О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
08.02.2018 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на осми февруари 2018 г. в състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
разгледа
гр. дело № 1541
по описа за 2017
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск
за издръжка, предявен от Е.Я.Х. *** като баща и законен представител на
малолетния Я.Е.Х. срещу майката на детето К.М.К.. Ответницата е представлявана
от особен представител, определен на осн. чл. 47 от ГПК. С определение от
съдебно заседание на особения представител е определено възнаграждение от 150
лв. на осн. чл. 47, ал. 6, изречение последно от ГПК.
Особеният
представител счита, че размерът по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. е не 300, а 400 лв.
Поради това той е направил искане за присъждане на възнаграждение в размер 200
лв., което е оставено без уважение с определение от 19.12.2017 г.
С
решението ответницата е осъдена да заплати по сметката на съда разноски – за
държавна такса в размер 165,60 лв. и за възнаграждение на особен представител.
Постъпило
е искане от особения представител за изменение на решението в частта му за
разноските – да се намали сумата, която ответницата е осъдена да заплати на
ищеца, от 300 лв. на 200 лв., като разликата от 150 до 200 лв. да му бъде
изплатена.
Отговор
от ищеца не е постъпил.
Съдът
констатира, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка, като
ответницата е осъдена да заплати по сметката на съда 300 лв. за възнаграждение
на особен представител, вместо изплатените от бюджета 150 лв. Тази грешка
следва да се поправи, което може да стане и с настоящото определение, тъй като
в частта за разноските решението има също характер на определение.
По
отношение на искането на особения представител да му бъде присъдена сумата от
50 лв. съдът намира следното:
В
случай, че се приеме, че определението от последното съдебно заседание, с което
се присъжда възнаграждение на особения представител, по същество е част от
произнасянето на съда за разноските по делото по смисъла на чл. 248 от ГПК,
искането за изменението му е неоснователно по съображенията, вече изложени в
определение № 3095 от 19.12.2017 г., с което съдът вече се е произнесъл по
това искане. Доколкото няма изрична забрана искане за изменение на решението в
частта за разноските да се прави неколкократно в срока по чл. 248 от ГПК,
настоящото искане в такъв случай не би се оказало недопустимо, но следва да се
отхвърли като неоснователно.
В
случай пък, че това определение не представлява по своя характер част от
решението в частта му за разноските – както счита настоящият състав на съда, то
би се оказало, че особеният представител, било лично, или като представител на
ответницата, изобщо няма интерес да иска такова изменение на решението в частта
му за разноските, каквото е поискал, и искането му следва да се остави без
разглеждане като недопустимо. Частта от решението, отнасяща се до разноските, е
свързана със сумите, които ответницата следва да заплати по сметката на съда,
но не и с тези, които следва да се заплатят от съда на особения представител.
По
изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 25 от 08.01.2018 г. по гр. дело
№ 1541/2015 г. на Пазарджишкия районен съд в частта му за разноските, като
вместо думите „300 лв., представляващи възнаграждение на особен представител“ да
се чете „150 лв., представляващи възнаграждение на особен представител“.
Оставя без разглеждане искането
на Д.Ц., адвокат от Адв. колегия – Пазарджик, за изменение в частта за
разноските на решение № 25 от 08.01.2018 г. по гр. дело
№ 1541/2015 г. на Пазарджишкия районен съд, като възнаграждението на
особения представител се намали от 300 на 200 лв. и му се изплати разликата над
150 до 200 лв.
Определението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: