Решение по дело №29/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 3
Дата: 10 януари 2022 г.
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20213500900029
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Търговище, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Търговско дело №
20213500900029 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сума в общ размер на
100 000 лв.
Ищците Б. Н. ХР. и СТ. В. ХР., двамата от гр.Лозница твърдят в исковата си молба,
че на 15.10.2020г. на пътя гр.Търговище -гр.Разград водачът Н. Ш. Н. от с.Раковски,
общ.Разград, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното търговско
дружество ЗД“Евроинс“АД-гр.София, ЕИК *********, при управление на автобус “Бова
Ф12“, рег.№ Т 69-69 ТН е нарушил правилата за движение, като не съобразил пътните знаци
и отнел предимството на движещия се по главен път микробус“Фолксваген ЛТ35“, рег.№РР
93-37 ВА, управляван от внука на ищците Б.Р. Х.-25г., при което е настъпило ПТП и
последният загинал, но претърпените от ищците, които са били в изключително близки
отношения с внука си, неимуществени вреди, изразяващи се в мъка, болки и страдания от
неговата загуба, които същите оценяват на по 50 000 лв., не са възмездени до настоящия
момент.
С писмен отговор по реда и в сроковете по чл.367, ал.1 и чл.373 от ГПК
застрахователят ЗД“Евроинс“АД-гр.София, ЕИК ********* оспорва предявените искове с
възражения за липса на предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност-
липсата на противоправно поведение на застрахованото от него лице за настъпване на ПТП,
за което виновен е изцяло водачът на другото МПС, липсата на причинно-следствена връзка
между ПТП и вредоносния резултат, с оспорване личностните качества на загиналия,
родствената му и духовната връзка с ищците, която да е от изключително естество,
евентуално-за прекомерност на претендираното обезщетение и с възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия на 90 %, поради превишена
скорост, с оглед гъста мъгла-чл.20, ал.2 от ЗДвП, нарушение на чл.8, ал.1 от ЗДвП и чл.137а
от ЗДвП, липсата на задължение за лихва, евентуално дължима след изтичане на
рекламационните срокове не по-рано от 07.02.2021г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
1
Съгласно приложените по делото писмени доказателства-копия от
констативен протокол за ПТП №190/ 16.10.2020г., протокол за оглед на
местопроизшествие от 15.10.2021г. на ОД на МВР-Търговище, ведно със
скица на ПТП и фотоалбум; препис-извлечение от акт за смърт
№0557/16.10.2021г., изд. от Община Търговище; 2 бр. удостоверения за
семейно положение и родствени връзки от 26.10.2020г. и от 24.02.2021г., изд.
от Община Лозница; 2 бр.уведомления №7535-4/22.12. 2020г. и №7535-
5/12.03.2020г. от застрахователя до ищците и справка №20/30.10.2020г. от
Метеорологична обсерватория-Търго-вище, както и заключението на
назначената комплексна експретиза, на 15.10.2020г. на пътя гр.Търговище -
гр.Разград водачът Н. Ш. Н. от с.Раковски, общ.Разград, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното търговско дружество
ЗД“Евроинс“АД-гр.София, ЕИК *********, при управление на автобус “Бова
Ф12“, рег.№ Т 69-69 ТН е нарушил правилата за движение, като не съобразил
пътните знаци и отнел предимството на движещия се по главен път
микробус“Фолксваген ЛТ35“, рег.№РР 93-37 ВА, управляван от внука на
ищците Б.Р. Х.-25г., при което е настъпило ПТП, довело до смъртта на му,
предвид и заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза относно причината за смъртта-получените тежки черепно-
мозъчна, гръдна и коремна травми, които телесни увреждания са
предизвикали тежък травматично-хеморагичен шок-несъвместимо с живота и
в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.179 от ГПК, официален документ, издаден
от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него
и пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е
официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила
относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното
лице.Когато местопроизшествието е посетено от съставителя-протоколът като
официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат
опровергани с други доказателства.
В конкретния случай, съгласно заключението на назначената по делото
комплексна авто-техническа и медицинска експертиза, на 15.10.2020 г., около
08:30 часа на път 11-49, км.0+422, между гр. Търговище и гр. Разград, в
2
района на отклонението за фирма „Шишеджам” се е движил микробус
„Фолксваген” с per. № РР 9337 В А, управляван от Б.Р. Х., с посока на
движение от гр. Разград към гр. Търговище. Скоростта на движение на
микробус „Фолксваген” в района на произшествието е била около 90 км/ч., а
опасната зона за спиране при определената скорост е била съответно около 86
м. В същото време, в посока от фабрика „Шишеджам” със завиване от знак
„стоп“ наляво на главния път към гр. Разград се е движил автобус „Бова”,
водачът на който след спиране малко след стоп линията, е навлязъл в зоната
на кръстовището. Скоростта към момента на удара предвид ускорителното
движение на автобуса е достигнала около 24 км/ч.В момента на навлизане на
автобуса косо на платното за движение микробуса „Фолксваген” е бил на
отстояние около 55 м от мястото на удара. При навлизане на автобуса на 3,6 м
след дясната граница на платното за движение по пътя с предимство
автомобила „Фолксваген” е бил на около 27 м. от мястото на удара, като
водач Х. е предприел спасителна маневра чрез завиване наляво, но последвал
челен удар между предната част на микробус „Фолксваген” и предна лява
част на автобус „Бова”. В резултат на удара т.а. „Фолксваген” е продължил
движението си напред и наляво спрямо неговата предварителна посока на
движение, а автобусът е продължил движението си напред и надясно спрямо
неговата предварителна посока на движение. Вследствие на произшествието е
причинена смъртта на водача на микробуса и телесни повреди на
фактическата му съпруга Р. К. М., пътуваща в същия.
Съгласно показанията на водача на автобуса-св.Н.Н., по време на
инцидента в района е имало силна мокреща мъгла, а съгласно показанията на
св.Р.М., видимостта е била добра.При така констатираното противоречие,
отчитайки заинтересоваността и на двамата свидетели, предпочитание следва
да се отдаде на показанията на първия, предвид данните от метеорологичните
справки, удостоверяващи силна мокреща мъгла към 8.30 часа, когато е
настъпило ПТП.
При тези обстоятелства, водачът на автобуса е нарушил изискванията на
чл.50, ал.1 от ЗДвП, задължаващи го при знак В2 да спре и да пропусне
движещите се по пътя с предимство, още повече-условията на влошена
видимост са го задължавали в най-пълна степен да се убеди, че главният път,
на който излиза, е свободен и може да предприеме пресичане на близката
лента.Осветеността на фаровете на микробуса на отстояние около 50 м също е
3
позволявала на водача на автобуса своевременно да възприеме
приближаването на другото МПС и до го пропусне.Несъобразяването с тези
правила за движение е довело до удар с идващия от ляво по главния път
микробус, попаднал в опасната му зона за спиране, чието оневиняващо
действие е изключено, поради неправомерното поведение на водача на
автобуса.При тези обстоятелства, последният е бил длъжен да съобрази
вредоносните общественоопасни последици от противоправното си
поведение, но не го е сторил, обуславящо гражданската му отговорност с
производната на нея отговорност на ответното търговско дружество, за което
е съставена застраховка „гражданска отговорност“ по полица №07120
********* за автобус “Бова Ф12“, рег.№ Т 69-69 ТН за периода 14.02.2020г.-
13.02.2021г., при предявена на 06.11.2020г. извънсъдебна претенция по реда
на чл.380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение относно щети
№********** и №**********.
С оглед разясненията по Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по т.д.
№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, по изключение право на застрахователно
обезщетение имат и лица, извън кръга на наследниците, очертан с
Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС,
намиращи се в отношения на силна емоционална привързаност от такава
степен, че смъртта на родственика да им е причинила морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
В конкретния случай, починалият Б.Р. Х. -25г. е рожден внук на ищцата
и между съпруга й-ищеца и починалия няма биологична връзка, но съгласно
неопроверганите показания на св.Ю.Г.С., св.Л.Й.И. и св.Г.И.К., поради тормоз
от страна на баща му, Б.Х. от най-ранна възраст е отгледан от двамата ищци,
които са полагали преките грижи за него и са отговаряли за възпитанието му,
като същият дори е кръстен на името на ищеца.Помежду им е имало силна
емоционална връзка, съществували са отношения на взаимност, обич и
разбирателство.След като завършил висше образование в гр.Варна, внукът им
отново се завърнал, направил ремонт на къщата им и с фактическата му
съпруга-св.Р.М. заживели в общо домакинство.Предвид влошеното им
здравословно състояние, Б.Х. се грижел за ищците и домакинството, като
пазарувал, осигурявал лекарства, медицинска и финансова помощ, докато
двете им дъщери живеели в чужбина.Дядото и бабата били емоционално
4
съсипани и съкрушени от кончината на внука си, мъката и страданията им са
значителни, като и досега не могат да преодолеят загубата. При тези
обстоятелства, следва да се приеме, че между тях е имало силна емоционална
близост и привързаност.Несъмнено ищците са претърпели, търпят и ще
продължават да търпят големи болки и страдания от кончината на внука си,
т.е. налице са признаците на т.нар.“ изключeние“ по смисъла на цитираната
задължителна съдебна практика, характеризиращо се с отношения на такава
силна емоционална и духовна обвързаност, по степен съществено
надвишаваща обичайната и естествена близост за този вид родствени
отношения.С оглед на тези доводи, ищците са провели пълно и главно
доказване на посочените правнорелевантни обстоятелства относно създадена
особена близост, поради което следва да се приеме, че смъртта на
родственика им е довела до морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, обуславящо правото й на застрахователно обезщетение и предявените
искове по чл.432, ал.1 от КЗ за ангажиране имуществената отговорност на
застрахователя на прекия причинител на вредата е доказан по
основание.Посочените конкретни обстоятелства, касаещи вида, характера и
степента на увреждането, естеството и характера на претърпените болки и
страдания, тяхната продъжителност и интензитет, включая внезапността и
необратимостта на загубата, тежестта на понасянето й, с отчитане на степента
и вида на родствената близост, икономическата обстановка в страната и в
частност жизнения стандарт в териториалния район по местоживеенето на
ищците, обуславят определяне на обезщетения в размер на по 75 000 лв. за
възмездяване на моралните вреди, съобразно изискванията за справедливост
по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като следва да се прецени наличието на
обстоятелства за неговото намаляване.
Заключението на назначената авто-техническа и медицинска експертиза
не установява по несъмнен начин липсата на поставен предпазен колан от
пострадалия и с оглед житейската презумпция за добросъвестност в
поведението на всяко човешко същество, следва да се приеме, че същият е
бил с предпазен колан при настъпване на ПТП.Независимо от това, данните
от протокола за оглед и снимковия материал сочат за грешка при отразяване
на местоположението му, което в действителност е на предна лява, а не
предна дясна седалка на микробуса, предвид отворения аербег.В тази насока
5
са и показанията на св.Н.Н..Следователно водачът е бил с предпазен колан-
предпоставка за задействане на въздушната възглавница, като предпазното му
действие не изключва настъпване на описаните травми и леталния изход,
поради което и възражението на ответника за допуснато такова нарушение е
неоснователно.Липсва и неправомерност на предприетата спасителна
маневра.
Основателно, обаче, е възражението за несъобразена скорост от страна
на пострадалия водач на микробуса преди настъпване на ПТП. Наличието на
гъста мъгла предпоставя не движение с максимално разрешената скорост от
90 км/ч, а намаляване на скоростта до степен, позволяваща спиране в зоната
на осветеността на фаровете-около 50 м., т.е. с около 50 км/ч.С оглед
поведението на другия водач, предприел навлизане на главния път, когато
микробусът се е намирал едва на 27 метра от него(не повече от 30-35 метра по
устните обяснения на вещото лице), дори и при скорост от 50 км/ч пътният
инцидент отново би бил непредотвратим, но ударът и травмите биха били по-
леки и фаталният резултат не би настъпил. При тези обстоятелства,
допуснато е съпричиняване от страна на загиналия, изразяващо се в
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, чиято тежест следва да бъде определена на
1/3 от настъпилия вредоносен резултат, обуславящо намаляване на
дължимото обезщетение-чл.51, ал.2 от ЗЗД и свеждането му до размер на
50 000 лв. за всеки един от ищците.Не е възможно, обаче, да се приложат
разпоредбите на чл.493а, ал.4 от КЗ и §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ(Д.В.,
бр.101/2018г.), лимитиращи застрахователното обезщетение до размер на
5 000 лв., предвид задължението на съда по чл.633 от ГПК да съобрази
Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело №С-277/12 по преюдициално
запитване по чл.267 от ДФЕС относно приложението по чл.3, §3 от
Директива 72/166 и чл.1, §1 и 2 от Втора Директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/1ОЗ/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009г.-чл.9, ал.1,
недопускащи по-ниски лимити от размерите на минималните застрахователни
суми от 1 000 000 евро на пострадал и 5 000 000 евро на събитие.При тези
доводи, не са налице основания за намаляване на определеното обезщетения
под 50 000 лв. и същите следва да бъдат присъдени в този им предявен
размер, без лихва за забава, поради непредставяне на данни за банкова сметка
от ищците, предвид разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ.
6
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на довереника на ищците
адв.П.К. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер
на 4 236 лв. с ДДС, а по сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса от
4 000 лв. и 340 лв. разноски върху размера на уважените претенции, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“Евроинс“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати на Б.
Н. ХР., ЕГН:********** и СТ. В. ХР., ЕГН:**********, двамата от
гр.Лозница, ул.“А.Стамболийски“№33 сумите от по 50 000 лв. ( по петдесет
хиляди лева) на всеки един от тях, представляващи застрахователни
обезщетения за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на внука им Б.Р. Х.-25г., б.ж. на гр.Лозница, настъпила
на 15.10.2020г. в резултат на ПТП, предизвикано на пътя гр.Търговище -
гр.Разград при управление на автобус “Бова Ф12“, рег.№ Т 69-69 ТН от
водача Н. Ш. Н. от с.Раковски, общ.Разград, нарушил изискванията на чл.50,
ал.1 от ЗДвП, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
търговско дружество ЗД “Евроинс“АД-гр.София, ЕИК *********, за което е
съставена застрахователна полица №07120000484223 за периода 14.02.2020г.-
13.02.2021г., на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ претенциите за лихва за забава върху главницата, считано
от 22.10.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗД“Евроинс“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 4 236лв. с ДДС
на довереника на ищците адв.П.Д. С.-К. от САК, с ид. № по ДДС
BG123526882, а по сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса от 4
000 лв., както и 340 лв. съдебни разноски върху размера на уважените
претенции, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
7