Р
Е Ш Е Н И Е
№………../22.01.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5844 по описа
за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Н.М.Н., ЕГН ********* срещу ТП на НОИ-гр. Варна, с която е предявен иск по
чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е придобил трудов стаж, като е полагал труд по трудов
договор като „ръководител направление уникални резервни части“ при „Диатех“ ООД, гр.Девня/ заличено след ликвидация /в периода
от 22.08.1990г. до 03.12.1992г.
В исковата молба са изложени твърдения, че в
периода от 22.08.1990г. до 03.12.1992г. ищецът е работил като „ръководител
направление уникални резервни части“ при „Диатех“
ООД, гр.Девня на пълно работно време до 03.12.1992г. Ищецът бил сред
инициаторите за учредяване на дружеството. След прекратяване на трудовото
правоотношение до прекратяване на дружеството „Диатех“
ООД, гр.Девня през 2014г. ищецът не успял да се снабди с удостоверение за
трудов стаж. Трудовата книжка също останала непопълнена. Съгл. издадено от
ответника удостоверение разплащателни ведомости и други документи на „Диатех“ ООД, гр.Девня не са предадени на НОИ след
заличаване на дружеството.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който подадения иск се оспорва. Навежда, че „Диатех“ ООД е учредено на 05.09.1990г., поради което не е
възможно ищецът да е работил в предприятието, считано от 22.08.1990г. Поддържа
се, че във връзка с ликвидацията на дружеството на 04.12.2013г. в ТП –гр.Варна
на НОИ е подадено заявление-декларация, в което осигурителят е декларирал, че
за периода 1990г. до 2013г. няма наети лица и не е водена разплащателна и трудовоправна документация.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си по спора.
За да
се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Установяването на
трудовият стаж по съдебен ред е един от правнорелевантните факти, за който е предвидена изрично
възможност в ЗУТОССР. Предпоставка за допустимостта на иска по чл.1, ал.1, т.3
от закона е да са налице доказателства, че осигурителят е прекратил дейността
си, без да има правоприемник и в архивното стопанство на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт да липсват писмени
данни за претендирания стаж.
В конкретния случай видно
от удостоверение №11/04.12.2017г.
, издадено от издадено от НОИ, ТП-Варна, понастоящем
липсват разплащателни ведомости и други трудовоправни документи на „Диатех“ ООД, което означава, че претендираният от ищеца стаж следва да бъде установен
по предвидения в ЗУТОССР съдебен ред. Горното прави предявения иск процесуално
допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество.
Съдът намира, че по делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства за установяване твърдения трудов
стаж. С исковата молба ищецът е поискал събиране на гласни доказателства за
установяване твърденията си за трудов стаж. С определение № 7901/19.06.2019г
съдът е допуснал на ищеца гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели на
страната на ищцата при условията на водене, а именно Огнян Н. Райчев, Маргарит
Найденов Вълчанов и Валентин Цеков Генев
при условие, че в насроченото съдебно заседание представи писмени
доказателства по смисъла на чл.6, ал.1 вр. ал. 2 от
ЗУТРООСР, които установяват вероятността на трудовия стаж.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР по исковете
за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане
на стажа. Анализът на текста налага извода, че законодателят е предвидил
изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на
трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени доказателства, които
установяват вероятността на същия. За тези писмени доказателства в същата ал. 1
на чл. 6 е предвидено и кумулативното наличие на предпоставките - да са
издадени от работодателя/осигурителя при който е придобит стажа и да са
издадени по време на полагане на стажа. Освен примерно изброените в ал. 2-ра
писмени доказателства такива могат да бъдат и други документи, издадени от
работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни
моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се
претендира като трудов/осигурителен стаж.
В случая ищецът до датата на последното по
делото съдебно заседание не е ангажирал доказателства по смисъла на чл. 6, ал.2
от ЗУТОССР, поради което искането за събиране на гласни доказателства е
оставено без уважение с протоколно определение от 15.0.2020г.
Предвид на липсата на проведено доказване
предявеният иск с пр. осн. чл. 1, т. 3 ЗУТОССР следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ответникът не е предявил в срок до последното
по делото съдебно заседание искане за присъждане на разноски, поради което
такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Н.М.Н., ЕГН ********* иск срещу ТП на НОИ-гр. Варна, с пр. осн. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е придобил трудов стаж, като е полагал
труд по трудов договор като „ръководител направление уникални резервни части“
при „Диатех“ ООД, гр.Девня/ заличено след
ликвидация/в периода от 22.08.1990г. до 03.12.1992г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: