Решение по дело №49/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 18 ал. 3 т. 1 и ал. 4 б. „а“ и чл. 8 ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

„М. 2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, [улица], представлявано от управителя Е. А. М.“, чрез пълномощника си адв. Д. П., е подал жалба срещу Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/4797 от 21.12.2023 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, липса на компетентност – отменителни основания по чл. 146 т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Конкретизирани пороците на обжалвания акт са: липса на фактически и правни основания /мотиви/ за постановяването му предвид общата формулировка на изложените такива; неизпълнение на задълженията по чл. 26 ал. 1 от АПК, както и по чл. 35 и чл. 36 от АПК от административния орган; отсъствие на материалноправните основания по чл. 18 ал. 3 т. 1 от Наредба № 7/2015г., доколкото не е подало заявление за плащане по процесната мярка, поради независещи от него причини. Прави се искане за отмяна на административния акт. Претендират се присъждане на деловодни разноски по приложен списък. Представена е и писмена защита.

Ответникът – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр. София, чрез процесуалния си представител юк. Д. Г., оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. Счита, че не съществуват основания за отмяната на оспорвания акт, доколкото са спазени всички изисквания на закона при постановяването му. Отрича се като неоснователна защитната теза на жалбоподателя с доводи за неизпълнение на правилата по чл. 28 ал. 1 т. 4 от Наредба № 7/2015 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза и допълнителна такава, изготвена от в.л. инж. Д. К., неоспорена от страните, която съдът приема за достоверна и ще я кредитира като такава.

Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:

Жалбоподателят „М. 2015“ ООД, представлявано от Е. А. М., е регистриран с УРН 661942 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), въз основа на подадено на 11.05.2022 г. заявление за подпомагане с УИН 10/100622/80524 за кампания 2022 г., като е предявил искане за подпомагане по схеми и мерки от ПРСР 2014-2020г., вкл. по мярка 10 „Агроекология и климат“. Видно от Уведомително писмо на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 02-100-2600/3594 от 13.12.2022 г., същият е одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ с животни - говеда, надлежно описани в таблица № 1 към писмото – 30 броя. В последното се сочи, че с поемането на 3-годишен ангажимент за извършване на дейностите по това направление, земеделският производител се задължава да изпълнява определени изисквания, вкл. да подава заявление за подпомагане/плащане всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент – за период от 3 /три/ последователни години.

От доказателствата по делото, се установява, че ООД след първоначалното заявление, е подало заявления за подпомагане/плащане до ДФЗ, както следва: на 17.05.2023 г., с което е предявил искане за подпомагане по схеми и мерки от ПРСР, вкл. по мярка 10. Отбелязани са шест различни дати, на които заявление за подпомагане с УИН 10/280723/83628 е било регистрирано – 17.05.2023 г., 28.06.2023 г.,03.07.2023 г., 04.07.2023 г., 19.07.2023 г. и 21.07.2023 г. Датите не съдържат информация за физическото присъствие на жалбоподателя. Към датата 04.07.2023 г. в системата на ДФЗ е генерирана фатална грешка „Заявили сте участие по мярка, чиито административни проверки не са приключили“, а от 19.07.2023 г. е било възможно да се извършат съответните административни проверки в системата.

За кампания 2023 г. е подадено заявление за подпомагане на 21.07.2023 г. от „М. 2015“ ООД, със седалище и адрес на управление – гр. Кюстендил, [улица], с управител Е. А. М.. Дружеството е регистрирано с УРН 721157 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), а със заявлението е предявено искане за подпомагане по схеми и мерки от ПРСР 2023-2027 г., вкл. по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Опазване на местни породи /автохтонни/, важни за селското стопанство“. Видно от уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 02-100-2600/273 адресирано до заявителя „М. 2015“ ООД, същият е одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Опазване на местни породи /автохтонни/, важни за селското стопанство“ с животни – искърско говедо, надлежно описани в таблица с № 1 към писмото – 48 броя. Издаденият акт е съобщен на адресата чрез уведомление, обявено на информационното табло на ДФЗ.

Административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, е открито във връзка с констатации от извършена административна проверка на осн. чл. 52 от Наредба № 7/2015 г., за спазване на поет тригодишен агроекологичен ангажимент, за това, че „М. 2015“ не е подал заявление за плащане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 202 г. Предвид горното, с писмо изх. № 01-2600/4797 от 16.10.2023 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, заявителят е уведомен за започване на административно производство за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“. Писмото е получено лично от адресата на 25.10.2023 г. Същият е възразил с писмо вх. № 01-6500/4797 ОТ 01.11.2023 г. срещу откритото производство по издаване на АУПДВ. След разглеждане на допълнително предоставената информация ДФЗ – РА не е приел направените възражения за основателни.

Следва Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 с изх. № 01-2600/4797 от 21.12.2023 г., издаден от П. С. - Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който на основание чл. 18 ал. 3 т. 1 и ал. 4, буква „а“ и чл. 8 ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /наричана Наредбата/, чл. 59 ал. 1 и 2 от АПК и във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители е прекратен ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023, поет от „М. 2015“ ООД, УРН 661942 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 14 360.40 лева.

В акта са изложени мотиви за това, че съобразно чл. 8 ал. 5 от Наредбата, агроекологичните дейности са прилагат за период от три последователни години, а съобразно ал. 2 на чл. 8 от Наредбата, подпомаганото лице е задължено да подава заявление за плащане през всяка година до изтичане на ангажимента; че в резултат на извършени административни проверки на осн. чл. 52 от Наредба № 7/2015 г., за спазване на поет тригодишен агроекологичен ангажимент, заявителят не е подал заявление за плащане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2023 г., т.е. не е изпълнил задължението си по чл. 8 ал. 2 от Наредбата, поради което и съгласно чл. 18 ал. 3 т. 1 от Наредбата, ДФЗ прекратява ангажимента и земеделският стопанин следва да възстанови получената финансова помощ или част от нея. Общата изплатена сума по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 14.360. 40 лв.

Издаденият Акт е съобщен на жалбоподателя на 15.01.2024г. чрез известие за доставяне, а жалбата е изпратена по пощата на 29.01.2024 г., т.е. в срока по чл. 149 ал. 1 АПК.

Към административната преписка е приложена Заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която на осн. чл. 20 т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал.1, 2, 4, 5 във вр. с ал. 6 от ЗПЗП и чл.10 т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 чл. 11 ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, са делегирани правомощия на П. Д. С. – Заместник изпълнителен директор, да издава и подписва актове за прекратяване агроекологични ангажименти, вкл. по мярка 10 „Агроекология и климат“ /т.7/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл. 149 ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Проверен изцяло, съгласно изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК и по критериите на чл. 146 от АПК, оспореният акт е валиден административен акт, издаден в писмена форма и с необходимото съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Следва отхвърляне на жалбата по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 18 ал. 3 т. 1 от Наредбата, Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, когато не са подали заявлението за плащане по чл. 8 ал. 2 за одобрени площи и/или животни. Видно е, че липсват специални правила в Наредбата, уреждащи компетентността, поради което правомощието за издаване на акт за прекратяване на ангажимент по схеми и мерки от ПРСР се извежда от общата компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността и я представлява. В разпоредбата на чл. 11 ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, съответстваща на законовата норма на чл. 20а ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, е предвидена възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните директори. Уредената законова делегация отговаря на постановките в ТР № 4/2004г. на ВАС по тълк. д. № 4/2002г. на ОС на съдиите. В случая със Заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на П. Д. С. – Заместник изпълнителен директор, са делегирани правомощия за издаване и подписване на уведомителни писма за образуване на производства за прекратяване на агроекологични ангажименти, както и за издаване и подписване на актове за прекратяване на агроекологични ангажименти, вкл. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР /т.7/. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, поради което е валиден административен акт и в този смисъл не е нищожен, каквито са твърденията на жалбоподателя.

Актът е издаден в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, а обратните доводи на жалбоподателя са неоснователни. Същият съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените правни последици. Прекратяването на поетия от жалбоподателя ангажимент е на основание чл. 18 ал. 3 т. 1 и ал. 4 буква „а“ от Наредба № 7/2015 г. и е мотивирано от преценката на събраните относими доказателства, респ. от констатациите за това, че същите не доказват изпълнение на изискванията по чл. 8 ал. 2 от Наредбата.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила, в който смисъл приема оплакванията в жалбата като неоснователни. Спазени са изискванията по чл. 26 ал. 1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство. Както се посочи по-горе, уведомяването на ООД е извършено лично на управителя на дружеството чрез връчване на писмо изх. № 01-2600/4797 от 16.10.2023 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Обратно на поддържаната от оспорващия теза, от доказателствата по преписката е видно, че преди издаване на акта и въз основа на събраните писмени доказателства, са установени относимите за случая факти и обстоятелства съгласно правилата на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

В процесният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 -2020 г. за кампания 2023 г., е прието за установено предвид извършените административни проверки, че земеделският производител /ЗС/ не е подал заявление за плащане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, през кампания 2023 г. Посочено е, че съгласно чл. 18 ал. 3 т. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. ЗС, които не подадат „заявление за плащане“ по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея, съгласно чл. 18 ал. 4. В резултат поетия агроекологичен ангажимент е прекратен на посочените по – горе основания и е определено подлежащо на възстановяване на публично държавно вземане за кампания 2022.

Съдът приема, че оспорения административен акт е материалноправно законосъобразен. Както се посочи, същият е издаден на основание чл. 18 ал. 3 т. 1 и ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Според чл. 18 ал. 3 т. 1 от Наредба № 7/2015, Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 8 ал. 1 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8 ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности. Видно от мотивите на органа, е приложена хипотезата на чл. 18 ал. 3 т. 1, предл. второ от Наредбата - когато земеделските стопани на са подали заявлението за плащане по чл. 8 ал. 2 за одобрени площи и/или животни. В конкретният казус ЗП не е подал заявлението за плащане по чл. 8 ал. 2 за одобрените животни по процесното направление за поредната последоватена година 2023 от поетия ангажимент. След като ЗП не е подал заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, същият търпи и неблагоприятните за него последици, произтичащи от нормата на чл. 18 ал. 3 от Наредбата – прекратяване на агроекологичния ангажимент и възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление. Заявление може да се подаде не само по електронен път. В случая е представено е доказателство за одобрение на ЗП за участие по направление „Опазване на местни породи, важни за селското стопанство“ за периода 2023 – 2027 г. От същото е видно, че животните, които е следвало да бъдат заявени 2023 г. по мярка 10, са заявени, дори повече, по новата програма, която не е правоприемник, но е продължение на мярка 10. Твърдението, че организационни неуредици и технически проблеми са довели до това, че жалбоподателят да не успее да заяви мярка 10 за 2023 г., а е заявил новата програма, не се подкрепя от доказателствата по делото. Назначената експертиза и нейното заключение не води до такъв извод. По скоро навежда на мисъл, че новата интервенция е продиктувана от ставката за подпомагане, която е по – висока и е „мотивирала“ заявителят да заяви новата програма, избягвайки 3 - годишния ангажимент по старата такава.

С оглед на горното, фактическият състав на прекратяването предполага качеството „земеделски стопанин“ на жалбоподателя, наличие на поет многогодишен ангажимент по реда и условията на Наредбата и липса на подадено заявление през времетраене на ангажимента. Оспорващото ООД е земеделски стопанин по легалната дефиниция на §1, т. 23 от ДР на ЗПЗП във вр. с чл. 4, §1, буква „а“ от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 г. През 2022 г. същият е заявил и получил одобрение за поемане на петгодишен ангажимент по ПРСР за периода 2014-2020г. по мярка 10 „Агроекология и климат“. От документите към административната преписка се установи по безспорен начин, че земеделският стопанин не е изпълнил задължението по чл. 8 ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата да подаде заявление за плащане за одобрени площи и/или животни за кампания 2022 г., която е в рамките на тригодишния ангажимент. Изводът, който следва от цитираната нормативна уредба и от обстоятелствата по казуса, е че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието на органа по чл. 18 ал. 3 т. 1 и ал. 4 от Наредбата за прекратяване на агроекологичния ангажимент, поет от жалбоподателя по мярка 10 „Агроекология и климат“ и възстановяване на изплатеното финансово подпомагане за първата година от ангажимента – 2022 г. Съгласно чл. 18 ал. 4, буква „а“ от Наредба № 7/24.02.2015 г. „М. 2015“ ООД гр. Кюстендил следва да възстанови 100 % от сумата, което се равнява на 14 360.40 лева.

 

За дружеството е съществувало задължението да подаде заявление за плащане за процесния период в рамките на поетия ангажимент, а неизпълнението му е материалноправно основание за прекратяване на ангажимента. Оспореният акт е законосъобразен, поради което оспорването му с жалбата е неоснователно и съдът ще го отхвърли.

Предвид изхода по спора деловодни разноски на жалбоподателя не се следват, а на осн. чл. 143 ал. 4 от АПК съдът го осъжда да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кюстендил

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на „М. 2015“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, [улица], представлявано от Е. А. М., чрез адв. П., със съдебен адрес гр. Хасково, ул. „П. № **, ет .*, офис *, против Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/4797 от 21.12.2023 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ София.

ОСЪЖДА „М. 2015“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, [улица], представлявано от управителя си Е. А. М., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ , със седалище и адрес на управление – гр. София, [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.