Р Е Ш Е Н И Е
711/19.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №264 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Р.А.Д., с ЕГН**********, действаща в качеството й на майка и
законен представител на малолетните си деца Е. И. С., с ЕГН********** и Е. И.
С., с ЕГН**********, и трите с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***,
кантора 23, чрез адв.С. Т. от ШАК срещу И.Б.С., с ЕГН**********,***. Ищцата Р.А.Д. твърди, че с ответника И.Б.С. живели на семейни начала, като от
съвместното си съжителство имали родени две деца - Е. И. С., с ЕГН********** и Е.
И. С., с ЕГН**********. От 30.12.2015 год. живеели разделено, като ответникът
се дезентересирал от децата, не заплащал издръжка и
не проявявал загриженост към тях.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплаща месечна издръжка на двете си малолетни деца чрез тяхната
майка и законен представител в размер на по 130 лева месечно по отношение на всяко
едно от децата, считано от датата на завеждане на иска до настъпване на
причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
упълномощен представител – адв.С. Т. от ШАК, като поддържат предявените искове.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен
представител. В законоустановения едномесечен срок от
страна на назначения на ответника особен представител не е бил депозиран писмен
отговор.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
Явява се назначения му особен представител, който заявява, че оставя на преценката
на съда да определи размера на дължимата издръжка на всяко едно от децата.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата Р.А.Д. и ответникът И.Б.С. живели на
семейни начала, като от съвместното си съжителство имали родени две деца - Е.
И. С., с ЕГН********** и Е. И. С., с ЕГН**********. От 30.12.2015 год. живеели
разделено, като ответникът се дезинтересирал от
децата, не заплащал издръжка и не проявявал загриженост към тях. Ищцата заедно
с децата живеят в жилище, наето под наем, за което заплаща месечен наем в размер
на 120 лева. Работи на длъжност „машинен оператор, шиене на облекла“ при „***“
ЕААД, гр.Шумен, като получава средно
нетно месечно възнаграждение в размер на 285 лева. През учебната 2016/2017 год.
детето Е. е ученик в четвърти клас, а детето Е. - в шести клас.
По делото липсват доказателства за получаваните от
ответника доходи. Видно от представената справка по лице от Служба по
вписванията – Шумен същият на 03.10.2013 год. е участвал в доброволна делба на
поземлен имот с площ 12998 кв.м. в с.***, а през 2006 год. е закупил поземлен
имот, представляващ УПИ с площ от 1730 кв.метра, ведно с построена в него
жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м, навес с площ 20 кв.м и
второстепенни постройки с площ 15 кв.м., намиращ се в с.***.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално
от: разпита в съдебно заседание на свидетелката А. С. М., от изслушването на
децата Е. И. С. и Е. И. С., извършено в съдебно заседание на основание
разпоредбата на чл.15 от ЗЗДет. И от следните писмени
доказателства: Пълномощно, Удостоверение за раждане от *** год., Удостоверение
за раждане от *** год., Удостоверение изх.№25/13.01.2016 год., Удостоверение
изх.№24/13.01.2016 год., Служебна бележка изх.№525/27.01.2016 год., Служебна
бележка изх.№526/27.01.2016 год., Удостоверение №02/17.01.2016 год.,
Удостоверение по декларирани данни изх.№**********/12.01.2016 год.,
Съдебномедицинско удостоверение №4/2016 год., Справка по лице от СВ-Шумен,
Социален доклад.
Във връзка с указаното на
ответника задължение по чл.190 от ГПК да представи удостоверение за доходите,
които е получавал за период от шест месеца преди датата на завеждане на иска, съдът
констатира, че от негова страна не са представени доказателства в тази насока.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът
съобрази възрастта на всяко едно от децата, обичайно необходимото за дете на
същата възраст, нуждата от средства за
храна, облекло, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и
средствата, необходими за ежедневно посещение на училище, неговите специфични потребности, доходите на
родителите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст. От
материалите по делото и по-специално от приложената като писмено доказателство Удостоверение
№02/17.01.2016 год., се установява, че към настоящия момент ищцата работи на
длъжност „машинен оператор, шиене на облекла“ при „***“ ЕААД, гр.Шумен,
като получава средно нетно месечно
възнаграждение в размер на 285 лева. В същото време заедно с децата живеят на
квартира и заплаща месечен наем в размер на 120 лева. По делото липсват данни
същата да получава помощ от трети лица в отглеждането и възпитанието на децата.
Ответникът, въпреки задължението му по чл.190 от ГПК не представя доказателства
за доходите си. В същото време от събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката А. С. М. се установява, че
ответникът е работил извън границите на Република България, но се е завърнал и
към настоящия момент осъществява трудова дейност в страната.
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на
чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от
Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с
оглед на описаните нужди на децата от издръжка и очертаното фактическо
материално състояние на техните родители, съдът намира, че ежемесечната
издръжка по отношение на всяко едно от децата следва да бъде в размер на 190
лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се
разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в
предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата от
страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки предвид
изложеното относно липсата на доказателства относно доходите на ответника,
липсата на други задължения и доказани разходи от негова страна, съдът намира,
че същия следва да участва в издръжката на всяко едно от децата със сума в
размер на 130 лева, който размер е съобразен с възможностите му и няма да
затрудни неговата собствена издръжка. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че бащата е в трудоспособна възраст, в добро здравословно
състояние /доколкото липсват данни за обратното/, поради което следва да се
приеме, че същият е в състояние да реализира доходи поне в размер на
минималната работна заплата за страната. В същото време доколкото от събраните
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Мустафа се установява, че
същият е работил в чужбина се налага извода, че е реализирал доходи в размер
значително по-висок от минималната работна заплата за страната. Останалата част
от издръжката в размер на 60 лева следва
да се поеме от майката, доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието на децата. При определяне размера на издръжката
съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, а съгласно Постановление на МС №375 от 28.12.2015 год. от 01.01.2016 год. е определен размер на минималната месечна
работна заплата за страната в размер на 420 лева.
Така определеният размер на издръжката по
отношение на всяко от децата е дължим, считано от датата на предявяване на иска
– 11.02.2016 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
платима до 05-число на текущия месец, до настъпване на законни причини,
изменящи или прекратяващи правото на издръжка.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху определения размер на издръжката по отношение на всяко от децата по
двата обективно съединени иска в общ размер на 374.40 лева, както и сумата от 300 лева,
представляваща възнаграждение за назначения му в производството особен
представител.
С оглед изявлението на процесуалният представител
на ищцовата страна, направено в устните състезания, че нямат претенция за
заплащане на разноски, такива не им се дължат, независимо от изхода на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА И.Б.С., с ЕГН**********,*** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Е. И. С., с ЕГН**********
чрез неговата майка и законен представител Р.А.Д., с ЕГН********** в размер на 130 /сто и тридесет/ лева
месечно, считано от датата на предявяване на иска – 11.02.2016 год. до
настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число
от месеца, за който се отнася.
ОСЪЖДА И.Б.С., с ЕГН**********,*** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Е. И. С., с ЕГН**********
чрез неговата майка и законен представител Р.А.Д., с ЕГН********** в размер на 130 /сто и тридесет/ лева
месечно, считано от датата на предявяване на иска – 11.02.2016 год. до
настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число
от месеца, за който се отнася.
ОСЪЖДА И.Б.С., с ЕГН********** *** да заплати по сметка на ШРС сумата от 674.40 лева /шестстотин седемдесет
и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса върху
присъдената с решението издръжка и възнаграждение за особен представител, както
и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 26.10.2016
год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: