Р Е Ш Е Н
И Е
№ 18
гр.Велико Търново, 24.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти
състав, в публично заседание на двадесети януари две
хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия:
Ивелина Янева
при секретаря В. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
И. Янева адм.дело N 768 по описа на Административен съд Велико Търново за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Ц.М. *** против мълчалив отказ на Кмета на Община
Свищов за заверка на молба-декларация вх.№ 94-М-426 / 05.11.2020г. В жалбата се твърди незаконосъобразност
на мълчаливия отказ поради липсата на законова хипотеза за постановяването му,
както и липса на представени по делото доказателства за собственост върху
процесния имот. Моли се за отмяна на оспорения административен акт, връщане на
преписката за заверка на молбата-декларация и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответната страна изразява писмено становище за
неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения. Моли за отхвърляне
на оспорването.
Предмет на настоящото съдебно производство
e мълчалив отказ на Кмета на Община
Свищов за заверка на молба-декларация вх.№ 94-М-426 / 05.11.2020г.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Д.Ц.М. *** молба-декларация вх.№
94-М-426 / 05.11.2020г. за удостоверяване на обстоятелството дали имот с
идентификатор 65766.36.84, находящ се в м-ст Стъклен на гр.Свищов, е актуван
като общинска собственост. В законоустановения 7 дневен срок липсва отбелязване
на обстоятелството от Община Свищов. Съгласно приложена към жалбата скица на
поземлен имот с идентификатор 65766.36.84 в кадастралните регистри имотът е с
неустановен собственик.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
След извършване на служебна проверка, съдът
установи, че обжалвания акт е издаден в нарушение на процесуалния и материалния закони.
Безспорно удостоверяването на
факта за наличието или липсата на права на собственост на общината върху имот,
предмет на производство по издаване на констативен нотариален акт представлява
индивидуален административен акт съгласно чл.21 от АПК – акт, който е от
значение за признаване на права. Липсата на произнасяне по искането в законоустановения
срок представлява мълчалив отказ, подлежащ на оспорване.
Недопустим е мълчалив отказ за
удостоверяване на исканото обстоятелство, тъй като фактът дали един имот е
общинска собственост или не е публичен. За всеки имот общинска собственост се
издава акт за общинска собственост, вписва се в актовата книга при общината, в
Агенцията по вписванията и се отразява в кадастралната карта. Законът предвижда
публичност на актовете за общинска собственост, като всеки може да се запознае
с тях. Следователно исканото за отразяване в молбата-декларация обстоятелство е
лесно установимо – за имота или има съставен акт за общинска собственост или
не. Само този факт подлежи на установяване от кмета на общината в процесното
административно производство. Извън компетентността на кмета на общината е
установяването на правото на собственост на трети лица. В конкретния случай
дори не се твърди наличие на такива права на собственост. В писменото становище
на процесуалния представител на ответника е вписано, че искането на жалбоподателя
е да се удостовери обстоятелството, че процесния имот не е актуван като
общинска собственост, което е невъзможно предвид наличните данни в общината.
Логичния извод от това становище е, че имотът е общинска собственост. В тази
хипотеза дължимото от административния орган отбелязване в молбата-декларация е
за наличието на съставен акт за общинска собственост с посочване на номера и
датата на същия. Респективно този акт за общинска собственост следва да бъде
представен на съда поне в хода на съдебното производство като основание за
постановяване на отказа. В противоречие с това изразено становище от ответника
в хода на настоящото производство са представени документи за предоставяне по
реда на ПМС № 12 / 1971г. и № 1 / 1982г.
на физически лица на имоти в местността Стъклен в землището на гр.Свищов. Тези
доказателства навеждат на извод за наличие на право на собственост върху имота
от трети лица. Независимо в коя хипотеза са твърденията на административния
орган, той не притежава компетентността да разрешава спор за право на
собственост. В производството по чл.587 от ГПК компетентността да извърши
преценка за възникнало право на собственост е на нотариуса, а ако третите лица
претендират неправилност на тази преценка – спорът се разрешава от гражданския
съд.
В производството пред
административния орган подлежащо на установяване е обстоятелството дали имотът
е общинска собственост със съставен акт за общинска собственост и то следва да
се удостовери. Дори
и при конкуренция на права върху имота, административният орган
е длъжен да издаде искания документ. Няма проблем в искания документ общината
да удостовери всички правно значими факти и обстоятелства, които обаче ще се
преценяват от нотариуса.
В случая, липсата на изричен
административен акт на кмета на общината в отговор на направеното искане за заверка на
молба-декларация и издаване на удостоверения води до липса на материализирана
воля на административния орган, до липса на мотиви, на посочване на фактическо
и правно основание, която воля не може да бъде заменена с мотивите на съда,
които да обосноват неговия мълчалив отказ. Затова след като тези имоти не са
актувани като общинска собственост не съществува законова пречка за
удостоверяване на това обстоятелство, чрез издаване на исканото удостоверение
към молбата-декларация. Задължението за нейното издаване следва от разпоредбата
на чл.62, ал.2 от ЗОС. Затова административният орган е следвало да завери
молбата-декларация и издаде исканото удостоверение, като направи съответните
удостоверявания.
По изложените съображения съдът
намира оспореният мълчалив отказ за издаден в нарушение на процесуалния и
материалния закони, поради което и следва да бъде отменен. Доколкото естеството на акта и специфичната му форма и
съдържание изключват делото да бъде решено по същество, преписката следва да бъде
върната на
административния орган с указание да бъде извършена търсената административна
услуга.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските по
делото, за които са представени доказателства за действителното им заплащане –
държавна такса в размер на 10лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 150лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община
Свищов за заверка на молба-декларация вх.№ 94-М-426 / 05.11.2020г.
ВРЪЩА
преписката на Кмета на Община Свищов за произнасяне в 7 дневен срок от
получаването й по искането за заверка на молба-декларация вх.№ 94-М-426 /
05.11.2020г.
ОСЪЖДА Община Свищов да заплати на Д.Ц.М. *** сумата от 160лв. /
сто и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: