№ 260118 / 24.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
24.11.2020 година
град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на двадесет и. девети октомври през две хиляди и. двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр.д. № 621 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Р. Б.” ЕАД, ЕИК: xxxx , седалище г. р. Л., б. В. №., Е. 2000, представляван от Изпълнителния директор А. В. А. и. П. М. Т. П., чрез пълномощник юрисконсулт Е. В. Н. против Д.Ц.Г. xxx.
Предявеният иск е установителен и. е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. с чл.240 ЗЗД във връзка с чл.79 ал.1, чл.92 ЗЗД и. чл.86 ЗЗД.
Ищецът поддържа, че правният му интерес за предявяване на иска е обусловен от обстоятелството, че по подадено заявление за издаване заповед за изпълнение е била издадена такава по ч.гр.д.№ 1466/2019г. на РС Монтана и. същата е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК.
В едномесечния срок от получаване на съобщението по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на 13.08.2019г., предявява настоящия установителен иск срещу длъжника в заповедното производство.
Ищецът твърди в исковата молба, че с договор за потребителски кредит от 23.08.2017г. отпуснал на ответника, в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 15 675 лева, с краен срок на погасяване на кредита 05.09.2027г. Кредитът е отпуснат с цел за потребителски нужди. По силата на сключения договор твърди, че между страните по делото е възникнало кредитно правоотношение.
С договора са предвидени и. се съдържат клаузи за акцесорни вземания, като в чл.4 от договора е уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит.
Постигнато е и. неустоечно съглашение по см. на чл.92 ЗЗД, с което страните по договора са определили обезщетението за забава в плащането.
Поддържа, че съгласно чл.5.2 от Договора, кредитополучателят се задължава да погасява усвоената и. непогасена част от кредита по следния начин: 120 анюитетни месечни вноски, всяка в размер от 176.40 лева, дължими на 5-то число на съответния месец. Вноските по кредита включват както дължимата за месеца главница, така и. дължимата лихва, съгласно договорените лихвени проценти.
Впоследствие ответникът изпаднал в забава на плащането по отношение на периодичните платежи – на датите на падеж от 05.11.2018г. до 05.05.2019г. кредитополучателят не заплатил дължимите месечни вноски, което съставлява неизпълнение на договора за кредит на основание чл.8.1 от договора. Във връзка с настъпилото неизпълнение ищецът твърди, че упражнил правото си да обяви изцяло в предсрочно изискуем целия ползван кредит и. да постави длъжника в забава по отношение на предсрочно изискуемите вземания.
Заявява, че кредитополучателят е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит с писмо изх.№ ИЗХ-001-31651/18.04.2019г., което е редовно връчено на адресата, поради което е породило целените правни последици. На 14.05.2019г. е осчетоводена предсрочната изискуемост на вземанията на банката по договора за кредит.
Поради липса на изпълнение счита, че в негова полза са възникнали вземанията посочени в петитума на исковата молба.
Съгл. чл.79 и. чл.86 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си, като при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи законна лихва от деня на забавата.
Ищецът твърди, че въпреки договореното между тях, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да погасява вноските, което обстоятелство принудило кредитора да депозира заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд - Монтана, където е образувано гражданско дело № 1466/2019г. и. е издадена Заповед за изпълнение № 917/ 04.06.2019г. за посочените по-горе суми. Заявява, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и. на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК предявява и. настоящия установителен иск.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи спрямо длъжника Д.Ц.Г. съществуването и. изискуемостта на вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит, сключен на 23.08.2017г., съгласно издадена заповед за изпълнение по гр.д. №1466/2019г. на РС Монтана на следните суми: изискуема главница с настъпил падеж в размер на 716.35 лева формирана по месечни погасителни вноски с падежи от 05.11.2018г. до 05.05.2019г., предсрочна изискуема главница в размер на 13 695.96 лева, дата на настъпване на предсрочна изискуемост 14.05.2019г., просрочена редовна лихва в размер на 540.02 лева, за периода от 05.10.2018г. до 13.05.2019г. вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 136.27 лева за периода от 05.11.2018г. до 29.05.2019г., ведно със законна лихва за забава за периода от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
При условията на евентуално обективно съединяване, в случай че искът бъде отхвърлен изцяло или частично поради липса на предсрочна изискуемост на вземанията, моли ответника да бъде осъден да му заплати главница по месечни вноски с падежи от 05.05.2019г. до датата на връчване на исковата молба на ответника и. предсрочно изискуема главница в размер на общо от 13 695.96 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане.
Заявява, че съгласно приетите разяснения дадени в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.11б, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
Моли да му бъдат присъдени и. разноските, извършени в заповедното производство, както и. направените в настоящото производство разноски. Заедно с исковата молба са представени и. писмени доказателства. Направено е и. искане за изискване на ч.гр.д.№ 1466 по описа на МРС за 2019 година, както и. допускане на съдебно счетоводна експертиза за установяване размера на дължимите суми от ответника.
От ответникът Д.Ц.Г., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.К.К., в срока по чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба и. е взето становище по предявените искове, като се поддържа да се приемат приложените писмени доказателства и. не заявява допълнителни доказателствени искания. Оспорва предявените искове по основание и. размер. По същество поддържа да се съобрази установеното от съдебно-счетоводната експертиза.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е заключение на вещо лице по извършена съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите на страните по свое убеждение и. при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че на 31.05.2019 година в Районен съд – Монтана е подадено заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.Ц.Г. xxx за сумата от 15 088.60 лева, в т.ч. главница и. лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2019 година до окончателното изплащане на вземането, както и. направените по делото разноски: заплатена държавна такса и. юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е подадено въз основа на договор за потребителски кредит № xxxx от 23.08.2017г. Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 1466/2019 година по описа на Районен съд – Монтана, като съдът е издал заповед за изпълнение, с която е постановил длъжника Д.Ц.Г. да заплати на заявителя претендираните суми. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, което обосновава и. правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Искът е предявен в едномесечния преклузивен срок, съобщението до заявителя за възможността по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е получено на 13.08.2019г., а исковата молба е депозирана на 12.09.2019г., поради което е допустим за разглеждане по същество.
Относно неговата основателност, съдът намира следното:
На 23.08.2007г. между „Р. Б.” ЕАД и. ответника Д.Ц.Г. е сключен договор за потребителски кредит № xxxx , за сумата от 15 675.00 лева. Договорена е първа вноска на плащане по отпуснатия кредит на 05.10.2017г. и. последна вноска на погасяване на 05.09.2027г., до 5-то число на съответния месец, като месечните вноски са посочени в погасителен план. Според последния 36 броя вноски са в размер на сумата от 176.40 лева и. 84 бр. вноски по 182.22 лева.
Сумата по банковия кредит е усвоена еднократно на 24.08.2017г. в размер на сумата от 15 675.00 лева, която е преведена по банкова сметка xxx Д.Ц.Г..
Ответникът е просрочил плащания на месечни вноски от 05.10.2018г. до 05.05.2019г. вкл., в размер на 716.33 лева просрочена главница.
Горното неизпълнение на договора за кредит на основание чл.8.1 от договора и. във връзка с чл.9.2, кредитора е обявил кредита в предсрочно изискуем от 14.05.2019г. До кредитополучателя е изпратено писмо за обявената предсрочна изискуемост изх.№ ИЗХ 001-31651/ 18.04.2019г. на посочения в договора за кредит адрес. Видно от приложеното известие за доставяне писмото до ответника е отчетено, като непотърсено.
Към датата на предсрочната изискуемост, 14.05.2019г., кредитополучателя има просрочена главница в размер на 716.33 лева, както и. предсрочно изискуема главница в размер на 13 695.98 лева.
От заключението по ССЕ се установява, че към деня на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, 30.05.2019г., задължението по отпуснатия банков кредит е в размер на усвоена и. непогасена главница, от която редовна изискуема главница в размер на 716.33 лева по настъпил падеж от 05.10.2018г. до 05.05.2019г., предсрочно изискуема главница в размер на 13 695.98 лева, формирана от вноски с настъпил падеж – остатък от кредита – главница, начислена редовна възнаградителна лихва от 540.12 лева, начислена наказателна лихва от 136.27 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и. заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и. компетентно изготвено.
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен и. цели да установи съществуване на вземания на кредитора–ищец в настоящото производство по отношение на длъжника – ответник в производството. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен и. безспорен начин, че към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ответникът е дължал посочените в същото суми.
В подкрепа на горните изводи са и. констатациите на вещото лице по ССЕ, неоспорено от страните, от което безспорно се установяват размера на задълженията на ответника по сключения договор за потребителски кредит, като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 30.05.2019г., възлизат на общата сума от 15 390.47 лева и. включват редовно и. предсрочно изискуеми главници, възнаградителна лихва, начислена наказателна лихва и. съдебни разноски.
Ответникът от своя страна не ангажира в процеса доказателства за извършено плащане, въпреки дадените указания с проекто-доклада, където е разпределена и. доказателствената тежест между страните.
Относно обявената предсрочна изискуемост, съдът намира следното:
В сключения между страните договор за кредит същите са уговорили, че кредитополучателя предоставя своите лични данни, които се използват единствено за целите на договора, като след настъпването на предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост, кредитополучателя е уведомен по един от начините, предвидени в договора, а именно чрез изпращане на писмо на адрес, посочен от кредитополучателя. С оглед на изложеното съдът приема, че е налице надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит.
Ето защо и. с оглед съвкупната преценка на доказателствата по делото, се установява, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът дължи посочените в същото суми. По тези съображения исковата претенция като основателна следва да бъде уважена като се признае за установено, че към момента на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ответникът е дължал посочените в същото суми.
Съобразно този изход на делото и. на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по делото направените в настоящото производство разноски в общ размер на 1676.07 лева, включващи държавна такса, депозит за вещо лице и. за особен представител, както и. разноските в заповедното производство в размер на 451.77 лева.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Ц.Г. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес xxx съществуването на вземане към „Р. Б.” ЕАД, ЕИК: xxxx , седалище г. р. Л., бул. Н. В. №., Е. 2000, представлявано от А. В. А., изпълнителен директор и. П. М. Т. П., чрез пълномощника юрисконсулт Е. В. Н., произтичащо от Договор за потребителски кредит № xxxx от 23.08.2017г. и. въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1466/2019 година по описа на Районен съд – Монтана, а именно:
Изискуема главница с настъпил падеж в размер на 716.35 лева формирана по месечни погасителни вноски с падежи от 05.11.2018г. до 05.05.2019г., предсрочна изискуема главница в размер на 13 695.96 лева, дата на настъпване на предсрочна изискуемост 14.05.2019г., просрочена редовна лихва в размер на 540.02 лева, за периода от 05.10.2018г. до 13.05.2019г. вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 136.27 лева за периода от 05.11.2018г. до 29.05.2019г., ведно със законна лихва за забава за периода от момента на подаване на заявлението, 30.05.2019г., до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Д.Ц.Г. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес xxx ДА ЗАПЛАТИ на „Р. Б.” ЕАД, ЕИК: xxxx , сумата от 451.77 лева разноски в заповедното производство, както и. сумата от 1 676.07 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ДА СЕ ОСВОБОДИ сумата от 980.00 лева, внесена по депозитната сметка на РС Монтана, на адв.К.С.К. за осъщественото процесуално представителство на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :