№ 30
гр. С.З., 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500646 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от „В.Х.“ ООД, чрез
пълномощника си адв.Ц. М. от АК С.З. против Решение под № 471 от
31.05.2022г. постановено по гр.дело № 4725/2021г. по описа на Районен съд
С.З..
Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение, като
неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че с решението
първоинстанционният съд е намалил процесните дарствени разпореждания
извършени от покойния С. Д. в полза на всички ответници, тъй като
неправилно е приел, че същите накърняват запазената част на длъжника.
Освен това сочат, че съдът е приел и че родителите на ответника към
момента на това дарение са подпомогнали и двамата си сина в един и същ
момент, по равно, т.е. са дарили на единия паричната сума от 14 000 лева, а на
другия процесните имоти. Считат, че е налице противоречие в изводите на
съда, че дарението на паричната сума на единия брат е обичайно, а това на
имотите на другия - не.
Сочат, че съдът неоснователно е приел дарението на тази парична сума
за недоказано, тъй като не е съобразил, че това не е стандартно дарение, а
дарение от вида “дарение чрез изпълнение на задължение за дарения“т.е.
налице е изпълнение на чуждо задължение с дарствена цел.
Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно не е
уважил направеното от тях възражение, че ищецът -кредитор не е приел
1
наследството по опис и няма правна легитимация в спора, както и че
неправилно съдът е заключил, че след като ищецът има качеството на
кредитор, то за него не важи разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН.
Цитира се практика на ВКС по сходни казуси.
Претендира отмяна на съдебното решение, като неправилно и
незаконосъобразно и присъждане на сторените по делото разноски.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другите
страни Е. А. К., Д. А. К. и Х. М. К. от с.Д.И., чрез адв.М. Т., в който заявяват,
че въззивната жалба е допустима, но е неоснователна и излага съображения в
тази насока. Счита, че правилно Районен съд не е включил в масата по чл.31
от ЗН сумата от 17 000 лева и сумата от 3000 лева и сумата от 14 000 лева.
Сочи, че правилно Районен съд е съобразил, че чл.36, ал.1 и ал.2 са
неприложими в настоящият случай и правилно са възстановени запазените
части на ищеца Д. от имотите.
Претендира изцяло потвърждаване на постановеното решение, както и
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от вторият въззивник Х. С. Д. от гр.К.,
чрез адв.Е. Д. против Решение №471 от 31.05.2022г. постановено по гр.д.
№4725/2021г. на СтРС, с което предявеният от тримата ищци иск по чл. 30,
ал.1 от ЗН вр. с чл.134 ЗЗД за възстановяване на запазената % част на
съищеца Е. Д. от наследството на С. Д. е уважен. Счита, че обжалваното
решение е неправилно, поради необоснованост и противоречие с материалния
закон. Посочва пороците на обжалваното решение.
Претендира съда да приеме, че запазената % част на Е. Д. не е
накърнена поради процесните дарения и отмени изцяло решението на С.
районен съд, като неправилно и постанови друго, с което да отхвърли, като
неоснователен и недоказан предявеният иск по чл.30, ал.1 ЗН във вр.с чл.134
ЗЗД.
В условията на евентуалност, ако бъде прието, че запазената % част на
Е. Д. е накърнена поради процесните дарения, СтОС да отмени изцяло
постановеното решение на СтРС, като неправилно и да постанови решение по
съществото на спора, с което да възстанови накърнената запазена % част на Е.
Д., чрез намалението на даренията на „В.Х.“ ООД - изцяло, в техния пълен
размер, чрез прилагането на описания в т.24 по-горе законов алгоритъм.
Претендира присъждане на съдебните разноски и в двете съдебни
производства.
Първият въззивник „В.Х.“ ООД, чрез пълномощника си адв.Ц. М. от АК
С.З. против Решение № 471 от 31.05.2022г. постановено по гр.дело №
4725/2021г. по описа на Районен съд С.З., редовно и своевременно призовани,
не се явява лично, и не изпращат ПЪЛНОМОЩНИКА им надлежно
упълномощена по делото.
2
Вторият въззивник Х. С. Д. от гр.К., редовно и своевременно призован,
не се явява, вместо него се явява пълномощника му адв.Е. Д., който взема
становище, че Решение с №471 от 31.05.2022г. постановено по гр.д.
№4725/2021г. на СтРС, с което предявеният от тримата ищци иск по чл. 30,
ал.1 от ЗН вр. с чл.134 ЗЗД за възстановяване на запазената % част на
съищеца Е. Д. от наследството на С. Д. е уважен, че обжалваното решение е
неправилно, поради необоснованост и противоречие с материалния закон.
Посочва пороците на обжалваното решение и моли изцяло да бъде уважена
неговата въззивна жалба.
Въззиваемите Е. А. К., Д. А. К.а и Х. М. К.а, редовно и своевременно
призовани, не се явяват вместо тях се явява пълномощника си адв.– адв. М. Т.
от АК – С., надлежно упълномощен от по-рано, които молят въззивиния съд
да остави без уважение въззивните жалби и да потвърди изцяло
първоинстанционното съдебно Решение.
Последният въззиваем Е. С. Д., редовно и своевременно призован,
/призовката е получена лично от този въззиваем на датата 09.11.2022 год./ не
се явява лично, и не изпраща ПЪЛНОМОЩНИК надлежно упълномощен по
делото.
След като се запозна с изложеното в жалбата и с допълнителната
писмена молба на жалбоподателите, както и с писмените доказателства по
делото съдът намира за изяснено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 30 и сл. от ЗН, във вр.
с чл. 28 и чл.29 от ЗН за възстановяването на запазена част, чрез
намаляването на извършените преди това дарения.
В първоинстанционното производство правилно установена следната
фактическа обстановка:
По допустимостта на иска
Предявеният от ищците Е. А. К., Д. А. К. и Х. М. К., като кредитори на
ищеца Е. Д., иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, във вр. с чл. 134 ЗЗД, против ответниците,
е допустим съгласно задължителните разяснения в т. 3, б. „б“ от ППВС №
7/1973 г., според които, в относимата им за случая част, при бездействие на
наследника със запазена част, кредиторите му могат да искат намаление на
завещания и дарения за възстановяването й, доколкото не могат да се
удовлетворяват от личното му имущество, какъвто е и случая. При него по
делото се установи от представения изпълнителен лист, че предявилите иска
ищци Е. А. К., Д. А. К. и Х. М. К., са кредитори на ищеца Е. Д., който с
влязлата в сила на 31.07.2007 г. присъда по нохд № 337 по описа за 2004 г. на
С. окръжен съд е бил осъден да им заплати посочените в същия изпълнителен
лист суми (л. 8 гр.д. № 438/2021 КРС). Установи се още от приложеното
копие от образуваното въз основа на този лист изпълнително дело № 2856 по
описа за 2020 г. на ЧСИ Г.И. и издадено от ЧСИ удостоверение, че
предявилите иска ищци не могат да се удовлетворят от имуществото на този
си длъжник, защото няма такова към момента на предявяване на иска, а той
3
бездейства и не е предявил против ответниците този иск, което обуславя
допустимостта му (т. 3, б. „б“ от ППВС № 7/1973 г.). Възражението за
противното на ответника „В.Х.“ ООД, че този иск срещу него бил недопустим
съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН, защото не бил наследник по закон, а ищецът Е. Д. не
бил приел наследството по опис, е неоснователно. Не само защото
приемането на наследството по опис е материална предпоставка от значение
за основателността, а не процесуална такава от значение за допустимостта на
този иск в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН (т. 4 от ТР 3-2013- ОСГК). Но и
защото искът по делото не е предявен от ищеца Е. Д., а от неговите
горепосочени кредитори, в която хипотеза нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН е
неприложима и не представлява поради това и в случая дори
материалноправна предпоставка за основателност на този иск срещу
ответника „В.Х.“ ООД (чл. 30, ал. 2 ЗН). Не би могло да бъде и иначе, защото
производството по приемане на наследство по опис е едностранно и
охранително. Поради това в същото участието на трети лица е недопустимо, с
изключение на посочените в чл. 554, т. 2 и 3 ГПК, по молба на които
единствено то може да бъде образувано, сред които обаче не са предявилите
иска ищци, защото не разполагат с изпълнителен лист срещу починалия
наследодател С. Д., а срещу неговият бездействащ да го предяви наследник по
закон и техен длъжник Е. Д. (т. 4 и 5 от мотивите на ТР 3-2013-ОСГК).
Искът е процесуално допустим, защото е било изпълнено и
императивното изискване на чл.134, ал.2 от ЗЗД, като длъжникът Е. С. Д. е
бил надлежно конституиран в първоинстанционното производство като
съищец по делото.
По основателността на иска
Страните не спорят, че ищецът Е. Д. и ответникът Х. Д. са братя и техен
баща и общия наследодател е С. Х. Д. (л. 30 гр.д. № 438/2021 КРС).
Последният е имал сключен граждански брак с майката им Р. М. Д.а (л. 30
гр.д. № 438/2021 КРС). Починал е на датата 22.08.2020 г., като за свои
наследници по закон при равни права е оставил същите си двама синове и
преживяла го съпруга Р. М. Д.а (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН).
С представеният н.а. под № 8/2008 г., този им наследодател, заедно с
третите лица - Д.Б.И. и П. Х. Д., са били признати за собственици по
наследство от Б.Д.И., на следните възстановени към откритото наследство на
последния по реда на чл.14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ две лозя в землището на с. Р.,
попадащи понастоящем в район с одобрена кадастрална карта и регистри и
представляващи поземлен имот с идентификатор 62983.58.52 и поземлен
имот с идентификатор 62983.58.28 (л. 13 и 32-33 от гр.д. № 438/2021 КРС).
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 6 ЗСПЗЗ, в цитираното в този н.а. решение за
възстановяване на собствеността не са посочени правата по ЗН на тези
наследници от това наследство, а носещите тук доказателствената тежест
ответници не са представили други доказателства в тази насока (л. 13 от гр.д.
№ 438/2021 КРС). Поради това следва да се приеме, че наследодателят С. Д. е
4
придобил с това им възстановяване към посоченото открито наследство 1/3
идеална част от тези два имота (чл. 30, ал. 2 ЗС). Страните не спорят, че
същите този наследодател С. Д. е оставил в наследство след своята смърт на
22.08.2020 г.
По делото пред първостепенния съд са били назначени, изслушани и
приети като доказателства по делото първоначална съдебно-техническа
експертиза, нова съдебно- техническа експертиза и съдебна-автотехническа
експертиза, от които съдът възприема, поради неоспорването им от
страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, само
заключенията на новата съдебно-техническа експертиза /ЗНСТЕ/ и
съдебната- автотехническа експертиза, и не възприема заключението на
първоначалната съдебно- техническата експертиза, поради оспорването
му от пълномощника на първите трима ищци и оценяването на имотите
в същото само към датата на откриване на наследството (чл. 202 ГПК).
От т. 1 на възприетото ЗНСТЕ се установява, че пазарната оценка към датата
на откриване на наследството на 22.08.2020 г. и изготвяне на това заключение
на оставените в наследство от наследодателя С. Д. 1/3 идеална част от лозе с
идентификатор 62983.58.28 е 360 лева и 1/3 идеална част от лозе с
идентификатор 62983.58.52 е 620 лева или общо 980 лева (л. 135).
Страните не спорят, че със сключения на датата 17.10.2007 г., по време
на брака на този наследодател и съпругата му Р. М. Д.а - договор за покупко-
продажба на МПС, е закупен на името на последния и процесния л.а.
„Мерцедес Ц 220 Д“ с рег. № СТ**СМ (л. 169). Доколкото същият е придобит
възмездно от този наследодател и съпругата му по време на брака им, то
същият автомобил те са придобили в режим на бездялова съпружеска
имуществена общност между тях (чл. 19, ал. 1 и 3 СК/85 г. отм. и т. 3 ППВС
5/1972 г.). Последната е била прекратена със смъртта му на 22.08.2020 г. и той
е оставил поради това в наследство получената от прекратяването й У
идеална част от същия автомобил (чл. 28 СК). От отговорите на изготвилото
автотехническата експертиза вещо лице в съдебно заседание се установи, че
действителната пазарна стойност на този л.а. към момента на откриване на
наследството е 1750 лева (л. 173). Следователно. Оставената в наследство от
същия при прекратяване със същата на СИО върху този автомобил У идеална
част от него е 875 лева (1750 лева : 2). Последният наследниците му са
продали на трето лице с представения по делото договор с нотариална заверка
на подписите им от 03.11.2020 (л. 62 от гр.д. № 438/2021 КРС).
От показанията на свидетелката Д.а, която е първа братовчедка на
ищеца Е. Д. и ответника Х. Д., чиито показания, въпреки неоснователните
доводи за противното на пълномощника на предявилите иска ищци в
писмената му защита, съдът кредитира, защото са непосредствени,
последователни и логични, и не противоречат, а се подкрепят от останалите
доказателства по делото и възприетото от съда ЗНСТЕ, което оправдава
напълно доверието на съдебния състав , с което съдът се отнася към тяхната
достоверност съгласно чл. 172 ГПК, се установява несъмнено още, че по
5
време на брака им, родителите С. и Р. Д.и на тези страни по делото са
придобили в режим на съпружеска имуществена общност между тях,
прекратена със смъртта на наследодателя С. Д., след която той е оставил
поради това в наследство получената при прекратяването й равна 1/2 идеална
част от същите, всички посочени в отговора на ответника Д. и в Приложения
под № 3 и 4 към т. 2 от ЗНСТЕ движими вещи, чиято пазарна стойност към
момента на откриване на наследството на този наследодател на 22.08.2020 г. е
общо 12 800 лева, а на оставената от него в наследство 1/2 идеална част от
същите движими вещи е 6400 лева (л. 135-136, 142-143 и 173-175).
По този начин пазарната стойност на оставените от този наследодател в
наследство 1/3 идеална част от лозе с идентификатор 62983.58.28, 1/3 идеална
част от лозе с идентификатор 62983.58.52, 1/2 идеална част от горепосочения
лек автомобил и 1/2 идеална част от посочените движими вещи е общо 8255
към датата на откриване на наследството му на 22.08.2020 г. По делото
ответниците, чиято е тук доказателствената тежест, не са представили и
липсват други доказателства, от които да се установява същият наследодател
да е оставил в наследство и други имущества, които да следва да се включат в
масата по чл. 31 ЗН (чл. 154, ал. 1 ГПК, Р 1144-2008-V г.о., Р 1180-2000-11
г.о.).
На 09.08.2013 г., с представения н.а. под № 156/2013 г., този
наследодател С. Д. и съпругата му Р. Д.а са дарили на ответника и втори
въззивник Х. Д. следния свой собствен, придобит по време на брака им в
режим на СИО, апартамент, попадащ понастоящем в район с одобрената
кадастрална карта и регистрите и представляващ съгласно представената
схема на СГКК С.З. самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор №
35167.502.6439.1.7 и адрес гр. К., 23-ти Пехотен шипченски полк № 27, ет. 3,
ап. 7, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно
за всеки от тях, вещното право на ползване на този имот (л. 11 и 38 от
гр.д. № 438/2021 КРС). Цената на последното следва да се изключи от
оценката му и на дарената от наследодателя С. Д. У идеална част от него (Р
93-2015-II г.о.). От съвкупната преценка на показанията на свидетелите Д.а и
Т. (съсед, приятел и съученик на ответника Х. Д.), които, въпреки
неоснователните доводи за противното на пълномощника на предявилите
иска ищци в писмената му защита, съдът кредитира, защото са
непосредствени, последователни и логични, и не противоречат, а се
подкрепят от останалите доказателства, възприетото от съда ЗНСТЕ и
отговорите на изготвилото го вещо лице в съдебно заседание, което съгласно
чл. 172 ГПК оправдава напълно доверието, с което съдът се отнася и към
тяхната достоверност, се установи несъмнено по делото още, че след
дарението на този имот ответникът Х. Д. е извършил в него посочените в
отговора му, показанията на свидетелите Д.а и Т., и Приложение № 1 към
ЗНСТЕ подобрения на обща стойност 9400 лева, които също следва да се
изключат от оценката на същия имот и дарената от наследодателя У идеална
част от него, защото последният следва да се оцени съгласно чл. 31 ЗН по
6
неговото положение по време на подаряването му, а не и с извършените след
това в същия подобрения от надарения (л. 138-139, 152-154 и 173-175). От т. 2
на ЗНСТЕ се установява, че стойността на този имот към датата 22.08.2020 г.
на откриване на наследството, без подобренията и запазеното право на
ползване, е 43 590 лева и съответно 21 795 лева на дарената от наследодателя
1/2 идеална част от него (л. 136).
На датата 09.08.2013 г., с представения последващ по номер н.а. №
157/2013 г., наследодателят С. Д. е дарил на ответника Х. Д. и своята 1/2
идеална част (за която страните не спорят, а е видно и от н.а., скицата на
имота и показанията на свидетелката Д.а, че е придобита по наследство от
родителите му, които са я придобили на името на баща му Х. С. Д. с
посочения в представената скица - н.а. № 73/1956 г., поради което останалата
1/2 идеална част от същия имот е придобита по наследство от неговия брат и
баща на свидетелката Д.а - П. С. Д. - /л. 173 от делото и л. 12 и 31 от гр.д. №
438/2021 КРС), от следния съсобствен недвижим имота, а именно: ДВОРНО
МЯСТО, заедно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда - с
право на ползване на източната половина от същата, който имот попада
понастоящем в район с одобрена кадастрална карта и регистри и представлява
съгласно представената скица на СГКК С.З. поземлен имот с идентификатор
35167.502.4787 и адрес гр. К., ******, в който са построени и попадат
жилищна сграда с идентификатор 35167.502.4787.1 и следните три сгради на
допълващото застрояване с идентификатори
35167.502.4787.2.35167.502.4787.3 и 35167.502.4787.4, като е запазил лично за
себе си и за съпругата си Р. М. Д.а, пожизнено и безвъзмездно, заедно и
поотделно за всеки от тях, вещното право на ползване на този дарен имот (л.
12 и 31 от гр.д. № 438/2021 КРС). Цената на последното също следва да се
изключи от оценката му и тази на дарената от наследодателя С. Д. 1/2 идеална
част от него (Р 93-2015-II г.о.). От съвкупната преценка на показанията на
свидетелите Д.а и Т., които, въпреки неоснователните доводи за противното
на пълномощника на предявилите иска ищци в писмената му защита, съдът
кредитира, защото са непосредствени, последователни и логични, и не
противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства, възприетото от
съда ЗНСТЕ и отговорите на изготвилото го вещо лице в съдебно заседание,
което съгласно чл. 172 от ГПК оправдава напълно доверието, с което съдът се
отнася и към тяхната достоверност, се установи несъмнено по делото още, че
след дарението и на този имот, ответникът Х. Д. е извършил в жилищната
сграда в него посочените в отговора му, показанията на тези свидетели Д.а и
Т., и Приложение № 2 към ЗНСТЕ подобрения на обща стойност 22 000 лева,
които също следва да се изключат от оценката му и на същата дарена от
наследодателя 1/2 идеална част от него, защото и той следва да се оцени
съгласно чл. 31 ЗН по неговото положение по време на подаряването му, а не
и с тези извършени след това подобрения в него от надарения (л. 136, 140-
141, 152-154 и 173-175). От т. 3 на ЗНСТЕ се установява, че стойността на
тази дарена 1/2 идеална част от този имот към датата 22.08.2020 г. на
7
откриване на наследството на наследодателя С. Д., без подобренията след
подаряването му и запазеното право на ползване, е 21 870 лева, а на същия
имот - 43 740 лева (л. 136).
Въззивният съд намира също така, че на датата 11.07.2019 г., с
представения н.а. № 18/2019 г., наследодателят С. Д. е дарил на ответника
„В.Х.“ ООД, 1/4 идеална част от следните имоти: поземлен имот с
идентификатор 62983.41.4 и адрес с. Р., Община К., Област С.З., местност
Узун Ада, стойността на който към датата на откриване на наследството е 10
000 лева, а 2500 лева е стойността на дарената 1/2 идеална част от него
съгласно т. 5 от ЗНСТЕ; поземлен имот с идентификатор 62983.12.24 и адрес
с. Р., Община К., Област С.З., местността Орешака, стойността на който към
датата на откриване на наследството е 4320 лева и съответно 1080 лева на
дарената У идеална част от него съгласно т. 5 от ЗНСТЕ; поземлен имот с
идентификатор 35167.84.31 и адрес гр. К., местност Кайнаклъка, стойността
на който към датата на откриване на наследството е 4520 лева и съответно
1130 лева на дарената У идеална част от него съгласно т. 5 от ЗНСТЕ; и
поземлен имот с идентификатор 35167.90.15 и адрес гр. К., местност
Големите ливади, стойността на който към датата на откриване на
наследството е 11600 лева и съответно 2900 лева на дарената % идеална част
от него съгласно т. 5 от ЗНСТЕ. От скиците на тези имоти е видно, че по
силата на посочения в тях друг н.а. № 72/2019 г., същият ответник „В.Х.“
ООД притежава и още % идеална част от тях на собствено основание,
посочено в този друг н.а., а останалата У идеална част от същите се
притежава по наследство от наследниците на бившия им собственик Б.Д.И. (л.
33-36 от гр.д. № 438/2021 г. на КРС).
Съгласно чл.28, ал.1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или с
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Вън от тази запазена част е разполагаемата част на
наследодателя, с която той може да се разпорежда чрез дарение или да
завещава. В случая общият наследодател е направил процесните дарения
както в полза на първия въззивник „В.Х.“ ООД гр.К., така и в полза на едното
си дете, а именно втория въззивник Х. С. Д.. При това положение, за да се
определи размера на запазената, респ. на разполагаемата част на
наследодателя, следва съгласно чл.31 от ЗН да се образува една наследствена
маса от всички оценими в пари права, които са принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му и съответно на откриването на
наследството. Наследството влиза в същата маса изцяло.
Във въззивните жалби и на двамата въззивници се твърди, че
първоинстанционният съд неправилно не е включил и е изключил от
наследствената маса процесните три парични суми, а именно тези от 17 000
лева, от 3000 лева и съответно от 14 000 лева, а и оттам съдът неправилно е
изчислил и размера на наследствената маса, съответно на запазената и
разполагаемата част на наследодателя Д.. Въззивният съд намира тези
8
твърдения за неоснователни, недоказани и необосновани поради следните
съображения.
Първоинстанционният съд правилно е установил, че в процесната
наследодстена маса по чл. 31 от ЗН не следва да се включва най-напред
сумата от 17000 лева, която ответникът и втори въззивник Х. Д. е посочил в т.
3 на отговора на исковата си молба по делото. Няма направено изявление от
ищецът и въззиваем Е. Д. че приема дарението. Освен това няма
доказателства че тази сума изобщо е стигнала до ищеца, който през времето
за получаването на т. нар. кредит и връщането му е бил в затвора. Не без
значение е фактът, че не е спазена разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД, а
именно не е спазена писмената форма с нотариалното заверени подписи
или чрез предаване. Тоест дори хипотетично тази сума да е стигнала до
С. Д., той е изпълнил един свой нравствен дълг.
По отношение на сумата от 3000 лева отново съдът правилно не я е
включил в наследствената маса. Първо отново не е спазена разпоредбата на
чл. 225, ал. 2 от ЗЗД и второ дори и хипотетично тези пари да си платени от
С. Д., не е ясен техният произход.
Трето, правилно районен съд не е включил в масата по чл. 31 от ЗН и
сумата от 14000 лв., респективно половината от нея. Тази сума има всички
белези на обичайното дарение по смисъла на чл.225 от ЗЗД.
Съобразно приетите експертизи по делото, оставените към момента на
смъртта на С. Д. идеални части от недвижими имоти, МПС и движими вещи
са били на стойност 8225 лева. Масата по чл. 31 от ЗН е в общ размер на
59530 лева, тоест разполагаемата част на наследодателя е 14882.50 лева,
каквато е и запазената част на ищеца Е. Д.. Тоест тя е накърнена от
процесиите дарения на ответниците с 12130.84 лева и до този размер те
следва да бъдат намалени.
Правилно Районен съд е съобразил че разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и ал.
2 са неприложими в настоящия случай. Правилно са възстановени запазените
части на ищеца Д. от имотите, както следва:
1. Поземлен имот с идентификатор 35167.90.15 с 96667/1160000 идеални
части.
2. Поземлен имот с идентификатор 35167.84.31 с 37667/452000 идеални
части.
3. Поземлен имот с идентификатор 62983.12.24 с 360/4320 идеални части.
4. Поземлен имот с идентификатор 62983.41.4 с 83333/1000000 идеални
части.
5. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.502.6439.1.7 с
7265/43590 идеални части.
6. Поземлен имот с идентификатор 35167.502.4787, ведно със сгради с
идентификатори 35167.502.4787.1, 35167.502.4787.2, 35167.502.4787.3,
35167.502.4787.4 с 232917/4374000 идеални части.
Моли съда да потвърди изцяло Решение № 471 от 31.05.2022
постановено по гр. д. 4725/2021г. по описа на PC С.З..
9
Съгласно специалната и императивна разпоредба на чл.31, ал.1 от ЗН
„За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената
част на наследника, се образува маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се
извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.
След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните
такива според тяхното положение по време на подаряването и според
стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите
имоти и по време на подаряване - за движимите.”.
В допълнение на горното и относно основаните оплаквания и в
двете въззивни жалби въззивният съд следва да добави и следното:
В масата по чл. 31 ЗН не следва да се включва и посочената в т. 3 на
отговора на ответника Д. сума от 17 000 лева, която твърди, че родителите му
получили от продажба на техен имот с представения н.а. от 23.05.2007 г. и
изплатили след това през 2007 г. получен през септември 2003 г. от брат му Е.
Д. заем в същия размер, който му предоставил свидетелят М., който заем бил
необходим на този му брат за заплащане на разходи за адвокатска защита по
образуваните срещу него дело за екстрадиция и наказателно производство (л.
57-58 и 61 от гр.д. № 438/2021 КРС). Не обаче поради неоснователните
възражения на пълномощника на предявилите иска ищци, че били
недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК подкрепящите това твърдение
на този ответник в отговора му показания на свидетеля М. по делото, че по
молба на С. Д., с когото били колеги и приятели, предоставил на заем на
ищеца Е. Д. сумата от 17 000 лева в началото на есента на 2003 г., за
получаването на която последният му разписал и разписка по настояване на
баща му С. Д., който бил поръчител по този заем, който заем от 17 000 лева,
не ищецът Е. Д., защото тогава бил в затвора, а баща му С. Д. върнал на този
свидетел след това през 2007 г., след продажба на негов имот, след връщането
на който същият свидетел унищожил разписката за предоставянето му.
Защото забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за доказване със свидетелски
показания на договори на стойност над 5000 лева, важи само за страните по
делото, респективно между същите и трето лице, но не и между трети лица и
противната страна (л. 149-150). Затова ответникът Д. може да доказва с
показанията на свидетеля М., сключеният между последния, като заемодател
от една страна и ищецът Е. Д., като заемател от друга страна, горепосочен
заем на сумата от 17 000 лева и изплащането му след това от наследодателя С.
Д., докато ищецът Е. Д. е бил в затвора (в този смисъл Р 258-1983-I г.о. и Р
360-1986-II г.о.). Свидетелят М. обаче не дава показания наследодателят С. Д.
да е предавал сумата от 17 000 лева на ищеца Е. Д., преди да му я върне, нито
пък ищецът да е приемал с насрещно изявление дарението й от този си
наследодател. Тъкмо напротив. Дава само показания, че понеже тогава
ищецът Е. Д. бил затвора, наследодателят С. Д. върнал през 2007 г. тази заета
10
от същия свидетел на този ищец сума от 17 000 лева. При това положение
обаче, показанията му, че наследодателят С. Д. му е платил през 2007 г. дълга
от 17 000 лева на ищеца Е. Д. по договора им за заема й от 2003 г., съвсем не
са достатъчни да се приеме, че по този начин е извършено дарение на същата
сума от 17 000 лева от наследодателя С. Д. на ищеца Е. Д., защото липсват
доказателства за наличие на насрещно изявление на последния за приемане на
това дарение и доказателства същата сума да му е била предавана от
наследодателя С. Д., преди връщането й на свидетеля М., а според
разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗЗД, дарението на движими имущества, каквито
са и парите, защото по дефиниция са особен вид движими вещи, трябва да
стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а
данни за това по делото няма (така и Р 195-2010-II г.о.). Поради това
плащането от наследодателя С. Д. през 2007 г. на свидетеля М. на този дълг от
17 000 лева на ищеца Е. Д., не представлява дарение на последния на същата
сума от родителите му, респективно от наследодателя С. Д., а се касае до
изпълнение от последните на един техен нравствен дълг към този им син (Р
193-2015-I г.о.). Поради това същата сума, респективно половината от нея, не
следва да се включва в масата по чл. 31 ЗН, респективно прихваща от
запазената част на ищеца Е. Д. от наследството на баща му С. Д., защото
нормата на чл. 30, ал. 1 ЗН установява правилото, че само направените от
наследодателя лично на предявилият този иск наследник със запазена част
завети и дарения, с изключение на обичайните дарове, се прихващат от
неговата запазена част от наследството, а случаят не е такъв (в този смисъл и
Р 96-2021-I г.о.).
В масата по чл. 31 ЗН не следва да се включва по същите съображения и
сумата от 3000 лева, нито пък половината от нея, с която ответникът Х. Д.
твърди в отговора, че родителите му платили през 2008 г. дължим от ищеца Е.
Д. адвокатски хонорар на адвокатска кантора „Екивджиев и партньори“ гр.
Пловдив, за адвокатската му защита по подадена жалба и образувано дело в
ЕСПЧ в Страсбург, което било заведено след приключване на наказателното
производство по нохд № 337/2004 г. пред българските съдилища, защото по
делото няма доказателства и тази сума да е била дарявана от родителите на
този ищец по някои от начините, посочени в чл. 225, ал. 2 ЗЗД. Тъкмо
напротив. В тази насока са само показанията на разпитаният по искане на
ответника Д. свидетел У. (приятел на ищеца Д.), чиито показания, въпреки
неоснователните доводи за противното на предявилите иска ищци в
писмената му защита, съдът също кредитира, защото са непосредствени,
последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства,
което съгласно чл. 172 ГПК оправдава напълно доверието, с което съдът се
отнася и към тяхната достоверност. Последният обаче дава само показания,
че в началото на 2008 г. ищецът Е. Д. подписал в затвора на баща си С. Д.
пълномощно за плащането на тази сума от 3000 лева на горепосочената
адвокатска кантора, на която след това баща му С. Д. му споделил, че я
платил, като същият свидетел не знае чии са били тези пари. А при това
11
положение и липсата на други доказателства по делото за наличие на
насрещно изявление на ищеца Е. Д. за приемане на дарението на същата сума
от родителите му/баща му или за предаването й от тях на този ищец, не може
с оглед нормата на чл. 225, ал. 2 ЗЗД да се приеме, че същата му е била дарена
от същите с плащането й от баща му на посочената адвокатска кантора, както
неоснователно поддържа ответникът Д. в отговора си, а само, че плащането й
е осъществено на същата кантора от баща му С. Д. от името и за сметка на
ищеца, като негов пълномощник, въз основа на подписаното му от последния
преди това в затвора пълномощно за плащането й, както сочи в показанията
си свидетелят У.. А последното съвсем не може да обуслови извод за
дарението на същата сума на ищеца, а само за плащането й от баща му С. Д.
на същата адвокатска кантора въз основа на мандатното им правоотношение,
доказателство за което е соченото от този свидетел пълномощно, което
ищецът е подписал на платилият я негов баща в затвора за това й плащане
(чл. 292, ал. 1 ЗЗД).
Не следва да се включва в масата по чл. 31 ЗН, респективно прихваща
от запазената част на ищеца Е. Д. от наследството на баща му С. Д., и сумата
от 14 000 лева, респективно половината от нея, която ответникът Х. Д. твърди
в отговора си, че през август 2013 г., след като изтърпял наложеното му с
присъдата по нохд № 33782004 г. наказание, родителите им дарили на него
процесните два имота, а тази сума на брат му Е. Д., за да посрещне неговите
лични нужди и разходи, тъй като след излизането му през лятото на 2013 г. от
затвора бил безработен и нямал доходи. Вярно е, че от показанията на
свидетеля У. се установява, че след изтърпяване на наказанието му през 2013
г., родителите им са дарили на ответника Х. Д. процесните два имота, а на
ищеца Е. Д. сумата от 14 000 лева, която му предали лично пред този
свидетел, за да разполагал ищецът с пари, тъй като толкова време не е бил на
свобода, за да си започне живота „... .един вид, колкото на единия син,
толкова и на другия син, което било нормално, образно казано.. „ (л. 150).
Вярно е, че при тези свидетелски показания за предаване на този ищец на тази
сума от родителите му и приемането й от него, следва да се приеме за
доказано, с оглед нормата на чл. 225, ал. 2 ЗЗД, дарението й на този ищец от
родителите му. Но също така е вярно, че от тези показания на свидетеля У. се
установява още, че последните са подпомогнали и двамата си сина (страни по
делото), и това е извършено с намерение за дарението им, като в един и същи
месец август 2013 г. са дарили на единият от тях (ответникът Х. Д.)
процесните два имота, а на другият от тях (ищецът Е. Д.) сумата от 14 000
лева, което обуславя само извода, че дарението й е обичайно, както сочи и
свидетелят У., тъй като и на ответникът Д. са подарени процесните два имота
(така и Р 111-2019-1 г.о.). А след като е така и дарението от родителите на
тази сума от 14 000 лева на ищеца Е. Д. е обичайно, то същата сума,
респективно дарената от наследодателя С. Д. половина, не следва да се
включва в масата по чл. 31 ЗН, респективно прихваща от запазената част на
този надарен с нея ищец от наследството на баща му, именно защото
12
дарението й е обичайно, а такива дарения не се включват в масата по чл. 31
ЗН, респективно прихващат от запазената част на наследника (чл. 30, ал. 1 и
чл. 31 ЗН, така и Р 111-2019-I г.о. ). Поради това съдът не включи в масата по
чл. 31 ЗН, респективно не прихвана от запазената част на ищеца Е. Д. от
наследството на баща му С. Д., тези твърдени от ответника Х. Д. в отговора
му, като дарени на този ищец от същия наследодател, суми от общо 17 000
лева. Други релевантни доказателства не са представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че
предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, във вр. с чл. 134 ЗН, е основателен и
следва да се уважи, като накърнената с даренията запазена част на ищеца Е.
Д. от наследството на баща му С. Д., се възстанови, чрез отделяне на
съответни на същото й накърнение идеални части от всеки от
процесните имоти (Р 93-2015-II г.о. и Р 229-2013-II г.о.). По делото се
установи, че призовани да наследят починалият на 22.08.2022 г. наследодател
С. Х. Д. негови наследници по закон са преживялата го съпруга Р. М. Д.а,
която не е страна по делото, и техните синове - ищецът Е. С. Д. и ответникът
Х. С. Д.. Според чл. 28, ал. 1 ЗН, всеки от тях притежава по 1/4 запазена част
от наследството на този наследодател, а разполагаемата част е също 1/4 (чл.
29, ал. 1 ЗН). Според чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник с право на запазена част,
който не може да получи пълният й размер поради завещания или дарения,
може да иска намаляването им до размера, необходим за допълването й, след
като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на
обичайните дарове.
Но във всички случаи когато безвъзмездното разпореждане е извършено
чрез договор за дарение и с него не се изчерпва цялото имущество на
наследодателя /наследодателите/ преценката накърнена ли е запазената част
се извършва след като се образува и остойности наследствена маса по
правилата на чл. 31 ЗН, а самото възстановяване - чрез намаляване на
дарението с паричната сума, необходима за допълване на запазената част на
наследника със запазена част, предявил иска или възражението, а не чрез
обикновената дроб, посочена като размер на запазената част в чл. 28 и чл. 29
ЗН. Изцяло в този смисъл е и Решение с № 34 от 26.02.2015 г. по гр. д. №
6256 / 2014 г. на Върховен касационен съд.
В тази насока въззивният съдът намира, че въззивната жалба се явява
неоснователна и поради следното:
Въззивната инстанция следва да посочи, че въззивниците на практика са
се ограничили до горецитираните бланкетни твърдения, без да са ги е
подкрепили със съответните и надлежни доказателства, а се излагат само
някакви доводи, които нито сочат в какво точно се изразяват нарушенията на
материалния и по-конкретно на ЗН, нито сочат да са налице и някакви
неточности или пропуски и в самите аритметични изчисления на запазените
части на страните.
Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗН „Запазената част на низходящи
(включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
13
при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или
низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.“. Това означава,
че запазената част от наследството в конкретния случай е 2/3 идеални
части (тъй като наследодателят е оставил двама низходящи), а
разполагаемата част, с която наследодателят е можел да се разпореди
свободно, е 1/3 идеална част. Запазената част от наследството на ищеца и
въззиваем Е. Д. е в размера на 1/3 идеална част.
Въззивният съд намира, че е спазена и императивната разпоредба на
чл.33 от ЗН съгласно която разпоредба даренията се намаляват като се почне
от последните и се върви последователно към предшестващите. Поради тази
причина на първо място са били отменени дарението на земеделските
недвижими имоти, извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот
от 2013 год., а впоследствие и дарението на останалите имоти, съответно
дарени през 2008 година.
В тази насока настоящата въззивна инстанция приема, че не налице
никакво нарушение на посочените текстове на ЗН и не е осъществено такова
от първоинстанционния съд, най-малкото защото стриктно са спазени както
разпоредбите на чл.28 и чл.29 от ЗН, така и императивната и специална
разпоредба на чл.31, ал.1 и чл.33 от ЗН.
Съдът точно и правилно е приложил тези разпоредби на специалния ЗН
в решението си и по никакъв начин не е нарушил изискванията на сочените от
въззивниците нормативни текстове.
В този смисъл твърденията на въззивниците за допуснати от съда
нарушения на материалния закон се оказват безпочвени и неподкрепени с
нищо - нито някакви доводи, нито надлежните доказателства.
Съдът е обсъдил всички, представени по делото доказателства, в
тяхната цялост и взаимовръзка и е постановил решение, което отговаря на
приетите за установени по делото факти и при спазването на предвидените в
закона съдопроизводствени правила. Твърденията на въззивниците за
допуснати нарушения от съда на правилата на материалния закон, видно от
изложеното по-горе, се явяват, безпочвени, необосновани и недоказани,
поради което и следователно атакуваното решение не страда от нито един от
сочените от въззивната жалбоподателка пороци.
Във връзка с гореизложеното съдът счита, че постановеното от
първоинстанционния СтРС решение е валидно, правилно и законосъобразно и
съответно следва С.т окръжен съд следва да потвърди изцяло Решение под №
471 от 31.05.2022 г., постановено по гр.дело с № 4725/2021г. по описа на
Районен съд - гр. С.З. и да остави без уважение и двете въззивни жалби и на
двамата въззивни жалбоподатели.
На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл. 273 от ГПК и във връзка с
определение № 152/08.06.2015 год., постановено по ч.гр. дело под №
6646/2014 год. на ВКС, 2-ро гр.о. въззивниците следва да бъде осъдени да
заплатят на въззиваемите, направените от последните разноски по делото
пред въззивната инстанция, общо в размер на 1950 лева, представляващи
14
възнаграждение за един адвокат адв. М. Т. от Адв. Колегия – С. съобразно
представените доказателства за направени такива, а именно договор за правна
защита и съдействие от 29.09.2022 год. /на лист 57 от въззивното дело/, както
и разписка /съответно на лист58 от делото, в които е отбелязано че
посоченото възнаграждение на адв. Т., е заплатено и изцяло получено от
същия адвокат изцяло и в брой, по настоящото в. гр. Дело под № 646/2022
год. по описа на въззивната инстанция СТОС.
В тази връзка в тежест на въззивниците следва да бъдат възложени
разноските в общ размер на 1950,00 лв., надлежно изплатени пред въззивния
съд от първите трима въззиваеми.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение под № 471 от 31.05.2022 г., постановено по
гр.дело № 4725/2021г. по описа на Старозагорски районен съд. като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „В.Х.“ ООД , с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. К., ул. ******, и Х. С. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. С.З.,
ул. ****** да заплатят на Е. А. К. с ЕГН **********, с адрес с. Д.И., Община
К., Област С.З., кв. Д.И. № 1, Д. А. К., с ЕГН **********, с адрес с. Д.И.,
Община К., Област С.З., кв. Д.И. № 1, и Х. М. К., с ЕГН **********, с адрес
с. Д.И., Община К., Област С.З., кв. Д.И. № 1, сумата от 1950.00 лева (хиляда
деветстотин и петдесет лева), представляваща направените от последните
разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15