Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.04.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-д
въззивен състав, в закрито заседание на двадесет
и втори април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Гълъбова гр.д. №12576/2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 и
чл.251 ГПК.
Образувано
е по молба, подадена от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, в която се твърди, че в
постановеното по делото решение съдът не е произнесъл с разпореждане за връщане
на делото на СРС за произнасяне на предявения иск по чл.59 ЗЗД. Моли съда да допълни въззивното решението в тази
смисъл, а при условията на евентуалност – ако отхвърли искането за допълване,
то моли за тълкуване на решението.
Въззивника
„Р.а.Б.“ ЕООД в срока за отговор оспорва исканията. Претендира разноски.
Третото
лице-помагач „Б.“ ООД в срока за отговор не взема становище по исканията.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Производството
по гр.д. №12576/2018 г. по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на
ответника „Р.а.Б.“ ЕООД срещу решение от 26.04.2018 г. по гр.д. №73057/2015 г.
на Софийския районен съд, 52 състав.
С постановеното на 27.05.2019 г. решение по гр.д.
№12576/2018 г. по описа на СГС, съдът е обезсилил изцяло посоченото по-горе първоинстанционно
решение и е прекратил производството по гр.д. №73057/2015 г. по описа на СРС,
52 състав, както и е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 11.09.2015 г., издадена
по гр.д. №49190/2015 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав. В мотивите на решението
съдът е посочил, че СРС
се е произнесъл извън предмета на заповедта за изпълнение, издадена срещу
ответника по гр.д. №49190/2015 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, поради което
на основание чл.270 ал.3 изр.3 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено, а издадената заповед за изпълнение - обезсилена.
По
искането с правно основание чл.250 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл.250
ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако
съдът не се е произнесъл по цялото и искане, като това е всяко искане,
отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде
реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на
решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Липсата на
удовлетворителен за страната резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск
и непроизнасяне по част от спорния предмет, тъй като чрез искането за допълване
на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт.
Произнасянето на допълнително решение по чл.250
ал.1 ГПК не може да доведе до промяна на постановеното решение, а
само до добавяне на ново, допълващо решение.
Поради
изложеното, съдът намира, че не е налице непроизнасяне по част от спорния
предмет, т.е. искането за допълване е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
По искането с правно основание чл.251 ГПК:
Съгласно трайната практика на ВКС, тълкуване по чл.251 ГПК се налага,
когато решението е двусмислено, неясно и поражда съмнения за неговото правилно
приложение. Недопустимо е по пътя на тълкуването да се иска признаване на нови
факти, респ. постановяване на нещо различно от отразеното в решението, дори и
то да е неправилно. Тълкуването
по чл.251 ГПК
е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във
формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок
е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на
тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи
се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се
изведе действителната воля на съда, който го е постановил.
Поради
изложеното, съдът намира, че не е налице неяснота на постановеното въззивно
решение, т.е. искането за тълкуване е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
С
оглед изхода на делото и направеното искане на въззивника на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 300,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исканията
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл.250 и
чл.251 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „Р.а.Б.“ ЕООД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 300,00
лв., представляваща разноски в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.