Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.08.2020г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско
дело № 266 по описа на РС-Харманли
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по
чл.432, ал.1, вр. чл.429 ал.1, т.1 от КЗ и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано
по искова молба на Агенция
„Пътна инфраструктура”, ЕИК:00..., със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.„Македония” №., представлявана от Р.Л. – Директор на ОПУ-Хасково,
упълномощен от Председателя на УС на АПИ, против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:1.., със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх”
№51Д. Сочи се, че във връзка с настъпило застрахователно събитие на на 07.07.2017г.
в посока гр. Хасково, на АМ „Марица”, при км. 66+700, в
землището на общ.Харманли, констатирано с Протокол за ПТП № 1624199
от 07.07.2017г. били причинени имуществени щети на Агенция
„Пътна инфраструктура” -Областно пътно
управление - Хасково. С писмо с peг. №
53-00699/17.07.2017г. ответникът бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие и за образуваната щета с №20-2017. Съставена била количествено-стойностна сметка, в която били описани
причинените на ищеца действителни щети, изразяващи се в
увреждането на 16 /шестнадесет / линейни метра предпазна
еластична ограда, единична H1W4, като общата
стойност на щетата, включваща транспортните разходи и монтажа възлизала в размер на
1761.12лв.
Обстоятелствата и
причините за настъпилото ПТП, съгласно
описанието по протокола за ПТП, били следните: водачът Сезгин Фикри
Мюмюн на МПС марка „БМВ-
Към момента на
настъпване на застрахователното събитие - 07.07.2017г. отговорността на
виновния водач била покрита от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между собственика
на автомобила и ответното дружество - полица
№/22/117001711797, със срок на валидност от 16.06.2017г. до
15.06.2018г.
Твърди се още, че към момента в
АПИ-ОПУ-Хасково не било постъпило плащане
на застрахователно обезщетение по щета № 20-2017. Срокът за произнасяне и
плащане на обезщетението по щетата бил изтекъл, поради
което предявява настоящия иск за изплащане на обезщетение
по щета № 20-2017 в размер на 1761, 12 лв. - главница и лихва - 473.06 лв. за периода от 07.07.2017г.- датата на
увреждането до 28.02.2020г.-датата на предявяване на иска.
Ищецът заявява също, че във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 11.10.2016г. в посока гр. Харманли, на АМ „Марица”, при км. 78+600, в
землището на общ.Харманли, констатирано с Протокол за ПТП № 1624903
от 11.10.2016г. били причинени имуществени щети на Агенция
„Пътна инфраструктура” -Областно пътно
управление - Хасково. С писмо с peг. № 3355/15.11.2016г. ответникът бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие и за образуваната щета с № 35-2016. Съставена била количествено-стойностна сметка, в която били описани
причинените им действителни щети, изразяващи се в
увреждането на 8 /осем / линейни метра предпазна еластична ограда, единична H2W5, като общата
стойност на щетата, включваща транспортните разходи и монтажа възлизала в размер на
641.20лв.
Обстоятелствата и
причините за настъпилото ПТП, съгласно
описанието по протокола за ПТП, били следните: водачът К. П. П. на МПС
марка „Мерцедес Е-
Към момента на настъпване на
застрахователното събитие - 11.10.2016г. отговорността на виновния водач била
покрита от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между собственика
на автомобила и ответното дружество -полица № 22116002330401, със срок на
валидност от 01.09.2016г. до 01.06.2017г.
Сочи се още, че към момента в
АПИ-ОПУ-Хасково не било постъпило плащане
на застрахователно обезщетение по щета № 35-2016. Срокът за произнасяне и
плащане на обезщетението по щетата бил изтекъл, поради
което предявява настоящия иск за изплащане на обезщетение
по щета № 20-2017 в размер на 641.20 лв. - главница и лихва - 220.15 лв. за периода от
11.10.2016г.- датата на увреждането до 28.02.2020г.-датата на предявяване на
иска.
Заявява се също, че увредените
ограничителни системи за пътища представлявали „пътна
принадлежност” по смисъла на § 1, т.4 от ДР на Закона за пътищата /ЗП/ и съставлявали един от основните
елементи на пътя, съгл. чл.5 ал.Гт.З от ЗП. Пътищата, на които били претърпени вредите, били републикански и
същите се стопанисвали и поддържали от Агенция „Пътна
инфраструктура”, чрез специализирани звена - областни
пътни управления на основание чл. 19. ал.1 и ал. 2,т.4 вьв вр. с чл.22, ал.1 от
ЗП. По всички щети било налице виновно
поведение от страна на водачите на МПС, които се движили с
несъобразена скорост с пътните условия, в резултат на което били реализирали ПТП с
материални щети.
Предвид изложеното моли да се постанови решение,
с което на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да се осъди ответника ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” неизплатените
застрахователни обезщетения по всяка една щета, както следва : главница 1761. 12
лв. и лихва - 473.06 лв. по щета № 20-2017 и главница 641.20 лв.
и лихва - 220.15 лв. по щета№ 35-2016.
Претендират се и разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, в който
се сочи, че във връзка с ПТП, станало на 07.07.2017
г., около 05.00 ч на АМ Марица, км. 66+700, в посока гр.
Хасково, с участието на лек автомобил марка "БМВ", модел „525
ТДС", с peг. № К ... АТ, управляван от
С. Ф. М. в ЗК „Лев
Инс" АД била заведена щета № 0000-1000-17-7304, по която било определено и
заплатено застрахователно обезщетение в полза на Областно пътно управление -
Хасково в размер на 995.84 лв. във връзка с нанесени увреждания и деформация на
16 линейни метра предпазна еластична ограда единична H1W4. Размерът на вредите, нанесени на пътните съоръжения бил определен
правилно, законосъобразно по експертна оценка. Съгласно Наредба № 49 за
задължителното застраховане при нанесени имуществени вреди, обезщетението се
определяло от застрахователя на виновния водач, а съгласно чл.
499, ал. 2 от Кодекса за застраховането, при вреди на имущество обезщетението
не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Твърди се, че с изплащането на цитираното
застрахователно обезщетение ЗК "Лев Инс" АД изпълнило изцяло
задълженията си по предявените претенции и не дължи изплащане на допълнително
обезщетение. Оспорва предявеният иск по размер. Счита, че същият бил предявен в завишен
размер и не отговарял на действително
претърпените вреди. Ищецът претендирал обезщетение по
цени, което не отговаряло на пазарните към
момента на настъпване на събитието и не отчитал степента на
овехтяване на увреденото имущество. Предвид изложените
съображения, намира, че не са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността на ЗК „Лев Инс" АД по застраховка
„Гражданска отговорност" в размер, надхвърлящ вече
изплатеното обезщетение, поради което моли да се приеме иска за
неоснователен.
Оспорваме изцяло и иска за присъждане на лихва като неоснователен, тъй като неоснователността
на основния иск водила до неоснователност на
иска за лихви.
Във връзка с ПТП, станало на
11.10.2016 г., около 18.30 ч на АМ Марица, км. 78+600, в посока гр.
Харманли, с участието на лек автомобил марка "Мерцедес", модел „Е
200", с peг. № X ....ВТ, управляван от К. П.П. в ЗК „Лев
Инс" АД била заведена щета №
2601-1000-00-16-7373, по която било определено и
заплатено застрахователно обезщетение в полза на Областно пътно управление -
Хасково в размер на 439.27 лв., във връзка с нанесени увреждания и деформация
на
Оспорва изцяло и иска за
присъждане на лихва като неоснователен, тъй като неоснователността
на основния иск водила до
неоснователност и на иска за лихви.
В съдебно заседание на
31.07.2020г., на основание чл.214 ал.1 от ГПК, бе допуснато изменение на
исковете по чл.432, ал.1, вр. чл.429
ал.1, т.1 от КЗ чрез намаляване размера на същите съответно на сумата от
765.28 лв. по щета №20-2017г. и 201.93 лв. по щета №35-2016г., като за разликата
до пълните предявени размери частично е прекратено производството по делото на
основание чл.232 от ГПК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят относно станало на
07.07.2017 г., на АМ Марица, км. 66+700, в посока гр.
Хасково ПТП с участието на лек
автомобил марка "БМВ", модел „525 ТДС", с peг. № К 1171 АТ,
управляван от С. Ф.М., чиято
гражданска отговорност по време на ПТП е била застрахована въз основа на
сключен с ответника ЗК „Лев Инс" АД договор
за застраховка „гражданска отговорност”. Тези осбтоятелства се потвърдиха и от представените
протокол за ПТП №1624199 от 07.07.2017г. и заверени копия от преписката във
връзка с процесното ПТП, съдържаща АУАН №008855/07.07.2017г., НП
№17-1253-001012 от 25.10.2017г.
Не се оспорва от ответника и нанесените
вследствие на ПТП-то увреждания и деформация на 16 линейни метра предпазна
еластична ограда единична H1W4 ПТП на път АМ „Марица”,
Харманли-Хасково, км 66+700.
Съгл. приложената
количествено-стойностна сметка по щета от 07.07.2017г., общата стойност на разходите
за демонтаж на стара, единична ограничителна система за пътища, транспортни
разходи и доставка и монтаж на нови ограничителни системи за пътища възлиза на
1761.12 лв. с ДДС.
Страните не спорят и относно станало на
11.10.2016 г., на АМ Марица, км. 78+600, в посока гр.
Харманли ПТП, с участието на
лек автомобил марка "Мерцедес", модел „Е 200", с peг. № X ..0 ВТ, управляван от
К. П., чиято гражданска отговорност
по време на ПТП е била застрахована въз основа на сключен с ответника ЗК „Лев Инс"
АД договор за застраховка „гражданска отговорност”. Тези
обстоятелства се потвърдиха и от протокол за ПТП №1624903 от 11.10.2016г. и
заверени копия от преписката във връзка с процесното ПТП, съдържаща АУАН
№185579/11.10.2016г., НП №16-5319-000283 от 11.11.2016г.
Не се оспорва от ответника и нанесените
вследствие на на ПТП-то увреждания и деформация на
Съгл. приложената
количествено-стойностна сметка по щета от 11.10.2016г., общата стойност на
разходите за демонтаж на стара, единична ограничителна система за пътища,
транспортни разходи и доставка и монтаж на нови ограничителни системи за пътища
възлиза на 641 лв.
От страна на ответника се твърди и
се доказва с представените 2 бр. платежни нареждания от 15.05.2020г., че в
полза на ищеца по делото е заплатил сумата от 995.84 лв. по щета №17-7304,
образувана във връзка с ПТП-то от 07.07.2017г. и 439.27 лв. по щета №16-7373, образувана във
връзка с ПТП-то от 11.10.2016 г. Това не се оспорва и от ищеца,
който в тази връзка намали на осн. чл.214 ал.1 от ГПК размера на претенциите си
съобразно така извършените плащания.
Съгласно приетото заключение по
назначената комплексна
съдебна автотехническа и оценителна експертиза, уврежданията на
пътните съоражения /предпазни еластични огради/ при станалите ПТП-та са причинени
по механизъм на удар от МПС с голяма кинетична енергия и могат да се получат по
начина, описан в исковата молба. Посочено е също, че при станалите ПТП-та
щетите, причинени на МПС-та и на предпазните еластични огради са локализирани в
зоните на прекия контакт при ударите. Вещото лице е стигнало до извод за
наличие на причинно-следствена връзка между механизма на съответното ПТП,
описан в представения протокол за ПТП, и щетите. В заключението е отразено, че
стойността на увреждането на пътното съоражение /предпазна еластична ограда/
при ПТП на 07.07.2017г., определена по цени на изпълнител към датата на
реализиране на ПТП, възлиза на 1572.48 лв., а стойността на увреждането на пътното
съоражение /предпазна еластична ограда/ при ПТП на 11.10.2016г., определена по
цени на изпълнител към датата на реализиране на ПТП, възлиза на 453.28 лв.
Толкова е и стойността на 16 линейни метра предпазна еластична ограда и съответно
на 8 линейни метра предпазна еластична ограда към момента на настъпване на
вредата.
