РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№102/19.1.2022г.
гр.
Пловдив, 19.01.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на 12.01.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря
СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя, адм. дело
№ 2840 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал.
3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Жалбоподателят С.В.Г., с ЕГН **********, чрез адвокат К.Б.,*** оспорва Заповед
№ Л-3729/2 от 22.10.2021г., издадена от Заместник главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е наредено жалбоподателят да бъде
настанен в затвора в гр. Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание. С
жалбата се иска отмяна на акта поради незаконосъобразност и необоснованост.
Твърди се за влошено здравословно състояние на съпругата и на майка на
жалбоподателя, което прави невъзможно същите да го посещават в затвора в гр.
Пазарджик. Представят се писмени доказателства във връзка със здравословното
състояние на посочените лица. Сочи се, че предвид режимът на изтърпяване на наказанието
му по последния му осъдителен акт, жалбоподателят, независимо от регистрацията
му по местоживеене ***, няма пречка да изтърпява наложеното му наказание в
затвора в Пловдив. В с.з. жалбоподателят посочва, че получава заплахи от
съпроцесникът му, който е в затвора в гр. Пазарджик, което също е причина да не
желае да изтърпява наказанието си там. Потвърждава, че адресът му е в с. Ц.,
област Пловдив.
Ответникът, Заместник главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ч. представя отговор и писмени доказателства по делото. В с.з. оспорва
жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на доказателствата по приложената
административна преписка, намери за установено следното:
Жалбоподателят
е лишен от свобода, като търпи наказание в затвора в гр. Пловдив в размер на 1
година и 08 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 4076/2021г. по описа
на РС Пловдив, при първоначално определен строг режим, закрит тип.
С
оспорената заповед, издадена от зам. главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, на основание
чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС и на основание точка 4.7 от Заповед № Л-919 от
08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в гр. Пазарджик за
доизтърпяване на наложеното наказание.
По
делото са приложени Заповед № Л-919 от 08.03.2017 г., изменена със Заповед №
Л-4037 от 13.09.2018г. на Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“,
както и Заповед № Л 94/2 от 11.01.2021г., с която старши комисар Ц.Т.Ц.-
заместник главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е
определен да премества лишени от свобода от един затвор в друг, съгласно
разпоредбите на ЗИНЗС, както и да прави отказ от преместването.
Приложено е досие № 390/2021 на лишения
от свобода Г., видно което от режимът на изтърпяване на наказанието му е строг,
а постоянният му адрес е в с. Ц., община Р. ул. „****“ № *.
По делото са приети писмени
доказателства за здравословното състояние на съпругата и майката на лишения от
свобода, видно от които лицата имат влошено здравословно състояние.
По допустимостта:
Процесната заповед е връчена на
жалбоподателя на 26.10.2021г., видно от отбелязването. Жалбата е от адресата на
оспорвания акт и е подадена в Административен съд – Пловдив на 27.10.2021г. или
в рамките на законоустановения срок. Ето защо същата е допустима.
По
същество:
В
настоящото производство и съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, съдът
проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя
дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.
Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със
заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията".
Съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗИНЗС, Главният
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" може със заповед
да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на
началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.
В тази връзка оспорваната заповед е
издадена от компетентен административен орган – Заместник главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, оправомощен със Заповед № Л 94/2
от 11.01.2021г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и съобразно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 58 от ЗИНЗС, в установената
от закона писмена форма по чл. 59 от АПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред,
определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си
адрес и изискването на чл. 43, ал. 4.
Със Заповед № Л-919/08.03.2017 г.
главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" е
определил реда за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни
домове и затворнически общежития. В съответствие с разписаното в посочената
заповед - „4. Осъдените лишени от
свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както
следва: т. 4.7 Затвора гр. Пазарджик – лишени от свобода от област Пазарджик,
Пловдив, без Пловдив – град и Кърджали“.
В процесния случай, относно
преместването на лишеният от свобода С.В.Г., административният орган, при
издаването на заповедта, е съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за
настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според
постоянния адрес и съобразно издадената заповед на Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за разпределението на лицата в местата за
лишаване от свобода на територията на страната и съобразно капацитетните им
възможности. Със същата са приети правила, на база установените от закона норми
и административният орган, издал оспорената заповед изцяло се е съобразил с
тях, вземайки предвид адресната регистрация на лишения от свобода на
територията на област Пловдив, а не Пловдив – град
От приложените писмени доказателства по
делото е видно, а и не се оспорва от жалбоподателя, че адресът му е в с. Ц.,
област Пловдив. Представени са удостоверения за настоящ адрес (л. 20 и 21), че
жалбоподателят и съпругата му са с настоящ адрес *** според формуляр за досие
постоянният адрес на жалбоподателя също е в с.Ц..
От доказателства за здравословното
състояние на майката и съпругата на лишения от свобода е видно, че те също са с
постоянен и настоящ адрес ***.
Съдът намира за неоснователно
твърдението на жалбоподателя, че близките му ще бъдат възпрепятствани да го
посещават в затвора в гр. Пазарджик. Същите не живеят на територията на гр.
Пловдив и обстоятелството, че той ще изтърпява наказанието си в затвора гр.
Пазарджик по никакъв начин няма да промени необходимостта от пътуване с цел
свиждане.
Съгласно
чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от
свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията", съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо
до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, както следва: в
затворите или затворническите общежития от закрит тип – осъдените с
първоначално определен строг режим. От административната преписка по делото е
видно, че лишеният от свобода – С.В.Г. е осъден с първоначално определен строг
режим.
При издаването на оспорваната заповед е
спазено изискването на разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС.
Не се установяват и обстоятелства, които
да представляват пречка по смисъла на
чл.62,ал.2 от ЗИНС, тъй като преместването не е свързано с продължително
пътуване и няма как да представлява опасност от сериозно влошаване на
здравословното състояние. Видно от представените доказателства е,че
жалбоподателят е с хронична исхемична болест на сърцето, като няма данни за
други заболявания.
Възражението относно съществуващи
заплахи срещу жалбоподателя от страна на друг затворник в затвора в
гр.Пазарджик не е основание да не се допусне преместването. Посоченият проблем
следва да е предмет на разглеждане и разрешаване от страна на администрацията
на затвора,в който е наредено преместването.
Не се констатира съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед.
При
това положение оспорената заповед е законосъобразна, мотивирана, отговаря на
изискванията и целта на закона, постановена в съответствие с процесуалните
правила и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед изхода
на спора, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ,
платимо от жалбоподателя.
Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.В.Г., ЕГН **********,
против Заповед № Л-3729/2 от 22.10.2021г., на Заместник главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е наредено С.В.Г. да бъде
настанен в затвора в гр. Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание.
ОСЪЖДА С.В.Г., с ЕГН **********
с адрес: ***, да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. „Ген. Николай Г.
Столетов“ № 21 сумата от 100,00 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението, съгласно чл. 62, ал. 3, изр.
2 от ЗИНЗС е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: