Р Е Ш Е Н И Е
№11/4.1.2021г.
Град Пловдив, 04.01.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на десети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 1551 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Б.П.А. *** против заповед № 248 от 27.05.2020
г. на директора на ОДБХ Пловдив, с която е отказано изплащане на обезщетение за
смъртта на 39 120 броя подрастващи кокошки носачки в животновъден обект с
рег.№ ****, находящ се в с. Маноле, община Марица,
област Пловдив.
Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради
необоснованост, допуснати процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон, поради което се иска се нейната отмяна и присъждане на направените
разноски. Съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на
21.12.2020 г. писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, доколкото
липсват данни кога и как заповедта е съобщена на жалбоподателя, поради което
жалбата е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят е земеделски производител и собственик на животновъден обект с
рег.№ **** за отглеждане на подрастващи кокошки носачки, находящ се в с.
Маноле, община Марица, област Пловдив.
Със заповед № РД-11-631 от 05.03.2020 г. (л.56-58) на изпълнителния
директор на БАБХ е обявено първично огнище на инфлуенца А (грип) по птиците в
животновъден обект с рег. № ****отглеждане на кокошки носачки, собственост на „Аеркок” ООД, намиращ се в землището на с. Трилистник,
община Марица, област Пловдив, и е наредено на директора на ОДБХ Пловдив да
организира принудителното убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички
засегнати и контактни птици в животновъден обект с констатираното огнище, около
животновъдния обект са определени трикилометрова предпазна зона и
десеткилометрова наблюдавана зона, в която влиза с. Маноле.
На 10.03.2020 г. птиците в животновъдния обект с рег.№ ****, собственост на
жалбоподателя, са били поставени под възбрана (акт за възбрана № 03 от
10.03.2020 г. – л.19) на основание чл.117, ал.1, т.7 ЗВМД заради завишена
смъртност. От птиците са взети проби и са изпратени на Националната референтна
лаборатория по инфлуенца и Нюкясълска болест по
птиците към НДНИВМИ (писмо № 16 от 10.03.2020 г. – л.20), която е установила
генома на вируса инфлуенца А по птиците (Н5), видно от протокола за изпитване
(л.21, гръб).
Въз основа на резултата от изследването със заповед № РД-11-690 от
12.03.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ е обявено първично огнище на
инфлуенца А (грип) по птиците в животновъден обект с рег.№ **** и е наредено на
директора на ОБДХ Пловдив да организира принудително убиване по хуманен начин и
обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъдния обект.
Със заповед № 145 от 12.03.2020 г. (л.24) на директора на ОДБХ Пловдив е
определена комисия, която да организира принудителното убиване. Видно от
протокол за загробване на животни № 005 от 23.03.2020 г. (л.25), заповедта на
директора на ОДБХ Пловдив е била изпълнена.
Със заявление от 24.03.2020 г. (л.16) жалбоподателят в качеството на
земеделски производител и собственик на животновъден обект с рег.№ **** за
отглеждане на 39 120 подрастващи носачки е поискал на основание чл.147,
ал.1 ЗВМД да му бъде изплатено обезщетение за принудително убитите кокошки
носачки.
От страна на ОДБХ Пловдив е извършено епизоотично проучване след възникнали
огнища на инфлуенца А по птиците в област Пловдив в животновъдни обекти с №
4150В-0439, собственост на „Галатея 2016” ЕООД, №
4158-0175, собственост на „Денитер” ООД, и № ****,
собственост на жалбоподателя. Съставен е доклад от 21.05.2020 г. от проведеното
епизоотично проучване (ДЕП – л.37-43).
По отношение на обекта на жалбоподателя заключението (л.42, гръб) на
комисията е, че сградата е с добра биосигурност, обезопасена от гризачи и диви
птици, а обектът е ограден с плътна бетонна ограда, по протежение на която има
множество дератизационни кутии, които собственикът
зарежда сам и няма програма за ДДДД (дезинфекция, дезинсекция, дератизация и
девастация), не се води дневник за ефекта на прилаганите примамки. Направено е
заключение, че не е изпълнено изискването на чл.7, ал.2 ЗВМД, защото
собственикът не е минал обучение. Комисията е установила, че няма дневник на
дезинфекциите на входящи и изходящи транспортни средства и хора, има дневник за
дезинфекция на помещенията и външните площи, която се извършва с моторна
пръскачка от единствения работник, който посещава обекта, Андрей П.А..
Констатирано е, че има разработена ваксинационна
програма и дневник със записи, по който може да се проследи изпълнението й.
Комисията е установила още, че фуражи за фермата се доставят от фуражна кухня,
разположена във ферма „Аеркок”, и последните доставки
са от 29.02.20202 г., поради което е възможно вирусът да е проникнал във
фермата при последната доставка на фураж, защото ферма „Аеркок”
е била заразена с вируса и е в близост (около 250 м) от ферма „Велди – 1” ООД, също с доказан вирус на инфлуенца от
24.02.2020 г. Заключението на комисията е, че Б.А. е нарушил чл.132, ал.1, т.3
и 3б ЗВМД.
Въз основа на констатациите от ДЕП е издадена оспорената заповед № 248 от
27.05.2020 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с която директорът
на ОДБХ Пловдив е отказал изплащане на обезщетение за смъртта на 39 120
кокошки носачки, защото е установено, че Б.А. не е спазил
ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране
на животните, предвидени в българското законодателство, и че в мерките за
биосигурност на обекта са допуснати грешки и пропуски, които са довели до
появата на огнище на инфлуенца А в обекта, т.е., Б.А. не е изпълнил
изискванията на чл.132, ал.1, т.3 и 3б ЗВМД.
Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства
(л.68-78) от процесуалния представител на ответника не са нови и установяват,
че Б.А. има качеството на търговски пълномощник на търговското дружество „Аеркок” ООД и в това му качество на него са връчени акт за
възбрана № 002 от 02.03.2020 г., с който са възбранени
31 322 кокошки носачки в птицевъден обект 3BG16015, и 45 613 кокоши
яйца, собственост на „Аеркок” ООД, предписание №
0002880 от 06.03.2020 г., констативен протокол № 0056330 от 09.03.2020 г., акт
за забрана № 0004730 от 09.03.2020 г. и протокол за отговорно пазене № 0002898
от 09.03.2020 г. Т.е., напълно основателно и доказано се явява твърдението на
ответника, че жалбоподателят има трайна връзка с „Аеркок”
ООД, чийто животновъден обект 3BG16015 със заповед № РД-11-631 от 05.03.2020 г.
(л.69-71) на изпълнителния директор на БАБХ е обявен на първично огнище на
инфлуенца А (грип) по птиците, и е присъствал непрекъснато в обекта преди и
след установяване на заболяването.
Представените от жалбоподателя извлечения от дневник на посетителите
(л.92-103) и дневник на използваните дезинфектанти (л.104-109) са частни
писмени документи без достоверна дата и нямат материална доказателствена сила,
поради което с тях не може да се обори констатацията на комисията, извършила
епизоотичното проучване и съставила доклада от 27.05.2020 г., за липса на
дневник на дезинфекциите на входящи и изходящи транспортни средства и хора,
защото тази констатация се съдържа в официален писмен документ, който се ползва
с материална доказателствена сила за разлика от частния писмен документ.
В хода на съдебното производство са разпитани двама свидетели, чиито
показания съдът не кредитира, защото намира същите за необективни и неотносими
към спора, тъй като свидетелят Емил Гълъбов говори за посещения в обекта на
жалбоподателя през 2017 г., а свидетелят Ангел Тасев – през лятото на 2019 г.
Никой от двамата свидетели няма преки и непосредствени впечатления от
състоянието на животновъдния обект към края на февруари и през март 2020 г.,
когато е възникнало заболяването инфлуенца А (грип) по птиците, поради което
показанията им не следва да бъдат кредитирани.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Оспорената заповед е издадена на основание чл.148, т.3, във връзка с
чл.142, ал.1, т.1 ЗВМД за неизпълнение на задължението по чл.132, ал.1, т.3 и
3б ЗВМД.
Съгласно чл.148, т.3 ЗВМД директорът на ОДБХ отказва изплащане на
обезщетение с мотивирана заповед с случаите на чл.142. А съгласно чл.142, ал.1, т.1 ЗВМД не се
изплаща обезщетение на собственици на животни, които не са изпълнители
изискванията по чл.132, ал.1, т.1-6, 10-12, 15-20, 24, 26 и 27. Съгласно
чл.132, ал.1, т.3 и 3б ЗВМД собствениците, съответно ползвателите на
животновъдни обекти със селскостопански животни спазват ветеринарно-медицинските
изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните, предвидени
в българското законодателства и в законодателството на ЕС, осигуряват и спазват
мерките за биосигурност.
При тази нормативна
уредба в настоящия случай са били налице всички фактически предпоставки за
издаване на оспорената заповед. От ДЕП се установява по безспорен начин
неспазването на изискванията за отглеждане
и транспортиране на животните и на мерките за биосигурност, защото в
животновъдния обект на жалбоподателя се ползват външни транспортни средства и
не се води дневник за дезинфекцията им, фуражът за птиците се доставя от
фуражна кухня, находяща се в обекта на „Аеркок” ООД, където също е обявено първично огнище на
инфлуенца А (грип) на 05.03.2020 г., фуражната кухня не е регистрирана като
обект за търговия, а само за производство на комбинирани фуражи за нуждите на
собственото на „Аеркок” ООД животновъдно стопанство,
самите птици са закупени от люпилня, собственост на „Булгаро
– 97” АД и съгласно издадените ветеринарномедицински свидетелства крайният
пункт, до който е следвало да бъдат транспортирани, е животновъден обект
5429-0205, находящ се в с. Крамолин, община Севлиево, област Габрово,
собственост на „Еко инвест – 2008” ЕООД.
Всички тези
констатациите, съдържащите се в ДЕП, който е официален писмен документ, ползващ
се с материални доказателствена сила, не бяха оборени в хода на съдебното
производство при доказателствена тежест за жалбоподателя нито с представените
извлечения от дневниците, нито със свидетелските показания, отнасящи се за
предходни години, както се каза това по-горе.
Недоказано и
неподкрепено от доказателствата по делото е твърдението на жалбоподателя, че
процесните птици са били предназначение за обекта на „Аеркок”
ООД, поради което фуражът за тяхното отглеждане е бил доставян от фуражната
кухня на това дружеството. Липсват ветеринарномедицински и транспортни
документи, които да установяват доставката на птиците. Изискани в хода на
съдебното производство по реда на чл.192 ГПК, такива документи не бяха
представени от „Булгаро – 97” АД. Следователно въз
основа на наличните документи може да се направи обоснован извод, че процесните
птици са били предназначени за друг животновъден обект, но в нарушение на изискванията
за транспортиране са превозени и доставени в обекта на жалбоподателя.
Не трябва да се
забравя също констатацията от ДЕП, че обектът на жалбоподателя се намира само
на 250 м от животновъдния обект на „Велди – 1” ООД,
където заболяването е било доказано още на 24.02.2020 г. С оглед легалното
определение на понятието биосигурност, дадено в § 1, т.7а ДР ЗВМД, съгласно
която биосигурност е комплекс от управленски и физически мерки, които намаляват
риска от проникването, развитието и разпространението на болести по животните,
очевидно в настоящия случай жалбоподателят не е оценил правилно съществуващия
риск и не е извършил необходимите и правилни управленски и физически действия,
за да предотврати развитието на заболяването в собствения си животновъден
обект.
Съгласно изискването
на чл.142, ал.2 ЗВМД установеното нарушение по чл.142, ал.1, т.1 ЗВМД е
отразено в изготвен доклад от проведено епизоотично проучване от комисия,
назначена със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или оправомощено от него лице. В случая ДЕП е изготвен от
служители на ОДБХ Пловдив, определени със заповед № РД-11-805 от 31.03.2020 г.
на изпълнителния директор на БАБХ, чийто доклад е гласуван и приет от постоянната
комисия (протокол от 22.05.2020 г. – л.67), назначена със заповед № РД-09-253
от 10.03.2020 г. на министъра (л.26-27). Т.е., спазена е процедурата по
установяване на нарушението, въз основа на което е постановен отказът за
изплащане на обезщетение и е неоснователно възражението на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения.
Не представляват такива
нарушения неиздаването на индивидуален административен акт в определения от
закона срок, произнасянето на орган извън срока, невръчването на издадената
заповед и неспазването на тридневния срок за придвижване на жалбата до съда.
Това са дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на служебните
задължения на директора на ОДБХ Пловдив, за което може и следва да му бъде
наложена дисциплинарна отговорност. Тези нарушения обаче не са довели до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, нито до невъзможност да
разбере съдържанието на издадената заповед, за да организира защитата си,
поради което не могат да бъдат квалифицирани като съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по издаване на оспорената заповед.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. При този
изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. От ответника не са
поискани разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П.А., ЕГН **********,***, против
заповед № 248 от 27.05.2020 г. на директора на ОДБХ Пловдив, с която е отказано
изплащане на обезщетение за смъртта на 39 120 броя подрастващи кокошки
носачки в животновъден обект с рег.№ ****, находящ се
в с. Маноле, община Марица, област Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: