РЕШЕНИЕ № 1493
гр. Бургас, 06.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 4278/2016 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по повод исковата молба на А.П.Щ.,***, с която претендира осъждане
на „Бургасинвест” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да му заплати
сума в размер от 6488,53 лева, платена от ищеца през периода 15.01.-29.12.2014
год., в качеството му на управител на ответника, с която ответникът се е
обогатил, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане
на главницата, начиная от предявяване на иска – 25.07.2016 год., до
окончателното изплащане на вземането; ангажира доказателства и претендира
деловодните разноски.
Правното
основание на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 59, чл.
84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете, моли
за отхвърлянето им и за присъждане на разноските; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че през
периода 29.10.2009-14.04.2015 год. ищецът е заемал длъжността „...” на
ответното ООД (видно и от вписването по партидата му в Търговския регистър).
Според ищеца, поради финансови затруднения на дружеството, през периода
15.01.-29.12.2014 год. А.Щ. заплатил с лични средства цената по търговски
сделки, както и разноските за командировки в страната – общо 24 044,46
лева. Според ищеца, с част от тази сума е извършено прихващане с вземания на
дружеството, като понастоящем дължимият на кредитора Щ. остатък възлиза на
6488,53 лева. За дължимостта на тази сума към 20.10.2015 год. е представена
служебна бележка, издадена от ответника на 21.10.2015 год.
Ответникът оспорва претенциите с
твърдения, че ищецът е управлявал недобросъвестно дружеството, нанесъл му е
щети, а процесната служебна бележка е съставена възоснова счетоводните
записвания през периода на управление на А.Щ..
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявения главен иск за основателен. Претенцията
се основава на твърдения за извършени от ищеца плащания на парични задължения
на ответника, с които плащания дружеството се е обогатило – чл. 59, ЗЗД. Така
въведената правна позиция на ищеца изисква провеждане на главно и пълно
доказване извършването на плащане от страна на ищеца, в полза на ответника, при
отсъствие на договорно или друго основание между страните за разместване на
имущественото благо (платената сума). В настоящия казус такова доказване е
проведено – чл. 154, ал. 1, ГПК, тъй като дължимостта на процесната главница е
удостоверена с издадената от ответника служебна бележка. Този документ е
изходящ от ответното-ООД, тя не е оспорена по автентичност, поради което
удостоверява неизгоден за автора си факт, и служи като писмено доказателство за
дължимата главница. Съставянето на документа възоснова счетоводните записвания за
минал период не може да обоснове извод за невярно удостоверяване, тъй като няма
данни, че счетоводството на ответника е водено нередовно, вкл. и под неправомерно
въздействие на управителя Щ..
Делото не съдържа данни за
договор между страните за извършеното от ищеца плащане за 6488,53 лева, поради
което имуществената сфера на ответника не е намаляла с тази сума, поета от А.Щ.,
т. е. дружеството се е обогатило чрез спестяване на свой паричен разход. В
случая ответникът не е получил пряко престацията, поради което е осъществен
съставът на чл. 59, ЗЗД (252-2015-ІІІ ГО на ВКС, 114-2015-ІІІ ГО на ВКС и
91-2014-ІІІ ГО на ВКС, представляващи задължителна практика по чл. 290, ГПК).
По делото няма данни, че след
20.10.2015 год. ответникът е погасил изцяло или отчасти дължимия остатък от
6488,53 лева, поради което главният иск следва да бъде уважен, ведно с
присъждане на обезщетението за забава по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на
исковата молба – 25.07.2016 год.
Основателността на предявените
искове налага уважаване молбата на ищеца за присъждане на направените деловодни
разноски в общ размер от 863,63 лева, представляващи сбор от платените държавна
и преводна такси и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Бургасинвест” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „..., на основание чл. 59 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на А.П.Щ., ЕГН **********,
с адрес ***, сума в размер от 6488,53 (шест хиляди четиристотин осемдесет и
осем запетая петдесет и три) лева, платена от ищеца А.Щ. през периода
15.01.-29.12.2014 год., в качеството му на управител на ответника, с която
ответникът се е обогатил неоснователно, ведно с обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане на главницата, начиная от предявяване на иска – 25.07.2016
год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„Бургасинвест” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „..., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на А.П.Щ., ЕГН **********,
с адрес ***, деловодни разноски в размер от 863,63 (осемстотин шестдесет и три
запетая шестдесет и три) лева.
Решението може да бъде обжалвано от
страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