№ 588
гр. Благоевград, 28.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20241200500400 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 428/29.11.2023г., постановено по гр.д. № 1619/2022г. по описа на РС
Петрич, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от адв. Р. Б.,
пълномощник на „ХИДРОРЕСУРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, жк „Еленово“, бл. 37, вх. Б, ет. 1, ап. 3, представлявано от
Управителят Г. Г. И.- ищец пред първоинстанционния съд.
С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, за
необоснованост от събраните доказателства, като се иска от въззивния съд на основание чл.
271 ал.1 от ГПК да отмени Решение № 428/29.11.2023г., постановено по гр.д. № 1619/2022г.
по описа на РС Петрич, да реши спора по същество, да уважите предявения първоначален
иск и да отхвърли предявения насрещен иск.
Пред РС Петрич са предявени- установителен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.79
ал.1, във вр. с чл.266 ал. 1, изр. 1, във вр. с чл.258 пр. 2 от ЗЗД относно неплатена част от
възнаграждение по сключен устен договор за изграждане на сондажен кладенец и -насрещен
осъдителен иск по чл. 55 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД относно връщане на парична сума на отпаднало
основание.
Сочи се с въззивната жалба, че за да отхвърли главният иск и уважи насрещната претенция
съставът на РС Петрич е приел, че ищецът- „ХИДРОРЕСУРС“ ЕООД, ЕИК *********, не е
провел успешно доказване относно точното изпълнение на поръчката и приемането и от
възложителя, което е било в негова процесуална тежест. За да стигне до извода за
неоснователност на предявения иск по чл. 422 от ГПК, първоинстанционният съд е
1
кредитирал съдебно-техническата експертиза, кето е приел че положените тръби не са били
годни за монтиране в сондаж, поради тяхната малка дебелина, както и че тръбите са
доставени от ответника, но е приел също така, че ищецът е бил длъжен, съгласно чл. 260 ал.
1 от ЗЗД да го предупреди, че те не са годни за изпълнението на възложената работа.
Поддържа се с въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд
съществено процесуално нарушение, което е довело до отхвърляне на предявения иск по чл.
422 от ГПК като недоказан и неоснователен. Навадени са доводи от въззивната страна, че до
този неблагоприятен краен резултат за дружеството ищец се е стигнало поради
невъзможността да бъдат установени съществени обстоятелства от обективна страна, тъй
като неоснователно е било отхвърлено своевременно направеното доказателственото искане
на ищцовото дружество за изслушване на обяснения по чл. 176 ГПК на неговия управител и
от невъзможността да бъдат осигурени допуснатите свидетели, тъй като единият е починал,
а другият не е бил в страната. Твърди се че управителят на ищцовото дружество е
присъствал на обекта и е извършвал лично дейности по изграждането на сондажа и
поставянето на тръбите и при липсата на други свидетели, то той би могъл да установи
относими факти по предмета на спора.
Сочи се с въззивната жалба, че от кооперацията ответник е признато обстоятелството
относно осчетоводяване на фактура с №********** от 13.07.2017г., както и че е използвало
данъчен кредит по тази фактура. Това означава че ответното дружество е приело
работата без възражения, а по делото се установява, че не няма отправяни писмено
никакви покани за неточно извършена работа.
Сочи се с въззивната жалба, че пред РС Петрич е установено от фактическа страна, че
сондажният кладенец е изпълнен на определено от възложителя място. В тази връзка
свидетелят А. Г. е заявил - „Ние бяхме сложили отбелязване къде на място трябва да бъде
този сондаж", т.е. обстоятелството дали на това място сондажа ще има необходимият
дебит е изцяло в отговорността на възложителя, защото той е определил точното място,
където да бъде изграден сондажът.
От въззивната страна се излагат доводи, че задължение на възложителя е било и да изготви
Проект за сондажния кладенец и да се снабди със съответното Разрешително за водовземане
от подземни води. В случая, както е посочило вещото лице в заключението си, се касае за
предварително зададени параметри от собственика ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ЦАР
САМУИЛ" на изпълнителя "ХИДРОРЕСУРС" ЕООД за изграждане на сондажен кладенец с
предварително избран диаметър на тръбите ф 315, предварително избран дебит 60 куб.м. и
предварително зададена дълбочина на сондажния кладенец 30 метра, като Възложителя не
се е снабдил с необходимите документи за изграждането на сондажа, каквито се изискват
по закон. Затова поддържа се от въззивната страна, че риска от липсата на искания дебит и
евентуални проблеми със сондажа са изцяло за сметка на възложителя.
Сочи се още с въззивната жалба, че от доказателствата по делото е установено че тръбите за
сондажа, които са монтирани са доставени от възложителя от фирма в гр.София, и те не
са сондажни, а канализационни, както се установи и от заключението на вещото лице.
2
Поставянето на тръбите е станало със съгласието на възложителя, въпреки че му е
съобщено, че тези тръби не са сондажни и може да възникне проблем при използването им.
Сочи се в жалбата, че в сондажа след монтирането на тръбите е поставен филц, както е било
потвърдено от свидетеля А. Г. - „Тръбите бяха положени както и филцът". Оспорва се от
дружеството въззивник заявеното в насрещната искова молба- че околотръбното
пространство не е запълнено с филцов материал.
С въззивната жалба са развити правни съображения, че дружеството изпълнител е
изправната страна по сключения договор за изработка и е изпълнило точно и в срок
договорената работа, Пробит е сондаж на посоченото от възложителя място с диаметър Ф-
300 и са поставени тръби и филц.
Сочи се от въззивната страна, че най-големия повърхностен товар върху тръбите се
получава при насипване на филцовата засипка и ако е имало компроментиране на
конструкцията на сондажа това би следвало да се случи именно при тази операция.
Помпеното оборудване е спуснато в сондажа безпрепятствено и не са забелязани парчета от
тръбите в сондажа преди монтажа. В показанията си свидетеля А. Г. казва че потопяемата
помпа е спусната на 16 метра. На следващия ден по негово замерване сондажа е запълнен до
8-10 метра, което е явно доказателство че сондажа е повреден при спускането на
потопяемата помпа с металния тръбопровод ф110. В експертизата на вещото лице се казва
че потопяемата помпа се избира в Проект изготвен от хидрогеолог, което не е направено от
Възложителя. В проекта се посочва и максималното допустимо понижение, гарантиращо
правилната експлоатация на сондажа, което не е спазено поради липса на проект.
Неправилно оразмерената помпа също може да доведе до разрушаване на сондажа.
Поддържа се с въззивната жалба, че на сондажа е направено и строително водочерпене с
продължителност две машиносмени за прочистване от глинеста промивка и избистряне на
водата. Ако това водочерпене не се извърши, помпата не може да заработи. В показанията
си А. Г. не споменава за проблеми при пускането на помпата. Това е поредното
доказателство за нормалната работа на сондажа преди монтажа на помпата. Сочи се в
жалата, че в показанията си свидетелят А. Г. посочва че през 2016г се е сринал и друг
сондаж, което е поредното доказателство, че причината за разрушаване на сондажите е
неправилната му експлоатация.
Поддържа се от правна страна, че необсъждането на тези доказателства в цялост и
неизлагането на мотиви в тази съществена за делото насока, съставлява основание за
необоснованост на обжалваното решение и е съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Изложени са правни доводи, че съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 2013г. на
ОСГТК на ВКС, в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с
доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да
предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,
3
които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или
неточност на доклада и дадените указания.
Поради горното, на основание чл. 266 ал. 2 и ал. 3 ГПК, иска се от състава на ОС
Благоевград да допусне направеното доказателственото искане на ищцовото дружество за
изслушване на обяснения по чл. 176 ГПК на неговия управител, както и да допуснете в
режим на довеждане допуснатият пред първоинстанционният съд свидетел, който тогава не
е бил разпитан по обективни причини, тъй като не е бил в страната.
Въз основа на изложените съображения от фактическа и правна страна, иска се от
въззивната страна от състава на ОС Благоевград- да отмени първоинстанционното решение
и уважи предявения установителен иск като основателен и доказан, като същевременно да
отхвърли предявения насрещен иск, както и да присъди на ищцовото дружество направените
разноски в производството пред двете съдебни инстанции.
В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от насрещната страна- Земеделска кооперация „ЦАР САМУИЛ"-*, чрез
пълномощника а. К. Й., с който се изразява становище че жалбата е допустима, но по
съществото си неоснователна.
Оспорва се оплакването за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално
нарушение, поради неуважаване искането за становище на управителя по реда на чл. 176 от
ГПК и за разпита на поисканите от ищцовата страна свидетели. Поддържа се с писмения
отговор на въззивната жалба, че съставът на РС Петрич е уважил това тяхно искане, но и е
определил краен срок за събиране на допуснатите гласни доказателства-
следващото/второто по ред/съдебно заседание, с предупреждението, че след този срок
производството ще продължи без неговото събиране. В следващото с.з. ищеца отново не
води свидетеля и изрично е заявил, че не могат да го осигурят.
Излагат се доводи, че относно направеното искане за изслушване обясненията на управителя
на ищцовото дружество, ответната страна се е противопоставила, тъй като доказване на
фактите за изграждане, евентуално приемането на строежа подлежат на доказване с други
доказателствени средства, а не с обяснения от самата страна. Първостепенният съд изложи
подробни мотиви, защо не уважава това искане, а именно: Процесуалният способ на чл. 176
ГПК е предназначен за изясняване на факти, които имат отношение по предмета на
доказване, чрез искане на една от страните в спора за задължаване на насрещната страна да
даде съответни обяснения. Следователно не се касае за хипотеза, в която страна желае, чрез
собствените си обяснения, да доказва факти, относими към собствената й процесуална теза.
С отговора на въззивната жалба се оспорва твърдението на въззивната страна, че на
възложителя било съобщено, че така доставените тръби не са били сондажни и при
използването им може да възникне проблем. Не само, че няма такива доказателства по
делото, но и няма такива твърдения нито в исковата молба, нито в отговора на насрещния ни
иск.
От въззиваемата страна, чрез пълномощника адв. П. Й. се поддържа становище, че
4
първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила с
доклада по делото. В проекта на доклада ясно е разпределена доказателствена тежест на
всяка една от страните. Няма липса, непълнота или неточност на доклада. След обявяването
на доклада за окончателен, ищцовото дружество е предприело и съответните
доказателствени искания на основание чл. 146 ал. 3, а именно- поискано е предоставяне
възможност в следващото с.з. да доведе свидетеля си, евентуално да бъде дадена
възможност на управителя на „ХИДРОРЕСУРС“ ЕООД, ЕИК *********, да направи
изявление по делото като представител на ищцовата страна. Предоставено е правото на
ищцовото дружество да даде обяснения по чл. 176 ГПК. Заявено е от пълномощника на
дружеството ищец, че на този етап няма други искания.
Оспорва се от въззиваемата страна оплакването за необоснованост, наведено с въззивната
жалба по делото. Излагат се доводи, че от внимателния прочит на обжалваното решение ще
се установи, че първостепенния състав е обсъдил всяко едно доказателство, което е събрано
по делото. Направен е анализ на действащата нормативна уредба, и правилно е стигнал до
верните правни изводи. Правилно е стигнал до извода, че при договора за изработка
изпълнителят е длъжен да престира на възложителя уговорения трудов резултат, който
изпълнителят трябва да постигне на собствен риск, както и че в тежест на изпълнителя е да
докаже, че е приета извършената от него работа.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че ищецът не е провел успешно доказване на
фактите относими към точното изпълнение на поръчката, възложена му от Земеделска
кооперация „ЦАР САМУИЛ"-*. Напротив, с оглед установеното, че кладенеца изобщо не е
функционирал по предназначение и факта, че тръбите монтирани в него от изпълнителя са
се отчупили, следва извода че работата не е била изпълнена, както трябва.
Правилно е установено според становището на въззиваемата страна, че възможните причини
в тази насока могат да се дължат на поведението на служители на ищеца- видът на
използваните тръби, които не са били подходящи за сондажен кладенец, начинът на тяхното
рязане и липсата на данни дали първата положена тръба е била затапена, както е било
необходимо. Поддържа се от пълномощникът на въззиваемата кооперация, че без значение е
фактът, че тръбите са били осигурени от ответника, защото ищецът е бил длъжен, съгласно
чл. 260 ал. 1 ЗЗД, веднага да го предупреди, че те не са годни за изпълнението на
възложената работа, което няма данни по делото да е било направено.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че правилни са и изводите, че
осчетоводяването на процесната фактура в счетоводството на ответника, само по себе си не
може да наложи извода, че работата е била приета. В писмения отговор на ИМ, както и в
насрещния иск са изложили подробни твърдени, защо е осчетоводена фактурата. Липсват
доказателства, че ищецът точно е престирал на ответника уговорения трудов резултат. Също
така, чрез събраните свидетелски показания и експертно заключение това дори много
сериозно се разколебава.
В този смисъл, становището на въззиваемия по настоящото дело е, че правилно е бил уважен
и насрещния иск.
5
При изложените съображения, иска се от въззивния състав на ОС Благоевград, да отхвърли
като неоснователна депозираната въззивна жалба срещу атакувания съдебен акт на РС
Петрич и да потвърди обжалваното Решение № 428/29.12.2023г., постановено по гр. д. №
1619/2022г. по описа на РС Петрич, като правилно и законосъобразно. Иска се от въззивния
съд да не уважава доказателствените искания на дружеството жалбоподател.
Претендират се сторените разноски от въззиваемата кооперация пред ОС Благоевград.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира въззивната жалба за допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал.1 от
ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и
отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.
Депозирания писмен отговор от Земеделска кооперация „ЦАР САМУИЛ"-*, чрез
пълномощника адв. Й. е редовен с оглед на изискванията за съдържание и депозиран в
установения от закона срок, като изхожда от насрещната страна по въззивната жалба,
поради което следва да бъде приет от съда и съобразен при постановяването на съдебния
акт.
По доказателствните искания направени с въззивната жалба:
Обясненията на страните съставляват годно доказателствено средство в процеса само ако
визират неизгодни за страната факти, включително тогава когато водят до съвпадение на
фактическите твърдения на двете страни/Решение № 475 от 08.07.2010г. по гр.д. №
1311/2009г. на III г.о. на ВКС/. Ако обаче по реда на чл. 176 от ГПК страната заяви факти,
които я ползват, обясненията и не са доказателствено средство, а твърдение което подлежи
на доказване по общия предвиден в ГПК процесуален ред. /Решение № 226 от 28.12.2012г.
по т.д. № 1012/2011г. на II т.о. на ВКС/. В настящия казус пълномощникът на дружеството
ищец- адв. Р. Б. е поискал да бъде разпитан по реда на чл. 176 от ГПК управителят на
ищцовото дружество, за да бъде заместен починал и липсващ свидетел, като се е домогвал
да установява факти изгодни за „ХИДРОРЕСУРС“ ЕООД, ЕИК *********. В този случай
искането е било недопустимо, тъй като дадените обяснения от управителят на дружеството
ищец, по искане на пълномощника на същата страна, може да съставлява само твърдение на
изгодни за нея факти, които по ред на чл. 154 ал.1 от ГПК, следва да бъдат установявани с
всички предвидени в ГПК процесуални средства, като същите не биха могли да съставляват
годно доказателствено средство, а още по- малко чрез него да бъдат заместени допуснатите
от състава на РС Петрич гласни доказателства. Първоинстанционният съд не е допуснал
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 266 ал. 3 от ГПК, като е отказал да
допусне направеното искане по чл. 176 от ГПК/което фактически е било искане за изявление
по реда на чл. 175 от ГПК/.
Първоинстанционният съд още с определението си по чл. 140 от ГПК в закрито
разпоредително заседание, е уважил искането на ищеца и е допуснал до разпит двама
свидетели при режим на довеждане. В първото по делото съдебно заседание
6
пълномощникът на дружеството ищец е посочил, че не може да осигури двамата свидетели,
тъй като единия е починал, а другия е в чужбина. Първоинстанционният съд е съобразил че
са налице обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, като е отложил разпита на
всички свидетели по делото за второто по ред съдебно заседание.
Съставът на РС Петрич с оглед на правилата за процесуална преклузия, възприети с
изменението на ГПК, на осн. чл. 158 от ГПК е дал на ищцовата страна краен срок за
представяне на допуснатите гласни доказателства- за второто по делото открито съдебно
заседание, като е указал изрично на ищцовата страна, че в случай че гласни доказателства не
бъдат ангажирани в указания от съда краен срок, съдът ще отмени определението си с което
е допуснал събирането на гласни доказателства, като делото ще продължи без тяхното
събиране, а страната която ги е поискала ще понесе последиците от недоказване на
правнорелевантните факти които е искала да установява с тях, съобразно с разпределената
от съда доказателствена тежест с доклада по чл. 146 от ГПК.
Във второто по делото съдебно заседание, ищцовата страна не е осигурила явяването на
поисканите свидетели при режим на довеждане, като не е изтъкнала обективни пречки,
поради което това е обективно невъзможно. Въззивният състав на ОС Благоевград намира,
че в случая продължителното пребиваване на важен за делото свидетел в чужбина, не
съставлява обстоятелство, което страната не може да преодолее, тъй като може да бъде
поискан разпита на свидетеля по делегация по реда предвиден по Регламент (ЕО) №
1206/2001 на Съвета, като съдът по искане на заинтересованата страна, може да отправи
искане за събирането им до компетентния орган на другата държава членка или при
условията на чл. 17 от регламента да изиска непосредствено събиране на
доказателствата./чл. 614 от ГПК/. В настящия случай такова искане не е било направено от
пълномощника на ищцовата страна, изтекъл е дадения от съда краен срок за събиране на
гласни доказателства, поради което във второто по делото съдебно заседание пред РС
Петрич, е настъпила преклузията за събиране на допуснатите от съда свидетелски показания
по искане на ищцовата страна. Първоинстанционният съд не е допуснал съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 266 ал.3 от ГПК, като е отказал събирането на
гласни доказателства и е постановил делото да продължи без събирането на същите, за което
преди това ищцовата страна е била изрично предупредена.
При изложените съображения от правна страна, въззивният състав на ОС Благоевград
намира, че искането за събиране на гласни доказателства и за изслушването обясненията на
Управителят на дружеството въззивник пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъде
оставено без уважение.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 20.06.2024г. от 09.00 часа,
за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
7
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 20.06.2024г. от 09.00 часа, за която
дата да се призоват страните и техните пълномощници.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направено с въззивната жалба- за събиране на гласни
доказателства и даване на обяснения на Управителят на дружеството въззивник пред
състава на ОС Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8