РЕШЕНИЕ
№ 633
гр. Сливен
,7.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенския районен съд, гражданско
отделение, VІІ-ми състав в публичното
заседание на шестнадесети май, през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател : Мария Каранашева
при секретаря Д. Н.
като разгледа
докладваното от съдия Каранашева
гр. дело № 793
по описа за 2018 год. ,
за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че на 11.09.2012 г. е
образувано ДП166ИП/2012г. по описа на ОД на МВР Сливен, срещу неизвестен извършител по чл.206, ал.1 от НК, а на 28.02.2013г.
ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по
чл.309, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и за престъпление по чл.316, вр.чл.309, ал.1
от НК, като й е взета мярка за неотклонение подписка от същата дата.Сочи се, че
със същото обвинение делото е внесено за разглеждане в РС Сливен и е образувано
НОХД №755/2013г. на СлРС и с присъда от 8.10.2014г. ищцата е призната за
виновна в престъпление по чл.309, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и за престъпление
по чл.316, вр.чл.309, ал.1 от НК и е наложено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца.Сочи се , че присъдата в тази й част е обжалвана от
ищцата и е отменена с решение на СлОС и делото е върнато за разглеждане на друг
състав от СлРС.Сочи се, че с присъда от 22.02.2016г. на СлРС по НОХД 389/2015г.
ищцата е призната за невиновна по повдигнатите й обвинения за престъпление по
чл.309, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и за престъпление по чл.316, вр.чл.309, ал.1
от НК и след протест от РП Сливен с решение на СЛОС е отменена присъдата и
делото е върнато за ново разглеждане на РП Сливен.С постановление за
прекратяване на наказателно производство от 6.06.2016г., е прекратено, воденото
срещу ищцата ДП166ИП/2012г. по описа на ОД на МВР Сливен, като е прието, че
обвинението е недоказано.Сочи се, че вследствие на повдигнатото обвинение
ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски
хонорари за защитата й.Твърди се, че ищцата е претърпяла и неимуществени вреди,
изразяващи се в неприятни изживявания, притеснения, дискомфорт, унижения,
уплаха и стрес от третирането й като обвиняема, изпаднала е в състояние на
психологически стрес, а на моменти и срив, станала е нервна и
затворена,срамувала се е , че я третират като престъпник.Сочи се, че в периода
от образуването до прекратяването на наказателното производство ищцата е
изживяла много негативни чувства и това се е отразило неблагоприятно и в семейния й живот със съпруга й и
притеснението, страха и нервността на ищцата се пренесли и в семейните им
отношения.
Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 12000 лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 300 лв. за претърпени
имуществени вреди.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение 3-то от ЗОДОВ по отношение
на иска за неимуществени вреди,
Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение 3-то от ЗОДОВ по отношение
на иска за имуществени вреди
Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по
отношение на твърденията й, че вследствие на воденото срещу нея наказателно
производство е имала неприятни изживявания, притеснения, дискомфорт, унижения,
уплаха и стрес от третирането й като обвиняема, изпаднала е в състояние на
психологически стрес, а на моменти и срив, станала е нервна и
затворена,срамувала се е , че я третират като престъпник, от образуването до
прекратяването на наказателното производство ищцата е изживяла много негативни
чувства и това се е отразило неблагоприятно
и в семейния й живот със съпруга й и притеснението, страха и нервността
на ищцата се пренесли и в семейните им отношения както и по отношение на
твърдението, че за процесуално представителство по наказателното
производство е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв, е нейна.
Указано е на ищцата, че не сочи доказателства по
отношение на твърденията й, че вследствие на воденото срещу нея наказателно
производство е имала неприятни изживявания, притеснения, дискомфорт, унижения,
уплаха и стрес от третирането й като обвиняема, изпаднала е в състояние на
психологически стрес, а на моменти и срив, станала е нервна и
затворена,срамувала се е , че я третират като престъпник, от образуването до прекратяването
на наказателното производство ищцата е изживяла много негативни чувства и това
се е отразило неблагоприятно и в
семейния й живот със съпруга й и притеснението, страха и нервността на ищцата
се пренесли и в семейните им отношения както и по отношение на твърдението, че
за процесуално представителство по наказателното производство е заплатила адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е
постъпил.
В отговора са направени са възражения, че не са
ангажирани никакви доказателства за твърдените от ищеца вреди, търпени от
воденото срещу него наказателно производство.Сочи се, че делото е разгледано в
разумен срок и като цяло е разглеждано в съдебна фаза и след като делото е
върнато на Районна прокуратура Сливен е прекратено в много кратък срок.Взетата мярка срещу ищцата
е била най-леката „ подписка” и спрямо ищцата не са прилагани форми на
процесуална принуда. Твърди се, че не следва да се присъждат обезщетение за
вреди на трети лица.Сочи се, че нито едно от твърденията за причинени
неимуствени вреди не е доказано.Не е доказана и причинно следствената връзка
между воденото наказателно производство и причинените неимуществени
вреди.Направено е възражение, че липсват доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение за воденото наказателно производство, поради което прения за
заплащане на имуществени вреди е недоказана. Направено е възражение и за
прекомерност на предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди в
размер на 12 00лв, като се твърди, че не съответства на изградената практика на
съда и икономическия стандарт в Република България.
В
съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и с адв. К., който
моли предявените искове да бъдат уважени изцяло и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание Прокуратура на РБ, редовно призована, явява прокурор в Районна
прокуратура-Сливен Я.К., моли да бъде отхвърлен предявения иск за неимуществени
вреди, като неоснователен и недоказан, а иска за имуществени вреди да бъде
уважен като основателен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.09.2012
г. е образувано ДП № 166 ИП/2012 г. по описа на ОД на МВР Сливен и пореден № 1581/2012
г. на РП – Сливен.
На 21.02.2012 г. е привлечена, в
качеството на обвиняема И.Г.И. за това, че на 27.12.2011 г.в гр. Сливен в
съучастие с Иван Петров Иванов и Ивелин Иванов Петров, като извършител е
преправил съдържанието на частен документ – регистрационен талон за МПС,
издаден от Обединено Кралство Великобритания с референтен № 8135 845 3620 за
лек автомобил марка Мерцедес, модел 320 ауто с рег . № S753YEV, в който за
да се легитимира като купувач на описаното превозно средство изписала
собственоръчно трите си имена, адрес за кореспонденция, и че на 28.12.2008 г. в
Кралство Великобритания закупила от Джоан Даус това превозно средство и
употребила на същата дата пред служител
на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – гр. Сливен частния документ, като
доказателство за съществуването на това правоотношение, престъпление по чл.
309, ал. 1 вр чл. 20, ал. 2 , вр. ал. 1 от НК и затова, че на 27.11.2011 г. в
гр. Сливен съзнателно се е ползвала пред служител на сектор Пътна полиция при
ОД на МВР гр. Сливен от неистински частен документ – декларация от 27.12.2011
г. по приложение № 8 към чл. 2, ал. 5 от Наредба за определяне реда и размера
за заплащане на продуктова такса за продукти след употребата на които се
образуват масово разпространени отпадъци, като от нея за самото й съставяне не
може да бъде търсена наказателна отговорност, престъпление по чл. 316, вр. чл.
309, ал. 1 от НК. Със същото постановление е взета мярка за неотклонение
„подписка” спрямо И.Г.И., която се е задължила да не нарушава взетата мярка, да
не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. В постановлението е
посочено, че е предявен лично на И. на 28.02.2013 г. и в присъствието на
защитник адв. К..
С договор за правна защита и съдействие
от 28.02.2013 г. И.Г.И. е упълномощила адв. С.К. за процесуално
представителство по ДП № 166 ПП/2012 г. като договореното възнаграждение е в
размер на 300 лв. и е платено в брой.
На
8.10.2014 г. с присъда № 225 по НОХД № 755/2013 г. е призната И.Г.И. за
виновна в това, че на 27.12.2011 г.в гр. Сливен в съучастие с Иван Петров
Иванов и Ивелин Иванов Петров, като преправила съдържанието на частен документ
– регистрационен талон за МПС, издаден от Обединено Кралство Великобритания с
референтен № 8135 845 3620 за лек автомобил марка Мерцедес, модел 320 ауто с
рег . № S753YEV, в който за
да се легитимира като купувач на описаното превозно средство изписала
собственоръчно трите си имена, адрес за кореспонденция, и че на 28.12.2008 г. в
Кралство Великобритания закупила от Джоан Даус това превозно средство и
употребила на същата дата пред служител
на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – гр. Сливен частния документ, като
доказателство за съществуването на това правоотношение, поради което и на
основание чл. 309, ал. 1 вр чл. 20, ал. 2 , вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1
от НК й е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от шест месеца и
затова, че на 27.11.2011 г. в гр. Сливен съзнателно се е ползвала пред служител
на сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Сливен от неистински частен документ
– декларация от 27.12.2011 г. по приложение № 8 към чл. 2, ал. 5 от Наредба за
определяне реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти след
употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, като от нея за
самото й съставяне не може да бъде търсена наказателна отговорност, поради
което и на основание чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, вр. чл 54, ал. 1 от НК
й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание
чл. 23, ал. 1 от НК на И. е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
изпитателен срок от три години.
