РЕШЕНИЕ
№ 50
Плевен, 22.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с участието
на прокурор Йорданка Антонова, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и.адм.
дело № 1044 по описа за 2018 година на
Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 203 от АПК.
Административното дело е образувано по искова молба на Ш.Е.Ю.,*** срещу ГДИН, гр.
София за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева ведно със
законната лихва за причинени неимуществени вреди - психически разстройство, дискомфорт, лоша храна, лоши битови условия –дюшеци с
дървеници, вода с пясък в Затвора Белене
- бездействие за осигуряване на нормални битови условия за периода от
настаняването му в Затвора Белене до подаване на исковата молба н- 30.10. 2017
г - 18.04.2018 година.
В исковата молба и уточнението към нея от 02.01.2019 г
л. 44 по делото се посочва, че с бездействието на администрацията в Затвора Белене
е поставен в неблагоприятни условия, изразяващи се в лошо състояние на дюшека ,
тъй като има наличие на дървеници, предоставяне на некачествена храна и в
недостатъчно количество, водата е с пясък и това бездействие води до унижаване
на човешкото достойнство, чувство на страх, незащитеност, малоценност. Моли за
уважаване на исковата претенция
Ответникът – ГДИН е представил отговор по исковата
молба, чрез юрк. У. на л. 53 по делото, в който посочва, че същата е
неоснователна. Твърди, че при постъпването в Затвора Белене на 30.10.2017
година лицето с оглед представена вещева ведомост е получило дюшек и други
вещи, необходими за времето на задържане. Посочва, че има сключен договор между
Затвора и фирма, която да извършва дезинфекция за паразити, като се обработват
помещенията в Затвора и такава с оглед протоколи за ДДД е извършена на
16.11.2017 година, 25.01.2018 година и на 26.03.2018 година .По отношение на
предоставяната храна намира, че същата отговаря в количествено
и калорийно отношение на съответните изисквания и таблици. Намира, че
водата, която се ползва в Затвора Белене също отговаря на изискванията и се провеждат периодични изпитвания –
29.08.2017 г. и 16.03.2018 г., от които
е видно, че водата отговаря на стандарти по Наредба № 9/2011 г. , както и от независима проверка на МОСВ, обективирана в писмо от 08.06.2018 година. Моли за
отхвърляне на исковата молба и присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
В съдебно заседание ищецът - Ш.Е.Ю.,*** се
представлява от сл. защитник адв. Д., който намира
исковата молба за доказана и основателна. С оглед доказателства за ДДД
обработка, то е налице обстоятелството,
че в Затвора има дървеници, а и експертизата установи, че количеството и
качеството на предоставяната храна не отговаря на изискванията на назначената
му диета № 1. Намира, че вредите са доказани и следва да бъде уважена исковата
молба .
В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”-София, се представлява от юрк У.,
който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция. Намира, че
ответникът е доказал, че не бездейства по отношение на твърдението за наличие
на паразити и от представените доказателства се установява, че се извършва
периодична обработка, че водата е с необходимото качество с оглед протоколи за
изпитване и независима проверка. По отношение на храната, предоставяна на Ю. намира,
че с оглед заболяването му – артериална хипертония и предписана диета № 1 от
ответника са предприети действия, а и предоставяната храна съответства на
определената диета. Намира, че установеното от вещото лице разминаване в
количествено и калорийно отношение е незначително и не се отразява на здравословното състояние,
а и не са налични документи за влошено здравословно състояние.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен счита, че
исковата претенция е неоснователна и недоказана по основание и размер.Посочва,
че лицето от постъпване до подаване на исковата молба ползва дюшек и не е подал
оплаквания за наличието на паразити по
него, а от представените протоколи се установява, че се извършват действия чрез
външна фирма за ДДД обработка. Счита, че се доказва от ответника, че водата в
Затвора Белене също отговаря на изискванията и се провеждат регулярни
изпитвания. По отношение на храната, предоставяна на ищеца , намира, че въпреки
установените минимални разминавания между предоставянето и дължимото количество,
то това по никакъв начин не се отразява на здравословното му състояние, което
не е доказано да се е влошило.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Ю. *** на 30.10.2017
година и е получил вещи с оглед вещева
ведомост на л. 56 по делото, сред които и един брой дюшек, като не са
ангажирани доказателства да е сменен към датата на подаване на исковата молба.
В писмо на л. 19 по делото от
началника на Затвора Белене се посочва, че Ю. има установена хипертония през
2015 година, като към 12.12.2018 година няма
оплаквания , полага доброволен труд и провежда свиждания. Разпределен е на 15.11.2017 година в трета
група и обитава помещение № 215, в което има тоалетна с течаща вода, прозорци.
Помещението се намира в корпус № 2 и от 17,5 кв.м. и към 30.01.2019 година има
настанени 6 лица, като храненето се извършва в столова, намираща се в същата
сграда и храната която получава Ю. е по назначена му диета.
Представени по делото са
доказателства – писмени протоколи на л. 57 и сл. , които не са оспорени от
ищеца, от които се установява, че е извършена ДДД обработка на 16.11.2017
година, 25.01.2018 , 26.03.2018 г., 15.05.2018 г. т.е. предприети са действия по отношение
дезинфекция срещу паразити.
На л.69 и сл. по делото са
приети като доказателства протоколи от изпитване на качеството на водата,
неоспорени от ищеца, от които се установява, че на 29.08.2017 година и
16.03.2018 година е осъществено изпитване на качеството на водата и няма
установени отклонения. Приложено е и писмо от МЗ, РЗИ Плевен от 08.06.2018
година, адресирано до друг лишен от свобода, в което се посочва, че е извършена
независима проверка на 16.05.2018 година
на водоизточници и съоражения, захранващи с питейна
вода сградите, разположени на остров Персин и не са
установени отклонения от нормативните изисквания.
Представени са доказателства
за извършен медицински прегледи след датата на исковата молба на л.76 и сл.,
които са неотносими.
По отношение на здравословно състояние на
ищеца са представени АЛ от 28.11.2017 , 30.11.2017 г. и 22.02.2018 година – л.
95 и сл., от които се установява, че пациентът е с тежкостепенна
артериална хипертония, диагностицирана преди 16
години и несистемно лекувана и контролирана, като при постъпване в място за
лишаване от свобода пред 2, 5 години т.е. през 2015 година при преглед са
установени високи стойности на артериално налягане – 200/140. и е напуснал
затвора през март 2017 година и е постъпил отново на 30.10.2017 г., като се
отбелязва, че пуши по 10 цигари на ден. В АЛ от 28.11.2017 година се посочва,
че е в добро общо състояние и има наднормено тегло, памет и интелект –съответни
за възрастта, мисловен процес –без нарушения. Отбелязва, че са извършени
изследвания и е препоръчано промяна на храненото, диетичен режим – диета без
захари и захарни изделия, типов хляб, калориен прием от 1550 ккал, без мазнини, двигателна активност и преустановяване
на пушене. Предписано е медикаментозно лечение. На 30.11.2017 година е изписано
лекарство с рецептурна книжка, а на 01.12.2017 година
са извършени кръвни изследвания, от които се установява повишено ниво на триглицериди.
На 22.02.2018 година е
извършен медицински преглед от д-р Г. и е отразено, че е налице наднормено
тегло, макар и и не влошено здравословно състояние, че следва да спазва
диетичен режим и да откаже тютюнопушенето, като е определен и период на следващ
медицински преглед през м.май 2018 година. Съдът намира, че от така
представените писмени доказателства относно здравословно състояние на ищеца
следва да се продължи диетично хранене.
По делото като свидетел бе
разпитан Н.Д.Х. относно доказване на неимуществени вреди от ищеца,
здравословното му състояние в периода от 30.10.2017 година до 18.04.2018
година. Посочва, че е в трета група и оттам познава Ю. и работи в
разпределянето на храната. Посочва, че храната е еднотипна – ориз, картофи,
рядко се дават яйца и месо, количеството е малко, като той раздава храната,
като не се спазва диетичното хранене. Свидетелят знае, че лицето е с високо
кръвно и се оплаква от болки в корема.
Като свидетел бе разпитан и В.З.Д.,
който извършва разнородни дейности в Затвора Белене, сред които е и осигуряване
на прехраната на лишените от свобода, осигуряване на техните вещи и
принадлежности. Описва механизма на приготвяне на храната, като се спазват
съответните менюта и тези за диетично хранене, като се приготвя отделно общата
храна и храната за съответната диета. Свидетелят е определен да контролира
,дали приготвената храна отговаря на съответното меню и в процесния
период ежедневно го е извършвал, като храната за съответната диета се изготвя
именно въз основа на листче, върху, което е посочена съответната диета.Посочва,
че дюшеците се съхраняват в централен склад и се отделят тези, които имат
паразити и се бракуват, като не е
запознат в процесния период да има бракувани
такива,тъй като са установени дървеници.
Представени са дневни менюта
за процесния период за приготвяна храна по Таблица №
1 и диета № 1 и съдът изслуша
съдебно-диетична експертиза. Вещото лице посочва, че на ищеца е предписана диета
№ 1, която се прилага за хронични възпаления на стомаха и основното при
приготвянето на храната е ,че се извършва чрез варене, печене, а не се пържи,
като месото следва да е смляно, варено, задушено или
печено, като е установено, че средното количество на хранителни продукти по
диета №1 - хляб, краве сирене, кисело
мляко, месо с кости, риба, яйца са предлагат в по-малки количество – отклонение
от 10 грама, а са включени неразрешени за диетата продукти като - захар, мармалад, маргарин, вафли, пастет,
кренвирши, сухо мляко, салам, фасул, които следва да бъдат заменени. Посочва,
че не са му предоставяни продукти,
описани в надбавка „А“ към таблицата, предвидени за хора, които работят. Намира, че храната не е съобразена като
състав, качество и енергийна стойност с изискванията на Таблица № 1 и Надбавка
„А“ с диета № 1. Съдът кредитира заключението на вещото лице относно
установеното, че е налице несъответствие на предоставяната храна с вида на
предписаната такава съобразно Таблица № 1. Намира, че с оглед обстоятелството,
че диета № 1 е предвидена за лица, страдащи от хронични заболявания на стомаха ,
а в случая за ищеца е предписана с оглед установено заболяване – артериална
хипертония , то предоставянето на маргарин, халва, мармалад, прясно мляко, мляко с ориз, действително не са подходящи за лица страдащи
от проблеми на стомаха, а въобще не са подходящи за ищеца с оглед предписан
хранителен режим без захари и захарни изделия о от д-р Г. и ограничаване на
дневния прием на калории до 1550 ккал.
По отношение на установеното
от вещото лице, че надбавка „А“ към Таблица № 1 не е спазвана в процесния период и не е предоставяно необходимото количество храна съдът
съобразява, че Ю. е работил през
декември 2017 година 4 дни, а през 2018 година – януари -9 дни, февруари – 11
дни, март – 18 дни, а през април-12 дни, като ответникът не посочва кои са
конкретните дати и съдът намира, че за процесния
период е предоставяно по-малко количество хляб „Добруджа“ – 60 гр. седмично ,
месо с кост – 70 грама седмично и сирене 10 гр. седмично, и това намалено
количество с оглед периода от 6 месеца представлява бездействие на органа да
изпълни задължението си за предоставяне на храна на работещ лишен от свобода.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Исковата претенция е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 285, ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
а ал.2
на текста сочи като ответници органите по чл. 284,
ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Според
правилото на чл. 205 от АПК ответник са юридическите лица, представлявани от органа (в
случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. За да
бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат
доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по
силата на въведената оборима презумпция с
разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС.
Според нормата на чл. 284, ал.2
от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Съгласно чл. 3, ал.1
от ЗИНЗС (в приложимата редакция ДВ, бр. 13 от 2017 г.) осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 е указано, че за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В ИМ се
твърди незаконосъобразно бездействие на администрацията, изразяващи се в предоставяне
на дюшек с дървеници, питейна вода с лошо качество и непредприемане на мерки за
подобряване на качеството на храната и несъобразена диета с оглед
здравословното състояние на ищеца.
Съдът намира, че
исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди поради бездействие на
администрацията на ответника процесния период е частично основателна.
Неоснователна
е в случая по отношение на твърдяно бездействие
на ответника за предоставен дюшек с дървеници и неосигуряване на питейна вода,
която да отговора на качествените характеристики и не е налице първият елемент
от фактическия състав за ангажиране на отговорността – бездействие.
Според одобрената
на осн. чл. 84, ал. 2 ЗИНЗС Таблица № 3 на Министъра
на правосъдието полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода са:
възглавница - 1бр., дюшек - 1 бр., одеяло 2 бр. – всички със срок на ползване 4
години; чаршаф 4 бр. със срок на ползване 2 г. и калъфка – 2 бр. със срок на
ползване 1 г. Ю. е получил на 30.10.2017
година един брой дюшек. По делото се представиха съответните протоколи за
периодично извършвани дезинфекция, дератизация и
дезинсекция, като не са представени доказателства, че от получаване на дюшека
ищецът е отправял писмени заявления за подмяна поради наличие на вредители. При
това положение, съдът намира, че администрацията на затвора не е бездействала
по повод на унищожаване на вредителите, тъй като по делото са представени
писмени доказателства, че същата е предприемала своевременно действия по
унищожаването им, като не е установено, че по отношение на Ю. е налице ухапване
от дървеници, нито подавани оплаквания за наличие на такива в
спалното помещение, а ответникът своевременно изпълнява задължение за
дезинфекция.
Съдът
намира, че не е налице бездействие и по отношение на предоставянето на питейна
вода, отговаряща на качествените характеристики на БДС, тъй като са ангажирани
писмени доказателства, протоколи от изпитване, неоспорени от ищеца, че
регулярно през 2017 и 2018 година са извършени изпитвания на водата и от пробите не се установяват недопустими
показатели за мътност, магнезий и живак т.е.
ответникът е доказал, че предоставяната питейна вода в Затвора Белене не е с влошени
качествени характеристики и не е налице поставяне а ищеца в унизителни условия,
които да се отразят на емоционалното и психическо състояние.
Исковата молба в
частта относно твърдението за непредоставяне на храна, която не отговаря в
количествено и качествено отношение на
назначената диета № 1, съдът намира за основателна. Съгласно чл. 84, ал.
2, т. 1 от ЗИНЗС лишените от
свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен
състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Видно от цитираната
разпоредба, за да е налице незаконосъобразно бездействие, свързано с
осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, следва да се докаже
или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената такава да
не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. В
случая на ищеца е назначена диета № 1,
тъй като страда от артериална хипертония, като не може да се установи, кога е
назначена същата поради липса на съответен формуляр, но на л. 99 е приложен
амбулаторен лист № 3090 от 28.11.2017 година, в който д-р Г. е отбелязал в
„Терапия“ препоръка за диета с ограничаване
на животински мазнини и готварска сол, изключване на захар и захарни изделия, 1500 ккал,
150 грама типов хляб . Спрямо ищеца е приложена диета № 1 за хронични
възпаления на стомаха и дванадесетопръстника. По делото на л. 61 са представени
Указания от 02.06.2015 година на внд
главен директор на ГДИН, които са издадени именно в изпълнение на задължението
по чл. 84, ал. 2 от ЗИНЗС, като в същите е регламентирано, че за нуждаещите се
от диетично хранене се разработва отделно седмично меню в съответствие със
заболяването и вида на подходяща храна, като сред лицата, които подлежат на
диетично хранене са и тези, страдащи от болест на сърдечно-съдовата система. Ответникът
не е ангажирал доказателства относно разработено отделно седмично меню за процесния
период по отношение на ищеца, а напротив е приложена диета № 1, която се
предлага на лица с установени хронични възпаления на стомаха и на
дванадесетопръстника. Ищецът не оспорва, че посочените храни по таблица № 1 му
се предоставят, но твърди, че не са съответни на заболяването му и по назначената диета № 1 и не са в
необходимото количество и качество. От
показанията на свидетеля Х., който
работи при разпределяне на храната на лишените от свобода ежедневно, се
установява, че храната е некачествена и в малки количества. От приложените седмични менюта за исковия
период вещото лице установява, че вложените продукти за по таблица № 1 са на
стойност 2639,6 ккал, при необходимо 2622 ккал /дневно т.е. налице е предоставяне на храна по таблица
№ 1 в калорийно отношение съответно на необходимото, но се констатира, че се
предоставят храни, несъвместими с тези по диета № 1- маргарин, халва, мармалад,
тестена закуска, а по Надбавка „А“ към табл. № 1, приложима за работещите, се
предоставят в недостатъчно количество системно хляб „Добруджа“ , сирене и месо с кост за процесния период. Съдът намира, че в случая е налице именно
бездействие на ответника да определи диетичен режим с оглед заболяването на
лицето, тъй като включването му към диета № 1 по таблица № 1 въобще не отговаря
на препоръките, направени от д-р Г. при преглед на 28.11.2017 година за
диетичен режим - ограничаване на
животински мазнини и готварска сол, изключване на захар и захарни изделия, 1550 ккал
на ден и предоставяне на типов хляб. На Ю. през процесния
период се прилага диета от над 2000 ккал, в менюто се
включват хранителни продукти - халва,
маргарин, мармалад, вафли – т.е. захарни изделия, които са
противопоказни на определен хранителен режим от мед. специалист, както и хляб,
който не е посочено да е типов, препоръчан от д-р Г.. Налице е бездействие от
страна на ответника да съобрази храненето на ищеца с препоръчания диетичен
режим с оглед заболяването му от артериална хипертония и в процесния период се
предоставя храна в калорийно отношение над определените 1500ккал, като по този
начин лицето поддържа наднормено тегло, констатирано и през 2017 година и при
преглед през февруари 2018 година. Не са ангажирани доказателства за
разработено отделно меню именно в изпълнение на Указания от 2015 година на гл.
директор на ГДИН, нито данни относно механизъм за определяне именно на диета Ю. с оглед неговото заболяване - установена артериална хипертония и то преди да постъпи в
затвора на 30.10.2017 година, за която медицинско заключение на д-р Г. е, че не
е лекувана .
Съдът приема за
доказано, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието при престоя му в Затвора Белене за исковия период, изразяващи се
неосигуряване на диетична храна с оглед установеното му заболяване – артериална
хипертония. Това представлява
незаконосъобразно бездействие на служителите на Затвора Белене, в резултат на
което ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
и унижение на човешкото достойнство. Условията, в които е бил поставен са
оказали обективно известен дискомфорт, с въздействие
върху здравето на ищеца, тъй като същият е с наднормено тегло, което оказва
влияние на артериалното му налягане и лечението на заболяването. При изложената
фактическа обстановка съдът намира, че относно това оплакване са налице
предпоставките от фактическия състав на чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС за ангажиране
отговорността на ответника – незаконно бездействие на администрацията на
ответника, претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между
тях. Този дискомфорт –страдания и унижение на
човешкото достойнство на ищеца обхваща целия исков период и е засегнало
здравето му, поради което съдът като взе предвид кумулативното въздействие
върху личността на ищеца на неблагоприятните условия, в които е бил поставен и
продължителността на това въздействие – около 6 месеца, счита, че следва да се
определи и присъди по справедливост обезщетение за посочените неимуществени
вреди, произтичащи от неосигурена диетична храна с оглед заболяването му в
размер на 300 лв. ведно със законната лихва.
Претендираният размер на обезщетение от 30 000 лв. за тези това
оплакване, включващ и оплакването от предоставянето на дюшек с дървеници и
замърсена питейна вода, които са неоснователни, е прекомерен. Останалите
оплаквания са неоснователни и недоказани. Поради което в останалата си част за
разликата до 30 000 лв.искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
делото, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 100 лева и разноски по
делото, съдът намира, че искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС когато искът
се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Налице е частично уважаване на
иска и следва ответникът да понесе разноските по делото. Разноските по
производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за
възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. В случая
съдът е определил ответникът да внесе депозит за изготвяне на съдебно-диетична
експертиза от 150 лева, които са внесени и с определение от с.з на 09.01.2020
година съдът е увеличил възнаграждението
на вещото лице с оглед представена справка-декларация за извършена работа и е определил
да бъде довнесено такова в размер на 928,42 лева, което към датата на
приключване на съдебното дирене – 16.01.2020 година не е внесено и следва
ответникът да бъде осъден да довнесе по сметка на Административен съд Плевен,
депозит за вещи лица и свидетели разноски в размер на 928,42 лева –
възнаграждение за вещо лице, за да бъде изплатена тази сума ведно с вече
внесената от 150 лева като възнаграждение на вещото лице. Сумата от 150 лева, претендирана като разноски от ответника по делото и с оглед
частично уважаване на исковата претенция, не следва да бъде присъдена на
ответника и следва искането му да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Административен съд - Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21 да заплати на Ш.Е.Ю.,***
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лева ведно със законната
лихва за периода 30.10.2017 година – 18.04.2018
година поради бездействие за осигуряване на диетична храна с оглед установено
заболяване на лицето от артериална хипертония.
Отхвърля искова
молба Ш.Е.Ю.,*** за присъждане на обезщетение до претендирания
размер от 30 000 лева.
Оставя без уважение искането на процесуалния
представител на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на процесуалния
представител на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София за
присъждане на разноски в размер на 150 лева- депозит за изготвяне на
съдебно-диетична експертиза.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21 да заплати по
сметка на Административен съд-Плевен, сметка депозит за вещи лица сумата от
928,42 лева
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да
се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/