Р Е Ш Е Н И Е № 515/2.10.2013 г.
гр. Ямбол, 02.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря В. Д. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 3400/ 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от "И Еф Джи ауто лизинг” ЕООД- гр.София, представлявано адв. Я.Ч., срещу Д.Б.Д. *** лично и в качеството му на ЕТ „Д.Д.”***. Ищецът твърди, че на 21.12.2006 г. ответникът е издал в негова полза запис на заповед за сумата от 17650 евро, като обезпечение на сключения на същата дата между страните договор за лизинг относно лек автомобил „Мерцедес Бенц”, който ищецът като лизингодател се е задължил да придобие и предостави за ползване на ответника като лизингополучател. Ответникът се е задължил да заплати доставната цена на автомобила на лизингови вноски съгласно погасителен план. Не е изпълнявал задълженията си в уговорените срокове, поради което му е връчена покана за плащане и след изтичане на предоставения срок, в който той не е изпълнил задълженията си, ищецът е развалил договора за лизинг. Въз основа на общите условия ищецът има право да му бъдат заплатени лизинговите вноски до момента на развалянето и всички дължими в резултат от него суми. На 25.06.2009 г. ответникът е върнал автомобила. Записът на заповед е предявен от ищеца за плащане с нотариална покана. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за част от вземането по записа на заповед в размер на 11666,78 евро, срещу която заповед ответникът е възразил в срок. Поради това от съда се иска да постанови решение, с което да бъдe прието за установено спрямо ответника вземането в размер на 11666,78 евро, както и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповедта по ч.гр.д. № ***/2011 г. на ЯРС до окончателното плащане.
В с.з. искът се поддържа от процесуалния представител.
Ответникът в срока за отговор признава издаването на запис на заповед и сключването на договора за лизинг. Основава възраженията си на следните обстоятелства: неистинност на записа на заповед в частта относно сумата, като твърди, че не е записана от издателя и поради това, че не е била вписана сума, е нередовен от външна страна; записът на заповед не е предявен надлежно; на нищожност на клаузите на договора за лизинг за лихви като противоречаща на чл.10 от ЗЗД, съгласно който лихви се дължат до размера, установен от Министерския съвет; на погасителна давност относно вземането. Възраженията си срещу ОУ основава на противоречието им със закона, без да излага конкретни доводи.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между страните е сключен описания в исковата молба Договор за лизинг № ** от 21.12.2006 г., в гр.С., като ответникът е вписан като лизингополучател, а фирмата му като ЕТ –като съдлъжник. Уговорено е право на лизингополучателя да ползва автомобила (употребяван, модел „Мерцедес Бенц ***", който лизингодателят се е задължил да придобие и да му достави), в съответствие с Общите условия на договора за финансов лизинг на лизингодателя (ОУ) срещу заплащането на вноски (състоящи се от главница и лихва) първоначална (11 504 евро без ДДС) и ежемесечни (1128,58 евро без ДДС) по погасителен план, посочен като неделима част от договора. Доставната цена на автомобила е 57520 евро без ДДС. В ОУ-чл. 6.2. е прието, че върху сумите по договора, посочени в него без ДДС, ще се начислява такъв и ще се заплаща от лизингополучателя. В договора са посочени сметките, по които длъжникът да извършва плащане на вноските-в „Българска пощенска банка” АД. Лизинговият срок е 48 месеца. Договорена е неустойка за забавено плащане в размер на 0,03 % на ден върху просрочената сума, на базата на действителен брой дни забава.
В т.2.15 от договора за лизинг е посочено, че лизингополучателят е задължен да заплаща на лизингодателя следните разходи: годишен данък „Превозно средство” по чл. 52 от ЗМДТ годишни застраховки „Гражданска отговорност” и „Каско” при избрания от него и одобрен от лизингодателя застраховател; годишна такса за маркиране на автомобил; разходите, посочени в тарифата на лизингодателя, с която се е запознал преди сключване на договора и е подписал в уверение, че е съгласен. В чл.5.7 от Общите условия по договори за финансов лизинг е предвидена неустойка за забава върху платените от лизингодателя за сметка на лизингополучателя разходи (които стават незабавно изискуеми) от датата, на която е била дължима сумата, до окончателното изплащане.
Посочено е в т.2.16 „Обезпечение” от договора за лизинг: „запис на заповед”. По делото е представен запис на заповед от 21.12.2006 г., съгласно който ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 17650 евро. Ответникът признава подписването на записа, като оспорва само вписването от него на сумата, записана ръкописно. Падежът е на предявяване. Посочено е, че предявяването следва да се извърши не по-късно от 01.02.2011 г. Налице е клауза „без протест”.
Съгласно чл.14.1 от Общите условия, за обезпечаване на главницата, лихвите, таксите и другите разноски по договора, лизингополучателят издава в полза на лизингодателя запис на заповед за сумата на лизинговите вноски с включен ДДС, платим на предявяване, с един месец по-дълъг срок от крайния срок по договора. Чл.14.2 урежда записът на заповед да се издаде като бланков на осн. чл. 464 и 537 от ТЗ във вр. с изискването на чл. 20 от ЗПК (отм.). Съгласно чл. 14.3 заедно със записа на заповед страните се съгласяват да сключат и договор, в който да уговорят правото на кредитора да попълни сумата по записа в съответствие с вече платени задължения, които няма право да включва в дължимата по записа сума.
В чл.15.1.1 от Общите условия по договори за финансов лизинг е прието, че лизингодателят има право да развали договора за лизинг с едностранно изявление, когато лизингополучателят не заплати дължима сума по договора в рамките на три месеца след падежа на такова плащане. В Този случай съгласно чл.15.2.1 лизингополучателят ще бъде задължен, ако лизингодателят упражни правото си на разваляне по чл.15.1, да му върне актива, като му заплати всички дължими до момента на развалянето суми (като такса за ползване на актива) и всички дължими в резултат на развалянето плащания, както и разноските по евентуално принудително връщане на владението върху автомобила.
По повод наличие на неизплатени задължения на ответника му е изпратено Уведомление от 20.05.2009 г., съдържащо покана за плащане в 3-дневен срок и изявление за разваляне на договора при неизпълнение. Същото е получено от ответника на 22.05.2009 г. по куриер на ТД „***”, съгласно издадената от него разписка.
Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, направило справка в счетоводството на ищеца, което според него е водено редовно, и в счетоводството на едноличния търговец-ответник, размерът на дължимите лизингови вноски от ответника е общо 15936,76 лв., за които са издадени фактури от ищеца, като падежът на първата неплатена вноска по фактура от 12.12.2008 г. е 01.01.2009 г., съотв. дължимата сума е 2675,37 лв., падежите на останалите неплатени пет вноски по издадените фактури е първо число на всеки от следващите пет календарни месеци. В счетоводството на ответника са предоставени на вещото лице две вносни бележки от 26.01.2009 г. и 03.02.2009 г. за доказване на плащане по договора за лизинг, но същите са издадени в полза на Г. С. Ш., а не на ищеца и сумите са превеждани по сметка в „Първа инвестиционна банка”. Съгласно заключението, размерът на дължимите неустойки за забава на плащането на лизинговите вноски, изчислен въз основа на законната лихва, е 6350,74 лв.. Размерът на неплатените от ответника такси за регистрация в КАТ е 23,10 лв., застрахователни премии - 3388,44 лв. (след частично плащане на сумата от 1300 лв.), данък МПС за 2009 г.- 711,48 лв., хонорар на колекторска компания „***”, с която е сключен договор за маркиране и контрол – 2400 лв. (не се спори, че автомобилът е предаден с приемо-предавателен протокол от 25.06.2009 г. от „***”, от който по делото е представена първата страница). От последните суми ищецът е заплатил на третите лица задълженията на лизингополучателя съгласно представените на експерта документи, между които не е налице документ за плащане на таксата за регистрация в КАТ. Размерът на неустойките за забава на плащането на тези суми, съобразно законната лихва, е 2591,63 лв. Общият размер на задълженията на лизингополучателя е 28185,53 лв.
Записът на заповед е предявен за плащане с Нотариална покана рег.№ ***/27.01.2011 г. на нот. рег.№ ***, връчена на 23.02.2011 г. от нотариус рег.№ *** –Д.Л.. С поканата е определен 3-дневен срок за плащане от получаването й.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесната сума, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2011 г. на ЯРС. За издадената заповед ответникът е уведомен
на 05.09.2012 г., видно от Удостоверение изх.№ ***/04.10.2012 г. на ЧСИ рег.№ ***-И.Х*, приложено по в.ч.гр.д.№ **/2012 г. на ЯОС. Подаденото възражение срещу заповедта за недължимост на вземанията е от19.09.2012 г.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 вр. чл. 538 ал.1 от ТЗ. Ищецът претендира установяване на вземанията му по запис на заповед, издаден като обезпечение по договор за финансов лизинг, уреден в чл. 342 и сл. от ТЗ.
Както съдът се е произнесъл в хода на делото, искът е предявен срещу един правен субект, притежаващ и търговско качество. Тъй като се касае за един правен субект, издаването на заповед за изпълнение срещу него в качеството му на едноличен търговец съответства на искането на заявителя, посочил длъжника и като такъв. Нито в заявлението, нито в исковата молба е поискано солидарно осъждане на физическото лице и ЕТ, поради което доводите на ответника в писмената му защита в тази връзка са несъстоятелни. Сключването на абстрактната сделка от физическото лице и авалирането й от него в търговското му качество, съответно подписването на договора за лизинг от същия като длъжник и съдлъжник, не означава наличието на двама длъжници, нито е пречка за ангажиране на отговорността на физическото лице.
Съгласно чл. 342 ал.2 с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Правилото на ал.3 е, че лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.
Съгласно чл. 345 ал.1 лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора. Чл. 232 ал.2 от ЗЗД урежда задължението му да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.
В настоящия случай е безспорно сключването на договор за финансов лизинг между страните, който е породил задължения за заплащане на лизингови вноски, аналогично на задължението за заплащане на наемната цена по договор за наем. По делото се установи, че част от лизинговите вноски не са заплатени от ответника в размера, посочен в заключението на вещото лице. Установи се и поемането от ответника на задължение за заплащане на данъци, застраховки и др. разходи. В срока за отговор ответникът не е и заявил плащане на всичките си задължения (при което процесуално бездействие това възражение е преклудирано), нито е представил доказателства за това. При възникнали по безспорен начин задължения, в тежест на длъжника е да докаже изпълнението им, както съдът е указал в доклада по делото. Като не е ангажирал доказателства за извършените от него плащания, на осн. чл. 154 ал.1 от ГПК следва да понесе тежестта от недоказването, като съдът следва да приеме, че не са осъществени. Както се посочи, представените на вещото лице документи от счетоводството на едноличния търговец касаят плащане на суми на трето лице, освен това по банкова сметка, *** на ищеца. Страните са договорили неустойка за забава на плащането на вноските и другите задължения, изчислена от вещото лице в размер на законната лихва. Плащането от ищеца на задълженията на ответника за данъци, застраховки и др. е извършено според вещото лице съгласно документите, представени му от ищеца, освен таксата за регистрация в КАТ, за която не му е представен документ. Ако се извади тази такса и неустойката върху нея от общия дължим размер от 28185,53 лв., равностоен на 14411 евро, остатъкът надвишава размера на задължението по записа на заповед. Следователно са налице задължения на ответника по каузалните отношения, обосноваващи дължимостта на сумата, за която е издаден записът на заповед. Развалянето на договора няма обратно действие, тъй като се касае за договор за периодично изпълнение по смисъла на чл. 88 ал.1 от ЗЗД, а освен това страните са договорили преустановяване на облигационната връзка занапред и дължимост на вземанията, чиято изискуемост е настъпила до момента на развалянето.
