Номер 233221.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти търговски
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503386 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
С определение от 16.09.2020 г. по т.д.№ 793/2020 г., СГС, ТО, VI-23 състав е
върнал исковата молба на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД (в несъстоятелност) като е приел,
че ищецът не е изпълнил дадените му указания.
Срещу това определение е подадена частна жалба от „Въгледобив Бобов дол“
ЕООД (в несъстоятелност), чрез синдика на дружеството Б. Б., което моли то да бъде
отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа,
че е направил уточнение на иска като е поискал събиране на доказателства по реда на
чл.190, ал.1 от ГПК, които касаели основателността на иска му. Счита, че съдът
неоснователно е отказал да събере посочените доказателства от ответника.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
„Въгледобив Бобов дол“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу „Камибо“ ЕООД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 700 000 лева главница, дължима по договор за
прехвърляне на вземане от 30.03.2012 г., по силата на който „Енергоинвестинженеринг“
ЕООД в качеството си на цеден прехвърля на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД (в
несъстоятелност) в качеството на цесионер вземане в размер на 700 000 лв. Ищецът е
посочил, че с писмо, получено от ответника на 6.02.2020 го поканил да заплати сумата.
Претендира лихва за забава върху главницата за периода 22.04.2017 г. до датата на исковата
молба в размер 213 305.55 лв.
С разпореждане от 15.05.2020 г. по т.д.№ 793/2020 г., СГС, ТО, VI-23 състав на
ищеца „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД (в несъстоятелност), чрез синдика на дружеството, е
указано в едноседмичен срок от съобщението да уточни основанието, въз основа на което са
възникнали вземанията на „Енергоинвестинженеринг“ ЕООД срещу „Камибо“ ЕООД,
прехвърлени на ищеца с договора от 30.03.2012 г. ако е налице предходен договор за цесия с
1
цесионер „Енергоинвестинженеринг“ ЕООД - основанието за възникване на тези
прехвърлени вземания, както и да се уточни уведомяван ли е бил ответникът за цесията от
30.03.2012 г. от страна на „Енергоинвестинженеринг“ ЕООД.
С разпореждане от 05.06.2020 г. срокът за изпълнение на указанията е бил
продължен с един месец, считано от съобщението.
За продължаване на срока ищецът е бил уведомен на 19.06.2020 г.
На 10.07.2020 г. ищецът чрез синдика на дружеството уведомил съда, че не е
успял да установи от търговските книги на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД основание за
възникване на вземанията и не може да изпълни указанията на съда. Направил е искане по
чл. 190 от ГПК съдът да задължи ответника да представи договор за прехвърляне на вземане
от 29.12.2010 г., всички документи, съпътстващи договора, и уведомление до ответника по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за договора за цесия от 30.03.2012 г. Посочил е, че в случай, че
ответникът не предостави документите, ще направи искане по реда на чл. 192 от ГПК по
отношение на „Енергоинвестинженеринг“ ЕООД.
С разпореждане № 7604/14.07.2020 г. съдът е предоставил нова възможност на
ищеца и му е указал да изпълни указанията от 15.05.2020 г. като е посочил, че при
неизпълнение на указанията по редовността на исковата молба, тя ще бъде върната.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Подадената частна жалба е допустима – подадена е от легитимиран правен
субект, срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения за обжалването му срок в закона.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба неоснователна.
Предмет на делото е вземане, което ищецът е придобил по силата на сключен
договор за цесия.
С решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на Върховен касационен
съд, Търговска колегия, са разяснени характера и правната природа на договора за цесия,
като е посочено, че договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява
промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е
договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на
тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален.
Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на
сключване на договора, и да е прехвърлимо /каквито по принцип са имуществените права/.
От тези общи правила се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо
длъжника и спрямо трети лица. Със сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие,
вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера
/приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във
вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета на договора,
цесионерът с постигане на съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права (чл. 99, ал. 2 ЗЗД). По
отношение на длъжника, обаче, цесионният договор няма действие, докато цесията не му
бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената
норма, но и от това, че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е
обвързан от него, поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента
напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента
2
могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера. Съобщението, обаче, не е елемент
от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора за цесия.
Цедираното право преминава върху цесионера със сключването му. Значението на
съобщаването е регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от договора
за цесия и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
За да бъде надлежно упражнено правото на иск, следва да са налице всички
процесуални предпоставки, една от които е съобразяването на иска с изискванията към него,
поставени от процесуалния закон – чл.127 ГПК. За да е редовна исковата молба същата
следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска /чл.127, ал.1, т.4
от ГПК/. Това изискване е свързано с необходимостта от индивидуализиране на спорния
предмет на иска. Основанието на иска или по терминологията на ГПК „обстоятелствата, на
които се основава искът“ обхваща фактите, от които произтича претендираното право, а не
самото право. Без посочването на тези факти претендираното право не може да бъде
индивидуализирано като конкретно материално правомощие.
В процесния случай ищецът е посочил, че вземането му произтича от договор
за цесия и следователно, същият е посочил основанието на което е встъпил в чуждата
облигационна връзка. Предмет на договора за цесия обаче е вземане, което съществува по
силата на друг фактически състав и тъй като именно това вземане е предмет на делото, то
следва да бъде индивидуализирано като бъдат посочени фактите, от които произтича –
договорът, от който произтича или фактите, обосноваващи извъндоговорни отношения, в
случай, че вземането произтича от такива.
Първоинстанционният съд законосъобразно е оставил исковата молба без
движение като е дал указания към ищеца да отстрани констатираната нередовност на
исковата молба като посочи основанието на своето вземане.
Настоящият съдебен състав споделя становището на съда, постановил
обжалвания акт, че искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 от ГПК не може да бъде уважено.
При нередовна искова молба е налице липса на положителна процесуална
предпоставка, в който случай искът и процесът за неговото разглеждане и решаване са
недопустими. Това означава, че съдът няма право да образува и движи исковия процес.
Произнасянето на съда по доказателствени искания предпоставя образувано допустимо
съдебно производство по редовна искова молба. Събирането на доказателства предпоставя
вече направени твърдения, съответно възражения, от страните. Това важи и за
доказателственото искане по чл.190 от ГПК.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.09.2020 г. по т.д.№ 793/2020 г., СГС, ТО, VI-23 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4