№ 14565
гр. ***********, 27.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20241110126876 по описа за 2024 година
С определение № 20351 от 16.05.2024 г. съдът е прекратил производството по делото
като недопустимо и е обезсилил изцяло издадената по ч. гр. д. № 7473 по описа за 2023 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. В срока за обжалване, а именно на 21.05.2024 г. е
постъпила молба от процесуалния представител на ответницата М. В. В. – адв. М. А. за
допълване на постановеното прекратително определение, като му бъде присъдено
дължимото за заповедното производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата. Твърди, че още с подаденото
възражение по чл. 414 ГПК било поискано присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказана от адвоката безплатна правна помощ на длъжницата, която била негова близка.
Моли съда да уважи направеното искане и да му присъди дължимото адвокатско
възнаграждение.
Препис от молбата на процесуалния представител на ответницата е изпратен на ищеца
С. С. Т. за отговор, като в указания едноседмичен срок е постъпило становище по същата.
Ищецът оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Твърди, че пълномощното и
договорът за процесуално представителство, представени в заповедното производство, не
били подписани с електронен подпис, поради което нямало правно основание за присъждане
на адвокатско възнаграждение. Оспорва наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗА, както и обстоятелството, че длъжницата била близка на адв. А.. Ето защо моли
съда да отхвърли направеното искане за допълване на определение № 20351 от 16.05.2024 г.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и депозираната от
процесуалния представител на ответницата молба и становището на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното.
Молбата на процесуалния представител на ответницата е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване на определението и от легитимирана страна. Разгледана по
1
същество, същата се явява основателна поради следните съображения.
Безспорно се приема в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 78 ГПК намира
приложение и в заповедното производство. Систематичното място на същата е в Раздел ІІ
„Държавни такси и разноски“ на Глава Осма „Такси и разноски“ от Част Първа „Общи
правила“ на ГПК. В заповедното производство намират съответно приложение всички общи
правила на Част Първа ГПК, в това число и тези относно отговорността за разноски.
Исковото производството е било прекратено и издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е била обезсилена изцяло. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са
налице предпоставките по чл. 78, ал. 4 ГПК за осъждане на ищеца да заплати на ответницата
направените по делото разноски (вж. Определение № 509 от 23.09.2014 г. по ч. гр. д. №
4784/2014 г., І Г.О., ВКС).
В подаденото възражение по чл. 414 ГПК процесуалният представител на длъжницата
– адв. А. е поискал присъждане в негова полза на дължимото адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Към възражението са приложени пълномощно и договор за
правна помощ и съдействие, в който страните се договорили, че услугите по него ще бъдат
предоставени безплатно от адвоката на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. – на
близък. Неоснователни са възраженията на ищеца, че пълномощното и договорът не били
подписани. В двата документа има положен саморъчен (а не електронен, както се твърди)
подпис както за адвокат, така и за клиент. Правен интерес от оспорване на тези подписи
имат единствено и само страните по договора за правна защита и съдействие. Доколкото по
делото няма наведени подобни възражения, съдът е обвързан от изявленията на страните.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на свои роднини, близки или на друг юрист. Това му право е установено със
закон. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на разноски,
установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да
й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има
право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. Съгласно съдебната практика в закона няма легална дефиниция на
понятието „близки“ и за разлика от останалите четири групи лица, на които адвокатът може
да окаже безплатна правна помощ, принадлежността към категорията „близки“ на страната
не може да се установява с писмени доказателства и на преценката на адвоката принадлежи
правото да определи кои лица се включват в тази категория. За да упражни адвокатът
правото си да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на свой близък, е достатъчно
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
посочи, че оказва това безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. (вж.
Определение № 50041 от 15.02.2023 г. по т. д. № 330/2022 г., I т. о., ВКС, Определение №
60173 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 1590/2021 г., I г. о., ВКС, Определение № 365 от
17.07.2017 г. по ч. т. д. № 894/2017 г., I т. о., ВКС, Определение № 95 от 19.02.2015 г. по ч.
т. д. № 1451/2014 г., ІІ Т.О., ВКС). Доколкото в настоящия случай тези изисквания са
2
изпълнени, следва да бъде прието, че адв. А. има право на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв.
По отношение на размера на същото следва да бъде посочено следното. В най-новата
съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение
на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД
срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан
императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални
размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга,
включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между
клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1
ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС,
Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС).
Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде определено при съобразяване на
вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа
и най-вече – фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от
18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч.
гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС).
В конкретния случай съдът взе предвид, че участието на процесуалния представител на
длъжницата се свежда до изготвяне и депозиране на възражение по чл. 414 ГПК. Частна
жалба по чл. 413 ГПК не е била подадена. Изготвянето на възражение срещу заповедта за
изпълнение, макар и без използване на изпратената от съда бланка, не представлява нито
фактическа, нито правна сложност. Основна част от съдържанието на възражението заема
претенцията за разноски и ангажиране на доказателства за тяхната дължимост. При тези
съображения съдът намира, че дължимото на адв. А. адвокатско възнаграждение за
заповедното производство следва да бъде определено в размер на 100 лева, което ищецът
следва да бъде осъден да му заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 3, предл. 2 ЗАдв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 20351 от 16.05.2024 г., постановено по гр. д. № 26876 по
описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв., С.
С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ***********, гр. *******************************, да
заплати на адв. М. А. А., ЕГН **********, със служебен адрес гр. ***********,
*************, дължимото за заповедното производство адвокатско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4