Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Ловеч, ...................2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ граждански
състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
При секретаря Веселина В., като
разгледа докладваното от съдията т.д.№98 по описа за 2017г. и за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „П*****”ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.************, представлявано от управителя М.В.Б., чрез адв.Г.В.Б.,
със съдебен адрес:*** против С.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** с посочено
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, с цена на иска 55 498.00 лева.
Ищецът
сочи, че на 27.06.2016г. „Агропродукт Стойкови” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес за кореспонденция: област *******, е издал запис на заповед за сумата от
55 498.00 лева, с падеж 30.10.2016 г., авалиран на 27.06.2016г. лично като
физическо лице от С.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди, че задължението
не е било изпълнено като непогасена е останала цялата сума от 55 498 лева.
За установяване и удовлетворяване на вземането на кредитора, произтичащо от
неизпълнението по посочения менителничен ефект, са образувани: ч.гр.д.№432/2017г.
по описа на Районен съд – Луковит, както и изп.д.№3936/17г. по описа на ЧСИ М.
П., рег.№851. В предвидения от закона срок длъжниците са депозирали възражение
с правно основание чл.414 ГПК, с което са оспорили претендираното вземане.
Счита, че
процесният запис на заповед е валидно издаден при спазването на всички законови
изисквания, поради което същият е с валидно правно основание за пораждане на
претендираното парично задължение.
Моли след
като съдът приеме, че предявеният иск е допустим и основателен същия да бъде
уважен и се постанови съдебно решение, с което се установи със сила на
присъдено нещо по отношение на „ П*****” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: област ****, община ******, че С.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на ищеца сумата от 55 498.00
лева, представляваща пълния размер на вземането по издаден на 27.06.2016г. от
„Агропродукт Стойкови”ЕООД, запис на заповед за сумата от 55 498.00 лева,
авалиран на 27.06.2016г. лично като физическо лице от С.П.С., ведно със
законната лихва върху тази сума от 14.08.2017г. - датата на подаване на
заявление по чл.417 ГПК до изплащане на вземането.
Ищецът
претендира сторените разноски в настоящето и в заповедното производство.
Във връзка
с изискването на чл.127, ал.4 ГПК, посочва следната банкова сметка, *** „ П*****”
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: област *******: IB AN: BG 42 UNCR
*****; BIC: ***.
Към
исковата молба е приложен заверен препис от записа на заповед.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК с
отговора на исковата молба ответника сочи, че предявения иск следва да се
отхвърли изцяло, като неоснователен, като излага следните съображения:
Процесният запис на заповед е
нищожен, поради липса на предвидените в чл. 535, т.4 и т.6 от ТЗ реквизити „място
на издаване” и „място на плащане”. Нарушаването на изискванията относно формата
опорочава записа на заповед до степен на нищожност и го лишава от присъщия му
по закон менителничен ефект. В този смисъл чл.536, ал.1 от ТЗ постановява, че
документ, който не съдържа някои от посочените в чл.535 от ТЗ реквизити, не е
запис на заповед. Посоченото само име на населеното място - гр.Севлиево, като
място на издаване и респективно като място на плащане по аргумент на чл. 536,
ал.3 от ТЗ не е достатъчно, за да удовлетвори законовите изисквания за
реквизити на менителничния ефект. Тази непълнота на записа на заповед не може
да бъде преодоляна по правилата на чл.536, ал.3 и ал.4 от ТЗ.
Като безспорен факт сочи, че
процесния запис на заповед е с определена дата на падежа и че сумата е платима
в евро, по банкова сметка, ***, не е посочена банката, респективно банковия код
BIG - съдържащ обозначението на страната и града, в който е адресът на
управление на банката и номера на банковата сметка (IBAN) ***т 55 498.00
лева.
Твърди, че неговото задължение
като авалист е недействително, тъй като процесния запис на заповед е нищожен,
поради недостиг във формата.
Относно правната характеристика
на авала сочи, че същия е самостоятелна сделка и задължението по същия е
неакцесорно спрямо главното задължение, което обезпечава. Единственото
изключение е изрично уредено в чл.485, ал.2 от ТЗ, според който липсата на
редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и
на задължението на авалиста. Това произтича от обстоятелството, че при авала
един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и
обезпеченото и обезпечаващото задължение. Затова недостатъците във формата са
едновременно основание за недействителност и на едното и на другото задължение.
При условията на евентуалност,
въпреки изложените мотиви, съобразно относимата и задължителна съдебна практика
постановена по реда чл.290 и чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, ако се приеме, че при
процесния запис на заповед са изпълнени всички реквизити на чл. 535 от ТЗ, прави
възражения срещу предявения иск и обстоятелствата, на които се основават,
Излага аргументи в насока, че е
страна по каузалното правоотношение.
След реализиране на по-голяма
част от ожънатото количество от ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица вече е
могло точно да се определи и докаже размера на причинените вреди и пропуснати
ползи от лошото изпълнение по договор за доставка на семена за посев от
02.02.2016г., но комуникацията както с представляващия и с управителите на
фирмата, така и с техния отговорник за региона и юрисконсулт е прекъсната.
Твърди, че в настоящия правен
казус е налице недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на ищеца.
Съгласно трайната съдебна
практика, изискването за добросъвестност при упражняване на правата по
абсолютните търговски сделки, каквато е авала по аргумент на чл.1, ал.1, т.8,
във връзка с чл.286, ал.2 от ТЗ, поставя пряка корелативна връзка между
наличието му и възможностите на авалиста за защита срещу иска на приносителя.
Ето защо, установяването на недобросъвестност и/или злоупотреба с право на
приносителя, изключва правото на „П*****” ООД да иска изпълнение от авалиста, в
случаите когато могат да му бъдат противопоставени относителните възражения на
хонората, разбирани като знание за наличието им в отношенията между страните по
сделката.
При изложеното, както и
относимата съдебна практика постановена по реда на чл.290 от ГПК твърди, че
като поемател авалистът също страна е по
каузалното правоотношение; приносителят е недобросъвестен и/или е извършил
злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното
правоотношение с издателя; по този менителничен иск, той като поемател,
авалистът разполага с възражения, че каузалното задължение на издателя
„Агропродукт Стойкови” ЕООД е погасено изцяло. Така също има право и се
позовава, както на осъществени погасителни способи, така и на действието на
упражнените от издателя насрещни права, които също са погасили неговото
задължение към поемателя, а с това и прекия менителничен иск на поемателя „П*****”.
При условията на евентуалност и
на основание чл.211 от ГПК, предявява насрещен частичен иск в размер на 7 500.00
лева от общо дължимата сума в размер на 74 500.00 лева, ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и
разноските по делото.
Твърди, че този иск е допустим,
тъй като насрещния частичен иск е предявен в законоустановения срок, от лице
което има правен интерес; има непосредствена връзка с предявения от „П*****"
ООД първоначален иск; има правна възможност на стане прихващане по
първоначалния иск; изпълнени са и всички други нормативните изисквания на глава
тридесет и втора от ГПК.
На основание чл.219, ал.1 от ГПК
иска да бъде привлечен, като трето лице, което да му помага едноличния
собственик и управител на „Агропродукт Стойкови” ЕООД Д.П.С., ЕГН **********, с
адрес: ***.
Моли да се отхвърли предявения
иск от „П*****" ООД с ЕИК *****, като неоснователен и недоказан, моли и за
разноските по делото.
Приетият от съда отговор ведно с приложенията,
с Разпореждане №34 от 22.01.2018г., на основание чл.372, ал.2 от ГПК е изпратен
на ищеца. От страна на ищеца, в срока по чл.372, ал.1 от ГПК е подадена
допълнителна искова молба.
Ищецът сочи, че главният аргумент на ответника, че процесният запис на
заповед е нищожен, е неоснователен и недоказан, предвид следното:
Твърдението на ответника, че в
процесния запис на заповед липсва посочване на място на издаване на
менителничния ефект от една страна не отговаря на обективната действителност, а
от друга, аргументите му в подкрепа на това твърдение противоречат на
утвърдената съдебна практика и правната теория относно изискването на чл. 535,
т. 6 ТЗ. Видно от текста на приложения към исковата молба запис на заповед,
върху същия, в горния десен ъгъл са надлежно отбелязани датата и мястото на
издаване - „гр. Севлиево 27.06.2016г.”. Приравняването на липсата на подробен
административен адрес на издаване на менителничния ефект, на липса на реквизит
по чл. 535, т. 6 ТЗ, при наличие на посочено населено място е неоснователно и
противоречи на логиката на закона и трайния начин на прилагането му от
съдилищата. Дори да се приеме, че действително липсва посочено място на
издаване на документа, то видно от съдържанието на същия, след името на
издателя „Агропродукт Стойкови” ЕООД, ЕИК ********* е посочен подробен
административен адрес, отговарящ на заявените от ответника изисквания към
надлежно посочване на „място на издаване”, а именно: с.Дерманци, ул.Христо
Ботев №3. Съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 4 ТЗ - „Запис на заповед, в
който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено
до името на издателя”. Ако Съдът приеме за основателно твърдението на
ответника, че посочването само на населено място - гр. Севлиево е равносилно на
липса на посочено „място на издаване”, то моля да приеме, че процесният случай
попада в хипотезата на чл. 536, ал. 4 ТЗ и да счита за място на издаване
посочения адрес, след името на издателя.
На основание гореизложеното и
предвид презумпцията на чл. 536, ал. 3 ТЗ, като неоснователно следва да се цени
и другото твърдение на ответника за нищожност на менителничния ефект поради
липса на реквизит по чл. 535, т. 4 ТЗ - „място на плащане”. На първо място,
доколкото действително не е посочено населено място и адрес за плащане, то
следва да се приеме, че при наличие на посочено „място на издаване” то „мястото
на издаването се смята за място на плащането”, съгласно чл. 536, ал. 3 ТЗ.
В допълнение към горното следва
да се отбележи, че в менителничния ефект, като начин на плащане е предвиден -
банков превод по сметка на ищеца, която е известна на издателя, както е
отбелязано в процесния запис на заповед. Самият способ на плащане
индивидуализира в достатъчна степен мястото на плащане и липсата на вписан
адрес няма да опорочава действителността на записа на заповед. Евентуално, ако
съдът не приеме, че отбелязването относно банковата сметка - „която ни е известна”,
не индивидуализира в достатъчна степен мястото/начина на плащане, то отново сме
в хипотезата на субсидиарно прилагане на разпоредбата на чл. 536, ал. 3 ТЗ.
Ищецът посочва, че така
направените възражения, доколкото се отнасят до изправността от външна страна
на записа на заповед следва да бъдат наведени само и единствено в
производството по обжалване с частна жалба на разпореждането за издаване на
заповедта за изпълнение, която възможност е вече отдавна преклудирана.
Моли да се приемат като
неоснователни твърденията на ответника за нищожност на менителничния ефект.
По отношение на заявените в режим
на евентуалност твърдения на ответника за „несъществуване” на вземането по процесния
запис на заповед, моли да се приеме следното:
В текста на отговора на искова молба,
ответникът сочи, че с процесния запис на заповед е обезпечено вземането на „П*****”
ООД по Договор за доставка на семена за посев от 02.02.2016г., сключен с
издателя на менителничния ефект „Агропродукт Стойкови” ЕООД. Във връзка с
разкритото каузално правоотношение, ответникът твърди да е страна по същото и
като така навежда лични възражения, за недължимост на вземането по процесния
запис на заповед, основани на каузалното правоотношение. Твърди, че
задължението на „Агропродукт Стойкови” ЕООД по горецитирания договор е погасено
в пълен размер чрез частични доброволни плащания и насрещно прихващане. Твърди
недобросъвестност/злоупотреба с право на приносителя на записа на заповед „П*****”
ООД.
Ищецът оспорва изцяло твърдението
за погасяване на вземането по каузалното правоотношение, както и твърдението за
лошо изпълнение. В настоящия отговор на искова молба липсват конкретни
твърдения, липсва пълно и главно доказване на доброволни плащания и прихващане
по каузалното правоотношение. Моли съдът да цени като бланкетни и неоснователни твърденията на
ответника за недобросъвестност/
злоупотреба с право на приносителя на записа на заповед и на база на тях да не
разглежда по същество възраженията на авалиста по запис на заповед свързани с
каузалното правоотношение. Не на последно място твърденията на ответника, за
злоупотреба с право от страна на ищеца, което предполага съществувала насрещна
претенция от издателя по Записа на заповед към ищеца, която се твърди да е била
основана на доставени некачествени стоки е неоснователна, тъй като претенция за некачествено изпълнение не е била
заведена в предвидения за това шестмесечен срок по чл.197, ал.1 ЗЗД, поради
което и не следва да се приема, че такава въобще е налице, а и не може вече и
да бъде заведена.
