РЕШЕНИЕ
№ 594
гр. Варна, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110105685 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано по подадена искова
молба от ВЛ. АТ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, с която срещу В. СТ. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*, са предявени обективно кумулативно и
евентуално съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответницата да върне на
ищеца:
1/ сумата в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, предоставена и на 20.11.2015
́
г., но неотчетена на доверителя сума, по сключен между страните неформален договор за
поръчка, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, евентуално да върне получената сума като дадена
без основание (чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД), евентуално да върне получената сума като дадена
на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД), ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /19.11.2020 г.-увеличението на иска/ до окончателното
изплащане на задължението;
2/ сумата в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, предоставена и на 30.11.2015 г., но
́
неотчетена на доверителя сума, по сключен между страните неформален договор за
поръчка, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, евентуално да върне получената сума като дадена
без основание (чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД), евентуално да върне получената сума като дадена
на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД), ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /19.11.2020 г.-увеличението на иска/ до окончателното
изплащане на задължението.
Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с
приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответницата, която лично е получила
съобщението. Съобщението за насрочване на съдебно заседание е изпратено на същия адрес
и също е получено лично.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.
Ответницата не се е явила в първото заседание по делото. Не е направено и искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на
1
ответницата са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата
и неявяване в съдебно заседание.
В исковата молба ищецът ВЛ. АТ. В. твърди, че желал да закупил земеделски земи в
района на с. *, общ. *, като в тази връзка се свързал с ответницата, която му била
препоръчана като човек, който се занимава с това и може да му съдейства. Сочи, че
ответницата е поискала да й превежда суми, с които тя ще закупува от негово име и за
негова сметка земеделски земи, като в периода 02.08.2015 г. – 30.11.2015 г. й е превел общо
сумите в размер на 225 000 лв. Излага, че само малка част от тези суми са използвани по
предназначение, като е следвало неизползваните суми да му бъдат върнати, но това не е
сторено. Счита, че ответницата следва да му върне получените от нея суми в размер на 20
000 лв., преведени на 20.11.2015 г. и 5 000 лв., преведени на 30.11.2015 г., с вписани
основания „за ниви“. Твърди, че на 26.11.2020 г. е изпратил чрез ЧСИ Людмил Станев
покана до ответницата за връщане на сумите, но това не е сторено. Сочи, че връщането на
сумите се дължи на основание неизпълнен неформален договор за поръчка, евентуално на
плоскостта на неоснователното обогатяване, ако съдът приеме, че няма валидно сключен
между страните договор. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на
претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение №
8330 от 06.12.2021 г.
По същество в съдебно заседание ищецът е поискал от съда да постанови
неприсъствено решение.
Ответницата не е упражнила право на защита.
По делото са представени писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена,
за заплащане на суми в претендираните размери по банковата сметка на ответницата, както
и за водена електронна кореспонденция във връзка с сключен между страните договор за
поръчка.
Ответницата не е оспорила тези твърдения, нито представените писмени
доказателства.
Претенциите по главните искове за връщане на предоставени, но неотчетени на
доверителя суми, по сключен между страните неформален договор за поръчка, съдът намира
в значителна степен за вероятно основателни и следва да се уважат изцяло в предявените
размери, ведно с претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Съответно на направеното искане за присъждане на разноски, посочени по списък по
чл. 80 ГПК /представен в съдебно заседание/, кореспондиращ на представени доказателства
за извършени от ищеца плащания по повод на водене на делото, ответникът следва да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 1 000 лв. за заплатена държавна
такса.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. СТ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на
ВЛ. АТ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, сумата в размер на 20 000 лв.
/двадесет хиляди лева/, предоставена и на 20.11.2015 г. и сумата в размер на 5 000 лв. /пет
́
хиляди лева/, предоставена и на 30.11.2015 г., двете суми неотчетени от довереника на
́
доверителя по сключен между страните неформален договор за поръчка, на основание чл.
284, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
2
/19.11.2020 г.-увеличението на иска/ до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА В. СТ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на
ВЛ. АТ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, сумата в размер на 1 000 лв. /хиляда
лева/, представляваща извършени от ищеца разноски в производството за заплатена
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра и преписи от него да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3