Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2496 22.06.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на седми юни две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№4752 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл.422 ГПК във връзка с
чл.318, ал. 1 ТЗ, чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ДЕВИМЕД” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Николай Лилиев“ № 34Б, ет.
5, представлявано от у. А.К.М., чрез пълномощника а. Д. М., със съдебен адрес:
гр. С**** е предявил против „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение – Пловдив“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, бул. „България“ № 234, представлявано от и. д. И.П.М.
искове за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно
гр. дело № 1051/ 2018 г. на ПдРС, 9-ти гр. с-в, със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 740/22.01.2018 г., суми, както следва:
сумата 17 582.02 лв. (седемнадесет хиляди петстотин
осемдесет и два лева и две стотинки) с включено ДДС - главница, представляваща общ размер на неплатена цена за доставени
медицински консумативи въз основа на Договор за доставка на медицински
консумативи от 22.10.2012 г., за които са издадени следните фактури: фактура №
**********/03.04.2014 г. на стойност 11 979.96 лева, с непогасен остатък
от 10 781.96 лева с ДДС, с падеж: 03.07.2014 г. и фактура №
**********/17.12.2013 г. на стойност на 6 800.06 лева с ДДС, с падеж:
18.03.2014 г.; сумата 5 367.54 лв.
(пет хиляди триста шестдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки) – общ
размер на обезщетението за забава на неплатените главници, формиран, както
следва: 3 291.58 лева – обезщетение за забава на неплатения остатък от
главницата в размер на 10 781.96 лева по фактура № **********/03.04.2014
г., за периода от 18.01.2015 г. до 18.01.2018 г. и сумата 2 075.96 лева – обезщетение за забава на неплатената главница
в размер на 6 800.06 лева по фактура № **********/17.12.2013 г., за
периода от 18.01.2015 г. до 18.01.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който признава иска.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
В с.з. на 07,06,2018 г. процесуалният представител на
ищеца е поискал постановяването на
решение при признание на иска на основание чл.237 ал.1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване
на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 от ГПК, а
именно същият е признал иска и своята
отговорност в него на осн.чл.237 ал.1 във вр.ал.4 от ГПК, както и с оглед на
представените доказателства с исковата молба, искът не противоречи на закона и
добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се
разпорежда, поради което и срещу него ще следва да се постанови решение при признание на иска, с което да се уважи
предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237
ал.2 от ГПК.
По
отношение на разноските:
Тъй като ответникът с поведението си е станал причина
за завеждане на делото – подал е възражение по чл. 414 ГПК срещу издадена
заповед по чл. 410 ГПК, поради което съдът намира, че са налице основанията на
чл. 78 ал. 1 ГПК и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските за настоящото производство –за внесена държавна такса в размер
на 458,99 лева и а.ско възнаграждение в размер на 1462,18 лева. Доколкото обаче
в случая ответникът е направил възражение за прекомерност на а.ското
възнаграждение на ищеца, то и същото следва да се разгледа. Разпоредбата на чл.
78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на насрещната страна да бъде присъден
по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от тази страна възнаграждение за
а. е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Редуцирането не може да засегне минимално определения размер по чл. 36
от Закона за а.урата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г., минималното а.ско възнаграждение възлиза на сумата от 1218,49
лв., с оглед цената на исковете. Макар преценката за прекомерност винаги да е
субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за
определянето на действително обосновано по стойност такова /като съдът не е
обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай, възнаграждението от
1462,18 лева е прекомерно. Делото е с ниска
фактическа и правна сложност, ответникът е признал изцяло исковете,
поради което следва да се присъди а.ско възнаграждение в минимален размер, а
именно от 1218,49 лв. Следва да бъдат присъдени и направените по ч. гр. дело №
1051/18 г. по описа на ПдРС разноски- 458,99 лв. за държавна такса и 1573,64
лв. – а.ско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 740/ 22.01.2018 г., издадена по частно гр. дело № 1051/
2018 г. на ПдРС, 9 гр. с-в, „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение – Пловдив“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул. „България“ № 234, представлявано от и. д. И.П.М., ДЪЛЖИ на
„ДЕВИМЕД” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Лозенец, ул. „Николай Лилиев“ № 34Б, ет. 5, представлявано от у. А.К.М.,
сумата 17 582.02 лв. (седемнадесет хиляди петстотин
осемдесет и два лева и две стотинки) с включено ДДС - главница, представляваща общ размер на неплатена цена за доставени
медицински консумативи въз основа на Договор за доставка на медицински
консумативи от 22.10.2012 г., за които са издадени следните фактури: фактура №
**********/03.04.2014 г. на стойност 11 979.96 лева, с непогасен остатък
от 10 781.96 лева с ДДС, с падеж: 03.07.2014 г. и фактура №
**********/17.12.2013 г. на стойност на 6 800.06 лева с ДДС, с падеж:
18.03.2014 г.; сумата 5 367.54 лв.
(пет хиляди триста шестдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки) – общ
размер на обезщетението за забава на неплатените главници, формиран, както
следва: 3 291.58 лева – обезщетение за забава на неплатения остатък от
главницата в размер на 10 781.96 лева по фактура № **********/03.04.2014
г., за периода от 18.01.2015 г. до 18.01.2018 г. и сумата 2 075.96 лева – обезщетение за забава на неплатената главница
в размер на 6 800.06 лева по фактура № **********/17.12.2013 г., за
периода от 18.01.2015 г. до 18.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 19.01.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение – Пловдив“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, бул. „България“ № 234, представлявано от и. д. И.П.М.,
да заплати на „ДЕВИМЕД” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Лозенец, ул. „Николай Лилиев“ № 34Б, ет. 5, представлявано от у.
А.К.М., направените по делото разноски в размер на 1677,48 лева и сумата от
2032,63 лева, представляваща разноски по
частно гр. дело № 1051/ 2018 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала.
РЦ