№ 230
гр. Благоевград, 10.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №
20251200900016 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА В. М. – редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. С.,
упълномощена от по-рано.
ЗА ОТВЕТНИКА ДЗИ „ОЗ“ – ЕАД - редовно призован, явява се юриск.
К.
ЗА ОТВЕТНИКА „БУЛ ИНС“ АД – редовно призован, явява се адв. М..
СВИДЕТЕЛЯТ С. Е. – не се явява. Призовката е върната в цялост с
отбелязване, че по данни на майката лицето е в чужбина - Ирландия до кР. на
годината.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. С. и Ц. Г. – редовно призовани, явяват се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. – редовно призована, не се явява. Постъпила е молба
от същата, в която навежда, че не е изготвила експертизата поради служебна
ангажираност и прави искане за нова дата.
ПЪЛНОМ. НА СТРАНИТЕ/по отделно/- Да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните и липсата на пречки за
1
разглеждане на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА СЪДА:
Постъпило е писмо от РП – Благоевград, ТО – Разлог, с която
представят заверени копия на документи от ДП № 68/2023 г.
Постъпило е писмо от СБРПЛ „Блокс“ ЕООД, с което представят
изисканите писмени доказателства – история на заболяването, фактура,
анамнеза.
Постъпило е и писмо от МВР, РУ – Разлог с посочени данни за свидетеля
М. М. М..
ПЪЛНОМ. НА СТРАНИТЕ/по отделно/ - Да се приобщят представените
документи.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства: писмо от СБРПЛ „Блокс“ ЕООД
с вх. № 8633/03.06.2025 г. с приложени към него история на заболяването,
фактура № **********/24.03.2023 г., заверени копия от всички документи,
приложени в т.I – т. III от ДП № 65/2023 г. по описа на РУ на МВР – Разлог и
заверено копие на медицинска епикриза на В. М., приложена по ДП №
65/2023 г., съдържащи се в 4 бр. бели папки, наименовани.
АДВ. С. - На този етап нямаме други искания. Водим допуснатите ни
свидетели и моля да ги разпитате.
ЮРИСК. К. - Моля на основание чл. 192, ал.1 от ГПК да задължите Я.
Е.а, майката на С. Е., да се яви в съдебно заседание и да предостави адреса на
С. Е., намиращ се извън територията на Република България.
2
СЪДЪТ счита, че не дължи произнасяне по искането за задължаване на
Я. Е.а по реда на чл. 192 от ГПК да бъде задължена да се яви в съдебно
заседание за да предостави адрес на С. Е..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на явилите се вещи лица.
СНЕМА се самоличността на вещото лице Г.:
д. Н. Г. – 58 г., *** без родство и отношение със страните.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ бе предупреден за отговорността, която носи по чл. 291
от НК. Обеща да даде вярно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Г. – Поддържам заключението, което съм
представил, базирано на данните от делото и личен преглед.
В момента, в който е взето решение за спешна хирургична операция на
коремната кухина в болницата в Разлог, без тази операция тя не е имала
никакъв шанс да остане жива. Направена е животоС.яваща операция по
спешност и бих казал, че са надминали дори себе си като възможности. Имаме
множество тежки травми, включително и тази в корема водеща като патология
и като посттравматични промени са травмите на опорно-двигателния апарат,
но не по-малко тежка е черепно-мозъчната травма (ЧМТ), не по-малко тежка е
гръдната травма. Те биха могли да доведат до последствия, които са т.нар.
„късни посттравматични прояви“, аз съм ги описал в заключението какви биха
могли да бъдат за всяка една травма. От ЧМТ и сега има изявен силен
церебрастенен синдром, който въпреки, че полагат много усилия и една
сравнително нова адекватна терапия се води при консултативните прегледи, са
налице значителни церебрастенни явления, което при един млад човек ще се
отразят неминуемо за в бъдеще, защото след време тези неща се наслагват
като последици за развитието на един човек. Говоря не медицински, а
социално.
По отношение на лицево-челюстната травма, което с едва отбелязана в
момента лицева асиметрия, нещата са овладени, но може би ще се налага и в
3
бъдеще някакво лечение, тъй като при нея има и експулсиран зъб на мястото
на счупването. Има и хипотеза, тъй като в последствие нямаме изследвания
след това на тези неща, хемосинусите също могат да окажат постоянно
влияние. Хемосинуси е изливане на кръв в синусите на мястото на
счупването. Не е изследвана по отношение на очната травма. Тя съобщава
някакви симптоми, но има ли диагноза, поставена от очен лекар в Пирогов.
Без наличието на актуални изследвания е трудно да се прецени в каква степен
ще се отрази и дали има въобще причинно-следствена връзка със сегашните й
оплаквания. Просто трябват изследвания, аз съм го посочил това.
По отношение на шийната травма, тя е амиелична. Буквално на косъм е
висял живота й от тази травма. Това е разделяне на черепа от шийния
прешлен, на ниво първи шиен прешлен, със счупване на самия шиен прешлен,
счупване на епикондил на тилната кост на черепа. Едно минимално
разместване в тази област, добре че са я мобилизирали със шийна яка, едно
минимално разместване в тази област води до спинален шок на това ниво.
Както сме гледали по филмите, така убиват професионалните убийци. С
такова движение и там се разместват. Това е изключително тежка травма,
щастие при нея е, че тя е амиелична, т.е. без засягане на гръбначния стълб, но
напълно е възможно, въпреки зарастването тази травма да даде отражение. Тя
и сега има леки ограничения на горните крайници, това съм го описал. По
отношение на гръдната травма има една сравнително добра повлияност в
следствие на лечението. Коремната травма, както казах ще се отразява на
моториката на червата, възможни са усложнения. Много често при такива
травми, въпреки лечението и особено при спешно провеждане на хирургични
интервенции остават сраствания на червата. За съжаление остават сраствания
на червата. Когато имаме една каквато и да било диетична грешка, да речем,
преяждане или друг вид неусвояема храна, винаги може да се получи
смущение в моториката на червата, вагинации, или боволус на червените
бримки. Това е чисто теоретично Т.е. тази травма не е лека, не е минала, и са
възможни посттравматични усложнения.
Травмата на опорно-двигателния апарат, няма как да се възстановят
напълно костите във вида, в който са били преди получаването на
увреждането. Защо? Всяко едно счупване има заместване на счупената кост на
съединителна тъкан. Тази съединителна тъкан при заместването и
4
разрастването на тази съединителна тъкан на мястото на счупването води до
въвличане на каоса на зарастването на нерви, периост - на ципата над костта,
която е богато нервирана и винаги води до болки. Болките се изявяват най-
често при натоварване на крайника или при резки промени във времето Така,
че всички травми ще дадат отражение и съм посочил подробно кои от тях са
повлияни добре и кои, за съжаление не чак толкоз добре.
Има и генитална травма. Тя е получена по механизъм от вътре навън. Тя
има счупване на тазовите кости. Понеже счупването е и в пубисната област, от
там при преглед от гинеколог в „Пирогов“ е локализирано разкъсване на
влагалището. Това разкъсване е зашито, т.е. може да се каже, че тази
мекотъканна травма може да се отрази по някакъв начин в бъдеще на
нормален родов процес. Възможно е. Най-често на такива хора не им се
препоръчва раждане по естествен път, а със секцио. Тука нямаме описание на
размера на това увреждане, нямаме наблюдение по отношение на това как е
зараствало. В рамките на болничното лечение това е възстановено. Т.е. тук не
очаквам някакви тежки последици.
Тези импланти, които са й поставени, дали ще се налага някои от тях да
бъдат извадени е въпрос на преценка. Ще трябва да се прецезира, с оглед
евентуално нейните възстановителни процеси, които настъпват. Възможно в
хода на възстановяването при каосообразуването, от реакцията на организма,
най-вече зависи от възстановителните процеси и от реакцията на организма и
чуждото тяло да се получи някакво минимално усложнение във функциите.
Целта на лечението е да се възстанови функцията, но при всички случаи това,
при такива импланти се получават някакви не особено благоприятни ефекти.
В хода на проследяване, тя задължително се нуждае от проследяване, ако се
установи някакъв процес на увреждане на функции или непълно
възстановяване или започване на атрофични промени, задължително се
премахват имплантите. Някои импланти се премахват, за да се подобри
движението. Това е вече процес на проследяване, като повечето лекари
препоръчват, когато няма съществен функционален или моторен дефицит да
не се пипат.
Подробно съм отговорил на въпроса дали е била с поставен предпазен
колан разширено. Няма описани медицински признаци за поставен предпазен
колан. Това е т.нар. „синдром на предпазния колан“ – широки лентовидни
5
охлузвания при пасажера на предна дясна седалка косо от дясно на ляво или в
областта на корема, такива лентовидни охлузвания няма. Когато е постъпила
в болницата никой не е описал повърхностни травми по никакъв начин.
Гинекологичната й намеса и офталмологичната намеса са установени едва в
Пирогов, така, че никой не е гледал меките тъкани. Смисъла е бил да се С.и
живота й. Има гръдна травма, която е много сериозна и може да се предизвика
от директното действие на колана.
Удара е челен. Движението при този удар, ако няма ексцентричност е
напред и леко нагоре. Предпазния колан е характерен точно при челен удар,
той задържа. Този синдром на предпазния колан е характерен именно за челен
удар. Възможно е да ги няма при положение, че се носят по-дебели дрехи.
Имал съм такива случаи, примерно, когато е с по-дебели дрехи. Когато човека
е с по-дебели дрехи в автомобила, тези кръвонасядания не се получават.
Примерно може да има счупване на ребра, но да няма кръвонасядане заради
дрехите. Във всички случаи кинетичната енергия, коланът ще ви предпази от
директно травмиране. Той ще ви задържи на седалката и в началните хилядни
от секундата, задържайки пасажера към седалката, задържайки го, ще
предпази тялото от директен удар в интериора на автомобила. Няма как
обаче, да го предпази от инерционните травми. Когато настъпи удар с такава
скорост, челен удар, той се равнява на падане от 9-10-ти етаж. Коланът спира
тялото, но вътрешните органи продължават кинетичното си движение вътре в
организма. Получават се травми от вътре навън в мозъка, в дробовете, сърцето
и от там тези инерционни травми не могат да бъдат превантирани от колана.
Както се вижда от снимковия материал, аз съм го написал, има значителни
пластични деформации на автомобила в челната област и там където е била
пасажерката – вдясно. Тези пластични деформации при пасажер, който е
фиксиран с колан към седалката няма как да се превантират от този колан.
Травмата на шията, това е чисто инерционен механизъм. Тази травма в
областта на шията, най-честият механизъм е камшичен, който в следствие на
движението на главата, това че няма директно описани травми в областта на
главата, което говори срещу това, да е била без колан. Движението на главата е
първоначално напред, след което се получава камшикообразно движение на
главата в шийната област назад и много често може да се счупи „денсакс“ се
казва, на втори шиен прешлен да се счупи зъба. В случая имала е късмет и не
6
се е счупил зъба на втори шиен прешлен, а се е счупил задната колонка на
първи шиен прешлен и тилната кост, което е невероятен късмет. Имаше данни
че удара е бил челен. Нямам данни дали има ексцентричност на удара.
Всички последици, които могат да настъпят за нейното здраве от
различните видове травми аз съм описал и съм ги взел предвид при
изготвянето на заключението и допълних някои неща сега. Към момента
ищцата взима превантивни мерки, лекува се. Тя не можа да ми покаже
последните документи, но тя твърдеше при прегледа, че провежда и към
момента физиотерапевтично лечение. Много ангажирана с нейното лечение
беше ангажирана нейната майка, тя дойде с нея на прегледа. Продължава и
медикаментозната терапия, а при положение на церебрастенната
симптоматика, тя е задължителна.
ПЪЛНОМ. НА СТРАНИТЕ/по отделно/- Да се приеме заключението на
вещото лице. Нямаме повече въпроси.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице д. Г. по допуснатата
съдебномедицинска експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената
справка-декларация в размер на 1885 лева, от които 650 лева са при режим на
депозит от бюджета на съда. Остатъкът от 1235 лева също да се изплатят от
бюджета на съда.
СНЕМА се самоличността на вещото лице по САТЕ.
Р. А. С. - 58 г., *** без родство и отношение със страните.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ бе предупреден за отговорността, която носи по чл. 291
от НК. Обеща да даде вярно заключение.
7
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. - Поддържам заключението, което съм представила.
При подготвяне за днешното съдебно заседание открих си три технически
грешки. На стр. 8 от заключението съм посочила, че времето за движение на л.
а. „Мерцедес“ е 2,08, а на л. а. „Пежо“ е 1,90, т.е. л.а. „Пежо“ се е движил по-
малко време отклонен. Така, че в крайният извод да се чете: “ двете процесни
МПС почти едновременно са се отклонили към мястото на удара, като
незначително по-късно се е отклонил л.а. „Пежо“.
В отговора на въпрос № 5 от ответника ДЗИ стр. 13 от заключението,
моля да се чете „М.“, а не както съм посочила“ С.“. Бих искала да доуточня
механизма и най-вече във връзка с това, дали е била с поставен
обезаопасителен колан. Част от получените травматични увреждания, а
именно счупване на предната дясна пасажерска седалка се дължат на удара на
С. в предната седалка.
Дори и да е била с поставен обезопасителен колан, аз съм представила
снимков материал от интериора на автомобила „Пежо“, това е втората снимка
на първи ред в дясно, на стр. 14. Там ясно се вижда, че в дясната част на
интериора на процесния л.а. „Пежо“ част от двигателния отсек навлиза
навътре в купето към предната дясна седалка, пасажерската, на която е
пътувала М., като те увреждат според мен, допълвам казаното от съдебния
медик, а именно травмите по долните крайници, мисля, че каза тазобедрената
става. Отделно от това предната дясна седалка е със счупена облегалка, като
това се дължи на движението на тялото на С., която е била на задната седалка.
Т.е. пътникът отзад е счупила предната облегалка. Та именно поради това,
дали е била с обезопасителен колан или не, аз съм записала, че тя (М.) е седяла
на предната седалка. Налице са ясни деформации в предната дясна част на
лекия автомобил и по този начин са получени травматичните увреждания,
които в днешното съдебно заседание колегата медик експерт е посочил. Данни
за счупена предна дясна облегалка има в кориците на делото.
Пак повтарям, на стр. 13 в последният абзац също името „С.“ да се чете
„М.“.
Маневрата отклонение наляво на процесния автомобил „Пежо“ от нейният
8
водач е била най-вероятно с намерение отклоняване с цел избягване на удар,
тъй като в този момент в лентата за движение на л.а. „Пежо“ фронтално срещу
него се е движел л.а. „Мерцедес“. В момента, когато л.а. „Мерцедес“ е
предприел отклоняване на надясно в неговата посока, това е било 2,8 сек.
Малко след него, но почти за същото време говорим 1,90 сек. след удара се е
отклонила и водачката на л. а. „Пежо“. Т.е. по-късно от мерцедеса, но почти
едновременно. Дали е С.ителна маневра, съгласно правната терминология, аз
не мога да твърдя.
Направено е изследване за предотвратимостта на ПТП. При движение на
л.а. „Пежо“ плътно вдясно на неговата лента на движение, това е положение 5
от скицата. Една от техническите възможности за избягване на ПТП е, ако
пежото се е движело плътно вдясно на собствената си лента, но дали е бил
длъжен да се движи плътно вдясно в своята пътна лента, това е вече въпрос от
правно естество. Но техническа възможност да се предотврати ПТП е
съществувала в този вариант.
Широчината на пътното платно е 6,5 м. 10 см е разделителната линия и
ширината на дясната пътната лента е с 3,2 м. И двата автомобила са
мащабирани на скицата Широчината на л.а. „Пежо“ е 1,68 м. така, че ако се е
движела плътно вдясно е имало техническа възможност да се избегне ПТП и
това е при равни други условия. Т.е. към момента на удара мерцедеса е бил на
осевата линия, пежото също.
Водача на л. а „Пежо“ също се е отклонила в един момент, виждайки
срещу нея насрещно движещ се автомобил. Има оставени следи по асфалта от
пежото до окончателното установяване, включително и от мерцедеса.
Л.а. „Мерцедес“ се движи в лентата за движение на л.а. „Пежо“.
Междувременно л.а. „Пежо“ си се движи в своята лента за движение, това е
положение 7 на скицата. В един момент водачът на л.а. „Мерцедес“ да се
върне в своята пътна лента – дясната, но почти едновременно водача на л.а.
„Пежо“ ще мине в насрещната пътна лента, за да избегне удара. Така ударът е
настъпил на средата на пътното платно. След удара остават детайли и следи
по асфалтовата настилка и от двата автомобила до окончателното
установяване на двата автомобила. Аз съм направила изчисления реално от
кога започва отклоняването на автомобила. Мисловната дейност на двамата
водачи не съм взела предвид, защото водача на л. а. „Пежо“ гледа кога се
9
отклонява автомобила, но не може да предположи онзи какво мисли – дали
реагира, дали иска да завие и какви са намеренията му. Изчисленията ми са
реално кога са се отклонили. При всички случаи е имало забавени реакции.
На стр. 14 се вижда състоянието на пътя и това, че няма мантинела. Това е
чакълест банкет и след това са ниви.
Удара е точно на входа на с. Бачево.
Времето за реакция на водачите е взето предвид, посочила съм го на стр. 9.
При единият е /пежо/ 1,4, без алкохол, а 1,8 за водача на мерцедеса, с употреба
на алкохол и при нощни условия, извънградски.
Към момента на ПТП единична прекъсната линия, слабо личаща е осевата
линия.
При челен удар, какъвто е с ексцентрик, телата потеглят напред и надясно,
в този случай. Това важи за всяко едно тяло в автомобила „Пежо“. Движение
напред и тъй като ударът е с ексцентрик незначително надясно. При счупване
на облегалката на предната седалка от тялото на седящата на задната седалка
пасажерка, това е притиснало допълнително М. към интериора, но следва да
се отбележи, че обезопасителния колан не е закачен за седалката, а за задната
колона. Така, че за травматичните увреждания и наличие на обезопасителен
колан аз немога да съм категорична, особено след мнението на съдебния
медик.
След като тялото е излетяло напред, то е притиснало седящия пред него
напред.
АДВ. М. – Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. С. – Да се приеме заключението.
ЮРИСК. К. – Оспорвам заключението в частта, в която е посочено, че
ударът би бил предотвратим от страна на л. а. „Пежо“, ако се е движел в
крайно дясно на своята лента и част от вината за настъпване на ПТП е във
водача на л.а. „Пежо“.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
10
ПРИЕМА заключението на вещото лице Р. С..
Определя възнаграждение на вещото лице, съгласно представена справка-
декларация в размер на 1 394, 10 лева , от които като режим на депозит е
сумата от 500 лева, от бюджета на съда. Остатъкът от 894,10 лева също да се
изплати от бюджета на съда.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на допуснатите свидетели, при довеждане
СНЕМА се самоличността на свидетелите:.
М. К. М. – 42 г., омъжена, неосъждана, майка на ищцата.
М. С. М. - 53 г., неосъждан, женен, баща на ищцата
На свидетелите М. и М. М.и се разясни правото им да откажат да
свидетелстват, предвид близкото им родство с ищцата. Същите заявиха, че ще
даде показания.
С. Д. М. - 53 г., неосъждан, ищцата е племенница на свидетеля.
СВИДЕТЕЛИТЕ бяха предупредени за отговорността, която носят по чл.
290 от НК. Обещаха да кажат истината, след което бяха изведени от залата, с
изключение на С. М..
СВИДЕТЕЛЯТ М. – Аз съм съпруг на сестрата на М. М., В. ми е
племенница. Аз живея в гр. Добринище, но често си ходим на гости.
Обадиха ми се на 18.02.2023 г., късно вечерта, че е станала катастрофа.
Бяхме в шок, опитахме се да видим накъде да тръгнем. Не ни допуснаха в
Разлог в болницата и просто чакахме да ни дадат резултат и да ни кажат.
Казаха ни, че не се знае дали ще оцелее, даже казаха, че няма шанс да оцелее.
Беше голям шок.
11
Видях я на първи път след катастрофата през м. март, когато беше в
рехабилитационния център. Аз карах баща й да я вижда, карах го в
рехабилитационния център, в частната клиника.
В „Пирогов“ лежа, там не ни допускаха да ходим да я видим, само
родителите допускаха. Те ни казваха, положението не беше розово. Надявахме
се всички да стане чудо. Тя стоя там малко повече от месец. Аз имам преки
впечатления когато започна рехабилитацията. Тя беше на легло, не можеше да
става, да ходи, да се обслужва сама. Тя престоя в рехабилитационния център
около месец и нещо. Имаше моменти, когато ходехме всеки ден, но е имало и
моменти, когато не сме могли да отидем, защото сме на работа.
Когато я видях в рехабилитационния център за първи път, тя не можеше
да се движи, не можеше да става, ръцете не можеше да си движи, краката не
можеше да си движи, караха я с количка. Първите една или две седмици тя не
можеше без количка. За всички нас беше много трудно, защото да виждаш
едно младо момиче безжизнено, шок беше за нас.
След това започна лека полека да става, да се движи с патерица, с
бастун. Тя си излезе с патерици и бастун от центъра, защото не можеше да
ходи, не можеш да клюка. Това си са болки, това не може да мине за един
месец, няма да мине и за цял живот. Личеше й, че изпитва силни болки, но се
държеше пред нас. Когато се движеше охка, пъшка, но стискаше зъби. Тя беше
на 18-19 години.
Това се отрази много зле на живота й. Тя има уплах, не иска да се качва
на кола. Преди това имаше голямо желание да кара кола. Сега не иска да се
качва, страх я е като се вози в кола, плаши се. Уплашена е постоянно. Срамува
се от приятелите си. Затвори се в къщи, не иска да излиза, защото има белези,
накуцва. Малко й е по-къс крака, накуцва. Тя не може да сложи на къса пола,
както се казва, цялата е в белези. Плановете й бяха много големи. Тя имаше
много голямо желание да се занимава с деца. Тя това и работеше.Тя не е
кандидатствала след като завърши.
Всичко това се отрази на ежедневието й. С нея сме си говорили. Тя казва,
че не може да вижда много добре, понякога вижда двойно. Казва, че главата я
боли. Това се отрази и на това да вземе по-кардинално решение. Тя си стои
вкъщи, ходят на частни рехабилитационни процедури. Тя не може да кляка,
трудно й е да слиза или да се качва по стълбите. Те живеят в къща на втория
12
етаж. Сега вече сама се качва по стълбите. Трудно й е, но сега се качва. Преди
това баща й я носеше. Имаше затруднения в бита, майка й я къпеше, защото тя
не можеше сама. Сега вече тя започна да се справя сама. В началото беше
много трудно. Тя е млад човек, винаги има планове, но за сега не е споделяла
какво конкретно иска да прави.
Психически е много променена. Преди беше доста по-общителна, сега е
по-свита, не се смее толкова, по-затворена е. Идват приятелки при нея, но по
заведения не ходи. Не е преодоляла травмата, има си я още в нея. Трудно й е,
макар че се опитва да покаже, че е силна, че има дух да се бори. Личи си, че
стресът е голям. Мисля, че е ходила на психолог, но майка й знае по-добре. Не
знам дали сега пие лекарства. Пред нея избягваме да говорим за такива неща,
защото е травма.
До датата на инцидента тя живееше с родителите си в с. Бачево. Майка й
и баща й се грижат за нея след инцидента. Мисля, че си вземаха отпуска,
болнични за гледане. Баща й си работи в къщи, така, че са там. Майка й и
баща й бяха постоянно с нея докато си стъпи на краката.
Гледаме да не я питаме за инцидента, за да не я травмираме
допълнително. Пред мен не е разказвала за инцидента.
Ние живеем в Добринище със съпругата ми, но ходим често – през ден,
два. Споделяме си, пред мен не са я къпали, но родителите й са казвали.
Тя работеше в хотел „Катарино“ като аниматор на децата и й беше много
приятно да се занимава с това нещо. Тя искаше нещо да запише във връзка с
деца, доколкото сме си говорили преди инцидента. Доколкото знам тя кара
матурите след катастрофата. На нея й беше трудно да вземе матурата, защото
беше с болки в главата, не можеше да ходи. Инцидента стана през месец
февруари преди завършването на десети клас, преди абитуриентските балове.
Тя искаше да се занимава с деца. В момента не се занимава с нищо, стои си
вкъщи.
СВИДЕТЕЛЯТ бе освободен и остава в залата
СВИДЕТЕЛКАТА М. М. – Аз съм майка на В..
13
На 18.02.2023 г. през нощта, след 02,30 часа ми позвъни телефона,
непознат номер. Оказа се, че това е бащата на В. Р. и ми каза, че трябва
спешно да отидем с мъжа ми на входа на селото защото станало катастрофа.
В., В. С. и К. бяха в една група. Аз попитах как са децата и той каза: „не знам“.
Веднага отидохме на място. Това, което заварихме беше В. на носилка в
безсъзнание, неконтакта и я качваха в линейката. Другите две момичета вече
бяха откарани за Разлог в спешния център. Това което заварихме като гледка
е… крайници настрани, ръце, крака и безжизненото ни дете. Наложи се да я
вкарат в скенера, баща й да помага да я вкарат в скенера. При това доктора ни
съобщи, че положението е изключително тежко, критично. Не ни даваше
шанс, че момичето ни ще оцелее, ще остане жива и предложи вариант да я
вкарат по спешност в операционната, тъй като губи много кръв. С баща й
изразихме желание, че искаме да я откараме в „Пирогов“. Докторът ни каза,
че имаме две опции – или да направи операция по спешност в Разлог или да
заминем за „Пирогов“, но и в двата варианта не ни даваше шанс за живот.
Решихме да се направи операцията в Разлог, прелиха й кръв и трябваше доста
време да изчакаме, докато потвърдят, че могат да я приемат. По време на
операцията се наложи да я интубират.
Тръгнахме и някъде при гр. Симитли линейката ни изпревари.
Пристигнахме в „Пирогов“. Тя беше настанена в противошокова зала и се
бореха за живота на детето ни. Там се наложи да чакаме четири часа докато
минах всички прегледи, докато се установят всички травми, беше с
политравми. Наложи се да я поставят в изкуствена кома, защото нямаше как
да преживее всички счупвания и наранявания. След това я качиха в
интензивно отделение. Наложи се да й направят втора операция за деня, при
която трябваше да фиксират крайниците, защото бяха ас множество
счупвания и причиняваха множество кръвоизливи. Четири часа продължи и
тази операция. Късно вечерта си тръгнахме от „Пирогов“. В. беше 30 дни в
изкуствена медикаментозна кома. Всеки ден ни пускаха на свиждане за по 10-
15 минути и първите две седмици докторите не ни даваха шанс за живот на
детето ни. След двете седмици, когато малко се подобриха резултатите й,
междувременно й направиха общо седем операции и не знаехме какви ще са
последиците от катастрофата, имаше много голяма травма на мозъка. При
удара беше претърпяла няколко микроинсулта, имаше счупване на първи,
втори и не си спомням дали беше и трети прешлен, счупена челюст, счупени
14
две бедра и подбедрица, роптура на бъбрек, травма на бял дроб и ни казаха, че
дори и да оцелее не се знае дали ще може да говори, дали ще пази равновесие,
не дават гаранция, че ще проходи и все такива неща. Някъде към 23-я ден
започнаха да й намаляват опиатите и да я събуждат. Първият тест беше дали
може да стисне пръста на доктора. След няколко дни я събудиха. Силно казано
„събудиха“, но да кажем някакъв контакт установяваше с нас с очи. Беше
объркана, не знаеше къде се намира и не можеше да ни вижда добре. Четири
месеца след това виждаше двойни образи. След едномесечен престой в
реанимация в „Пирогов“ я преместиха за три дни в „Ортопедия“, аз й бях
придружител. Аз трябваше да съм й придружител, защото тя беше отслабнала
с повече от 10 кг. И не можеше да ходи, не можеше да се обслужва по никакъв
начин, да се храни сама, нищо. Съответно трябваше да я захраним, да я
обгрижваме денонощно. След тридневния престой в ортопедията в „Пирогов“
я преместихме в болница за рехабилитация „Блокс“ в София. Наложи се баща
й да я носи на ръце, защото беше в инвалидна количка. Там престоя един
месец. Там трябваше да я учим да се храни сама, защото й трепереха ръцете,
постепенно я учеха да ходи. Първо беше на инвалидна количка, после на
патерици. Междувременно там установихме, че има сериозни рани от
залежаване на главата. Трябваше да да се върнем в гнойно-септична хирургия,
за да се направи обработка на раните, защото имаше опасност да достигнат
мозъка, имаше гной. Трябваше да се обръсне главата, тила и така един месец
премина рехабилитацията й в болница „Блокс“.
Прибрахме я вкъщи, трябваше да я носим по стълбите, не можеше да
кляка, да изкачва и да слиза по стълби. И до ден днешен ходи на
рехабилитация, защото трябва да се поддържа тонуса на мускулите.
Постоянно ходи на прегледи на ортопед и неврохирург, тъй като травмата на
главата е много сериозна и трябва да се следи непрекъснато за усложнения.
Трябваше да се полагат много грижи, придружавахме я навсякъде, тя
почти нищо не можеше да прави, можеше почти да се храни сама. И в
момента е нестабилна в походката си. Сега като ходи накуцва и много често
получава главоболие и световъртежи и сме изключително внимателни. Слава
Богу няма припадъци не е имала, само виене на свят и главоболия.
Изключително сме внимателни, постоянно я наблюдаваме, не, че тя иска
някъде да отиде сама, това е друго нещо. Страхува се от всичко преживяно,
15
макар, че тя почти няма спомени, но като гледа тялото си с всички белези,
изключително се страхува. Не иска да се вози в кола, въпреки че е шофьор,
има шофьорска книжка, отказва да шофира. Отказва да се събира с приятели,
изпитва някакъв страх. Преди да се случи катастрофата те са били на рожден
ден, имали са хубав повод и предполагам, че го свързва събитията със случая.
Мечтите на младите хора, тя беше ученичка последна година в
гимназията по туризъм в Разлог, завършваше и искаше да продължи
образованието си в тази сфера. След катастрофата се наложи да се откаже от
мечтите си. Случката стана м. февруари, а матурите бяха през м. май. Тя не
можеше да се подготви, тя не можеше да вижда, виждаше раздвоено.
Учителите й направиха компромис с дистанционно обучение с повече
практически неща, повече да разказва. Просто й дадоха шанс да завърши в
тази година, макар и с компромис в успеха, тя просто нямаше как да покаже
повече възможности, нямаше как да се подготви всъщност и се наложи да се
откаже от мечтаното студентство. Сега я насърчаваме да помисли в посока
бъдеще и да направи нещо за себе си. На този етап е още доста плаха.
Всичко се промени, по-различна е, по-затворена. Не обича много да ни
споделя, все избягва да ни тревожи. Говорим за катастрофата, че това са
минали неща и те са част от нас и че трябва да продължи напред, че е млад
човек и трябва да намери сили да се справим да продължи напред.
В момента лекарства само за главата приема, мисля, че беше „Пирацетам“.
Веднага след като отидохме в болница „Блокс“ имахме две срещи с психолог,
направиха двете срещи, консултации самостоятелни бяха за нея, т.е. само тя с
психолога. На мен също ми проведоха, за да знаят как да продължат да
работят. Но на онзи етап казаха, че тя сякаш беше в някаква еуфория от
самото събуждане от 30-дневна кома. Още не беше осъзнала. Първо беше в
някаква еуфория, че можем да си общуваме и че сме заедно, но после нещата
се промениха, въпреки, че се опитва и тя, да бъде по-социална, но аз лично
виждам голяма промЯ. в момичето ми. Тя стана много затворена и
изключително неуверена и се страхува от всичко.
Сега тя почти се справя, единствено ако има повече стълби да изкачва,
защото ежедневно има болки в краката и не може да стои повече от 20 минути
права и трябва да поседне, подуват й се глезените. Ако има стълби за
изкачване ние с баща й и сестра й й помагаме. Тя може да измине не повече от
16
километър без почивка. Често почива. Тя ходи допълнително на
рехабилитация, прави специални упражнения, за да се поддържа във форма,
но да кажем около километър може да извърви.
И двамата със съпруга ми и другата ни дъщеря й помагаме. Сестра й е на
14 години и тя помага. Аз бях в болничен, за да я гледам. Съпругът ми си
работи в къщи, занимава се с дърводелство.
Когато ни се обадиха и отидохме на мястото на ПТП не сме видели
другите две линейки. Само разбрахме, че линейките са тръгнали и родителите
на другите две деца са тръгнали с линейките. Т.е. ние бяхме последни,
зцащото медиците не са могли да извадят В. от колата и се наложило
пожарникарите да режат колата, не знам какво е станало. Смачкана е била
колата и едвам са я извадили.
Това, което тя си спомня е, че се прибират от Разлог.
Тя отива на рожден ден на неин приятел в с. Бачево. В. Р., шофьорката на
автомобила, в който е била В. е трябвало да закара момиче и момче до Разлог
след рождения ден и В. и К. отишли с нея да я придружат, като В. се е возила
на предната седалка до шофьора. Отишли са в Разлог, оставили момчето и
момичето и К. е предложила, помолила по-скоро, до отидат до къщата на С.
Е., който тя е познавала. В. не го е познавала, тогава го е видяла за пръв път
тази вечер. . Отишли са там и са влезли в къщата и са слезли по някакви
стълби в механата му. Казва, че помни стълби. Престояли са около 20 минути,
защото през това време тя има чат с нейна приятелка и следи престоя си.
След това си тръгват за Бачево. В. се качва да управлява автомобила с В. и К.
и в другата кола са Е. и Я. М.. Другото, което знаем е че тръгват в посока
Бачево и двете коли, по-скоро нашата кола с момичетата. Някъде на път, това
което тя си спомня е, че ги изпреварва кола, но не дали са те. Просто е тъмно и
казва, че е видяла кола да ги изпреварва и последното което си спомня е
фарове срещу тях. Това, което знаем от другите е, че ги изпреварва Е. някъде
по път за Бачево, обръща колата обратно и тръгва с колата срещу тях.
Доколкото разбрах от М., който се е возил при него в колата, Е. е карал на зиг
заг. И двамата са употребили алкохол и в резултат на това му шофиране става
удара и удара е от към страната на В..
Момичетата са приятелки, бяха в една компания. До последно с
родителите на ЕК. пътувахме всеки ден, а с родителите на В. поддържахме
17
контакт. Даже когато изписаха В. от реанимация те дойдоха веднага да я
видят.
В болница „Блокс“ си имат психолози и по тяхна преценка направихме
две срещи с психолог. След това не сме имали срещи с психолог, а само с
неврохирурзи и невролози.
АДВ. М. – Свидетелката в пълнота изясни дълбочината на болките и
страданията на ищцата. Нейните свидетелски показания абсолютно се
припокриват с показанията на другия свидетел, така че да разпитваме трети
свидетел същите неща, считам за абсолютно безпредметно. Всичко, което
трябваше да се установи, се установи от двамата свидетели. Нека
процесуалния представител на ищеца да каже дали държи на третия свидетел.
Едва ли има нещо по-различно, което да ни каже бащата.
АДВ. С. - Поддържаме искането си, дошли са хората и затова считам, че
трябва да ги чуем и за пълнота. Поддържаме искането си.
СЪДЪТ счита, че следва да бъде заличен третият свидетел, тъй като
счита, че за фактите които трябва да се установяват са разпитани вече двама
свидетели, както и за процесуална икономия, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАЛИЧАВА от списъка за призоваване като свидетел допуснатият К.
М..
В предходно съдебно заседание съдът е указал на ответника „ДЗИ – ОЗ“ -
ЕАД да посочи адреса на С. Е., същия не е изпълнил това задължение,
поради което на основание чл. 169, ал.2 ГПК съдът намира, че не следва да се
призовава свидетелят С. Е.. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
18
НЕ СЛЕДВА ДА СЕ призовава свидетеля С. Е..
С оглед постъпилото писмо от ОД на МВР, РУ - Разлог, че трите имена на
лицето, за което е направено запитване са М. М. М., като същият следва да се
призове за следващото съдебно заседание по месторабота.
АДВ. С. – Поддържаме изготвянето на съдебно-психологическата
експертиза. Имаме искане“Бул Инс“ – АД да представи щетата и самата
застрахователната полица.
АДВ. М. - На 28.03.2025 г. сме представили заверен препис от
застрахователната полица. Ни не сме оспорвали наличието на
застрахователна полица за л.а. „Мерцедес“.
АДВ. С. – Ами да се обяви за безспорен този факт.
СЪДЪТ прави констатация, че ответникът „Бул Инс“ е представил
застрахователната полица.
В този смисъл, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТДЕЛЯ като безспорно обстоятелството, че е налице валидна сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с №
BG/02/122003328237/12.11.2022 г. от ЗК „Бул Инс“ и Я. И. Е.а.
АДВ. С. – Нямаме други доказателствени искания, няма да сочим други
доказателства. Моля да отложите делото за изслушване на вещото лице
психолог.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
19
ОТЛАГА делото и го насрочва за 24.06.2025 г. от 14,30 часа, за които
дата и част страните уведомени.
Да се призове вещото лице М..
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 16,10 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
20