Възраженията на ответника срещу заключението на вещото лице-първоначално и допълнително, изложени едва в писмената му защита, са направени несвоевременно и в противоречие с изискването на чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права, изискващо определена процесуална дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал.3 от ГПК оспорването следва да се направи по време или след изслушване на заключението, за да се предприемат съответните процесуални действия от съда. Оспорването означава излагане на конкретни възражения, което не е направено. Освен това възраженията в писмената защита са и неоснователни, тъй като заключението е обективно. Не обосновава извод за необективност изчисляването на лизинговите вноски с включен ДДС съгласно издадените от ищеца фактури (в съответствие с чл. 6.2 от ОУ, уреждащ начисляване на ДДС). Освен това неустойката върху лизинговата вноска следва да се изчисли върху целия й размер, с включено ДДС, тъй като това е дължимият от длъжника и неплатен размер на вноската. Не се касае за начисляване на ДДС върху неустойката, което би било неправилно.
Неоснователно е възражението на ответника, че записът на заповед е неистински документ в частта относно сумата, като незаписана от издателя, а от друго лице. Както съдът вече е посочил, ирелевантен факт за спора е, кое е лицето, записало сумата в документ, подписан от ответника. Подписвайки документа, авторът удостоверява, че волеизявлението е негово (чл. 180 от ГПК), т.е. записването на теста от друго лице не означава, че изявлението не е на лицето, чийто подпис носи документът. Не означава и че няма вписана сума и записът е нередовен от външна страна. По делото не е повдиган спор в срока по чл. 131 от ГПК относно момента на записване на сумата, нито относно наличието на уговорка за друг размер, различен от вписания, но дори и да е бил издаден бланков запис на заповед по смисъла на Общите условия, доколкото сумата не надвишава размера на задълженията на ответника по договора за лизинг, менителничният ефект е в съответствие с клаузите от ОУ относно съобразяване на сумата по записа на заповед с извършените частични плащания от длъжника (друг е въпросът относно неприложимостта на ЗПК отм. при наличие на лизингополучател търговец, подписал договора и в това си качество).
Неоснователно е възражението, че записът на заповед не е предявен за плащане надлежно. Предвид наличието на клауза „без протест”, кредиторът не е задължен да извърши протест поради неплащане, а съгласно задължителната съдебна практика (Тълкувателно решение №1/2005 г. по т.д.№ 1/2004 г. на ВКС), предявяването може да извърши и чрез нотариална покана, както е в случая.
Неоснователно е възражението за нищожност на клаузите на договора за лизинг относно лихвите като противоречаща на чл.10 от ЗЗД, съгласно който лихви се дължат до размера, установен от Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 10 ал.2 важи за възнаградителните лихви, за които не е фиксиран максимален размер от МС.
Неоснователно е възражението за погасителна давност относно вземането по записа на заповед. От предявяването, извършено с нотариалната покана на 23.02.2011 г., до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 20.07.2011 г. не е изтекъл 3-годишния давностен срок.
Възраженията срещу ОУ, основани на противоречието им със закона, без да са изложени конкретни доводи, не могат да бъдат разгледани от съда, нито съдът установява някакво противоречие със закона. Възраженията в писмената защита на ответника за противоречие на ОУ със Закона за защита на потребителите, основани на факти, посочени едва в тази защита, са несвоевременно направени и преклудирани.
Поради това, че ищцовата претенция е установена по размер, следва да бъде уважена.
С оглед изхода от делото, искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Водим от горното ЯРС
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено спрямо Д.Б.Д. ***, ЕГН **********, и в качеството му на ЕТ „Д.Д.”***, че дължи на "И Еф Джи ауто лизинг” ЕООД- гр.София с ЕИК ***, с адрес: гр. София, Район Средец, бул. „Цар Освободител” № 14, сумата 11666,78 евро по Запис на заповед от 21.12.2006 г., ведно със законната лихва от 20.07.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1270.18 лв.- разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение № *** /22.07.2011 г. по ч.гр.д. № ***/2011 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Д.Б.Д. *** да заплати на "И Еф Джи ауто лизинг” ЕООД- гр.София направените по делото разноски в размер на 1824 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: