№ 1877
гр. Варна , 28.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501153 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба №
1045/19.03.2021 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, гр.
София, подадена чрез пълномощника юрк. Й.М., против разпореждане № 579/ 25.02.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 112/2021 г. по описа на РС – Провадия, в частта, с която е отхвърлено
подаденото заявление по чл. 410 от ГПК срещу Б. Х. Х., ЕГН **********, за сумата от 538, 20
лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от 29.11.2019 г., 58,84 лева,
представляваща мораторна лихва върху възнаграждението по договор за поръчителство от
28.04.2020 г. до 22.01.2021 г. и сумата от 27.00 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране. Претендират се и разноски по заповедното производство, както и
възнаграждение за процесуално представителство.
В частната жалба, с която е сезиран въззивния съд, се навеждат твърдения, че обжалваното
разпореждане е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Частният въззивник твърди, че при клаузата за неравноправност, обективирана в
чл. 143 от ЗЗП, следва да са налице кумулативно нейните предпоставки, а с оглед липсата на
доказателства в тази насока, се твърди, че за заповедния съд е невъзможно да извърши преценка за
тяхното наличие. Счита за недостатъчен източник на информация относно всички обстоятелства
по чл. 143 ЗЗП съдържанието на т.12 от Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(„Обстоятелства, от които произтича вземането“), въз основа на което се твърди, че заповедният
съд е извел своите изводи и заключения.
Частният въззивник сочи, че основният предмет на дейност на „Файненшъл България“
ЕООД е предоставяне на гаранционни сделки, с оглед на което следва да получава възнаграждение
по всяка сключена от него гаранционна сделка без ограничения във връзка с едноличния
собственик на капитала на дружеството. Счита се, че договорното задължение на длъжника за
обезпечение на задължението е обусловило сключването на договор за предоставяне на
поръчителство, за който с оглед възмездния си характер, се дължи за възнаграждение. Твърди се,
че принципът за свободно договаряне е ограничен единствено от чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това
ограничение е спазено, от което следва действителността на договора за поръчителство.
Поддържа се, че в съответствие с чл. 4 от договора за заем, заемателят не е ограничен от
начина на обезпечаване на задължението, а му е предоставена възможност за избор измежду три
такива.
Излага становище за дължимост на направените разходи за извънсъдебното събиране на
вземането, възникнали вследствие на виновното неизпълнение от страна на заемателят, в
съответствие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
1
Съдът, в рамките на извършената проверка относно допустимостта на производството и
редовността на жалбата, констатира, че не са допуснати нередовности, поради което счита, че
частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 112/2021 г. на Районен съд Провадия е образувано по
заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Б. Х.
Х., ЕГН **********, с адрес в Тутраканци, п.к. 9275, за сумата от 1757, 84 лева, от които
главница: 1056,16 лева, договорна лихва: 77,64 лева за периода от 09.12.2019 г. до 27.04.2020 г.,
538, 20 лева, представляващо възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство), 27 лева,
представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, както и 58,84 лева
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 28.04.2020 г. – 22.01.2021 г., както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендират се и разноски по заповедното производство в размер
на 35,16 лева: държавна такса и 200 лева възнаграждение за процесуално представителство.
Районният съд е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че
претенцията за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство е в разрез с
разпоредбата на чл. 16 ЗПК, тъй като по този начин се прехвърля тежестта от извършването на
оценка за платежоспособността на длъжника върху самия него, а претенцията за разходи за
извънсъдебно събиране на гореописаното задължение заобикаля правилото на чл. 33, ал.1 от ЗПК
и противоречи на чл. 10а, ал. 2 от същия закон.
Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за редовност на
искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез точно посочване на
фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е необходимо, за да прецени длъжникът дали
да възразява по заповедта за изпълнение. Индивидуализация на вземането е необходима и предвид
изискването за идентичност между предмета на заповедното производство и исковото, което се
преценява въз основа на заявлението и исковата молба.
В процесния случай съдебният състав намира, че претендираните вземания не отговарят на
законовите изисквания.
Настоящият съдебен състав, вземайки предвид характера на Договора за потребителски
кредит и страните, които са го сключили, счита, че същият следва да бъде съобразен с
императивните норми на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Претендираното от частния въззивник възнаграждение по договора за поръчителство би
следвало да се дължи едва при неизпълнение на задълженията по заема от страна на длъжника и
съответното им погасяване от страна на поръчителя. Видно от представения погасителен план,
падежът на плащанията за това възнаграждение съвпада с този на дължимите месечни вноски по
договора за заем за целия срок на договора. Съдебният състав прави извода, че уговореното
възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство, сключен едновременно на същата
дата с договора паричен заем, със свързано с кредитора лице, води до скрито оскъпяване на заетата
сума и се явява допълнителна печалба на кредитора, без да е включена в годишния процент на
разходите, заобикаляйки по този начин разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По отношение на претендираните разноски за направени разходи за извънсъдебно събиране
на задължението, изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания и лични посещения, съдът счита, че това задължение не
съответства на някаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя. В съответствие с
2
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за заем, а по смисъла на ал. 2 на същата
разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. В рамките на конкретната хипотеза разходите, свързани със събирането
на вземането, са включени в процедурата по управление на кредита, т.е. клаузата, която предвижда
дължимост на разноски противоречи на разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и поради това е
нищожна. Допълнително, претендираното вземане на разноски е в разрив със забраната,
обективирана в чл. 33 от ЗПК, според която при забава кредиторът има право само на лихва за
забава върху неплатената в срок сума, а в случая се претендира допълнително плащане, чиято
дължимост, е изцяло свързана със забавата на длъжника.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваният съдебен акт следва
да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 579/25.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 112/2021 г.
по описа на Районен съд Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. Х. Х., ЕГН **********, с адрес в Тутраканци, п.к. 9275
за сумата от 538, 20 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 29.11.2019 г.; 58, 84 лева, представляващи мораторна лихва върху
възнаграждението по договор за поръчителство за периода от 28.04.2020 г. – 22.01.2021 г.; сумата
от 27, 00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3