Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 766 25.05.2021 година
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXIIІ административен състав,
на десети май две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря И. Г.
като разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело
№ 433 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП
вр.чл.172, ал.5 ЗДвП и е образувано по жалба на С.П.П. с ЕГН ********** ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0237-000014/24.01.2021 г. на началник група към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, с
която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка
„временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца“.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като в акта не били посочени
фактическите и правни основания за издаването му. Сочи се, че при взимането на
кръвна проба е била нарушен редът, установен в Наредба № 1 за установяване
употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите на МПС. Иска се отмяна
на акта и разпит на медицинското лице, взело кръвната проба /имената на същото
не са били уточнени, както и фактите, които се цели да се установи чрез разпита
му, и искането е било отхвърлено с определение от с.з. на 10.05.2021 г./. Жалбоподателят
не оспорва обстоятелствата, посочени в заповедта за налагане на ПАМ, а именно –
че на 24.01.2021 г. около 02.50 часа в Община Айтос, при проверка по време на
управление на МПС, е констатирано наличие на алкохол от 1,08 промила в
издишания от него въздух с техническо средство Алкотест дрегер 7410+ с фабричен
№ ARSM-0174, като този факт е обявен за безспорен с Определение №
456/25.02.2021 г.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не се представлява, редовно уведомен, не сочи
доказателства и не претендира разноски.
Ответникът – началник
група към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, наложил принудителната административна мярка,
представя административната преписка и се явява лично в с.з., като претендира
отхвърляне на жалбата като неоснователна. Не сочи други доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за
установено от фактическа страна следното:
С обжалваната заповед от 24.01.2021 г. на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца, за това, че на 24.01.2021 г. около 02,50 часа в Общ.
Айтос, по път ППЕ773 на разклона за с. Поляново с посока на движение от гр.
Айтос към гр. Карнобат жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген
Кади“ с рег****, собственост на „Куцара“ ЕООД, след употреба на алкохол 1,08
промила в издишания въздух, отчетено с техническо средство „Алкотест Дрегер
7410+“ с фабричен номер ARSM-0174. Издаден е и
талон за медицинско изследване с № 081002, като водачът е дал кръвна проба за
химичен анализ. В заповедта е прието, че с деянието си водачът е извършил
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 ЗДвП – управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително и на осн.чл.22 ЗАНН е наложена процесната ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП. В заповедта липсва
изрично разпореждане, че същата подлежи на предварително изпълнение. Същата е
връчена на жалбоподателя срещу подпис на 27.01.2021 г.
По случая е издаден и АУАН № 662691 от 24.01.2021 г., връчен същия ден
на жалбоподателя, който го е подписал, изрично посочвайки, че няма възражения.
В АУАН е възпроизведена фактическата обстановка, която е описана в заповедта за
налагане на ПАМ, а именно – че на 24.01.2021 г. по път ППЕ773 на разклона за с. Поляново с посока на
движение от гр. Айтос към гр. Карнобат жалбоподателят е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Кади“ с рег****, собственост на „Куцара“ ЕООД, след
употреба на алкохол 1,08 промила в издишания въздух с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410+“ с фабричен номер ARSM-0174,
както и че на водача е бил издаден талон за медицинско изследване с № 081002 и
същият е дал кръвна проба за химичен анализ.
По преписката е
приложен талон за изследване № 081002, видно от който водачът при проверката е
дал положителна проба за наличие на алкохол в кръвта – 1,08 на хиляда, отчетена
с „Алкотест Дрегер 7410+“ с фабричен номер ARSM-0174,
като на същия е бил издаден талон за медицинско и химическо изследване.
Приложен е Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта № 19/25.01.2021 г. по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, от който е видно, че в изследваната проба кръв на жалбоподателя чрез
газхроматографски метод е било доказано съдържание на етилов алкохол в
количество 1,19 промила.
Въз основа на така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
В съответствие със служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно
нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага
поради служебното начало в административния процес, въведено с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице, във всяка конкретна хипотеза водят
до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно
производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения
административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от
обжалването. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 27.01.2021 г., а жалбата е подадена на 02.02.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”,
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В случая, със Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на директора на
ОД МВР Бургас, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. съгласно т.1.4 е
т.1.6 от посочената заповед – и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ и
в сектор „Охранителна полиция“, които могат да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП. В този
смисъл, процесната заповед
се явява издадена от компетентен орган - началник група към ОДМВР Бургас, РУ Айтос в рамките на неговите правомощия.
Съдът счита, че са
спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за
нейното издаване - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията
на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване
и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Не се
споделят възраженията на жалбоподателя, че в заповедта не са посочени
фактическите и правни основания за нейното издаване. Детайлно е описана както
фактическата обстановка – че на 24.01.2021 г. на общински път в Общ. Айтос
жалбоподателят е установен при проверка с техническо средство да управлява МПС
след употреба на алкохол, така и правното основание за налагане на ПАМ – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
При преценка на материалната законосъобразност на
заповедта, съдът взе предвид следното: съгласно чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП, на каквото правно основание е издадена оспорената
заповед, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения временно
се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или
с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор
или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Видно е,
че нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП предвижда няколко алтернативни
хипотези, като наличието на само една от тях е достатъчна, за да бъде изпълнено
условието за налагане на посочената ПАМ. В случая, от издадения АУАН безспорно
се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС в Общ. Айтос на 24.01.2021 г.
и при проверка от страна на полицейските органи на място с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410+“ с фабричен номер ARSM-0174 за установяване
наличието на алкохол в кръвта е отчел положителен резултат, а именно – 1,08
промила в издишания въздух. Последното е достатъчно основание за прилагане на
ПАМ по чл.171, ал.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, тъй като
е изпълнена една от алтернативните хипотези на правната норма, а именно – управляване
на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установена с друго техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, каквото друго
техническо средство представлява „Алкотест Дрегер 7410+“ с фабричен номер ARSM-0174. Ето защо, ирелевантни са, а и по никакъв начин
не се доказват възраженията на жалбоподателя в жалбата, че впоследствие при
химическото изследване, за което му е бил издаден талон, му е била взета кръвна
проба в нарушение на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Жалбоподателят
не е оспорил изложената в заповедта и в АУАН фактическа обстановка и съдът е
приел същата за безспорна с определение от 25.02.2021 г. Освен това, процесният
АУАН е подписан без възражения от страна на жалбоподателя, а съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това се налага
безспорен извод, че необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката е налице - установяване на управление на МПС след употреба на алкохол. Релевантният
за приложението на чл.171, т.1 от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно
нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата
материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на
жалбоподателя. В настоящия казус е установен основният релевантен за спора факт
- управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5 промила - нарушение на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. В
този аспект несъмнено е налице материалноправна предпоставка, пораждаща задължението
на административния орган за прилагане на процесната ПАМ. Нарушението на водача
е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща материална доказателствена
сила до установяване на противното съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП. В настоящото
производство жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, с които да
обори материалната доказателствена сила на АУАН, поради което съдът приема, че
отразеното в него съответства на действителното фактическо положение.
С
обжалваната заповед ПАМ е наложена в съответствие с разпоредбата на чл.172,
ал.3 от ЗДвП – считано от 24.01.2021 г., макар това изрично да не е посочено в
акта, тъй като на тази дата е отнето СУМПС от жалбоподателя. Според
разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП, в случаите по чл.
171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водача се изземва със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение.
Правилно
е определен и срокът за налагане на ПАМ в заповедта – от 24.01.2021 г. /датата
на отнемане на СУМПС от водача/ до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, в съответствие
с разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Целта на ПАМ съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН
е да се предотвратят и преустановят административните
нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от
нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията
на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото
обстоятелство - управление на МПС след употреба от
страна на водача на алкохол в концентрация над 0,5 на хиляда, не е налице правна възможност, а задължение да
се наложи ПАМ.
Не налага извод за
незаконосъобразност на заповедта обстоятелството, че в същата не се съдържа
изрично разпореждане за предварително изпълнение. В случая такова е ненужно,
тъй като предварителното изпълнение произтича от изрична законова норма – чл.
172, ал.3 ЗДвП. Поради това и оплакванията, че предварителното изпълнение на
заповедта, считано от 24.01.2021 г., е незаконосъобразно, са несъстоятелни.
С оглед на изложеното, жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.П.П. с ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0237-000014/24.01.2021 г. на началник
група към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: