Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 11.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. № 5308/2018
г. по описа на СГС,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226 от от Кодекса за застраховането(отм.).
Съгласно § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането (в сила от
01.01.2016г.) „Зазастрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. “, поради което приложение следва да намерят
законовите разпоредби на отменения Кодекс за застраховането, доколкото
застрахователното правоотношение се основава на сключен с ответното дружество
застрахователен договор през 2015 г.
ИЩЕЦЪТ – Е.Б.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. Р.К.П. от САК твърди, че 21.11.2016 г., около
11:30 часа, в град София е била блъсната от лек автомобил КИА, модел Соренто с
per. № *******, управляван от Р. П.Р.-И., ЕГН: **********, докато пресичала
пешеходна пътека, тип Зебра. Излага, че ПТП е настъпило на пешеходната пътека
на кръстовището, образувано с ул. „Граф Игнатиев”, която е била маркирана и
обозначена с пътен знак, като автомобилът извършвал маневра „завиване наляво”
към улица „6-ти септември“. Навежда, че в резултат от описаното ПТП са и
причинени следните телесни увреждания:
счупване на таза - горно и долно рамена на лявата срамна кост и счупване
на шиповидния израстък на лявата лъчева кост на лява ръка, както и множество
охлузно - контузии рани. Сочи, че след ПТП е била приета по спешност за лечение
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” в 1-ва клиника по ортопедия и травматология, където било проведено съответното на травмите болнично
лечение за периода от 21.11.2016 г. до
25.11.2016 г. След изписване от болницата продължила лечението си в домашни условия на постелен
режим, като била обездвижена за период от около 9 месеца, през което време не можела да се
самообслужва и била зависима в
ежедневието си от чужди грижи за поддържане на лична хигиена, хранене и поемане на течности, обличане и
преобличане. През описания период изпаднала в социална изолация и освен описаните социално -
битови ограничения, търпяла и морални страдания - емоционален дискомфорт и силен стрес от преживяното. Преминала няколко етапа на лечение,
като след първите три месеца започнала да седи с чужда помощ в леглото, а
впоследствие да се придвижва с проходилка и с чужда помощ предимно в домашни условия. След около 7 месеца започнала да ползва патерици
при ходене, а понастоящем, когато излиза извън дома си, ползва бастун. Към момента не е налице пълно възстановяване и е налице накуцваща
походка. Силно намалена е двигателната й активност, като придвижването й е трайно затруднено. Изпитва уморяемост при ходене, предизвикана от все още проявяващите се болки в областта на тазовите
кости. Отделно изпитва слабост с лявата ръка и не може да носи нищо, което е по
тежко от 1 килограм. Навежда, че преди ПТП
е била жизнена и не е ползвала патерици, била е силна духом и физически и не е имала
затруднения при придвижване. След ПТП е силно намалена физическата й активност, което се е отразило и на емоционалното й състояние. Изпитва стрес и страх от случилото се. Продължава да изпитва болки в областта на
фрактурите при всяка промяна на времето. Заявява, че с определение от 24.03.2017 г., постановено от Софийски
районен съд, наказателно
отделение, 111 състав по НОХД№ 5129/17 г. е одобрено постигнатото между водача на увреждащото МПС и държавното обвинение, с което обвиняемата Р. П.Р.-И.се е признала за виновна в извършване на описаното ПТП и
съдът е одобрил предложеното от страните по цитираното дело споразумение. Ищецът посочва, че към момента на настъпване на ПТП за увреждащото МПС е била налице валидна
застраховка „гражданска отговорност” съгласно полица № BG /06/115002862143, с начална дата на покритие от 22.11.2015 г. до 22.11.2016 г. При ответното застрахователно дружество, предвид което намира, че е налице
основание да се ангажира неговата отговорност за репариране на претърпените от
нея вреди. Претендира обезщетение в размер на 50 000 лв.(след намаление на
иска, поискано с молба от 25.05.2018 г. поради постъпило плащане от страна на
застрахователното дружество в размер на 30 000 лв.), ведно със законната
лихва от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- „ДЗИ-О.З.”Е АД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******, представлявано от К.Ч.и Г.Д.К.-
изпълнителни директори, чрез пълномощника си юрк. Ю.К., не оспорва наличието на
валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ по отношение
на процесния лек автомобил, като посочва, че е изплатил за обезщетяване на
твърдените в исковата молба вреди сума в размер на 30 000 лв. Оспорва иска
по основание и размер като твърди, че изплатеното от него обезщетение репарира
изцяло причинените на ищцата вреди от процесното ПТП. Сочи, че при определяне на размера на обезщетението съдът
следва да вземе предвид и факта, че принос за настъпването на вредите и за
по-бавния възстановителен период имат и напредналата възраст на ищцата и
нейното общо здравословно състояние. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е пострадала ищцата.
Не се
спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния
автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.
Не се
оспорва и че ответникън е бил сезира от ищцата с искане за определяне
на обезщетение, като въз основа на това е била образувана преписка по щета и
претенцията й била удовлетворена в размера от 30 000 лв., като не се оспорва и че тази сума е изплатена.
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищцата, които са от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за
целта са необходими специални знания.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза,
ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата Е.П. е
получила следните травматични увреждания: счупване на двете рамена на лявата
срамна кост; счупване на игловидния израстък на лявата лъчева кост. Проведено е
следното консервативно лечение : болнично - от 21 11 2016 г до 25 11 2016 г - 4
дни и в „Токуда хоспис" - от 25 11 2016 г за около 20 дни; домашно -
амбулаторно - за около 2-2,5 месеца. Счупванията на двете рамена на лявата
срамна кост и игловидния израстък на лявата лъчева кост са зарастнали напълно.
Движенията на лявата гривнена става и пръстите на лявата ръка са възстановени в
нормален обем. Движенията на лявата тазобедрена става се извършват в обем
по-малък от нормата с 20 %. Самостоятелната походка на ищцата не е възстановена
- тя ходи затруднено и ползва бастун. Ищцата е претърпяла болки и страдания с
голям интензитет непосредствено след ПТП за 13-14 дни, а също така и след като
е започнала да стъпва на левия крак за около 9-10 дни, болки с умерен
интензитет в останалия период от лечебния процес до около 2,5-3 месеца след
ПТП, болки с непостоянен характер и по-малък интензитет до около 6 месеца след
ПТП. С оглед характера и местоположението на травматичната увреда на тазовите
кости, проведеното лечение и възрастта на ищцата, тя би могла да изпитва болки
при влажно и студено време и при по-продължително стоене права и ходене до
около 3 години от датата на ПТП. Общият лечебен и възстановителен период при
пострадалата е продължил 4 месеца. От травматичната увреда на лявата китка е
настъпило пълно възстановяване - движенията на лявата гривнена става и пръстите
на лявата ръка се извършват в пълен обем. Не е настъпило пълно възстановяване
от травматичната увреда на тазовите кости - лявата тазобедрена става извършва
движения в обем по-малък от нормата с 20 %. Самостоятелната походка на ищцата
не е възстановена - тя се движи затруднено, с бастун.
|
|
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата
на чл.226 от от
Кодекса за застраховането(отм.) дава право на увреденото лице
при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че
има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на
което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и
наличие на застрахователно.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
По
отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
зачита, по правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда (определение за одобряване на
споразумение), постановено от
Софийски районен съд, наказателно отделение, 111 състав по НОХД№ 5129/17 г., с което Р. П.Р.-И., ЕГН: **********, е
призната за виновна
за причиняването на процесното ПТП и й е
наложено наказание. Съгласно
разпоредбата на чл.383
ал.1 НПК одобреното споразумение от съда
има последици на влязла в сила присъда. Тя е задължителна по
настоящето дело относно деянието, противоправността му и вината на дееца. Тя
установява, че на посочените в исковата молба дата и място той по
непредпазливост е причинил телесни увреждания на ищеца, т.е. че е извършил
противоправно и виновно деяние.
Възражението на ответника за наличиена съпричиняване
от страна на пострадалата е неоснователно- в тази насока не се събраха
доказателства.
Безспорно
са установени неимуществените вреди, търпяни от ищацата в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка
между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на
СМЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид травматичните увреждания, непълното
възстановяване на ищцата, икономическите условия в страната и установения
застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение
в размер на 40 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да
се отхвърли. Съдът следва да приспадне от определения размер на
иска изплатеното обезщетение от ответника в
размер на 30 000лв., т.е. на изщата следва да се
изплътят допълнително още 10 000лв.
По
изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава не от датата на
увредата, а от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ, но тъй като искът е с
правно основание чл.226 от КЗ(отм) тази разпоредба не се прилага. По правилото
на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване на
причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на
застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той,
това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от
момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер
законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед
изхода на делото и релевираното в тази насока искание с представения списък за
разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че същите се дължат на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение
не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.3 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 830 лв. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат
право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. Съдът приема, че разноските на ответника за
процесуално представителство са в размер на 450 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска ответникът има право на 360 лв. от 450 лв.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 400лв., както и 300лв. възнаграждение на вещи
лица, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК ******, представлявано от К.Ч.и Г.Д.К.- изпълнителни директори, да заплати на Е.Б.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. Р.К.П. от САК, по иск с правно основание чл.226 от КЗ(отм)
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10
000 лв. (десет хиляди лева),
заедно със законната лихва върху тази сума от 21.11.2016г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000
лв. / десет хиляди лева/ до пълния предявен размер от 50 000лв.(петдесет хиляди
лева).
ОСЪЖДА Е.Б.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. Р.К.П. от САК, да заплати на „ДЗИ-О.З.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******, представлявано от К.Ч.и
Г.Д.К.- изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
разноски по делото в размер на 360лв.(триста и шестдесет лева).
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.”Е
АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******, представлявано от К.Ч.и
Г.Д.К.- изпълнителни директори, да заплати на адв. Р.К.П. от САК на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на
830лв.(осемстотин и тридесет лева).
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.”Е АД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ******, представлявано от К.Ч.и Г.Д.К.-
изпълнителни директори, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 400 лв.(четиристотин лева), както и 300лв.(триста лева) разноски по
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: