РЕШЕНИЕ
№ 1068
гр. Плевен, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430107841 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” ЕАД *** против Д. В. Д. от гр. П.. В
молбата се твърди, че на *** год. между „***“ *** *** и ответника е бил
сключен договор за потребителски кредит с номер ***/ *** год. Твърди се, че
съгласно договора кредитополучателят се е задължил да върне предоставения
кредит, ведно с дължимите лихви, на 24 месечни погасителни вноски, чиито
размер и срок са посочени в погасителен план. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил задълженията си и е преустановил плащанията, като падежът на
първата неплатена вноска е настъпил на 20. 10. 2019 год. Твърди се, че
крайният срок за изпълнение на договора е бил 20. 12. 2020 год., от която
дата целият неизплатен остатък от главното задължение е станал изискуем.
Твърди се, че на *** год. между „***“ *** *** и „***“ ЕАД е бил сключен
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. Твърди се, че на
същата дата е било подписано и ***, в което подробно са описани и
индивидуализирани цедираните вземания. Твърди се, че в качеството си на
1
цесионер ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника. Твърди се, че е било
образувано ч. гр. дело № ***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд,
по което е била издадена заповед за изпълнение, която е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че съдът е указал
на ищеца да предяви иск, с който да установи вземането си. Поради това
ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сума в общ размер на 1 706, 15 лв., от
които 1 343, 53 лв. представляващи главница по договор за потребителски
кредит с номер ***/ *** год., 194, 72 лв. представляващи договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 20. 10. 2019 год. до 20. 12. 2020 год. и
167, 90 лв. представляващи лихва за забава за периода от 21. 10. 2019 год. до
01. 06. 2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимата сума. Претендира и присъждане на всички
направени съдебни разноски по делото.
Ответникът Д. В. Д. от гр. П., чрез назначения му от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е частично
основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. Вземането на
2
„***” ЕАД *** произтича от договор за потребителски кредит ***/ *** год. и
договор за цесия от *** год. По силата на цитирания по- горе договор за
кредит, сключен с „***“ *** ***, ответникът Д. В. Д. като кредитополучател
се е задължил да погаси задължението си от общо 2 461, 20 лв. на 24 месечни
вноски. От заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза е
видно, че ответникът не е изпълнил точно задължението си, като е заплатил
на кредитора само сумата от 922, 95 лв., с която са погасени вноски с падежи
от 20. 01. 2019 год. до 20. 09. 2019 год. Установява се, че към момента на
приключване на съдебните прения е останало непогасено задължение както
следва: 1 343, 53 лв. представляващи главница, 194, 72 лв. представляващи
договорна лихва и 22, 86 лв. представляващи лихва за забава.
Ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството дали
уведомлението за извършената цесия на вземането е било връчено на
ответника. Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от последния лице. В настоящия случай такова твърдение липсва, а
и от заключението на вещото лице се установява по категоричен начин, че
плащания от страна на ответника след 18. 09. 2019 год. не са извършвани.
Основните възражения на особения представител на ответника срещу
предявения иск касаят действителността на сключения договор за
потребителски кредит. Твърди се, че последният нарушава редица
императивни разпоредби на ЗПК, поради което се явява нищожен и не е
породил своите правни последици. Така наведените доводи са основателни. В
тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в
два екземпляра- по един за всяка от страните по договора. В случая от
заключението на назначената съдебна- графическа и техническа експертиза се
установява, че процесният договор ***/ *** год. е изпълнен в шрифт ***,
размер 10, а останалите документи, представляващи част от процесния
договор са изписани с размер 10, 5.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че на основание чл. 22 от
ЗПК сключеният договор за кредит от *** год. е недействителен и като такъв
3
не може да обвърже и да създаде задължения за ответника. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребителят връща чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита. Видно от обясненията на
вещото лице в съдебно заседание е, че неизплатената чиста сума по кредита е
в размер на 1 062, 45 лв. В този размер предявеният установителен иск по чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да бъде уважен. За разликата до 1 706, 15
лв. претенцията на ищеца следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 52, 38 лв.
съобразно признатата част от вземането, както и направените в хода на
исковото производство деловодни разноски в размер на 522, 85 лв. съобразно
уважената част от иска.
Отделно от това и с оглед т. 7 от тълкувателно решение № 6 от 06. 11.
2013 год., ОСГТК, и при съобразяване на уважената и отхвърлената част от
исковата молба ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Плевенския районен съд направените от бюджета на съда разноски за
назначаване на съдебно- графическа и техническа експертиза в размер на 113,
18 лв., а ответника- в размер на 186, 82 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. В. Д.
от гр. П., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
***, сумата от 1062,45 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит с номер ***/ *** год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01. 07. 2021 год. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до претендираните 1 706, 15 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. В. Д. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
4
представлявано от ***, сумата от 52, 38 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част
от вземането.
ОСЪЖДА Д. В. Д. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, сумата от 522, 85 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от ***, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд сумата от 113, 18 лв., представляваща направени
разноски от бюджета на съда за назначаване на съдебно- графическа и
техническа експертиза съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Д. В. Д. от гр. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд сумата от 186,82 лв., представляваща направени
разноски от бюджета на съда за назначаване на съдебно- счетоводна и
съдебно- техническа експертиза съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5