Р Е Ш Е Н И Е
№ 322
гр.Русе, 27.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и осми септември,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
ДИАНА
КАЛОЯНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДИНАНА НЕЕВА, като разгледа докладваното
от съдия Агуш к.а.н.д. № 314 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
представлявана от директора И. Н. против Решение № 417/27.04.2022 г.,
постановено по АНД № 1699/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено Наказателно постановление № 18-001639/29.07.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното
постановление, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на
основание същата разпоредба, на Производствено потребителна кооперация „Надежда
– Ряхово“ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Касационният
жалбоподател счита въззивното решение за неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Излагат се подробни доводи в подкрепа на соченото касационно
основание. От касационната инстанция се
иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да потвърди процесното
наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно
заседание касаторът се представлява от старши юрисконсулт П. С. – Й., която
поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба –
Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, ЕИК *********;
със седалище и адрес на управление с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул.
„Искър“ № 1, управлявана и представлявана от С. Г. Г., чрез процесуалния си представител
адв. Е.М.,***, пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Иска присъждане на разноски по представен списък в
размер на 300 лева адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването, като
възприема обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“, против
Наказателно постановление № 18-001639/29.07.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на кооперацията е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
За да отмени процесното
наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че в хода на
съдебното дирене има доказано плащане на процесното трудовото възнаграждение на
Петков, извършено много преди даването на предписанието от контролния орган.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не
е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 4 от
Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да
изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на П. Б. П., на длъжност „шофьор автобус“ за месец януари
2020 г. Срокът за изпълнение е бил до 04.02.2021 г., като по искане на работодателя
този срок е удължен до 25.02.2021 г. Искането за повторно удължаване, направено
от работодателя на 24.02.2021 г., не е уважено от административният орган.
Посоченото предписание, обективирано в Протокол № ПР2034429/19.01.2021 г. на
ДИТ – Русе не е обжалвано и е влязло в сила. За установеното нарушение по чл.
415, ал. 1 от КТ – неизпълнение на принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, е
съставен АУАН № 18-001639/16.06.2021 г., срещу който няма постъпили възражения.
Издаденото
наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на
съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателства –разпитан
е П. П., който е потвърдил, че заплатата за януари 2020 г. му е изплатена
изцяло. Обжалваното решение е при съобразяване и обсъждане на всички събрани
пред първата инстанция доказателства.
В
производството пред Районен съд - Русе, процесуалният представител на кооперацията
е представил писмени доказателства за заплащането на трудовото възнаграждение
на П. за процесния период – януари 2020 г. Представена е справка от Банка ДСК
(ведомост), от която е видно че заплащането е реализирано на два пъти – на 07.02.2020
г. и на 06.03.2020г.
При съобразяване на така
представените доказателства пред районната инстанция, касационният съд приема,
че не е налице неизпълнение на задължително предписание, дадено от съответните
контролни органи, тъй като липсва елемент от обективната страна на нарушението,
поради което обжалваното решение като краен резултат е правилно.
При
така изложените обстоятелства, касационният състав не намира за необходимо да
излага мотиви по останалите посочени от жалбоподателя касационни основания, тъй
като предвид представените писмени доказателства, изходът от касационният
съдебен спор няма да е различен.
Съгласно
чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният
акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143,
ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на
ППК „Надежда – Ряхово“ следва да се присъди сума в размер на 300 лева
възнаграждение за един адвокат съгласно представен списък на разноските.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 417/27.04.2022 г., постановено
по АНД № 1699/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3 да заплати на Производствено
производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1,
възнаграждение за един адвокат в касационното производство в размер на 300 (триста)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.