РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
03.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 06 юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 433 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Й.П.Д. твърди,
че към 2011 г. работил като полицай на
ГКПП ”Дунав мост” към ГПУ Русе при РДГП-Русе, ГДГП, категория Е-ІІ степен.
С постановление от 20.01.2011 г. на
следовател А. при СО-СГП по сл.дело № 26П/2010 г. бил
привлечен като обвиняем, за това, че на 03.10.2010 г. за времето от 00,24
часа до 00,38 часа на територията на ГКПП „Дунав
мост-Русе", трасе входящи в Република България товарни автомобили на
служебно гише за проверка на документи, като длъжностно лице, посредством
злоупотреба със служебното си положение на служител от състава на МВР, полицай
при РДГП Русе, ГПУ Русе, ГКПП “Дунав мост-Русе”, е поискал от св.И.Д. дар,
който не му се следва, за да не извърши действия по служба-проверка на
документи на лицето, както и съпътстващите го товара, за да премине той и
товарният автомобил границата през ГКПП с посока изход от
Република България, квалифицирано,
като престъпление по чл.302, т.2,
б."А" във вр. с чл.301, ал.1, пр.1 и пр.2, алт.1 от НК.
Със същото постановление на ищеца Й.П.Д. била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” за
срок от 72 часа от момента на предявяване на постановлението в 10,00 часа на 20.01.2011г. Бил задържан в Следствения арест в гр.Русе, а на следващия
ден конвоиран по влака до гр.София, до ареста на ул.“Майор Векилски” №2, като
през това време бил с белезници. Там
престоял останалите два дни.
С постановление от 22.01.2011 г. на СГП
му била взета мярка за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 3000 лв.,
вносима в 10-дневен срок.
Със Заповед рег. № 1191/7/25.03.2011г., вх.№ 5203 от
30.03.2011 г. на РДГП-Русе, връчена му на 30.03.2011 г., на основание чл.228, т.3, чл.226 ал.1 т.6, чл.227 ал.1 т.7 от ЗМВР на ищеца било
наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и на основание чл.245 ал.1 т.8 от ЗМВР било прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР.
На 25.03.2011 г. му било връчено и
копие от отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация на
основание чл.59 ал.1 т.1 във вр. с чл.40 ал.1 т.5 от ЗЗКИ, издадено от ГДГП.
Обжалвал заповедта пред Адм.съд
София-град, за което било образувано адм.дело № С-12/2011г. С
Решение от 27.10.2011г., влязло в законна сила на 04.12.2012г., заповедта била отменена.
Твърди, че през периода от две години, докато водил съдебния спор,
нямал постоянна работа и доходи. Започнал
работа в ЕТ „М.М." гр.М., като „шофьор на лек автомобил",
където работил половин месец и бил освободен, поради намаляване обема на работа във
фирмата. Бил принуден да се регистрира в Бюрото по
труда, като продължавал да
си търси работа, но работодателите не искали да го наемат, тъй като имал висящо наказателно производство и бил дисциплинарно уволнен от системата на МВР.
След постановяване на решението на ВАС,
подал заявление за връщане на работа на
длъжността, която заемал преди уволнението. Това не се случило, тъй
като имал отнет достъп до класифицирана
информация поради повдигнатото обвинение за престъпление от общ характер. Твърди, че към
този момент в гр.Русе нямало място за полицай в ГП без да е необходима
наличност на достъп до класифицирана информация и по тази причина не бил възстановен на предишната си длъжност. Безпаричие, глад и
невъзможност да издържа семейството си го принудили да започне работа в друг отдел, който бил свързан с много командировки и пътуване. Длъжността му била „Старши полицай" в РДГП Русе,
отдел МГПГ/мобилна група/.
Установява, че наказателното производство срещу снего продължило повече от разумните срокове и след
предвидените от закона, поради което с постановление от 06.02.2013г. за отмяна на мярка за процесуална
принуда на основание чл.234, ал.8
от НПК му била отменена
мярката за неотклонение по ДП № 26-П/2010г. по
описа на СО-СГП -„парична гаранция" в размер на 3 000лева.
Наказателното производство продължило и на 22.04.2013г. бил привлечен, като обвиняем отново за същото престъпление по чл.302, т.2, б.“А“ вр. с чл.301, ал.1, пр.1 и 2, алт.1 от НК. Качеството му на обвиняем продължило до 10.09.2015г. - около пет години, когато било
постановено постановление за прекратяване на наказателното производство на
основание чл.199, чл.243, ал.1, т.2 от НПК и чл.242, ал.1, пр.1 от НПК, поради липса на достатъчно непротиворечиви и
несъмнени доказателства за извършено престъпление.
Твърди, че описаните по-горе събития предизвикали у него дълбока психическа травма и многобройни негативни
преживявания, както за него, така и за цялото му
семейство. Изпаднал в
депресия и непрекъснато изпитвал чувство на безпокойство, тъй като имал съпруга и две невръстни деца, а бил останал без работа и без доходи. Към момента, в който го
уволнили дисциплинарно голямото му дете било на 4 години, малкото на 6 месеца, а съпругата му била в
отпуск по майчинство. Цялото
семейство разчитало на неговите доходи,
които изведнъж спрели. Това нагнетило обстановката в семейството. Поради липсата на финанси , между него и съпругата му
възникнали конфликти, като се наложило тя да започне работа , въпреки
майчинството , в което се намирала за отглеждане на децата. Всички тези проблеми били пряк
резултат от повдигнатото му обвинение и дълбоко накърнили самочувствието и достойнството му на съпруг и мъж, който не е в състояние да се грижи за издръжката на семейството си.
Твърди, че приятелите и роднините му
започнали да гледат на него с недоверие, защото бил
обвинен в тежко умишлено престъпление и това станало достояние на всички негови приятели и познати. Срамувал се,
че бил обвиняем и избягвал да излиза от къщи, за да не среща познати и да не се налага
да обяснява какво се е случило и каква е истината, а не тази посочена от прокуратурата в медиите. Станал
нервен, раздразнителен и избухвал по
най-малкия повод. Не можел да
спи нормално нощем и отслабнал около 7 килограма. Средата
му за този период от пет години била само семейството му, сестра му и родителите.
След като съдът отменил заповедта за дисциплинарното му уволнение отново не можел да
се върне на предишната си
работа, поради отнетият достъп до класифицирана информация, тъй като наказателното
производство срещу него продължавало. Бил принуден
да започне работа на друга позиция, свързана с множество командировки.
Това допълнително изострило отношенията със съпругата му. Започнали да се рушат доверието и любовта, която имали преди
това, като постепенно отношенията им охладнели до степен, че през 2017г. се развели.
Твърди, че ответникът не изпълнил и
задължението си по чл.11, ал.2
от ЗОДОВ, като не оповестил за прекратеното срещу него наказателно производство чрез средствата за масова
информация.
С оглед изложеното, намира, че са
налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата за причинените му неимуществени вреди. Всички психически страдания, които преживял, намира, че са
пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно
производство, прекратено поради недоказаност на обвинението - чл.237 ал.1 т.2 от НПК отм. /сега
чл.243 ал.1 т.2 от НПК/. Описаните
неимуществени вреди, изразяващи се в
нравствени, емоционални, психически и психологически терзания, които
преживял и продължава да изпитва от незаконното обвинение в тежко умишлено
престъпление, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото, липсата на
работа и накърняване на социалната и професионалната му сфера, счита, че биха били справедливо
обезщетени със сумата от 20 000 лв.
Твърди, че по наказателното производство
е имал упълномощен адвокат, на който
заплатил възнаграждение от 500 лева. Последното
съставлява претърпени имуществени вреди, причинени му от насрещната страна.
Иска ответникът да бъде осъден да му
заплати тези суми, ведно със законната лихва от 10.09.2015г. Претендира разноски за производство.
Прокуратурата на Република България
оспорват исковете. Считат, че част от описаните в исковата молба неимуществени
вреди не са в пряка причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно
производство. Претендира се отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор относно изложените
по исковата молба факти за начина, по който е протекло наказателното
производство срещу ищеца, както и във връзка с фактите, касаещи уволнението му.
С постановление от 20.01.2011г. на
следовател при СО-СГП по сл.дело №26П/2010г. Й.Д. бил
привлечен като обвиняем за това, че на 03.10.2010 г. за времето от 00,24
часа до 00,38 часа на територията на ГКПП „Дунав
мост-Русе", трасе входящи в Република България товарни автомобили на
служебно гише за проверка на документи, като длъжностно лице, посредством
злоупотреба със служебното си положение на служител от състава на МВР, полицай
при РДГП Русе, ГПУ Русе, ГКПП “Дунав мост-Русе”, е поискал от св.И.Д. дар,
който не му се следва, за да не извърши действия по служба-проверка на
документи на лицето, както и съпътстващите го товара, за да премине той и
товарният автомобил границата през ГКПП с посока изход от
Република България, квалифицирано,
като престъпление по чл.302, т.2,
б."А" във вр. с чл.301, ал.1, пр.1 и пр.2, алт.1 от НК.
Няма спор , че със същото постановление на ищеца Й.П.Д. била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” за
срок от 72 часа от момента на предявяване на постановлението в 10,00 часа на 20.01.2011г. Бил задържан в Следствения арест в гр.Русе, а на следващия
ден конвоиран по влака до гр.София, до ареста на ул.“Майор Векилски” №2, като
през това време бил с белезници. Там
престоял останалите два дни.
Няма спор, че с постановление от 22.01.2011 г. на СГП му била взета мярка
за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 3000 лв., вносима в 10-дневен
срок.
Няма спор, че със Заповед рег. № 1191/7/25.03.2011г., вх.№ 5203 от
30.03.2011г. на РДГП-Русе, връчена му на 30.03.2011 г., на основание чл.228, т.3, чл.226 ал.1 т.6, чл.227 ал.1 т.7 от ЗМВР на ищеца било
наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и на основание чл.245 ал.1 т.8 от ЗМВР било прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, както и че на 25.03.2011 г. му било връчено и копие
от отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация на основание
чл.59 ал.1 т.1 във вр. с чл.40 ал.1 т.5 от ЗЗКИ, издадено от ГДГП.
Установено е и не се спори, че ищецът е
бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.302 т.1 б.”А”, във вр. с
чл.301 ал.1 пр.1 и 2 ал.1 от НК и качеството му на обвиняем продължило около пет години до 10.09.2015г.
На тази дата било постановено
прекратяване на наказателното производство на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.2
и чл.242 ал.1 пр.1 от НПК, поради липса на достатъчно непротиворечиви и
несъмнени доказателства за извършено престъпление.
По делото няма спор, че случая от 20.01.2011г. е отразяван многократно в пресата и електронните медии.
Приложено е свидетелство за съдимост на
ищеца от 17.04.2019
г., както и справка от НБДН за родствени връзки. Видно от втория документ, ищецът има две деца и е със семеен статус - разведен.
Установено е че ищецът бил отстранен от работа като
служител на ГКПП-Русе, както и че със
нарочна Заповед от 30.03.2011 г. на РДГП-Русе,
връчена на 30.03.2011 г., на основание чл.228 т.3, чл.226 ал.1 т.6, чл.227 ал.1
т.7 от ЗМВР на служителя било наложено
дисциплинарно наказание “уволнение” и на основание чл.245 ал.1 т.8 от ЗМВР било
прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР.
По делото няма спор, че на 25.03.2011
г. на ищеца било отнето разрешението за достъп до класифицирана информация на
основание чл.59 ал.1 т.1 във вр. с чл.40 ал.1 т.5 от ЗЗКИ, издадено от ГДГП, поради което станало и невъзможно
възстановяването му на работа след отмяна на незаконното уволнение от съда.
От показанията на св.И.Д.Д. се
установява, че е колега на ищеца. Установява, че през 2011г. имало операция по задържане на полицаи от Гранична полиция и ищеца бил един от задържаните. Твърди, че лично ходил
до Следствената служба в гр.Русе за да предаде оръжитео на ищеца и видял как
той бил закопчан с белезници в коридора и изглеждал много зле психически, бил
със зачервено лице. Попитал го какво става, а ищецът му отговорил че не знае.
Установява, че и съпругата му , която видял в момента на вземане на оръжието
изпаднала в депресия след като й разказал накратко за случая. Установява, че
към 2011г. ищеца имал две деца, едното на три или четири години, а другото било
още бебе.
Установява, че в продължение на няколко
дни всички медии – електронни и печатни съобщавали изобилна информаци за проведената акция на Дунав
мост, за разбита престъпна група, за задържана престъпна група, като квалифицирали задържаните полицаи като
престъпници. Твърди, че никой от колегите в Гранична полиция не знаели какво
е обвинението,като всеки по свой собствен начин започнал да интерпретира това, което чува чрез медиите, че това е група за престъпления. Твърди, че медиите
разпространили информацията, че
всички гранични
полицаи са задържани. Медиите подавали информация, получена от прокуратурата и
даже от министъра на вътрешните работи тогава.
Установява, че след изтичане на 72 часовото задържане ищеца, ведно с останалите гранични полицаи се прибрали от София, след което със заповед всички били отстранени от работа, а по закона за МВР, когато си отстранен от
работа не получаваш заплата и нямаш право да
започнеш друга работа. Установява, че ако
ищеца е искал да започне друга работа, по административен ред ще подлежи на санкция - уволнение.
Установява, че след около два
месеца част от задържаните
полицаи били уволнени, както и че конкретно ищецът бил уволнен дисциплинарно.
Твърди, че след уволнението на ищеца се
виждал епизодично с него. Забелязал, че
Й. е много зле психически. Бил неспокоен, видимо отслабнал. Твърди, че в
рамките на месец отслабнал с около 6-
От
показанията на св.С.С., познат и съсед на ищеца се установява, че в началото на 2011г. разбрал от медиите, че има арестувана група гранични полицаи, които
са обвинени в злоупотреба със служебно положение. Впоследствие разбрал, че става въпрос за съседа му Й.. След случая се засякъл с ищеца пред
входа на блока и видял че е видимо отслабнал, не бил същият
Д., който познавал. Преди случая той бил весел и жизнен. Установява, че семейството ищеца са
му гостували и коментирали случая, при което Й. му обяснил всичко и споделял че
е несправедливо обвинен в нещо, което не е извършил. Твърди, че ищецът му се
оплаквал, че няма средства да изхранва децата си и заради обвиненията за
престъпление от общ характер не може да си намери работа. Установява, че
семейството на ищеца не можело да се справи финансово и дори няколко пъти са му искали пари назаем, като малко по-трудно са ги връщали, но
с времето са ги връщали. Споделял, че не се разбират много добре с жена си,
поради това, че не им стигали парите. Установява, че в семейството на ищеца започнали да стават скандали и впоследствие се стигнало до развод. Твърди, че Й. трудно преодолял развода.
При тази фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ, Държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, без да
има значение дали увреждането е причинено виновно от длъжностното лице (чл.4 от ЗОДОВ).
Съдът намира, че събраните в
производството доказателства сочат на безспорен извод, че са налице
предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в
лицето на Прокуратурата на Република България.
Това е така, тъй като на 20.01.2011г. спрямо ищеца е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.320 т.1 б.”А” във вр. с
чл.301 ал.1 пр.1 и 2 , ал.1 от НК, като наказателното производство е било
прекратено от ответника едва на 10.09.2015 г., поради недоказаност на
обвинението. За този значителен период от време от четири години и почти осем месеца, извършените в това производство действия, включително постановената мярка на
процесуална принуда - задържане за срок от 72 часа, след което вземане на мярка за
неотклонение ”парична гаранция в размер на 3000 лева”,
повдигане и поддържане на обвинението и до прекратяване на наказателното
производство, ищецът е търпял неимуществени вреди.
Периодът на разследване, тежестта на
обвинението, взетите мерки за процесуална принуда и за неотклонение, както и
последвалото дисциплинарно производство, намиращо се в пряка причинна връзка
с воденото наказателно производство,
безспорно са създали у лицето чувства на
тревожност, унижение и несигурност, нарушили са обичайното му всекидневие и
осъществяваните от него социални контакти.
От значение за делото са
обстоятелствата, установяващи че:
- по отношение на ищеца са били приложени специални
разузнавателни средства, които сериозно са нарушили правото му на личен живот и
неприкосновеност;
- задържането и развитието на
наказателното производство, продължило за срок около пет години е било предмет
на отразяване и коментари в много медии, което допълнително е накърнило
изградения от ищеца авторитет и добро име в обществото;
- воденото наказателно производство е накърнило правото на ищеца на свободно
придвижване, сериозно е затруднило професионалната
му реализация, отразило се е нагативно на неговото
физическо и психическо здраве;
- наказателното производство водено срещу ищеца ( както и за останалите гранични
полицаи) е било отразено в Доклада за напредъка
на България по изпълнението на специфичните показатели в областта на съдебната
реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност;
Показанията на разпитаните в първата
инстанция свидетели, относно обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се кредитират, тъй като са в хармония с обема на писмените
доказателства, установяващи медийното отразяване на воденото срещу ищеца
наказателно преследване и на наказателно - правната квалификация на приписаната
му престъпна дейност.
По досъдебното производство, приложено към настоящото дело са налични писмени
доказателства за направените от ищеца разходи за адвокатска защита по
наказателното производство в размер на 500
лева.
В разглеждания случай ищецът е бил
привлечен като обвиняем за извършено корупционно престъпление
по чл.302, т.2 б.“А“ вр.
с чл.301, ал.1 , пр.1 и пр.2, алт.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за
срок от три до десет години. Наказателно преследване е продължило около четири години и осем месеца , като се е осъществило в досъдебната
фаза, в която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и
решаване. Прави
впечатление, че на прокуратурата е бил необходим период от четири години и осем
месеца за да достигне до уникалния извод – за липса на достатъчно непротиворечиви
и несъмнени доказателства за извършено престъпление, каквото е основанието за
прекратяване на наказателното производство.
Осъществяването на посочените
процесуални функции от прокурорите обосновава качеството на надлежен ответник
по настоящото дело на Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за
всички вреди /имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
В разглеждания случай претърпените от
ищеца неимуществени вреди следва да се определят съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, към който препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съобразно
критериите на съдебната практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните
данни по делото, а те са:
- възрастта на ищеца, неговото
обществено положение, образование, квалификации и чисто съдебно минало;
- продължителността на наказателното преследване;
- повдигнатото е било обвинение за
престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- наказателното преследване е
препятствало развитието на ищеца в професионален план и безспорно е допринесло за разпадане
на брака му;
- наказателното преследване, като се
започне от необоснованото задържане и развитието му в досъдебната фаза е било предмет на широко медийно
отразяване, което е повлияло изключително негативно върху физическото и
психическо здраве на ищеца и значително надхвърля обичайните вреди, които
съпътстват всяко едно наказателно преследване.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на тези конкретни
данни, справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на незаконното обвинение възлиза на сумата от 20 000,00 лева, който размер удовлетворява обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот. В този смисъл главният иск, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000,00 лева е доказан и основателен в пълно предявения
размер.
Ищецът е претендирал присъждане на
обезщетение и за причинените му имуществени вреди от воденото срещу него
наказателно производство, като е съизмерил същите със заплатеното
възнаграждение на ангажирания за него случай адвокат.С ТР № 1/2017 г. от
11.12.2018 г. по тълк.д.№ 1/2017 г. на ОСГТК, ВКС, е прието, че в НПК няма
уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което
наказателното производство е прекратено. В тази връзка тези разноски могат да се претендират като
имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно
обвинение на основание чл.2 ал.1 от ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на
ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди
другиму, доколкото за отговорността на държавата за причинени вреди не са
уредени особени правила в ЗОДОВ. В решението
е посочено, че изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на
основанията, визирани в чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето,
подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на
адвокатска защита във всеки стадий на това производство.
В настоящия случай е представен
двустранно подписан договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищеца и
адвокат от АК-Русе. В документа е отразено, че уговореното
възнаграждение от 500,00 лева, е
било изплатено на адвоката. В
тази връзка, неоснователен се явява доводът на ответника, че за последното
обстоятелство няма ангажирани доказателства. Действително в процесния договор пише само, че се предоставя
защита във връзка с наказателно производство, без то да е индивидуализирано с
някакъв номер. Съдът намира, че доколкото не се
твърди, нито има данни срещу ищеца да е било водено друго наказателно
производство, то очевидно предоставената адвокатска защита касае спорния
случай. В постановлението от 20.01.2011г. е
отразено, че адвокат Вълков е присъствал, когато ищецът е бил
привлечен като обвиняем. При
тези факти, съдът приема, че между ищеца и упълномощеното от него лице, е
възникнал валиден договор за правна помощ и съдействие, като за предоставената
му услуга ищецът е заплатил сумата от 500,00 лева, съставляваща имуществена вреда за него във връзка с
воденето към него момент наказателно производство.
Ето защо и главният иск, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените имуществени вреди в
размер на сумата от 500,00 лева е доказан и основателен в пълно предявения
размер.
По акцесорните искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Началният момент на забавата и на
погасителната давност за главните и акцесорните искове е денят, в който са
влязли в сила постановленията на прокурора за прекратяване на наказателните
производства, респективно в деня, в който е влязла в сила оправдателната
присъда - т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр.д. №
3/2004 г., ОСГК на ВКС.
В случая постановлението на прокурора, като необжалвано по реда на чл.243 от НПК е влязло в сила на 10.09.2015г.,
поради което следва да се присъди законната лихва, върху всяко едно от така
определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от 10.09.2015г.
В тежест на ответника са направените от
насрещната страна разноски по делото в размер на 1310,00 лева съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Й.П.Д. с ЕГН:********** *** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, обезщетения за
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди във връзка с воденото
наказателно производство, прекратено поради недоказаност на обвинението в
престъпление по чл.302, т.2,
б.”А”, във вр. с чл.301, ал.1, пр.1 и пр.2, алт.1 от НК, в размери съответно на 20 000,00 лева и на 500,00 лева, ведно със законната лихва върху тях, считано от 10.09.2015г.
до окончателното плащане, както и сумата от 1310,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/