С решение № 18 от 18.03.2015 г. по ВНОХД
№ 433/2014 г. на СлОС е отменена присъда
№ 225 от 8.10.2014 г. по НОХД № 755/2013 г. на СлРС в осъдителната й
част, й е върнато делото за ново разглеждане от друг състав.
С присъда № 29/22.02.2016 г по НОХД №
389/2015 г. на СлРС, е призната И.Г.И. за невиновна в това, че на 27.12.2011
г.в гр. Сливен в съучастие с Иван Петров Иванов и Ивелин Иванов Петров, като
извършител е преправила съдържанието на частен документ – регистрационен талон
за МПС, издаден от Обединено Кралство Великобритания с референтен № 8135 845
3620 за лек автомобил марка Мерцедес, модел 320 ауто с рег . № S753YEV, в който за
да се легитимира като купувач на описаното превозно средство изписала
собственоръчно трите си имена, адрес за кореспонденция, и че на 28.12.2008 г. в
Кралство Великобритания закупила от Джоан Даус това превозно средство и
употребила на същата дата пред служител
на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – гр. Сливен частния документ, като
доказателство за съществуването на това правоотношение, поради което и на
основание чл. 9, ал. 2 от НК е оправдана
по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по 309, ал. 1 вр чл. 20,
ал. 2 , вр. ал. 1 от НК и затова, че на 27.12.2011 г. в гр. Сливен съзнателно
се е ползвала пред служител на сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Сливен от
неистински частен документ – декларация от 27.12.2011 г. по приложение № 8 към
чл. 2, ал. 5 от Наредба за определяне реда и размера за заплащане на продуктова
такса за продукти след употребата на които се образуват масово разпространени
отпадъци, като от нея за самото й съставяне не може да бъде търсена наказателна
отговорност, поради което е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
С решение № 34/26.04.2016 г. по ВНОХД №
171/2016 г. на СлОС е отменена присъда № 29/22.02.2016 г по НОХД № 389/2015 г.
на СлРС и делото е върнато за ново разглеждане на РП – Сливен.
С постановление за прекратяване на
наказателно производство от 06.06.2016 г е прекратено наказателното
производство по ДП № 166 ИП /2012 г., водено срещу И.Г.И. за извършено
престъпление по чл. 309, ал. 1 , вр чл. 20, ал. 2 , вр. ал. 1 от НК и по чл.
316, вр чл. 309, ал. 1 от НК. Със същото постановление е отменена взетата по
отношение на И.Г.И. мярка за неотклонение Подписка.
От удостоверение за сключен граждански
брак се установява, че И.Г. Стайкова и Иван Петров Иванов са сключили гр. брак
на 26.06.2008 г.
От показанията на свид. Стайкова се
установява, че ищцата й е споделила през
От показанията на свид. Марков се
установява, че знае, че от
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1 т. 3, предложение 3 от ЗОДОВ, а именно да бъде осъдена Прокуратурата на
Република България да заплати на ищцата сумата от 12 000лв, представляваща
причинени й неимуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение, по което наказателното
производство е прекратено, поради факта, че извършеното деяние не е
престъпление, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба 15.02.2018 г. до окончателното й плащане, съдът приема, че иска е
основателен. За да е налице фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3,
предложение 3 от ЗОДОВ, следва да се докажат
следните предпоставки: първо - повдигнато обвинение, по което образуваното
наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление,второ - вреда, трето - причинна връзка между неоснователно
повдигнатото обвинение и причинената вреда.
Безспорно се установи в настоящото производство, че на
21.02.2013 г. ищцата е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по
чл. 309, ал. 1 от НК и по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, взета й е мярка
за неотклонение „подписка” с
постановлението за привличане като
обвиняема. Наказателното производство е
продължило до постановяване на постановлението за прекратяване на РП - Сливен,
а именно 06.06.2016 г., т.е. И. е имала качеството обвиняем и подсъдим за период от три години и четири
месеца, когато е влязло в сила постановлението на РП - Сливен, с което е прекратено
наказателното производство, поради това, че извършеното от И. деяния не
представляват престъпление. Доказа се първата предпоставка на незаконно
повдигнатото обвинение.
Като пряка последица от това обвинение ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни душевни състояния,
затворила се е в себе си, станала е
раздразнителна, нервна, вследствие на воденото срещу нея наказателно
производство, имала е конфликти със съпруга си. Следва да се отчете, че от
показанията на свидетелите, безспорно се установи, че по време на воденото
срещу ищцата наказателно производство тя е била нервна, раздразнителна, влошили
са се отношенията със съпруга й. Съдът приема, че безспорно се доказа в
производството причинната връзка между воденото срещу ищеца наказателно
производство и промяната в поведението и характера й.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение 3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на гражданите от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако наказателното производство бъде прекратено, поради това, че
извършеното деяние не представлява престъпление. Действията на прокуратурата,
въз основа на които е започнало наказателното производство, както и въз основа
на което е постановена мярката за неотклонение
във връзка с висящото наказателно производство „подписка”, изрично са
включени в кръга на подлежащите на обезщетяване вреди. Наказателното
производство е продължило около три години и четири месеца и съответно е довело
до промяна в отношенията на ищцата с близките й, както и до промяна в характера
и поведението й. Наказателното преследване, мярката за неотклонение –подписка,
продължили близо три години и четири месеца са довели до промяна в поведението
на ищцата и са я увредили, за което Прокуратурата на Република България дължи
обезщетение. Воденото наказателно производство е довело до раздразнителност на
ищцата, затвореност, необщителност, конфликти със съпруга й, самообвинения за
воденото наказателно производство, т.е. съдът приема, че са налице и другите
две предпоставки за реализирането на отговорността на държавата за причинените
неимуществени вреди на ищеца, вследствие на незаконно повдигнатото й обвинение
- вреди и причинна връзка между незаконно повдигнатото обвинение, по което
наказателното производство е прекратено, тъй като извършеното не е престъпление
и настъпилите вреди. Съдът приема, че са
налице всички предпоставки на
фактическия състав, водещ до възникването на правото за обезщетение на
неимуществени вреди, причинени на ищцата, вследствие на воденото срещу нея
наказателно производство.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.Размерът следва да се определи
съгласно размера на конкретно доказаните вреди по делото. Целта е да се
репарират конкретно претърпените болки и
страдания, неудобства, които увреденото лице е претърпяло – раздразнителност,
конфликти със съпруга, необщителност, затвореност. Съдът отчита и факта, че
спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение подписка за период от три години и
четири месеца.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи
влияние при определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът приема, че
справедливия паричен еквивалент на
причинените увреждания възлиза на сумата от 3000 лв., като за разликата до
пълния претендиран размер от 12 000 лв., иска ще следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
С оглед основателността на главната искова претенция, ще следва да се
уважи и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба.
На основание чл. 2, ал. 1 т.3 от ЗОДОВ по предявеният
иск за имуществени вреди в размер на 300 лв., съдът приема така предявеният иск
за основателен и доказан. Безспорно се доказа по делото, че за процесуален
представител в досъдебното производство
ищцата е заплатила сумата от 300 лв. на 28.02.2013 г. в брой.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на уважената
част от исковете в размер на 270.98 лв.
Така
мотивиран,съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
на основание чл.2, ал.1, т.3, предл. трето от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България,
гр.София, бул.Витоша № 2 да заплати на И.Г.И., с ЕГН ********** *** сумата от 3000лв /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – раздразнителност,
необщителност, затвореност от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК и по чл. 316, вр чл. 309, ал. 1 от НК, по което
образуваното наказателно производство е прекратено влязло в сила постановление
на РП - Сливен, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.02.2018 г.
до окончателното и изплащане, като отхвърля предявеният иск за разликата от
уважената част 3000 лв. до пълния претендиран размер от 12 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.трето
от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България, гр.София, бул.Витоша № 2 да заплати на И.Г.И., с ЕГН ********** *** сумата
от 300 лв /триста лева/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от незаконно обвинение
в извършване на престъпление по чл.
309, ал. 1 от НК и по чл. 316, вр чл.
309, ал. 1 от НК, по което образуваното наказателно производство е прекратено
влязло в сила постановление на РП - Сливен, ведно със законната лихва за
забава, считано от 15.02.2018 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл.78,ал.1 от ГПК Прокуратурата на
Република България,гр.София ,бул.Витоша №2 да заплати на И.Г.И., с ЕГН **********
*** сумата от 270.98 лв /двеста и
седемдесет лева и 98 стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: