Решение по гр. дело №14587/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………… /23.09.2022г.;

гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Варна, 10-и състав, на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

Районен съдия:  П.Т.

 

при секретаря Г. Н., като разгледа докладваното от съдията Т. гражданско дело № 14587 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск от „У.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу Н.Й.И., с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца, по сключен между страните Договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 29.09.2010г., следните суми: - 3523,84 евро, представляваща неизплатена главница по Договора, - 575,97 евро, представляваща сбор от дължими и незаплатени лихви по Договора за кредит за периода от 05.11.2017г. до 27.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба следното: Между страните на 29.09.2010г. бил сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице с номер П-3957. По силата на този договор банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 6000,00 евро. Срокът за връщане на целия кредит бил до 20.09.2020г. Съгласно чл. 4.1а във вр. чл. 11.2.1 от договора за усвоените суми по кредита кредитополучателят се задължава да заплаща на банката годишна възнаградителна лихва в размер на 12,139 %. Кредитополучателят заплаща на банката такси и комисионни, съгласно Тарифата на банката за физически лица, като в т. 5 от договора са уговорени такса за администриране на кредита, такса за поддръжка и обслужване на кредита и комисионна за ангажимент. Към договора била добавена застраховка „кредитна протекция“, пакет А, с покритие на съответните рискове. Сумата по кредита била предоставена за усвояване по сметка на ответника на 30.09.2010г. На 12.07.2016г. между страните бил подписан Анекс 1 към Договора за банков кредит, с който страните се съгласили в чл. 2, че отпуснатият и напълно усвоен кредит възлиза на 3934,91 евро, а неиздължената, просрочена и изискуема лихва възлиза на 345,51 евро. В чл. 5.8 от Договора е въведена неустоечна клауза. Кредитополучателят не е погасявал редовно и точно дължимите суми по кредита и е изпаднал в забава. След 05.11.2017г. плащанията от страна на ответника били напълно преустановени. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото заверен препис на Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № П-3957 от 29.09.2010г. се установява, че „У.Б.“ АД и Н.Й.И. са се намирали в облигационни правоотношения, по силата на които дружеството, в качеството си на кредитодател, предоставило на Н.И., като кредитополучател, сумата от 6000 евро под формата на кредит. Договорът е подписан от ответника, като в производството положеният подпис не е оспорен. Приложен е съответен погасителен план, както и ОУ на банката кредитор. На 12.07.2016г. страните са сключили Анекс №1 към договор за банков потребителски кредит на физическо лице № П-3957 от 29.09.2010г., с разрешен размер на кредита 6000 евро. Установява се, че усвоеният размер на кредита е 6000 евро, а неиздължената просрочена и изискуема част от главницата към датата на анекса е 3934,91 евро. Начислената просрочена и изискуема лихва към датата на сключване на анекса е в размер на 345,51 евро. Анексът е подписан от страните и не е оспорен в производството.

По делото са изслушани две заключения по допуснати ССЧЕ, като съдът кредитира изцяло второто заключение, дадено от вещото лице Е.Т.. Установява се от заключението на вещото лице следното: Съгласно представен по делото Анекс от 12.07.2016г. към Договор за банков потребителски кредит на физическо лице с номер П – 3957/29.09.2019г., съгласно чл. 6.2. от Анекса, усвоената изцяло главница към датата на сключването му е в размер на 3934,91 евро. Отново съгласно Анекса дължимата просрочена лихва се равнява на 345,51 евро, която съгласно чл. 9.1. на датата на подписване на Анекса е заплатена и погасена в размер на 70,42 евро и така остатък за договорни лихви към същата дата – 12.07.2016г.  се равнява на 275,09 евро. Постъпилите вноски, заплатени от ответника, за целия период от сключване на Договора до момента на подаване на исковата молба в съда се равняват на 2714,47 лв. или 1384,92 евро. Непогасени към момента на изготвяне на заключението са следните задължения в евро – 3515,24 евро за главница и 414,18 евро дължими лихви за периода от 05.11.2017г. до 27.09.2018г.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение по сключен с ответника Договор за банков потребителски кредит, настъпването на изискуемост на задължението, размерът на непогасените вземания, както и обстоятелството, че кредитът е бил усвоен от ответника.

В тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил точно своето задължение по сключения договор за потребителски кредит.

Безспорно по делото се установи, че страните са се намирали в облигационна обвързаност по силата на сключен помежду им Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № П-3957 от 29.09.2010г. От заключението по допуснатата ССЧЕ, дадено от вещото лице Т., което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено, отговарящо на поставените въпроси и кореспондиращо с доказателствения материал се установи, че непогасени към момента на изготвяне на заключението са следните задължения в евро – 3515,24 евро за главница и 414,18 евро дължими лихви за периода от 05.11.2017г. до 27.09.2018г. Ответникът не ангажира никакви доказателства, съобразно разпределената доказателствена тежест. Следователно исковете, предявени от ищеца, са частично основателни до размерите, посочени от вещото лице.

По разноските:

С оглед изхода на делото, направените своевременни искания и представените доказателства в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за заповедното и исковото производство в общ размер на 2074,79 лв., с оглед частичната основателност на претенциите. 

 

Воден от горното, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, дължи в полза на „У.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** евро (три хиляди петстотин и петнадесет евро и двадесет и четири евроцента), представляваща дължима и непогасена главница по сключен между страните Договор за банков потребителски кредит на физическо лице с номер П-3957 от 29.09.2010г. и Анекс с номер 1/12.07.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда – 28.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 14642/2018г. по описа на Районен съд – Варна, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 3515,24 евро до пълния претендиран размер от 3523,84 евро, поради неоснователност на претенцията.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, дължи в полза на „У.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 414,18 евро (четиристотин и четиринадесет евро и осемнадесет евроцента), представляваща сбор от дължими и незаплатени лихви по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице с номер П-3957 от 29.09.2010г. и Анекс с номер 1/12.07.2016г. за периода от 05.11.2017г. до 27.09.2018г., за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 14642/2018г. по описа на Районен съд – Варна, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 414,18 евро до пълния претендиран размер от 575,97 евро, поради неоснователност на претенцията.

 

ОСЪЖДА Н.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на У.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, направените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д. с номер 14642/2018г. по описа на ВРС и настоящото исково производство в общ размер на 2074,79 лв., с оглед частичната основателност на претенциите. 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................