Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 05.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на четиринадесети
декември
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 7741 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.С.Б. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 18.07.2017
г. около 21,15 ч. в гр. София, е настъпило ПТП между л.а.м. „Форд Мондео“ с рег. № *****и велосипед, управляван от ищеца.
Ищецът твърди, че лекият автомобил се движел по бул. „Св.Климент Охридски“ с
посока на движение от бул. „Г.М.Димитров“ към бул. „8-ми декември“ и в района
вход-изход за магазин „Фантастико“, предприемайки
маневра завиване наляво, реализира ПТП с насрещно движещия се велосипед,
управляван от ищеца. Твърди, че вследствие на произшествието ищецът получил
следните травми: политравма, контузия на гръдния кош
и бял дроб, фрактура на ІІІ-VІІ ребра в ляво, парциален пневмоторакс
в ляво, торакостомия в ляво, сублуксация
на лява акромиоклавикуларна става. Ищецът твърди, че
за лечението на получените травми, на три пъти е постъпвал за болнично лечение,
претърпял торакостомия в ляво и две оперативни
интервенции. Направил и разходи за лечението си на стойност 1234,15 лв. Ищецът
твърди, че в пряка причинна връзка от произшествието претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в заплатена стойност на ремонта на велосипеда в размер на
1 796,40 лв.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента
е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № BG/22/117000863772, със срок на валидност от
27.03.2017 г. до 26.03.2018 г.
Поддържа се, че отговорността на
водача на лекия автомобил е установена с влязла в сила присъда-Решение от
12.02.2019 г. по н.а.х.д.№ 19524/2017 г. по описа на СРС, НО, 2 състав.
Твърди се, че ищецът е провел
процедурата по чл.380 КЗ, подавайки молба на 25.04.2019 г., въз основа на която
при ответното дружество е образувана преписка по щета №
0000-1000-03-19-7316/25.04.2019 г., но до момента ответникът не му е изплатил
застрахователно обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от травматичните увреждания, сумата от 1 234,16 лв.-обезщетение за
имуществени вреди-разходи направени за лечение на травмите, сумата от 1 796,40
лв.-обезщетение за имуществени вреди-разходи за ремонт на велосипед, получени в
пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 18.07.2017 г. в гр.София, виновно
причинено от водача на л.а.м. „Форд Мондео“ с рег. № *****,
по отношение на който автомобил е била налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № BG/22/117000863772, със
срок на валидност от 27.03.2017 г. до 26.03.2018 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на ПТП-18.07.2017 г. до окончателното
изплащане. Претендират се разноските по
делото, включително и адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ по
реда на чл.38 от ЗА.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез адвокат Т., надлежно упълномощена с
пълномощно приложено към отговора.
Оспорва предявените искове по основание и
размер. Въвежда възражение за съпричиняване от страна
на ищеца с твърдението, че същият е управлявал велосипеда без светлоотразители и не е ползвал светлоотразителна
жилетка през тъмната част на денонощието, както и че същият не е изпълнил
задължението си да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното
за движение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът не депозира допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован поддържа исковете чрез своя процесуален
представител. Претендира разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение съобразно приетите доказателства, като отчете приноса на пострадалия
към настъпилия за него вредоносен резултат. Претендира разноски. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязлото в сила на 28.02.2019
г. Решение от 12.02.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 19524/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, наказателно отделение, 2-ри състав, С.Н.Д. е призната
за виновна в това, че на 18.07.2017 г. около 21,15 часа, в гр.София, при
управление на л.а.м. „Форд Мондео“ с рег.№ *****,
движещ се по бул. „Св.Климент Охридски, с посока на движение от бул.
„Г.М.Димитров“ към бул. „Осми декември“ и в района на магазин „Фантастико“ нарушила правилата за движение по пътищата:
чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП, като
при извършване на маневра „завой наляво“ за навлизане към вход/изход на магазин
„Фантастико“ пресякла надлъжна пътна маркировка М2 - „Двойна
непрекъсната линия“ и реализира ПТП с движещия се по бул. „Св.Климент Охридски“
към бул. „Г.М.Димитров“ велосипед с водач М.С.Б. и по непредпазливост причинила
на последния средна телесна повреда, изразяваща се в следните травматични
увреждания: политравма, контузия на гръден кош и бели
дробове, счупване на пето, шесто и седмо ребра, гръбначно вляво, които в
съвкупност реализират медико-биологичния признак „трайно затрудняване
движенията на снагата“ за срок повече от 30 дни, хемо-пневмоторакс
вляво /навлизане на кръв и въздух в лявата плеврална
кухина“, реализирало медико-биологичния признак „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“, изкълчване на лявата лопатъчно-ключична
става, реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение движенията на
горния ляв крайник“ за срок повече от 30 дни.
Между страните не е спорно, че към
датата на настъпване на събитието, л.а.м. „Форд Мондео“
с рег. № *****, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № BG/22/117000863772, със срок на
валидност от 27.03.2017 г. до 26.03.2018 г.
От приетата по делото и
неоспорена от страните СМЕ, както и от медицинската документация се установява,
че в пряка причинна връзка от процесното ПТП на
18.07.2017 г. ищецът е получил следните травматични увреждания: политравма, контузия на гръдния кош и бял дроб, счупване на
трето до седмо леви ребра, частичен пневмоторакс в
ляво, плеврален излив в
ляво, изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става.
Контузията на гръдния кош и
бял дроб, счупване на трето до седмо леви ребра, частичен пневмоторакс
в ляво, плеврален излив в
ляво, са наложили оперативно лечение и са причинили разстройство на здравето
временно опасно за живота. За лечение на получените травми ищецът е постъпвал
на два пъти на болнично лечение. Първият път е приет за лечение веднага след
ПТП на 18.07.2017 г. до 01.08.2017 г., през което време е опериран както
следва: на 19.07.2017 г.-отваряне на гръдния кош и изваждане на въздух и
събрана течност, на 25.07.2017 г.-открито наместване на изкълчването на
ключицата и фиксация с метална пластина и винтове.
Второто болнично лечение е проведено в периода от 03.04.2018 г. до 05.04.2018 г.,
когато на 04.04.2018 г. на ищеца е извършена операция
за изваждане на металните импланти.
Ищецът и в периода от
01.08.2017 г. до около 3-4 месеца и от 05.04.2018 г. за около 20-30 дни, е
провел домашно-амбулаторно лечение, по време на което е носил митела на горния крайник за 30 дни, ходил е на превръзки,
прегледи, рентгенови снимки и провеждал раздвижване.
Установява се, че ищецът
е претърпял болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за
около 14-15 дни, болки с умерен интензитет за около два месеца, след което
болките са намалели за около 4 месеца. Болки с умерен интензитет е имал също
така и след операцията на 04.04.2018 г. за около 7-8
дни. Към момента здравословното състояние на ищеца е стабилизирано, като са
налице следните трайни остатъчни увреждания: оперативен белег върху ключицата,
който постепенно ще избледнява, но няма да изчезне, както и намален обем на
движенията с 15% от нормата на лявата раменна става.
От приетите по делото
като писмени доказателства: фактура № **********/27.07.2017 г. и фискален бон
от същата дата, фактура № 233556/03.04.2018 г. и фискален бон от същата дата,
фискални бонове от 27.03.2018 г., 26.03.2018 г.-2 броя, 05.09.2017 г.,
25.09.2017 г., фактура № 1370/25.09.2017 г. и фискален бон към нея, фискален бон
от 25.09.2017 г., фактура № 2/05.09.2018 г. и фискален бон към нея от
06.09.2018 г., фактура № 233798/05.04.2018 г. и фискален бон към нея от същата
дата, фактура № 216197/27.07.2017 г. и фискален бон към нея от същата дата,
фактура № 215989/24.07.2017 г. и фискален бон към нея от същата дата, както и
със заключението на СМЕ се установява, че ищецът и за лечение на получените от
ПТП травми е направил следните разходи в общ размер на сумата от 2 392
лв., от която: 1114,30 лв.-медицински
консумативи, 11,60 лв.-потребителска
такса, 39,80 лв.-заплатени
лабораторни изследвания, потребителски такси, рентгенова снимка, 37 лв.-медицински преглед в „Медицински
център Ортомед“ ЕООД, 1120 лв.-кинезитерапевтични процедури,
11,60 лв.-потребителска такса, 23,20 лв.-потребителска такса, 34,80 лв.-потребителска такса.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебно оценителната експертиза се
установява, че действителната стойност на увредените части по велосипеда към
датата на настъпване на процесното ПТП е 1025,13 лв.
с ДДС, а на увреденото облекло и оборудване е 838,30 лв. с ДДС, или общата
стойност на причинената на ищеца имуществена вреда от увредените части на
велосипеда, облеклото и оборудването възлиза на 1 863,43 лв. Вещото лице
установява, че уврежданията по велосипеда са в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП на 18.07.2017 г. в гр.София и стойността за отстраняването на
уврежданията на велосипеда е 1025,13 лв. с ДДС.
Експертизата установява
също, че от фактура № 24/14.09.2018 г., приета като доказателство по делото, се
установява, че компонентите вложени в първоначалната окомплектовка съответстват
по клас и стойност на компонентите, с които е извършен ремонта по
възстановяване на велосипеда след ПТП. Единствено не потвърждава като
обоснована сумата от 807,50 лв. за сервиз, тъй като стойността по средни
пазарни цени на сервизните дейности свързани с монтаж, демонтаж и настройки на
закупените компоненти е на стойност 198 лв. с ДДС.
С показанията на
разпитания свидетел Д.Б.К., очевидец на процесното ПТП, се установява, че ищецът е бил с каска, добре оборудван и карал доста бързо
своя велосипед.
Свидетелят установява,
че велосипедистът се намирал непосредствено пред тяхната кола и на светофара до магазин
„Фантастико“ минал на червено между колите,
а в същото време от отсрещната страна
при неправилно захождане за ляв
завой към магазин „Фантастико“ кола тръгнала да се
изнася и в този момент велосипедистът и колата се ударили. Установява, че на мястото, на което автомобилът е предприел маневра, е забранено да се прави
ляв завой.
Във връзка с твърденията на ищеца
за претърпени неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на
неговата майка С.М.И.. Свидетелката установява, че за произшествието със сина й
разбрала от неговата съпруга, която й се обадила вечерта към 21.50 ч. и заедно
с нея отишли във ВМА, където ищецът бил откаран след произшествието.
Установили, че ищецът е в шокова зала, от която бил изведен след около 45 минути.
Бил неадекватен. По молба на лекар от екипа, свидетелката предала дрехите, с
които ищецът е бил по време на ПТП, между които и светлоотразителната
жилетка, която я снимали. Ищецът останал за лечение във ВМА, където на втория
ден му направили първата операция – дренаж в лявата част на гръдния кош. Едва след
третия ден, ищецът станал по-адекватен. На четвъртия ден от болничния престой,
му направили втората операция на рамото. Ищецът към този момент бил на 40 г.,
но независимо от това болките му били много големи. Свидетелката го хранела,
защото той бил обездвижен заради дренажа. След една седмица го преместили в
травматологията, след като направили операцията и там го държали около 20 дни,
като през това време свидетелката ходела всеки ден да се грижи за сина си,
защото той не можел да се вдига заради ребрата. На 30-я ден го изписали, след
което грижите за ищеца били поети от свидетелката и съпругът й-бащата на ищеца.
Около 40 дни ищецът бил вкъщи неподвижен, през което време свидетелката го хранела,
миела. Вечер за него се грижела жена му. Започнал да става след 40-ия ден. През
тези 45 дни махнали и дренажа. Болката в рамото била понамаляла. След 45 дни
близките му го закарали да махнат първо конците, да проверят отново дренажа, но
ищецът вече можел да се движи. Към края на втория месец вече можел и сам да се
храни. Ищецът обаче започнал много да се изнервя от обслужването от други хора,
от обездвижването, а той е спортист. Преди произшествието бил в една група, с
която изминавали по 100, 200, 300 км с колело. Седенето без движение, болките-всичко
това го изнервяло. Всеки ден бил на обезболяващи. След като му махнали конците,
след 10 дни го приели отново, за да махнат планката, която била на рамото му. След
изписването започнала рехабилитация. Раздвижването с помощта на рехабилитатори,
продължило около 20-25 дни. През месеците август, септември, октомври, ноември
и декември го взимали със служебна кола, за да ходи на работа, тъй като нямало
как да шофира. Общо 8 месеца продължило възстановяването му. При всяка промяна
на времето започвали болки, заради което ищецът подновил прегледите - да се
провери ръката, да се провери състоянието на ребрата как е. Следствие на
произшествието и получените увреждания, ищецът се изнервил до степен, че си
развали отношенията със съпругата си, която трябвало да гледа и децата, и него.
Станал сприхав. Свидетелката установява, че ищецът и сега ходи на прегледи,
правят му терапия - топли нагревки на ръката отново. Изнервен е от това, че не
може да спортува, продължават болките. Свидетелката установява, че ищецът е бил
със светлоотразителна жилетка, а оборудването му за
велосипедист било безупречно, тъй като той се занимава с колоездене, за да
поддържа форма, килограми, но от произшествието и до момента ищецът вече не
кара колело, в резултат на което в момента е наддал доста килограми. Това започнало
да му се отразява на психиката.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 25.04.2019 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 25.07.2019 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящите искове са предявени в съда на 28.07.2020 г. и в този
смисъл се явяват процесуално допустими.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и
по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно по делото
се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 18.07.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С оглед наличието на влязло
в сила решение, постановено по н.а.х.д. и на основание чл.300 от ГПК, съобразно
която норма, влязлата в сила присъда, на която се приравнява и влязлото в сила
решение по чл.78а от НК, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, по делото безспорно се установи, че С.Н.Д.,
при управление на МПС-лек автомобил „Форд Мондео“ с
рег.№ *****, на 18.07.2017 г. е причинила виновно ПТП, в пряка причинна връзка
от което ищецът е получил следните травматични увреждания: политравма, контузия на гръден кош и бели
дробове, счупване на пето, шесто и седмо ребра, гръбначно вляво, които в
съвкупност реализират медикобиологичния признак „трайно
затрудняване движенията на снагата“ за срок повече от 30 дни, хемо-пневмоторакс вляво /навлизане на кръв и въздух в
лявата плеврална кухина“, реализирало медикобиологичния признак „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“, изкълчване на лявата лопатъчно-ключична
става, реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение движенията на
горния ляв крайник“ за срок повече от 30 дни.
С оглед на горното по
делото безспорно са установени елементите на непозволеното
увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищеца, от които е търпял и търпи болки и страдания.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Неоснователно и
недоказано е възражението за принос от страна на пострадалия, поради което
същото следва да бъде оставено без уважение, а определеното по-долу от съда
обезщетение не следва да бъде намалявано по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Безспорно със
свидетелските показания и на двамата разпитани по делото свидетели, се
установи, че ищецът е бил със светлоотразителна
жилетка и безупречно оборудване.
Не се установи и
второто твърдяно от ответника обстоятелство, че ищецът не се е движил плътно в
дясно и че в пряка причинна връзка от това негово поведение, е допринесъл за
настъпване на произшествието. За това свое твърдение ответникът не е ангажирал
доказателства, включително изслушване на САТЕ.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 60 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял тежки увреди,
довели до временна опасност за живота му, за лечението на които е постъпвал на
два пъти в болница, претърпял е три операции. Ищецът провел продължително
домашно лечение, като възстановителният период протекъл по-дълго, в рамките на
около осем месеца, през което време търпял болки, които били с особено голям
интензитет 14-дни след произшествието, имал необходимост и бил зависим от чужда
помощ за елементарните си битови потребности като храна и хигиена за период от
около два месеца. Провел и провежда рехабилитационни,
кинезитерапевтични процедури. Следствие на
произшествието, начинът на живот на ищеца е променен. Преди произшествието се
занимавал с колоездене и спортувал активно, след него напълно преустановил тази
дейност, обездвижил се и натрупал килограми, което от
своя страна се отразило на психиката му. Ищецът се изнервил, стигнало се до
влошени взаимоотношения в семейството му, включително и поради необходимостта
за един продължителен период от време ищецът да бъде обгрижван
и непрекъснато подпомаган в ежедневието си. Налице са и остатъчни негативни последици от
уврежданията: оперативен
белег върху ключицата, който постепенно ще избледнява, но няма да изчезне,
както и намален обем на движенията с 15% от нормата на лявата раменна става.
Всичко това сочи на по-голям
размер на дължимото обезщетение.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Основателен и доказан в претендирания размер от 1 234,15 лв. е искът за
имуществени вреди, представляващи стойността на направените от ищеца разходи за
лечението на получените от процесното ПТП травматични
увреждания, съобразно изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение,
предвид на което този иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Основателен и доказан по размер,
съобразно съдебно-оценителната експертиза, е и искът за имуществени вреди,
представляващи стойността на направените от ищеца разходи за отстраняване на
уврежданията по велосипеда. Този иск следва да бъде уважен за сумата от 1025,13
лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 1 796,40 лв.
Видно от твърденията в исковата
молба, ищецът не е претендирал имуществени вреди от увредено облекло и
оборудване за велосипед, въпреки, че е поставил такава задача на вещото лице,
поради което съдът намира, че не следва да се произнася за тези вреди, доколкото
същите не са претендирани с исковата молба. Ищецът е
претендирал само имуществени вреди от повреда на велосипеда, но не и на
облеклото и оборудването му. Видно от исковата молба ищецът претендира сумата
от 1 796,40 лв.-стойността на извършения ремонт на велосипеда му, която е
изплатената от него сума по фактура № 24/14.09.2018 г. и в тази фактура не се
включват посочените от експертизата в позиции от т.18 до т.22 обувки, шорти,
блуза, ръкавици, каска на обща стойност 838,30 лв. с ДДС.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху присъдените главници.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 25.04.2019 г.
Следователно претенциите за
заплащане на законна лихва за периода от датата на деликта-18.07.2017 г. до
24.04.2019 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът и на основание чл.83,
ал.1, т.4 от ГПК е освободен от държавни такси и разноски.
С исковата молба ищецът е
направил изявление адвокатското възнаграждение на представляващи го адвокат да
бъде определено и присъдено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Предявени са три кумулативно
съединени искове, поради което и на основание чл.2, ал.5 от Наредба №
1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено за всеки един от трите иска и съответно на уважената част.
Предявеният иск за неимуществени
вреди е за сумата от 100 000 лв., при който материален интерес
адвокатското възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата, възлиза
на сумата от 3530 лв., от тази сума и съобразно уважената част от иска /60 000
лв./ на адвокат Н. се дължи сумата от 2118 лв.
Вторият предявен иск е с
материален интерес от 1234,15 лв. и е уважен изцяло, поради което на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, на адвокат Н. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 316,39 лв.
И третият предявен иск е за
сумата от 1796,40 лв., при който материален интерес адвокатското възнаграждение
на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, възлиза на сумата от 355,75 лв., от
тази сума и съобразно уважената част от иска /1025,13 лв./ на адвокат Н. се
дължи сумата от 203,01 лв., или общо дължимото адвокатско възнаграждение,
съответно на уважената част от исковете, възлиза на сумата от 2 637,40 лв.
Видно от списъка на разноски,
ответникът претендира единствено сума в размер на 20 лв.-депозит свидетел.
От тази сума ищецът ще следва да
бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 7,91
лв., която сума е съответна на отхвърлената част от исковете /40 771,27 лв./.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 490,37
лв., съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 302,14 лв.-платени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на М.С.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адвокат С.Н. сумата
от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лв./, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от
травматичните увреждания, сумата от 1 234,16 лв. /хиляда двеста тридесет и
четири и 0,16 лв./-обезщетение за
имуществени вреди-стойността на разходите направени за лечение на травмите, сумата от 1 025,13 лв. /хиляда
двадесет и пет и 0,13 лв./-обезщетение за имуществени вреди-стойността на разходите
за ремонт на велосипед, получени в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на
18.07.2017 г. в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Форд Мондео“ с рег. № *****, по отношение на който автомобил е
била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.”
АД с полица № BG/22/117000863772, със срок на валидност от 27.03.2017 г. до
26.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.04.2019
г. до окончателното изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 60 000 лв. до
пълния претендиран размер от 100 000 лв., предявеният иск за имуществени
вреди-стойност на ремонт на велосипеда за разликата над присъдената сума от
1025,13 лв. до пълния претендиран размер от 1796,40
лв., както и акцесорните претенции по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху присъдените главница за периода от
датата на деликта-18.07.2017 г. до 24.04.2019 г.
ОСЪЖДА М.С.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адвокат С.Н. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК
на З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 7,91 лв.-разноски направени от ответника.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат С. Савова Н., ЕГН **********,***
адвокатско възнаграждение в размер на 2 637,40 лв. /две хиляди шестстотин
тридесет и седем и 0,40 лв./
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 2490,37
лв. /две хиляди четиристотин и деветдесет и 0,37 лв./, както и сумата от 302,14
лв. /триста и два и 0,14 лв./-разноски за възнаграждения на вещи лица,
заплатени от бюджета на съда.
Присъдените суми могат да бъдат
заплатени по сметка IBAN ***, BIC: *** М.С.Б..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: