл.45, ал.2 НК и конфискация не следва да
се постановява.
За деянието по чл.198, ал.1 НК, извършено от подс.М., съдът съобрази, че
минималното наказание, предвидено в този
текст е ЛС за срок от 3 години, а
максималния- за срок до 10 години. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
спрямо този подсъдим, бе отчетено частичното самопризнание, доколкото същият не
отрича, че е упражнил втория акт- отнемането на част от парите, сравнително
ниския размер на отнетата сума и чистото му съдебно минало. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не са
налице, поради което наказанието следва да бъде наложено при решителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо КОС
определи като размер на наказанието минималния, предвиден в закона- 3 години, като намери, че този
размер е достатъчен за постигане целите
на наказателната репресия по чл. 36 НК.
При обсъждане на начина на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
КОС счита, че спрямо този подсъдим са налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 66 от НК.
Предпоставките, визирани в нея са налице-
подс.М. не е осъждан на ЛС за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е ЛС за срок от 3 години и целите на наказателната репресия могат да бъдат
постигнати по този начин. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът следва
да постигне баланс между посочените в
чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо
превантивната функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция винаги
би довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга страна
пък подценяването на същата би довело до трайни нагласи в обществото за
безнаказаност на тежките престъпления.
Нейните цели винаги се постигат чрез
индивидуална превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и
деяние строгост и тежест на наказанието. В този аспект, като
съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на други
противообществени прояви, КОС счита, че специалната превенция може да бъде
осъществена чрез института на условното осъждане, който ще способствува за неговото превъзпитание и
осмисляне на собственото му поведение, без да е
необходимо същия да бъде извеждан от обществото. Ето защо КОС приложи тази
разпоредба, като определи размера на
изпитателния срок- 5 години, който е максималния размер, предвиден в разп. на
чл.66 от НК.
по разноските и веществените доказателства
На осн. чл.301, т.11 НПК съдът
разпореди веществените доказателства- банкнота от 2 лева и банкнота
от 5 лева, общо 7 лева, да се върнат на П.Н.З.,
вещественото доказателство- бележка от банкомат на „Експресбанк” *** да се
унищожи след влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.189, ал.3 изр. 2 НПК съдът се произнесе и по сторените по делото разноски. КОС осъди всеки от подсъдимите да припадащата му се част от разноските по
делото- по 45 лева, представляващи разноски за вещо лице по сметка на КОС,
както и по 5 лева държавна такса за
служебното издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :