№ 17741
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110132471 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е частичен осъдителен иск от „Рент Варна Кар“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“
АД за заплащане на сумата 50.00 лева като част от вземане общ размер на 1808.57лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Пежо 3008“ с рег. №
В5126НР, в резултат на ПТП, случило се на 04.06.2023г. по пътя от гр. Бяла към гр. Несебър,
по договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълна каско“ с ответника по полица №
0306Х0753005 от 26.08.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
22.12.2023г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил „Пежо 3008“ с рег. № В5126НР, за
който бил сключен договор с ответника за имуществено застраховане „Каско“, с клауза
„Пълно каско“ по полица № 0306Х0753005 от 26.08.2022г. и период на валидност от
29.08.2022г. до 28.08.2023г. Посочва, че на 04.06.2023г. около 16:00 часа и в срока на
действие на договора е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което, докато се
движел по пътя от гр. Бяла към гр. Несебър движещ се срещу него лек автомобил навлязъл в
неговата пътна лента, за да заобиколи препятствие на пътя, в който момент водачът на л.а.
„Пежо 3008“ с рег. № В5126НР натиснал спирачки, но т.к. другият автомобил бил много
близо, извил волана надясно, за да избегне челен удар с него, в резултат на което л.а. „Пежо
3008“ с рег. № В5126НР излязъл от пътното платно и цялата дясна страна се надрала от
крайпътните храсти. Водачът на л.а. „Пежо 3008“ с рег. № В5126НР не успял да види
регистрационния номер на другия лек автомобил. Твърди, че на 06.06.2023г. уведомил
застрахователя-ответника за настъпилото събитие, за което била образувана щета при
1
застрахователя, по която бил извършен оглед, в който като щети били описани преден десен
калник, предна дясна врата дясно външно огледало комплект, задна дясна врата, заден десен
калник и капак резервоар гориво и било изплатено обезщетение за отремонтиране на
вредите в размер на 651.43 лева. Заявява, че изплатеното обезщетение не покривало размера
на вредите, които според ищеца възлизали на 2460.00 лева, след негово проучване, от която
сума трябвало да се приспадне платеното, поради което дължимо оставало вземане в размер
на 1808.57 лева, от което търси само 50.00 лева. При тези доводи моли претенцията да бъде
уважена. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът „ЗАД Армеец“ АД оспорва иска по чл.405 КЗ. Признава, че между
страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на л.а. „Пежо 3008“ с рег.
№ В5126НР по полица № 0306Х0753005 от 26.08.2022г. и период на валидност от
29.08.2022г. до 28.08.2023г.; че по повод уведомление на ищеца от 06.06.2023г. при
ответника е образувана щета № 13023030102271, че бил извършен оглед на автомобила, в
протокол от който били описани щетите по него, както и че на 12.06.2023г. заплатил по
банков път на ищеца сумата от 651.43 лева обезщетение. Твърди, че с платеното
обезщетение са покрити понесените от ищеца вреди по лекия автомобил и по тази причина
претенцията е неоснователна. Възразява, че търсената с исковата молба стойност е
завишена, че не кореспондира с вида и степента на уврежданията на МПС и със средните
пазарни цени към датата на заявеното събитие. Позовава се на т. 72 от ОУ, като заявява, че
ползването на официален сервиз за съответната марка е предвидено като възможност в ОУ
само за автомобили до 4 години, а към датата на събитието л.а. „Пежо 3008“ е бил на 13
години от въвеждането му в експлоатация, считано от датата на първоначалната му
регистрация. При тези доводи моли искът да бъде отхвърлен, а заедно с него и акцесорната
претенция за лихва. Претендира разноски. Представя доказателства и поставя въпроси към
САТЕ.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения и се
доказват от представената полица № 0306Х0753005, че ищецът е собственик на лек
автомобил „Пежо 3008“ с рег. № В5126НР; че между страните е сключен договор за
имуществена застраховка „Каско“ на л.а. „Пежо 3008“ с рег. № В5126НР по полица №
0306Х0753005 от 26.08.2022г. и период на валидност от 29.08.2022г. до 28.08.2023г.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения и се
доказват от представеното заявление, че на 04.06.2023г. около 16:00 часа и в срока на
действие на договора е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което, докато л.а.
„Пежо 3008“ с рег. № В5126НР се движел по пътя от гр. Бяла към гр. Несебър движещ се
срещу него лек автомобил навлязъл в неговата пътна лента, за да заобиколи препятствие на
пътя, в който момент водачът на л.а. „Пежо 3008“ с рег. № В5126НР натиснал спирачки, но
т.к. другият автомобил бил много близо, извил волана надясно, за да избегне челен удар с
него, в резултат на което л.а. „Пежо 3008“ с рег. № В5126НР излязъл от пътното платно и
2
цялата дясна страна се надрала от крайпътните храсти.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че
произшествието представлява покрит застрахователен риск, както и че застрахователят е бил
уведомен своевременно и по повод уведомление на ищеца от 06.06.2023г. при него –
ответника, е образувана щета № 13023030102271, че е бил извършен оглед на автомобила, в
протокол от който били описани щетите по него, изразяващи се в преден десен калник,
предна дясна врата дясно външно огледало комплект, задна дясна врата, заден десен калник
и капак резервоар гориво.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че на
12.06.2023г. заплатил по банков път на ищеца сумата от 651.43 лева обезщетение.
Представен е талон част II за л.а. „Пежо 3008“ ДК № В 5126 НР, от който е видно, че
първата му регистрация е през 2010г.
Изслушано и прието по делото е заключение по САТЕ, вещото лице по която е дало
отговор, че в резултат на въздействие върху органите на управлението от водача на л.а.
„Пежо 3008“ ДК № В 5126 НР, автомобилът се отклонява в дясно и реализира ПТП с
материални щети. Отговорено е, че от техническа гледна точка описаните щети по л.а.
„Пежо 3008“ с рег. № В 5126 НР е възможно да бъдат получени и са следствие събитието на
04.06.2023г. Посочено е, че стойността за възстановяване на автомобила, определена по
средни пазарни цени е 1291.20 лева. В обстоятелствената част на заключението вещото лице
е описало, че към датата на произшествието автомобилът е бил на около 13 години след
пускане в експлоатация, както и е описал поотделно увредените части, степента на увреда,
стойността им и стойността на труда според нужното време. Посочено е кои са използваните
сервизи, на база които вещото лице е определило средната пазарна стойност, посочвайки и
използваните от тях цени. Изслушано в открито съдебно заседание, вещото лице поддържа
заключението си. Обяснява, че е възможно увредените детайли да бъдат боядисани на място,
без демонтаж. Сочи, че по делото няма данни детайлите да са били демонтирани, като ако са
били демонтирани, ще бъде по-висока стойността. Казва, че произволно е избрал сервизите
и всички имат сертификат за качество. Обяснява, че може да изчисля каква ще бъде средната
цена труд на час, ако сервизите бяха с цена 75-72 лв., но тогава нормовремето щеше да бъде
по-малко и цената би се променила много малко нагоре. Казва, че в обикновен сервиз
боядисват детайл за 4-5 часа, а във фирмен това се извършва за 1-2 часа. Сочи, че е
необходимо боядисването да се извърши в бояджийска камера, не е пропуснал да я включи и
стойността би се увеличила с 30 лева. Сочи, че София Франс Ауто е фирмен сервиз и ако не
беше включен той в списъка, би се променила стойността на средната пазарна цена на труд.
Стойността от 30 лв. е за цялостно боядисване на необходимите части. Заявява, че
използваните от него сервизи оперират и на територията на гр. София.
След преценка на така установените факти, съдът намери следното от правна страна:
Уважаването на предявения иск предполага доказване от ищеца на обстоятелството, че
е застрахован по договор за имуществено застраховане на лекия автомобил, претърпял
3
пътно-транспортно произшествие, което е застрахователно събитие по договора, вид и
размер на причинените вреди, както и причинната връзка между застрахователното събитие
и претендираните вреди, прехвърляне на вземането за обезщетение на ищеца. В тежест на
ответника е да докаже плащане на предявеното вземане.
Качеството застрахован по договор „Каско“ има собственикът на застрахованото ППС.
Собственик на л.а. „Пежо 3008“ ДК № В 5126 НР към датата на произшествието и за
времето на действие на договора за имуществено застраховане с ответника е „Рент Варна
Кар“ ЕООД. Обстоятелството не е спорно между страните и се доказва от вписването в
полицата.
Застрахователното събитие е настъпило по време на действие на договора за
застраховка, което обстоятелство също не е спорно.
Страните не спорят за механизма на произшествията и дали от него е възможно да са
настъпили описаните щети, ерго представляват ли те покрит застрахователен риск. При все
това, механизма на произшествието се установява от изслушаното и прието по делото
заключение на съдебно-автотехническата експертиза. Механизмът на произшествието е
следният на 04.06.2023г. около 16:00 часа л.а. „Пежо 3008“ с рег. № В5126НР се движил по
пътя от гр. Бяла към гр. Несебър, като в същото време срещу него и в обратна на
движението му посока се движил друг лек автомобил, който навлязъл в неговата пътна
лента, за да заобиколи препятствие на пътя, в който момент водачът на л.а. „Пежо 3008“ с
рег. № В5126НР натиснал спирачки, извил волана надясно, за да избегне челен удар с него, в
резултат на което л.а. „Пежо 3008“ с рег. № В5126НР излязъл от пътното платно и цялата
дясна страна се надрала от крайпътните храсти. Поведението на другия водач изключително
нарушава текстът на чл. 16, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Казано по друг начин, водачът
на другия автомобил е имал забрана да се движи в насрещната пътна лента при двупосочно
движение с две пътни ленти, както е в случай, освен ако заобикаля – както е в случая,
заобикаля препятствие на пътя, в който случай обаче водачът е следвало да извърши тази
маневра безопасно, т.е. преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Именно
това правило водачът е нарушил, в резултат на което му поведение се е стигнал до удар.
Станалото произшествие представлява покрит застрахователен риск, което
обстоятелство страните не спорят и което се извежда от представените ОУ и полица.
Установява се по делото и не се спори, че в резултат на произшествието за л.а. „Пежо
3008“ ДК № В 5126 НР са настъпили материални щети. Причинната връзка между
противоправното поведение и вредите се извежда от заключението и е логична с оглед
настъпилия удар.
Спорен по делото е въпросът за стойността на възстановяване на вредите.
При наличието на частична щета размерът на обезщетението следва да се определи
съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ - в размер на вредата, а същата е равна на възстановителната
4
стойност на застрахованото имущество по пазарни цени към момента на застрахователното
събитие. От приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че действителната
стойност, необходима за възстановяване на щетите е в общ размер на 1321.20 лева. Именно
тази сума следва да се присъди, която не надхвърля договорения в полицата лимит. Тази
стойност се отнася за получените щети, които са в причинна връзка с произшествието и няма
такива, които остават извън него, поради което възражението не се споделя. Остана
недоказано вземането на ищеца за разликата над този до пълния искан размер. Стойността
за възстановяване се определя по средни пазарни цени за материалите и труда към датата на
произшествието. Вещото лице е определило стойността именно по този начин, избирайки
произволни сервизи и посочвайки кои са те. Заключението съдържа обоснован отговор на
всички въпроси, в него се съдържа означение на използваните за справка сервизи, описани
са увредените части, необходимия ремонт, времето труд, боя и консумативи, след което е
направена калкулацията. По изложените мотиви, заключението се ползва от съдебния състав
като обосновано и няма съмнения за неговата правилност, поради което хипотезата на чл.
201, ал. 1, предл. 2 ГПК не е налице. Вземането възлиза в този размер и повторно
заключение не се налага и защото няма твърдения и доказателства от ищеца автомобилът да
е бил възстановен или да се налага да се възстанови в официален сервиз. Напротив, по
делото няма доказателства автомобилът към датата на приключване на съдебното дирене да
е възстановен, което за преценка основателността на иска не се изисква, но би имало
значение за размера му. Именно с оглед съблюдаване възстановителната стойност на
увреденият автомобил, съдебната практика е застъпила разбирането, че при имуществените
застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя измежду
тези начини, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от
три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен
сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от
посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на
марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена,
тоест - изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. С Решение №
1402/10.06.2022 г. по в. гр. д. № 20211100511793 по описа на СГС, III – Б въззивен състав е
прието, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се
определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом
това е условие за запазване на правата по гаранцията. По делото, както се посочи, не са
представени доказателства за възстановяване на увредения автомобил, още по-малко това да
е станало в официален сервиз, нито има релевирани такива доводи. Напротив, по делото в
изпълнение на възложената доказателствена тежест ответникът е представил доказателства
– талон част II, от който е видно, че увреденият автомобил не отговаря на едно от
посочените по-горе условия, а именно пуснат е в експлоатация над три години. Поради
5
липса на твърдения за необходимостта от възстановяване на автомобила в официален сервиз
или вече възстановяването му в такъв, то при определянето на средната пазарна цена
експертът не следва да се ръководи от цени, предлагани в официален сервиз на марката, а
следва да определи средната пазарна цена на пазара за този вид ремонт на детайли съобразно
цените, предлагани предимно в обикновен сервиз, както е сторено. Отделно, ответникът се
позовава на правило от ОУ, което изключва възстановяване на автомобила във фирмен
сервиз. Правило на чл. 109 и чл. 110 от ОУ касае автомобили в експлоатация до 12 години, а
увреденият е на 13 години след пускане в експлоатация, което го прави неприложими към
случая.
По изложените мотиви, съдебният състав намира, че обезщетението се съизмерява с
възстановителната стойност на застрахованото имущество по пазарни цени към момента на
застрахователното събитие, която е определена от заключението, допълнено в открито
съдебно заседание със сумата от 30.00 лева, и възлиза на 1321.20 лева.
От тази сума следва да се приспадне платената от ответника част от 651.43 лева,
поради което дължимо остава обезщетение в размер на разликата от 669.77 лева. Тъй като
ищецът търси по-малка сума, то искът следва да се уважи изцяло. Сумата се присъжда ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба като акцесорна последица.
По разноските
При този изход на спора по делото, отговорността за разноските се разпределя по
правилото на чл.78, ал.1 ГПК.
Сторените от ответника разноски по делото са в общ размер от 730.00 лева, от които
50.00 лева държавна такса, 200.00 лева депозит за вещо лице и 480.00 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС, доказателства за плащането на което и за регистрация по ЗДДС са
представени по делото. Търсеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно с
оглед цената на иска и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение при частичен иск
се определя и дължи за първия предявен иск за целия размер на вземането, независимо каква
част от него е предявена – чл. 2, ал. 7 НМРАВ. Наредбата не е нищожна, противно на
възражението на ответника, каквато компетентност СЕС няма по отношение на българското
законодателство. Освен това, при внимателния прочит на решението, на което ищците се
позовават, се извежда, че за откаже да приложи разпоредба от националната уредба за
минималните адвокатски възнаграждения, т.е. да определи възнаграждението под
минималния там размер, съдът следва да държи сметка, да установи, противоречие с
член 101, параграф 1, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение /пар. 41 и пар. 56/. Действителната
фактическа и правна сложност на делото и договаряне на възнаграждение в минималния
размер по наредбата, което има доказателства, че е платено, не дава повод да се приеме, че е
налице поведение, което налага съдът да откаже да приложи НМРАВ и да определи
възнаграждение под определените там размер, каквото в действителност и въпреки това /с
6
оглед постигнатите между клиент и адвокат договори/ е присъдено в по-нисък от дължимия
минимален размер съгласно цената на цялото вземане и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, което
според същото решение на СЕС е допустимо. Ето защо, разноски в този размер следва да се
присъдят в полза на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, чл. 405 от Кодекса за застраховането, „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на
„Рент Варна Кар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Вяра“ блок 4, вх. 3, ет. 2, ап. 53, сумата 50.00 лева, представляваща и предявена като част
от вземане общ размер на 1808.57лева, представляващо обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а. „Пежо 3008“ с рег. № В5126НР, в резултат на ПТП, случило се на
04.06.2023г. по пътя от гр. Бяла към гр. Несебър, по договор за застраховка „Каско“, клауза
„Пълна каско“ с ответника по полица № 0306Х0753005 от 26.08.2022г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 22.12.2023г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, да
заплати на „Рент Варна Кар“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 730.00 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7