№ 19596
гр. София, 30.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110172973 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от А. В.
Й. и Й. В. Й. против М. А. А..
При извършената проверка на допустимостта и редовността на исковата молба,
съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията за съдържание и приложения
по смисъла на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, поради което с разпореждане от 06.01.2025
г. на на ищците беше дадено указание за отстраняване на нередовностите.
В изпълнение на указанието от ищците е депозирана молба с вх. №
26560/27.01.2025 г., с която се сочи, че постановеното решение от 18.03.2022 г. по гр.
дело № *****/2020 г. е влязло в законна сила. Същевременно се сочи, че исковата
претенция, която е отхвърлена със съдебното решение за периода от 21.07.2020 г. до
16.11.2020 г. е с правно основание по чл. 344, ал. 2 ГПК. Сочи се на следващо място в
молбата, че в сумите в настоящото производство се претендират въз основа на наем.
Съдът намира следното:
Видно е от представения препис на съдебно решение, че отхвърлените от съда
искове, предявени от А. В. Й. и Й. В. Й. против М. А. А. за периода от 21.07.2020 г. до
16.11.2020 г. е с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС – лишаване на съсобственика от
правото му да ползва съсобствената вещ.
В настоящия случай хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС се сочи за различен период – от
24.11.2022 г. до 24.11.2024 г., като всеки от ищците претендира осъждането на
ответницата да му заплати сумата от по 2352 лева за този период.
Същевременно, по отношение на периода от 24.11.2019 г. до 23.11.2022 г., в който
период се включва и периодът от 21.07.2020 г. до 16.11.2020 г., за който има
произнасяне с влязло в сила решение, ищците в настоящото производство твърдят, че
претндират сумата от по 3528 лева за всекиго от тях, дължими от ответницата като
наем за ползването на имота, което представлява основание по чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Така
предявени исковете са допустими, доколкото не се установява на соченото основание
/договор за наем/ между същите страни и за същия период да е налице влязъл в сила
съдебен акт. Същевременно обаче на ищците следва да се укаже да изложат
фактически твърдения относно договора за наем, въз основа на който се претендират
сумите.
Водим от горното, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на осн. чл. 129, ал. 4 ГПК на ищците А. В. Й. и Й. В. Й., че в
едноседмичен срок от получаване на съобщението следва, с препис за ответника, да
посочат по отношение на предявените искове за сумата от по 3528 лева, претендирани
за периода от 24.11.2019 г. до 23.11.2022 г. въз основа на наемно правоотношение: кога
твърдят да е сключен договорът за наем с ответницата, в каква форма е сключен
договорът за наем, какви са основаните параметри по договора /наемна цена, предмет,
срок, по какъв начин е било уговорено заплащането на наемната цена и на какви
падежни дати и т.н./, прекратен ли е понастоящем договорът и ако е прекратен, от
твърдят да е прекратен.
При неизпълнение на указанието, исковата молба, в частта, касаеща предявените
искове въз основа на наемно правоотношение, ще бъде върната.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на ищците.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2