№ 4650
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110207550 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от /ЖАЛБОПОДАТЕЛ/, ЕИК №№№№,
представлявано от Ц.М.Б. – изпълнителен директор чрез неговия
упълномощен процесуален представител – юрк. М. К. срещу наказателно
постановление № НЯСС-310/22.12.2021 г., издадено от П.С.Г. – председател
на /НАКАЗВАЩ ОРГАН/, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закон
за водите /ЗВ, обн. в ДВ бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г./ на
юридическото лице е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00
/хиляда/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал.
1, т. 3 ЗВ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, за некоректно приложение на материалния
закон, както и за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Отправена е молба за отмяна на атакувания санкционен акт като
неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
1
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Постъпило
е писмено становище от юрк. Е.З., с пълномощно по делото, която оспорва
жалбата и аргументира законосъобразното провеждане на
административнонаказателното производство, в т.ч. пълната доказателствена
обезпеченост на неизпълненото правно задължение. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
/ЖАЛБОПОДАТЕЛ/, ЕИК №№№№ представлява търговец-
публично предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ, образувано на
основание чл. 139а, ал. 1 ЗВ. Предприятието е юридическо лице със седалище
Софи, не е търговско дружество и не формира и не разпределя печалба.
Основният предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексно управление
на язовири – публична и частна държавна собственост. При осъществяването
на дейността си ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на
язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите, чиято собственост
общините са прехвърлили безвъзмездно на държавата /арг. от чл. 139д във вр.
с чл. 139а, ал. 6 ЗВ/.
Язовир „Брестак 1“, находящ се в с. Брестак, община Вълчи дол, обл.
2
Варна е публична държавна собственост, бивша собственост на община
Вълчи дол, съгласно изготвен акт за държавна собственост № 9900/18.02.2020
г., с който е предоставен за стопанисване и управление на ДПУСЯ.
Процесното съоръжение не попада в приложение № 1 към чл. 13, т. 1 ЗВ,
където се съдържа списък на комплексни и значими язовири.
С акт за установяване на административно нарушение № 05-
123/02.07.2021 г., съставен от Н. В. И. – гл. инспектор в РО НЯСС
„Североизточна България“ при ДАМТН и в присъствието на Д.Т.Я.К. –
свидетел при установяване на твърдяното нарушение е констатирано, че
жалбоподателят Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ не е изпълнил задължително предписание под № 1.5., дадено на
основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ от служители на ДАМТН с протокол № 05-
01-41/05.10.2020 г. за извършена проверка, връчен на 09.11.2020 г. на
представител на предприятието, а именно: Да се представи в ДАМТН
геодезическо заснемане на язовир „Брестак 1“, находящ се в землището на с.
Брестак, община Вълчи дол, обл. Варна /височина на стената, откоси,
характерни коти, съоръжения/.
Срокът за изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е
изтекъл на 30.11.2020 г., като нарушението е извършено на 01.12.2020 г. в
седалището на ДАМТН, находящо се в гр. София.
Нарушението е констатирано при последваща проверка в ДАМТН,
приключила на 23.04.2021 г. и обективирана в протокол, в хода на която е
констатирано, че не са представени доказателства, удостоверяващи
изпълнението на даденото предписание.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 3 ЗВ, като препис от него е връчен на същата дата на
представител на въззивника.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № НЯСС-310/22.12.2021 г. от П.С.Г. –
председател на ДАМТН, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ, при
цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
жалбоподателя Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/
лева за неизпълнено правно задължение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3
3
ЗВ.
Препис от наказателното постановление е връчен на 03.02.2022 г.
чрез представил на юридическото лице, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата инстанция, е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 17.02.2022 г.,
видно от изисканата справка от ДАМТН.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля Н. И.
/актосъставител/ установената в акта фактическа обстановка се потвърждава
изцяло по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са
подробни, логични и по еднопосочен начин доказват неизпълненото от
въззивника задължително предписание, като в тази връзка същите
кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства. Ето защо,
съдът кредитира инкорпорираните по делото гласни и писмени
доказателствени средства без резерви, като липсата на противоречия
обезпредметява тяхното отделно обсъждане. Нещо повече – между страните
не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите процесуален и
материален закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
4
съставени от длъжностни лица, визирани в разпоредбите на чл. 201, ал. 11 и
ал. 12 ЗВ, както и в пределите на тяхната компетентност, видно от
постъпилите писмени доказателства, относими към назначаването,
респективно оправомощаването на актосъставителя и наказващия
орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност.
Този съдебен състав не споделя възражението в жалбата за
неспазване на изискванията на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН от страна
на актосъставителя. Една от основните гаранции за законосъобразното
упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в
процесуалния административен закон, е изискването актът да бъде съставен в
присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал.
2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на
актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното
отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено
твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни
доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от
наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП
пред съда.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са
5
необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели
присъствали лично при извършване, респективно установяване на
нарушението или пък тяхното участие е невъзможно, като от прочита на
констативния протокол от 23.04.2021 г. и АУАН е видно, че макар актът да е
подписан единствено от Д.Т.Я.К., това е било сторено в качеството й на
свидетел, присъствал при установяване на неизпълненото правно задължение.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен
срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на жалбоподателя от формална страна. В тази връзка,
неоснователно е възражението за неспазване на 3-месечния срок за съставяне
на АУАН, който противно на застъпената позиция в жалбата не започва да
тече от датата на нарушението – 01.12.2020 г., а от момента на неговото
установяване при последващата проверка, осъществена на 23.04.2021 г. и
обективирана в констативен протокол. При това положение изготвянето на
АУАН на 02.07.2021 г. е сторено е рамките на визирания давностен срок и
преди изтичането на 1-годишния такъв, считано от 01.12.2020 г.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“ е ангажирана за неизпълнено
правно задължение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗВ, като на основание
чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1
000,00 /хиляда/ лева.
По делото се установява по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателят Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ не е изпълнил задължително предписание под № 1.5., дадено на
основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ от служители на ДАМТН с протокол № 05-
6
01-41/05.10.2020 г. за извършена проверка, връчен на 09.11.2020 г. на
представител на предприятието, а именно: Да се представи в ДАМТН
геодезическо заснемане на язовир „Брестак 1“, находящ се в землището на с.
Брестак, община Вълчи дол, обл. Варна /височина на стената, откоси,
характерни коти, съоръжения/. Срокът за изпълнение на предписанието,
което не е обжалвано, е изтекъл на 30.11.2020 г., като нарушението е
извършено на 01.12.2020 г. в гр. София.
Законодателят е предоставил възможността на контролните органи
от ДАМТН да дават задължителни предписания на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си,
предоставени им в ЗВ и Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние /Наредбата, обн. в ДВ бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от същата дата,
приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г., съгласно предвидена в разпоредбата на
чл. 141, ал. 2 ЗВ пряка законова делегация/, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите
по приложение № 1 към чл. 13, т. 1 ЗВ, за намаляване на водните обеми, за
което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок
за тяхното изпълнение /арг. от чл. 190а, ал. 1, т. 3 КТ/, които по своята правна
природа представляват принудителни административни мерки /ПАМ/ по
смисъла на чл. 22 ЗАНН и индивидуални административни актове /ИАА/ по
смисъла на чл. 21 АПК. Всяко предписание следва да съдържа описание на
конкретно допуснатото и констатирано нарушение, като същото подлежи на
обжалване по реда на АПК. В тази връзка няма спор, че процесното
задължително предписание е дадено в рамките на правомощията на
контролните органи от ДАМТН, поради което при проведения инцидентен
контрол за законосъобразност съдът не констатира липсата на компетентност
и форма, предпоставящи неговата нищожност, имайки предвид, че
въззивникът в действителност не е оспорил посочения акт по
административен и/или съдебен ред. Противно на застъпената позиция в
жалбата посоченото ведомство разполага с правомощия да изиска
извършването и предоставянето на геодезическо заснемане на процесния
язовир от ДПУСЯ, което задължение за предприятието произтича от
7
разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ, като
видно от чл. 116, т. 1 от посочения подзаконов нормативен акт именно
ДАМТН контролира спазването на нейните изисквания, в т.ч. и посредством
даването на задължителни предписания с оглед изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти. Тук е
мястото да се отбележи, че релевираните възражения, касателно
правилността на ПАМ не следва да се обсъждат, доколкото поставеният
въпрос не е предмет на разглеждане в настоящото производство. В
предписанието е очертано с изискуемата се от закона конкретика
извършеното нарушение и е даден срок за отстраняването му, след изтичането
на който е констатирано неговото неизпълнение, с което са налице условията
за ангажиране отговорността на въззивника.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 39
ЗД, която предвижда отговорност при неизпълнение на задължителните
предписания на контролните органи на ДАМТН по чл. 190а, ал. 2 ЗВ. Налице
е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Както беше отбелязано, съгласно чл.
139д във вр. с чл. 139а, ал. 6 ЗВ ДПУСЯ има правата и задълженията на
собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите, чиято
собственост общините са прехвърлили безвъзмездно на държавата, поради
което жалбоподателят е адресат на задължителните предписания по чл. 190а,
ал. 1, т. 3 ЗВ. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и
касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/, поради
което възраженията в жалбата за липсата на виновно поведение са
несъстоятелни.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на
1 000,00 /хиляда/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл.
8
200, ал. 1, т. 39 ЗВ е относително определена в границата от 1 000 до 20 000
лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е преценил
добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е
наложил „имуществена санкция“ в предвидения от закона минимален размер,
като в тази връзка е юридически невъзможно същата да бъде намалена, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН /приложима по аналогия на
закона/: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за
наказание глоба (имуществена санкция б.м.)…”.
Липсват и основания за третиране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №
1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия
Блага И. преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е
относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и
едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на
дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие
е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление /административно
нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /административно нарушение, б.м./
от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други
смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена
9
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид. В тази
връзка, принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по чл. 190а, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗВ не се изисква настъпването на вредни последици, но
макар и формално по своята конструкция, неизпълнението на посоченото
правно задължение не разкрива формална по степен обществена опасност,
имайки предвид, че демонстрираното бездействие рефлектира не само върху
авторитета на държавния орган, издал задължителното за изпълнение
предписание, но и осуетява реализацията на възложените му функции по
контрол на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени,
създавайки потенциален риск за здравето и живота на населението.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе
служебно и по извършените от страните разноски, имайки предвид отправено
искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, съобразявайки
представените подробни писмени бележки от юрк. Е.З., с което е оказана
защита на наказващия орган, фактическата и правна сложност на делото, в т.ч.
значителния обем на доказателствения материал и множеството възражения в
жалбата, наложили обсъждането им, съдът намира, че на основание чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДАМТН
юрисконсултско възнаграждение в размер от 150,00 лв. /арг. от чл. 37 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че за
присъждане на възнаграждението законодателят е поставил изискване
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН
да са защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, независимо дали същият е взел пряко участие в проведените
10
съдебни заседания или се е възползвал от възможността единствено да
представи писмена защита.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № НЯСС-
310/22.12.2021 г., издадено от П.С.Г. – председател на /НАКАЗВАЩ ОРГАН/,
с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закон за водите /ЗВ, обн. в ДВ бр.
67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г./ на /ЖАЛБОПОДАТЕЛ/, ЕИК
№№№№, представлявано от Ц.М.Б. – изпълнителен директор е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗВ, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК
№№№№ да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 /сто и
петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11