ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 214
гр. Варна, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500008 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. КР. КР. и АЛБ. Р. КР.
чрез адвокат Н.Д. срещу решение № 262741 от 01.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 14837
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав, с което е прогласена на
основание член 26, алинея 1, предложение първо във връзка с член 152 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ по иска на АНГ. В. М. срещу П. КР. КР. и АЛБ. Р. КР.
нищожността на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт /НА/ № 59, том І, рег.№ 892, дело № 49 от 06.04.2020 г. на нотариус А.П.
вписан в Служба по вписванията - Варна под НА № 76, том XIX, вх.рег.№ 7414 от
06.04.2020 г., по силата на който АНГ. В. М. продава на П. КР. КР. следните недвижими
имоти: жилищна сграда с площ от 118 кв.м с маза с площ от 25 кв.м, съставляваща сграда с
идентификатор № ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/,
одобрени със заповед РД-18-1897 от 27.11.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота в село ********** - ул. „П.В.“ № 13, разположена в поземлен имот с
идентификатор №**********, брой надземни етажи - 2; гараж с площ от 54 кв.м,
съставляващ сграда с идентификатор №********** по КККР, разположен в поземлен имот с
идентификатор №**********, със застроена площ от 54 кв.м., брой надземни етажи - 1, брой
подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение - хангар, депо, гараж, стар идентификатор - няма, номер по предходен план
- няма; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, с площ от 25 кв.м. - по скица и данъчна оценка,
съставляващ сграда с идентификатор №**********.4 по кадастралната карта и
1
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1897 от 27.11.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор №
**********, ведно с 1000/2040 идеални части от дворното място, върху което са построени
сградите, съставляващо поземлен имот с идентификатор № ********** по КККР, одобрени
със заповед РД-18-1897 от 27.11.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 641
кв.м, при граници и съседи: ПИ с идентификатори: № **********, № ********** и №
**********, идентичен с част от ПИ пл.№ 152 в кв.38 по плана на селото от 1932 г., ведно с
всички подобрения и приращения в имота; осъдени са П. КР. КР. и АЛБ. Р. КР.да заплатят
на АНГ. В. М. сумата от 355 лева разноски в исковото производство пред ВРС, на основание
член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд е тълкувал събраните доказателства
превратно и едностранчиво, в резултат на което е направил грешни изводи. Не са
коментирани противоречията в свидетелските показания, както и преценката на
заинтересованите свидетели е в нарушение на член 172 от ГПК. Твърди се, че не е ясно от
изложеното от ищцата кога е постигната договорката за обратно изкупуване, което е
необходимо с цел преценка допустимостта на събраните гласни доказателства по член 165,
алинея 2 от ГПК при симулативните сделки. Също така се излага, че при наличието за
твърдение за наличието на фидуциарна сделка страната следва да докаже какво е било
съглашението на страните, което не е сторено. Не е доказано и наличието на заемно
правоотношение, за да може да се приложи нормата на член 152 от ЗЗД. Оспорва се изводът
на съда, че предадената парична сума, ако е имало такова предаване, в кантората на
нотариуса е паричен заем, а не заплащането на цената по сделката. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на иска.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане до разпит на двама
свидетели за доказване твърденията, че ищцата е желаела продажбата на процесния имот и е
потърсила ответника К. именно с такова намарение.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва. Излага се, че безспорно са доказани от събраните по делото
доказателства наличието на заемно правоотношение между ищцата и първия ответник,
уговорка между двамата за обезпечение на дълга чрез прехвърляне на процесните имоти,
както и за връщане на имотите в патримониума на ищцата след изплащане на сумите по
заема и договорените лихви. Излагат се и доводи по отношение на евентуално предявените
искове. Оспорва се направеното искане за събиране на гласни доказателства поради наличие
на преклузия по член 266 от ГПК, а ако бъдат допуснати, се иска допускане на двама
свидетели за опровергаване на показанията на свидетелите на въззивниците.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
2
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
С отговора на исковата молба въззивниците са поискали допускане до разпит на трима
свидетели за доказване на твърдените от тях факти, като в хода на първоинстанционното
производство са разпитани водените от тях свидетели за установяване, че ищцата е искала
да продаде имота си, че са подписали предварителен договор за покупко-продажба, че
продажната цена е заплатена на ищцата в кантората на нотариуса преди изповядане на
сделката. Пред първата инстанция са разпитани двама свидетели, водени от ответниците
/понастоящем въззивници/, но последните не са заявили искане за допускане на други
свидетели за същите факти, на основание нормата на член 159, алинея 2, изречение второ от
ГПК, която визира, че когато за един и същ факт страната сочи повече свидетели, съдът
може да допусне само някои от тях, а останалите се допускат, ако призованите не установят
спорния факт. В случая не намира приложение разпоредбата на член 266, алинея 3 от ГПК
относно допустимостта на доказателствата във въззивното производство, които не са били
допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения, каквито и не се
твърдят да са допуснати.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание член 267 от ГПК, съдът
.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за допускане до разпит на трима
свидетели за установяване, че ищцата е искала да продаде имота си, че са подписали
предварителен договор за покупко-продажба, че продажната цена е заплатена на ищцата в
кантората на нотариуса преди изповядане на сделката.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14 март 2022 година от
9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
3
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4