Във връзка с възражението за лошо
изпълнение на задълженията на продавача по каузалното правоотношение,
релевирано в защита на извода за несъществуване на вземането по договора за
продажба, намира, че такива възражения нито могат да се правят от авалиста по
обезпечаващия менителничен ефект, нито са направени в срок, предвид срока по
чл. 197 ЗЗД, нито са надлежно процесуално предявени, нито са основателни,
поради което въобще следва да бъдат изключени от предмета на настоящото
производство. Оспорва тези твърдения изцяло.
Взема становище и по повод „опита”
на ответника да заведе в режим на евентуалност иск по реда на чл. 211 ГПК.
Счита, че е недопустимо искането
на ответника по чл.219 ГПК за привличане на Д.П.С. в процеса като трето лице
помагач.
С Разпореждане №104 от 16.02.2018г. съдът е изпратил препис от
допълнителната искова молба на ответника, на когото е указал, че в двуседмичен
срок от получаването й може да подаде допълнителен отговор.
С вх.№2316 от 27.03.2018г. е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с
който ответникът поддържа заявеното с отговора становище, че процесния запис на
заповед е нищожен, поради липса на предвидените в чл.535 от ТЗ реквизити и тези
липси не могат да се преодолеят по реда на чл. 536. ал.3 и ал.4 от ТЗ. Сочи, че
практиката на която се позовава ищеца е неотносима към предмета на настоящия
спор, а именно: при процесния запис на заповед, дали е налице или липсва
редовен от външна страна менителничен ефект.
Оспорва като са неверни, взаимно
изключващи се и недоказани твърдението на ищеца, че мястото на плащане е индивидуализирано
в
При изложеното твърди, че процесния
запис на заповед не съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.535 от ТЗ,
както и че тази липса не може да бъде преодоляна с помощта на установените в
чл. 536, ал.3 и ал.4 от ТЗ презумпции, което е довело до нищожност на записа на
заповед. Нищожният запис на заповед не е породил менителнично
задължение/вземане и поради това предявеният от „П*****” ООД менителничен иск по
чл. 531 от ТЗ е неоснователен.
Като безспорен факт ответникът
сочи, че в процесния запис на заповед като физическо лице - поръчител е
посочено неговото име.
Твърди, че след като процесния
запис на заповед е нищожен той не поражда менителнично задължение/вземане, при
което задължението на авалиста е недействително.
С оглед на това, проверката за
редовността на записа на заповед следва да предхожда преценката за
съществуването на подлежащото на изпълнение вземане, при което прави искане съдът
да се произнесе най-напред относно процесния запис на заповед, дали е налице
или липсва редовен от външна страна менителничен ефект.
При условията на евентуалност, в
случай, че съдът се произнесе, че при процесния запис на заповед, е налице
редовен от външна страна менителничен ефект и предмета на предявения иск е
съществуването на подлежащото на изпълнение вземане по този запис на заповед,
поддържа направените възражения с отговора на исковата молба.
Оспорва изложените мотиви в
допълнителната искова молба на ищеца като неоснователни, недоказани, като
поддържа изложените от него твърдения с отговора на исковата молба.
Моли съда да уважи предявения
насрещен иск.
Моли съда да отхвърли иска с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от „П*****" ООД с ЕИК *****.,
като неоснователен и недоказан.Моли и за разноските по делото.
С Определение №196 от 25.04.2018г. постановено по реда на чл.374, ал.1 от ГПК съдът не е допуснал до разглеждане предявения от С.П.С. против „П*****”ЕООД
в режим на евентуалност по реда на чл.211 от ГПК насрещен частичен иск в размер на
7 500.00 лева от общо дължимата сума в размер на 74 500.00 лева,
ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане,
както и разноските по делото, тъй като същия е ненадлежно предявен.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника адв.Г.Б., който
поддържа исковата молба, моли да се постанови решение, с което със силата на
присъдено нещо се установи че ответникът дължи вземането по изпълнителния лист.,
както и да ме бъдат присъдени разноските.
Ответникът се представлява от адв.П.Р., които моли
да се отхвърли претенцията на ищеца и да му се присъдят разноските.
Съдът
след преценка на всички събрани по делото доказателства и като съобрази доводите
на страните, приема за установено следното:
На 27.06.2016г. е издаден запис
на заповед запис на заповед, от който е видно, че той е изготвен чрез попълване
на ръка празните полета (многоточия) на предварително разпечатана бланка,
най-отгоре на който има текст „ЗАПИС НА ЗАПОВЕД” и „БЕЗ ПРОТЕСТ И БЕЗ РАЗНОСКИ”;
за място и дата на издаване са посочени „гр. Севлиево” и годината „2017 год.”
(населеното място и годината са предварително разпечатани, като между тях има
многоточие), с ръкописен текст в многоточието е посочено само „27.06.2016”; за
издател е посочен: „НИЕ, ФИРМА /ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ/”, следва многоточие „ЕИК”:
многоточие „Със седалище и адрес на управление” многоточие, „чрез
представляващия/те” многоточие, „ЕГН” многоточие, притежаващ л.карта №”
многоточие, „изд.на” многоточие, „от ОДМВР – гр.” многоточие, „с длъжност”
многоточие. С ръкописен текст в многоточията е посочено, както следва: „Агропродукт
Стойкови ЕООД”, „**********”, ,Дерманци” и „ул. Хр.Ботев
С вх.№3313 от 14.08.2017г. на Районен съд - Луковит „П*****”ООД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК с
длъжник С.П.С., ЕГН **********, като е посочено, че вземането в размер на
55 498 лева е за задължение по запис на заповед.
Въз основа на подаденото заявление и приложените към него оригинал на запис
на заповед от „ПАНАЦИЯ”ООД без протест и
разноски за сумата 55 498.00 лева е образувано ч.гр.д.№432/2017г. на Районен
съд - Луковит и издадена Заповед №312 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 22.08.2017г.,
с която съдът е разпоредил длъжникът С.П.С., ЕГН ********** да заплати на
кредитора претендираното вземане, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението /14.08.2017г./ до изплащане на
вземането, както и сумата 4 379.92 лева, представляваща разноски по
делото.
На издадената заповед за изпълнение №312 на 24.08.2017г. е направено
отбелязване, че е издаден изпълнителен лист. От същата дата на оригинала на
запис на заповед от 27.06.2016г. е положен щемпел за издаден изпълнителен лист за сумата 55 498 лева и 4 379.92 лева.
В двуседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение
/03.10.2017г./ е постъпило възражение от длъжника с вх.№4162 от 10.10.2017г. на
РС - Луковит, при което с Разпореждане от 17.10.2017г. на основание чл.415,
ал.1 от ГПК постановено по ч.гр.д.№432/2017г. Районен съд – Луковит е указал на
заявителя „П*****”ООД, че може да предяви иск за установяване на вземането си
срещу длъжника по оспорената от него заповед за изпълнение.
В едномесечния срок през РС – Луковит е депозирана настоящата искова молба.
При така приетата фактическа обстановка
Ловешкия окръжен съд приема, че е
сезиран с установителен иск
чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца е да установи
наличието на правен интерес от предявяването на иска и факта, от който
произтича вземането.
Правният
интерес на ищеца от предявяване на иска
се установява от доказателствата приложени по ч.гр.д.№432/2017г. на Районен
съд - Луковит, от които е видно, че длъжникът е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, т.е оспорил е вземането на заявителя, поради което е предявена
исковата молба в срок и същата се явява допустима.
Производството
по чл.422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането,
който се предявява от кредитора при постъпило възражение от страна на длъжника.
В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер
и дали е изискуемо. След като ищецът
е основал искането си за издаване на
заповед за изпълнение на документ
по чл.417, т.9 от ГПК – запис на
заповед, съдът следва да провери формалната редовност от външна страна на този
документ, послужил като основание за издаване на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист и неговата автентичност. От приложения по ч.гр.д.№432/2017г.
на Районен съд - Луковит оригинал на запис на заповед от 27.06.2016г. е видно,
че е
издаден от „Агропродукт Стойкови „ЕООД,
ЕИК ***** за сумата от 55 498.00 лева, авалиран от С.П.С., ЕГН **********,
като физическо лице на 27.062017г, с падеж 30.10.2916г., с адрес с.Дерманци,
ул.Христо Ботев №3.
В случая задължението на авалиста има самостоятелния,
неакцесорен характер, поради което наведените от ответника възражения по каузалното правоотношение не могат
да бъдат противопоставени на приносителя на менителничния ефект. Това следва от
изричната разпоредба на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на
поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е
недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във
формата. Доколко е спазена формата /съдържанието/ на записа на заповед следва
да бъде съобразено следното: След името на издателя „Агропродукт Стойкови”ЕООД
е посочен административен адрес: с.Дерманци, ул.Христо Ботев №3, който адрес е
посочен и след името на авалиста. Нормата на чл.536, ал.4 от ТЗ разпорежда, че „Запис
на заповед, в който не е посочено мястото на издаване, се смята за издаден в мястото
посочено до името на издателя”.
Съгласно постоянната практика на
съдилищата под „място на плащане” и под „място на издаването” следва да се
разбира само населеното място, където следва да се изпълни менителничното
задължение и където е издаден записа на заповед, като в обхвата на тези
реквизити не попадат индивидуализиращите данни – улица, номер, етаж,
апартамент. В случая за място на плащане е посочено: „гр.Севлиево”, както и че „Сумата е платима по банкова сметка ***” или
действителността на ефекта е настъпила, тъй като е посочено място на плащане –
имаме съществуващо населено место. Още повече, че от данните по делото е видно,
че между страните са били установени продължили във времето търговски
взаимоотношения.
С доклада по делото съдът е указал на
ответника в първото
по делото съдебно заседание да уточни своите твърдения в насока, че
претендираното вземане по процесния запис на заповед несъществува, тъй като
част от него е погасено чрез доброволно плащане /каква част и чрез кои
плащания/, а в останалата част, че е погасено в следствие на насрещно
прихващане на причинените вреди и пропуснати ползи от лошото изпълнение на
договор за доставка на семена за посев от 02.02.2016 г./, в каква част е
прихващането, произхода на вредите и ползите/, но в хода на производството в
тази насока няма събрани доказателства.
Съдът намира, че наведените от ответника
възражения за нищожност на записа на заповед не са доказани. Същият е редовен
от външна страна и съдържа всички изискуеми по чл.535 от ТЗ реквизити, а
именно: наименование запис на заповед,
безусловно обещание за заплащане на сумата 55 498.00 лева, на кого трябва да се
плати, дата и място на издаването му, подпис на издателя и на авалиста,
падеж на плащане. От ответната страна с отговора на исковата молба не е
оспорвана автентичността на записа на заповед.
При гореизложеното следва изводът, че
задължението на ответникът в качеството на авалист по запис на заповед от 27.06.2016г. при
условията, при които е прието, е валидно и действително. След като ответникът С.П.С.
се е задължил, както се е задължил и издателя „Агропродукт Стойкови”ЕООД, не
може да бъде освободен от отговорност.
По тези съображения предявеният иск се явява основателен и задължението предмет на издадената по ч.гр.д.№432/2017г. на Районен съд –
Луковит Заповед за изпълнение №312 на 22.08.2017г. по реда на чл.417, т.9 от ГПК и изпълнителен лист от 24.08.2017г., е валидно възникнало и съществува в
посочения размер от 55 498.00 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението – 14.08.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, ведно с направените по заповедното
производство разноски в размер на 4 379.92 лева.
При този изход на делото ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.78, ал.5 от ГПК и чл.80 от ГПК направените по делото разноски в размер на
сумата 3 304.90 лева, от които 2 195.00 лева адвокатско възнаграждение и 1 109.96 лева държавна такса.
По така
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
по отношение на С.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** съществуване на вземането
на „П*****”ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево*****,
представлявано от управителя М.В.Б., чрез адв.Г.В.Б., със съдебен адрес:*** в размер на 55 498.00 / петдесет и пет хиляди
четиристотин деветдесет и осем/ лева по Запис на заповед от 27.06.2016г., издаден
от „Агропродукт Стойкови” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес за
кореспонденция: област ****, ******, авалиран на 27.06.2016г. лично като
физическо лице от С.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 14.08.2017г., както и за сумата 4 379.92 /четири
хиляди триста седемдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ лева разноски
по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, присъдени съгласно издадените
Заповед за изпълнение №312 на 22.08.2017г. по реда на чл.417, т.9 от ГПК и
изпълнителен лист от 24.08.2017г. по ч.гр.д.№432/2017г. на Районен съд - Луковит.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „П*****”ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя М.В.Б.,
чрез адв.Г.В.Б., със съдебен адрес:*** направените
по делото разноски за тази инстанция в размер на 3 304.90 /три хиляди триста и четири лева и деветдесет
стотинки/ лева, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: