№ 10413
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110102221 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ С.А., ********, рег.
№********* чрез „ФИРМА“ С.А., клон България, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС срещу А. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС
Моли се съда да приеме за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми: 4230.05 лева - главница по договор за кредит № PLUS-
10260314, - 1006.67 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.10.2016г. до 05.07.2018 г., 365.71 лева - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.11.2016 г. до 11.09.2017 г. , ведно със законната лихва,
считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за
които в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№67180/2017г. на СРС.
Твърди се, че на 16.07.2013 г. между „ФИРМА“ и А. Г. Т., е сключен договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-10260314, като страните са постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 8000.00 лева за срок от
60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.07.2018 г.., като кредитът
следвало да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 262.76 лева
Твърди се, че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на
ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит
Сочи се, че на основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника е
възникнало задължението да погаси заема на 16 месечни вноски, всяка по 174.65 лева, като
в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата.
Поддържа се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит №
PLUS-10797424 на 05.09.2015 г., като към тази дата са погасени 13 месечни вноски.
1
Сочи се, че на основание чл. 5 от договора, вземането на „ФИРМА“ става изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
05.11.2016 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за
което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.
В условията на евентуалност че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се предявява осъдителен иск и се
отправя волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на
препис от исковата молба на ответната страна.
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22. вр. чл. 10. ал. 1 от ЗПК. тъй като
шрифтът, с който е написан той, е по-малък от 12. Договорът е нищожен и поради
противоречие със закона, тъй като няма данни на потребителя да е била предоставена
преддоговорна информация но реда на чл. 5 и сл. от ЗПК. във формата по чл. 5. ал.2 - на
стандартен европейски формуляр. Сочи се, че в договора е инкорпориран погасителен план,
но от него не е ясно каква част от отделните задължения на длъжника по договора се
погасяват с всяка погасителна вноска.
Твърди се, че по делото не са представени доказателства за усвояването на сумата от 8
000 лева, представляваща главница по договора за кредит, както и, че „ФИРМА“ ЕАД е
заплатило застрахователната премия в размер на 1920 лева.
Твърди се, че не са а спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 12 и
т. 20 от ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК и
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи но кредита.
Твърди се, че чистата стойност на кредита е в размер на 7 720.00 лв., която сума е била
преведена от кредитора по банковата сметка на ответника в „БАНКАк“ АД (след
приспадане на уговорената в договора „такса за усвояване на кредита" в размер на 280.00
лв., която такса е недължима на осн. чл. 23 от ЗПК, съответно ответникът не дължи нейното
връщане). Сочи се, че по твърдения на ищеца, кредитополучателят е изплатил по договора
общо 38 броя месечни вноски, всяка по 262,76 лв. или сума в общ размер на 9 984.88 лв.
Поддържа се, че тази сума следва да бъде приспадната от дължимата от ответника чиста
стойност на кредита, в резултат на което ответникът е погасил кредита изцяло, а и налице и
надвнесена сума в размер на 2 264.88 лева.
Предявява се насрещен иск за сумата от 2264,88 лева, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
представляваща недължимо платено по нищожен договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-10260314 от 16.07.2013г.
Претендират се разноски.
В срока за отговор ответникът по насрещния иск/първоначален ищец/ оспорва иска
като неоснователен. Твърди, че страните по договор за кредит са обвързани от валидно
възникнало кредитно правоотношение, отговарящо на изискванията на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), по което кредитора е изпълнил задължението си да преведе
заемната сума по декларираната от кредитополучателя банкова сметка, открита в „БАНКАк
(България)“ ЕАД с IBAN BG.................................... Твърди се, че Договорът за кредит е
изготвен на шрифт „Garamond”, размер 12. Сочи се, че съгласно чл.11, ал. 1 т. 11 ЗПК,
погасителният план към процесния договор, в съответствие с посочената норма съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
2
вноски. Твърди се, че хипотезата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК не следва да се смесва с тази,
предвидена в т. 11, която е приложимата в настоящия случай и съобразно която не е
предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния план. Сочи се, че
правото на отказ на потребителя от договора е обективирано в чл. 11 от същия, поради което
твърдението на ищеца по насрещния иск в обратната насока е неоснователно.
Като съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното от
фактическа страна:
По делото е представено копие на договор за потребителски паричен кредит №PLUS-
10260314 от 16.07.2013 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД“ ЕАД с ЕИК *********/ чийто
правоприемник е „ФИРМА“ С.А., ********/- кредитор и А. Г. Т. - кредитополучател.
Съгласно договора кредиторът е предал на ответника кредит в размер на 8 000 лева,
които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: годишен
лихвен процент- 24.13%, , годишен процент на разходите- 29.70 %, брой месечни вноски 60,
размер на месечната вноска: 262.76 лева. Посочено е и, че се начислява такса в размер на
280 лева и се включва застрахователна премия в размер на 1920 лева. Посочено е, че общата
дължима сума от потребителя е 15765.60 лева.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – В. П. е
представила писмено заключение, поддържано в съдебно заседание и прието по делото.
Вещото лице е посочило, че с преводно нареждане, регистрационен номер 000002700426 /
17.07.2013г. „ФИРМА“ ЕАД е наредило превод на сумата 7 668.00 лв. към банкова сметка в
„БАНКАк България“ АД с титуляр А. Г. Т.. Като основание за извършения превод в
платежното нареждане е записано: „съгласно договор PLUS-10260314”. Посочено е, че от
общия размер на кредита - 8000.00 лв. са удържани: такса усвояване 280.00 лв. и сумата от
52.00 лв. / за която не е посочена информация/.
Вещото лице е заключило, че съгласно предоставената от ищеца информация,
погасителни вноски по процесния договор са заплащани в периода от 05.08.2013г. до
16.09.2016г. Общият размер на платените суми е 10199.12 лв., с които според
счетоводството на ищеца са погасени 38 месечни вноски, с падеж от 05.08.2013г. до
05.09.2016г., и са заплатени такси за събиране общо в размер на 214.24 лв. С постъпилите
суми са погасени: главница : 3929.95 лв., възнаградителна лихва : 4838.93 лв., застрах.
Премия : 1216.00 лв. и разходи за събиране : 214.24 лв.
Вещото лице е посочило, че задълженията на А. Г. Т. по договор за кредит PLUS-
10260314 към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК са следните: главница за
период от 05.10.2016 г. до 05.07.2018 г. : 4070.05 лв., главница по застрахователна премия :
160.00 лв., възнаградителна лихва за период от 05.10.2016 г. до 05.07.2018 г. : 1006.57 лв.,
мораторна лихва върху главница 4230.05 лв. : 365.44 лв., за периода от 05.11.2016г. до
11.09.2017г.
По делото е представено и едно уведомително писмо с дата 08.03.2017 г., с което
„ФИРМА“ ЕАД уведомява ответницата, че упражнява правото да обяви вземанията по
кредита за предсрочно изискуеми. Видно от приложеното известие за достаяване същото
писмо е получено на 14.03.2017 г. от Илиян Тафровски- син на ответницата. Независимо от
това, уведомителното писмо е връчено и отново с исковата молба.
Установява се от приложеното ч.гр.д. 67180/2017г по описа на СРС, че по заявление на
„ФИРМА“ С.А., ********, рег. №********* против ответника е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 29.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение за сумата
от 4230,05 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски заем №
PLUS-10260314 / 16.07.2013 г., ведно със законната лихва от 25.09.2017 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 1006,67 лв. за периода от 05.10.2016 г. до
05.07.2018 г., мораторна лихва в размер на 365,71 лв. за периода от 05.11.2016 г. до
11.09.2017 г., както и 162,05 лв. разноски по делото, от които 112,05 лв. държавна такса и 50
лв. възнаграждение на юрисконсулт.
3
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съд-
София достига до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника,
който е подал възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл.
415 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните, породено от договор за потребителски кредит, по който е изпълнил
задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната сума/ точно, както и наличието
на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на
претендираните парични суми на соченото основание. В тежест на ответника е да установи
настъпили правопогасяващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
В тежест на ищеца по насрещния иск е да установи, че процесната сума/ 2264,88 лева/
е предадена на ответника, както и да установи основателността на възраженията си за
нищожност на договора. Ответникът по насрещния иск при условията на пълно и главно
доказване следва да установи, че имущественото разместване е с валидно възникнало
правно основание.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ФИРМА“ ЕАД
и ответника А. Г. Т. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Ответникът е усвоил изцяло сумата от 7 668 лева.
Съдът при служебно извършената проверка за неравноправни клаузи не намира такива
в договора за кредит. Не са налице и предпоставките на чл. 22 от ЗПК, за да бъде обявен
процесния договор за потребителки кредит за недействителен.
Не е налице твърдяното от ответника нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК. Спрямо този
договор се прилагат разпоредбите на ЗПК/ в редакцията му към измененията с ДВ, бр. 58 от
30.07.2010 г., в сила от 30.08.2010 г./, съответно приложимото право към този момент не е
съдържало изискване за наличие на писмен договор със шрифт 12. Съгласно
регламентацията на Директива 2008/48/ЕО, държавите- членки не могат да приемат
непредвидени в тази директива задължения за страните по договора, когато тя съдържа
хармонизирани разпоредби в съответната област (вж. по аналогия решение от 12 юли 2012
г., SC Volks bank România, C-602/10, EU:C:2012:443, т. 63 и 64), каквото е изискването
относно шрифт 12 по чл.10, ал.1 от ЗПК и последното не следва да се счита за приложимо, а
и по делото не се установява процесния договор за кредит да е с по-малък шрифт. Следва да
се посочи и, че това условие обаче не освобождава съда от преценка за същественост на
нарушението, като решаващи са и стилът, на който е изписан текстът на договора,
отстоянията между редовете, разположението на текста върху страницата – идеята на
законодателя /макар и в един по-късен момент от този на сключването на договора/ е
съдържанието на договора да е достатъчно ясно и четливо от кредитополучателя, така че да
се запознае без затруднение с него при подписване на договора. Според настоящия съдебен
състав представеният по делото договор ведно с погасителен план и общи условия/ отнесени
към по-тежките законови изисквания, неприложими към 2013 г./, са достатъчно четливи, при
запознаване с тях потребителят лесно може да се ориентира в съдържанието им. Ето защо и
съдът счита, че липсва нарушение. което да доведе до недействителност на договора, след
4
като останалите изисквания на закона са изпълнени.
По същите аргументи не е необходимо договорът за кредит да съдържа извлечение
под формата на погасителен план, съгласно съдебната практика по приложение на
Директивата. Нещо повече- кредитодателят е длъжен да предостави само при
поискване/т.12 на чл. 11, ал. 1 ЗПК/ извлечение под формата на погасителен план. В
конкретния случай се касае за равни месечни вноски на определена дата, и погасителен план
по смисъла на т. 11 на чл. 11, ал. 1 от ЗПК включващ всяка една погасителна вноска е
инкорпориран в самия договор. Подробно извлечение съдържащо информация по смисъла
на т. 12 на чл. 11, ал. 1 ЗПК / в т.ч. какъв размер от главницата и лихвата се погасява, както и
техния остатъчен размер/ е наличен и по делото на л. 6.
С оглед на тези обстоятелства, следва да се приеме, че в тази насока правата на
заемателя не са ограничени и договорът не е недействителен, поради нарушение на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.11 и т. 12 от ЗПК.
Не налице нарушение и на чл. 11, ал 1, т. 20 от ЗПК, доколкото в чл. 11-12 от договора
е детайлно уредно правото на отказ съгласно изискванията на закона.
По отношение на клаузата за заплащане на застраховка „Защита на плащанията“ и
дължимостта на сумата 1920 лева застрахователна премия, включена в размера на месечните
погасителни вноски, съдът намира следното: Видно и от приложения сертификат № CARU-
10260314 договорът за застраховка е сключен между Т. и „Кардиф животозастраховане,
клон България“, като няма данни по делото ищцовото дружество да е заплатило уговорената
в договора застрахователна премия от името на кредитоплучателя, за да претендира
плащане по нея. Освен това, доколкото по делото не са представени писмени доказателства,
че застрахователната премия е заплатена от ищцовото дружество на застрахователя, не може
да се направи и извод за валидност на полицата. Ето защо и претендирането за плащане на
дължимите вноски по нея е неоснователно.
Така при отчитането на извършените от кредитополучателя плащания съдът приема,
че дължимата главница по договора е единствено усвоената от ответницата по банкова
сметка сума в размер на 7 668 лева (след приспадане на уговорената в договора „такса за
усвояване“, която такса е недължима на основание чл. 23 ЗПК и неясно защо удържаната
сума от 52 лева).
В исковата молба се твърди настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Това
твърдение съдът приема за доказано с получаване от сина на ответницата/лице от
домашните/ на писмо с обратна разписка на 08.03.2017 г. Следва изрично да се отбележи, че
обявяването на кредита за предсрочно изискуем на тази дата. в процесния случай е в полза
на ответницата, доколкото съобразно постановките на Тълкувателно решение № 3/2017 от
27.03.2019 г. по тълк. д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. При
това положение ищцовото дружество не би могло основателно да претендира
договорната/възнаградителна/ лихва за периода 08.03.2017 г. – 05.07.2018 г., която при
предсрочна изискуемост не се дължи.
След тези уточнения следва да се направи извод, че по процесния договор за кредит
ответницата дължи общи връщане на сумата от 7 668 лева главница и възнагарадителна
лихва за периода от 05.08.2013 г. до 08.03.2017 г. съгласно погасителния план но при
редукция с коефициент 7668/8000-ни.
Така съдът не е обвързан от счетоводните записвания на ищцовото дружество и как то
е отнасяло постъпилите плащания от ответницата в периода от 05.08.2013 г. до 16.09.2016 г.
Съдът следва да отчете като правопогасявщ юридически факт заплащането на сумата от
5
общо 10 199.12 лева от страна на ответницата.
С тази сума освен отнесеното от ищцовото дружество към главницата /3992.95 лева/
следва да се отнесе и недължимо платеното по договора за застраховка- 1216 лева, както и
надплатената в следствие на редуцираната главница възнаградителна лихва 200.82 лева
/дължима 4638.11 след прилагане на посочения по-горе коефициент, а заплатена 4838.93
лева/. Така ответницата е заплатила общо 5409.77 лева от дължимата в размер на 7668 лева-
главница. От така установеното следва изводът, че главният иск е основателен за сумата от
2258.23 лева, а за разликата до 4230.05 лева следва да бъде отхвърлен.
Ответницата дължи и договорна лихва съгласно погасителния план с посочената
редукция за периода от 05.10.2016г. до 08.03.2017 г. в размер на 426.50 лева, изчислена от
съда по реда на чл. 162 ГПК.
С оглед забавеното плащане на ответницата за периода от 05.11.2016 г. до 11.09.2017 г.
тя дължи и сумата от 350.53 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата, изчислена
от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Доколкото не се установи недействителността на договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-10260314 от 16.07.2013г., съответно и не се установи надплащане на суми
по договора от страна на ответницата насрещният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза
на 277.42 лева /от общ размер 512.05 лева- 112.05 лева държавна такса, 300 лева-депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по
реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/.
Дължими са частично и разноските, сторени от ищцовото дружество в производството
по ч.гр.д. №27903/2017 г. на СРС, до размера от 87.79 лв. Ответницата също има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска за сумата от 137.47 лева- адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Г. Т. , ЕГН: **********, с
адрес: АДРЕС, че дължи на ФИРМА“ С.А., ********, рег. №********* , действащо чрез
„ФИРМА“ С.А., клон България, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9
ЗПК и чл. 86 ЗЗД, сумата от 2258.23 лева - главница по договор за кредит № PLUS-
10260314, 426.50 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода
от 05.10.2016г. до 08.03.2017 г., 350.53 лева - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.11.2016 г. до 11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2258.23 лева, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /25.09.2017г./ до
окончателното изплащане на вземането, за които в полза на ищеца била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№67180/2017г. на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за сумата над уважения размер от 2258.23 лева
до пълния претендиран размер от 4230.05 лева, за сумата за възнаградителна лихва над
уважения размер от 426.50 лева до пълния претендиран размер от 1006.67 лева и за периода
от 08.03.2017 г. до 05.07.2018 г., за сумата за мораторна лихва над уважения размер от
350.53 лева до пълния претендиран размер от 365.71 лева и за законна лихва върху
неоснователния размер на главницата.
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. Т. , ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, срещу
ФИРМА“ С.А., ********, рег. №********* , действащо чрез „ФИРМА“ С.А., клон
България, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2264,88 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
представляваща недължимо платено по нищожен договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-10260314 от 16.07.2013г.
ОСЪЖДА А. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на ФИРМА“ С.А.,
********, рег. №*********, действащо чрез „ФИРМА“ С.А., клон България, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС съдебно-деловодни разноски в размер на
277.42 лева за настоящото производство и 87.79 лева за ч.гр.д. №67180/2017г. на СРС.
ОСЪЖДА ФИРМА“ С.А., ********, рег. №********* , действащо чрез „ФИРМА“
С.А., клон България, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да
заплати на А. Г. Т. , ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС съдебно-деловодни разноски за
ч.гр.д. №67180/2017г. на СРС в размер на 137.47 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7