В съдебно заседание вещото лице
уточни, че пътните разходи и разходите за демонтаж не са включени в стойността
на увреждането, тъй като са съпътстващи дейности за отстраняване на
увреждането.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380
от КЗ, а именно след отправяне към
застрахователя на писмена застрахователна претенция, съдържаща пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. За основателността на така предявения иск е
необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че на
посочените дати 07.07.2017г. и 11.10.2016г. са настъпили ПТП-та по вина на
водача Сезгин Мюмюн за първото ПТП и Костадин П. за второто ПТП, в резултат на
което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че
автомобилите на виновните водачи са застраховани по застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното дружество, действаща към
датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото застрахователно събитие, съответно че е поискал заплащането на
обезщетение за претърпените от него щети.
По делото не е спорно, че на
посочените дати 07.07.2017г. и 11.10.2016г. са настъпили ПТП-та по вина на
водача С. М. за първото ПТП и
Костадин П. за второто ПТП, което се потвърди и от приложените преписки, съдържащи протокол за
ПТП №1624199 от 07.07.2017г., АУАН №008855/07.07.2017г., НП №17-1253-001012 от
25.10.2017г., протокол за ПТП №1624903 от 11.10.2016г., АУАН
№185579/11.10.2016г., НП №16-5319-000283 от 11.11.2016г. Видно от
същите водачите на леките автомобили не са съобразили скоростта си на
движението съответно с релефа на местността и атмосферните условия, с което
виновно са нарушили чл.20 ал.2 от ЗДвП / Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие/. Т.е. налице е противоправно и виновно поведение от
тяхна страна, довело до причиняване на ПТП с материални щети – повредени пътни
съоражения /предпазни еластични прегради – съответно 16 и 8 линейни метра/, собственост на
ищеца, което също не се оспорва по делото, като за доказана съдът намира и
причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на
водачите на МПС-та. Това се установи по делото от приетото заключение по
изслушаната комплексна съдебна автотехническа и оценителна експертиза, съгласно
което уврежданията на пътните съоражения /предпазни еластични огради/ при
станалите ПТП-та са причинени по механизъм на удар от МПС с голяма кинетична
енергия и могат да се получат по начина, описан в исковата молба. Вещото лице е
стигнало до извод за наличие на причинно-следствена връзка между механизма на
съответното ПТП, описан в представения протокол за ПТП, и щетите. Следователно
доказани са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл.45 от ЗЗД, което е необходимо за ангажиране отговорността на застрахователя
по реда на чл.432 ал.1 от КЗ.
Нужно е също така установяване, че
автомобилите на виновните водачи са застраховани по застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното дружество, действаща към
датата на настъпване на ПТП и че ищецът е поискал заплащането на обезщетение за
претърпените от него щети съгл. чл.380 ал.1 от КЗ. Тези обстоятелства също не
се оспорват от ответника, поради което съдът ги приема за доказани, като
индиция за това е и направеното в полза на ищеца плащане на застрахователните
обезщетения по определена от застрахователя стойност по двете заведени при ответника
щети с 2 бр. платежни нареждания от 15.05.2020г. на стойност съответно 995.84
лв. по щета №17-7304 и 439.27 лв. по щета №16-7373. Посочените плащания и
размера на същите не се оспорват и от страна на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира за
доказани исковете по чл.432
ал.1 от КЗ по основание. Спорен остава единствено размера на същите. По силата
на застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие в границите
на определената между страните застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой /чл.429 ал.1 и чл. 493, ал.
1 КЗ/. А съгл. чл.499 ал.2 от КЗ при вреди на имущество
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
В случая се касае именно до такива вреди на имущество, като според заключението
на вещото лице по приетата комплексна съдебна автотехническа и оценителна
експертиза стойността на увреждането на пътното съоражение
/предпазна еластична ограда/ при ПТП на 07.07.2017г., определена по цени на
изпълнител към датата на реализиране на ПТП, възлиза на 1572.48 лв., а
стойността на увреждането на пътното съоражение /предпазна еластична ограда/
при ПТП на 11.10.2016г., определена по цени на изпълнител към датата на
реализиране на ПТП, възлиза на 453.28 лв. Толкова според експертизата е и
стойността на 16 линейни метра предпазна еластична ограда и съответно на 8
линейни метра предпазна еластична ограда към момента на настъпване на вредата.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че пътните разходи и разходите за
демонтаж не са включени в стойността на увреждането, тъй като са съпътстващи
дейности за отстраняване на увреждането. Имайки предвид данните за стойността
на двете увреждания към датата на двете ПТП-та и вземайки предвид разпоредбата
на чл.499 ал.2 от КЗ, съдът намира за дължима на ищеца сума в размер на 1572.48
лв., представляваща действителната стойност на причинената от
ПТП на 07.07.2017г. вреда (повредени 16 линейни метра предпазна еластична
преграда), и сума в размер на 453.28
лв., представляваща действителната стойност на причинената от
ПТП на 11.10.2016г. вреда (повредени 8 линейни метра предпазна еластична
преграда). Отчитайки направените от ответника и
неоспорени от ищеца
плащания след завеждане на делото в размер на 995.84 лв. по щета
№17-7304 и 439.27 лв. по щета №16-7373 (с платежни нареждания от 15.05.2020г.),
съдът намира за оставаща като дължима сума в размер на 576.64 лв., представляваща застрахователно
обезщетение
за причинени от ПТП на 07.07.2017г. имуществени вреди, и
сума в размер на 14.01 лв., представляваща застрахователно
обезщетение
за причинени от ПТП на 11.10.2016г. имуществени вреди.
Следователно исковете по чл.432 ал.1 от КЗ в останалата им част за разликата
над 576.64 лв. и над 14.01 лв. до пълните им предявени размери от 765.28 лв. и
съответно от 201.93 лв. (след допуснатото
изменение на исковете по реда на чл.214 ал.1 от ГПК) следва да се отвхърлят
като неоснователни.
Акцесорните искове по
чл.86 ал.1 от ЗЗД съдът намира също за частично основателни.
Претенцията
за заплащане на обезщетение за забава има акцесорен характер по отношение на
главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. Съгласно чл. 84, ал. 3
от ЗЗД деликвентът се счита в забава от
деня на непозволеното увреждане и без покана. Отговорността на застрахователя е
договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на
вредата, поради което същият ще отговаря и за онези вреди и при същите условия,
за които би отговарял деликвента, включително и за лихвите за забава. С нормата
на чл. 429, ал.
3 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / обаче отговорността на
застрахователя по договора за ГО за дължимите от деликвента лихви върху
обезщетението е лимитирана като началото на периода на забава се поставя с
уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице за
настъпилото застрахователно събитие или с предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съобразно трайната съдебна практика, която настоящият съдебен състав изцяло
споделя, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ
/в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането (в този смисъл Решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о., Решение №
167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т. о.). В
случая обаче по делото не са изложени нито твърдения за датата на уведомяването
на застрахователя от увредения за настъпилото застрахователно събитие, нито пък
за датата на предявяване на застрахователната претенция на ищеца пред
застрахователя-ответник, макар да не е спорно, че застрахователните претенции
на ищеца са били предявени пред ответника. Приложените по делото като
доказателства 2 бр. претенции за нанесени щети съдържат само посочен изходящ
номер, но не са налични доказателства за датата, на която са били получени от
страна на ответника. Предвид това исковете по чл.86 ал.1 от ЗЗД се явяват
доказани по основание, но недоказани по размер. Следователно приложение следва
да намери чл.162 от ГПК, който предвижда в тези случаи определяне на размера от
съда по своя преценка. Съдът намира, с оглед на така изложеното до тук и
съобразно чл.162 от ГПК, че следва да уважи иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата
от 415.40 лв. - мораторна лихва върху главницата от 1572.48 лв., изчислена с
помощта на онлайн калкулатор за периода 22.07.2017г. до предявяване на иска на
27.02.2020г. (доколкото претенцията за тази щета е с изх.номер от 17.07.2017г.
и предвид нужното време за получаването на същата), като иска за разликата до
пълния му предявен размер от 473.06 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен. По същите съображения и искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД за
сумата от 150.47 лв. - мораторна лихва върху главницата от 453.28 лв.,
изчислена с помощта на онлайн калкулатор за периода 20.11.2016г. до предявяване
на иска на 27.02.2020г. (доколкото претенцията за тази щета е с изх.номер от
15.11.2016г. и предвид нужното време за получаването на същата), като иска за
разликата до пълния му предявен размер от 220.15 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен. Лихвата за забава е изчислена на базата на
пълния размер на действително причинените вреди, доколкото частичното им
плащането от ответника е извършено в хода на процеса след предявяване на
исковете.
С оглед направеното от страна на ответника
възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство
на ищеца, съдът счита, че на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 150 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вземайки предвид
материалния интерес и проведените по делото съдебни заседания.
За процесуално представителство
на ответника, съдът счита, че се дължи юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 150 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вземайки предвид
материалния интерес и проведените по делото съдебни заседания.
С оглед изхода на делото, съответно
на уважените претенции, и на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 от
ГПК на ищеца АПИ следва да бъдат заплатени направените по делото
разноски в размер на общо 327.67 лв. за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК и чл.37
от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съответно на отхвърлената част на исковите претенции, на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 75.87 лв. за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК:., със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец”, бул.
„Черни връх” №.., представлявано от изпълнителните директори М. М. и П. Д., на основание чл.432 ал.1, вр.
чл.429 ал.1, т.1 от КЗ, да заплати на ищеца Агенция
„Пътна инфраструктура”, ЕИК:000..., със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Македония” №., представлявана от Р.Л. – Директор на ОПУ-Хасково,
упълномощен от Председателя на УС на АПИ, сумата от 576.64 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени от
ПТП на 07.07.2017г. имущевствени вреди по щета №0000-1000-17-7304,
като иска за разликата
над 576.64 лв. до пълниа
му
предявен размери от 765.28 лв., отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК:... със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец”, бул.
„Черни връх” №.., представлявано от изпълнителните директори М.. М.и П. Д..в, на основание чл.432 ал.1, вр.
чл.429 ал.1, т.1 от КЗ, да заплати на ищеца Агенция
„Пътна инфраструктура”, ЕИК:000..., със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Македония” №., представлявана от Р.Л. – Директор на ОПУ-Хасково,
упълномощен от Председателя на УС на АПИ, сумата от 14.01 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени от ПТП на
11.10.2016г. имущевствени вреди по
щета №2601-1000-00-16-7373, като иска за разликата над 14.01
лв. до пълния му предявен размери от 201.93 лв., отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК:1., със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец”, бул.
„Черни връх” №5.., представлявано от изпълнителните директори М.М. и П. Д., на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца Агенция „Пътна
инфраструктура”, ЕИК:0.....9, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.„Македония” №., представлявана от Р.Л. – Директор на ОПУ-Хасково,
упълномощен от Председателя на УС на АПИ, сумата от 415.40 лв. - мораторна лихва
върху главницата от 1572.48 лв. за периода от 22.07.2017г. до предявяване на
иска на 27.02.2020г., като иска за разликата над 415.40 лв. до пълния му
предявен размер от 473.06 лв., отвхърля като
неоснователен.
ОСЪЖДА ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК:., със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец”, бул.
„Черни връх” №..Д, представлявано от изпълнителните директори Ма. Ма. и П. Д., на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца Агенция „Пътна
инфраструктура”, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.„Македония” №., представлявана от Р.Л. – Директор на ОПУ-Хасково,
упълномощен от Председателя на УС на АПИ, сумата от 150.47 лв. - мораторна лихва върху главницата от 453.28 лв. за
периода от 20.11.2016г. до предявяване на иска на 27.02.2020г., като иска за
разликата над 150.47 лв. до пълния му предявен размер от 220.15 лв., отвхърля като неоснователен.
ОСЪЖДА
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Лозенец”, бул. „Черни връх” №., представлявано от изпълнителните
директори М. М. и П. Д., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
ищеца Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК:...., със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Македония” №., представлявана от Р.Л. – Директор на
ОПУ-Хасково, упълномощен от Председателя на УС на АПИ, направените по делото разноски в размер на общо 327.67 лв. за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА
ищеца Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК:..., със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.„Македония” №., представлявана от Р.Л. –
Директор на ОПУ-Хасково, упълномощен от Председателя на УС на АПИ, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” №.., представлявано от
изпълнителните директори М. Ма.и П.Д., направените
по делото разноски в размер на общо 75.87 лв. за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|