Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  116

 

                                гр. Пловдив, 28.01.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

Пловдивският  окръжен съд, гражданско отделение– осми граждански   състав,  в   публично  заседание  на   единадесети декември,  през   две   хиляди  и  деветнадесета  година  в   състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                             НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

                                                                            

при секретаря  Елена Димова,  като разгледа  докладваното от                  председателя гр.д.№2067  по описа  на  ПОС за 2018г., за  да  се   произнесе, взе  предвид   следното:

Производство   е   по   чл.258  и  сл. ГПК.

Обжалвано  е   Решение   №108 от 05.04.2018г.  на  КРС,  първи  гр.с..,  постановено   по   гр.д.№1353/2016г., в частта с която са:

 ОТХВЪРЛЕНИ   исковете предявени от Н.М.Я. *** с ЕГН ********** и Л.М.Я. *** с ЕГН ********** против Т. *** с ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да им заплати направени транспортни разходи, представляващи като последица от претърпени имуществени вреди в размер на 8 727.20 (осем хиляди седемстотин двадесет и седем лева и двадесет стотинки) лева за Н.М.Я. с ЕГН ********** и 700.00 (седемстотин) лева за Л.М.Я. с ЕГН **********, за деяние на ответникът е осъден с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение, постановено по НОХД № ***г. на КрлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЕНИ   са исковете предявени от Н.М.Я. *** с ЕГН **********,*** с ЕГН **********,*** с ЕГН **********,*** с ЕГН ********** и Д.М.Я. *** с ЕГН ********** против Т. *** с ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да им заплати от по 10 000 (десет хиляди) лева на всеки (или общо 50 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на настъпилата смърт на лицето А. В. Я.  – майка на ищците, като последица от получена вследствие на престъплението телесно увреждане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЕНИ са  исковете предявени от И.М.Я. *** с ЕГН **********,*** с ЕГН ********** и Д.М.Я. *** с ЕГН ********** против Т. *** с ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да им заплати от по 1 000 (хиляда) лева на всеки (или общо 3 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на причинени по хулигански подбуди болки и страдания, за което деяние, ответникът е осъден с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение, постановено по НОХД № ***г. на КрлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЕНИ са исковете предявени от В.М.Я. *** с ЕГН ********** и Д.М.Я. *** с ЕГН ********** против Т. *** с ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да им заплати от по 4 000 (четири хиляди) лева на всеки (или общо 8 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат претърпените болки и страдания във връзка с отправени закани за убийство  - претенция от по 3000 лева, и страдания от нарушаване неприкосновеността на жилището и влизане с взлом в дома през нощта - претенция от по 1000 лева, за които деяния, ответникът е осъден с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение, постановено по НОХД № ***г. на КрлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Жалбоподателите Н.М.Я. *** с ЕГН **********,*** с ЕГН ********** *** с ЕГН **********,*** с ЕГН ********** и Д.М.Я. *** с ЕГН ********** чрез процесуалния им представител адв.Е.М. обжалват  решението на първоинстанционния   съд,  в   частта   с която са отхвърлени претенциите, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и  постановено  в противоречие с доказателствата по делото по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, в обжалваната част като неправилен и незаконосъобразен, като вместо това уважи предявените претенции. Претендират се разноски  и пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Т.Л.Л., чрез процесуалния му представител П.Т.  оспорва жалбата и наведените в нея доводи като неоснователни, моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част  като правилен и законосъобразен. Претендира разноски пред въззивната инстанция..

ПЛОВДИВСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по делото доказателства,  допустимостта и  основателността  на жалбата, намира   същата  за    процесуално допустима, предвид на това, че е депозирана в  срок и от страна  имаща правен интерес  да обжалва,  поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а  по допустимостта  - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че  постановеното решение е  валидно, а  в  обжалваната част – допустимо.

По основателността на жалбата:

Относно претенцията на И.М.Я., В.М.Я. и Д.М.Я. в размер на 1 000лв за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат от хулиганското деяние на ответника и по отношение претенциите на ищците - В.М.Я. и Д.М.Я., касаеща претърпените неимуществени вреди общо в размер на 4 000лв , за всеки един от тях, в  резултат  от  закани за убийство и причинени страдания от нарушаване неприкосновеността на жилището и  влизане с взлом в дома през нощта.

Установено е, че с одобреното споразумението по НОХД № ***г. по описа на КРС, Т.Л.Л. е признат за виновен затова, че  на 09.07.2013г. в град Б., област Пловдив, е извършил непристойни действия,  грубо нарушаващи обществени ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото като деянието се  отличава с изключителна дързост. Установява се по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че този акт е извършен в дома на семейството на ищците, около 2.30 през нощта на 09.07.2013г., когато цялото семейство  било събудено  от шум и блъскане по вратата на къщата им.  Установено е, че ответникът Т.Л. блъскал по вратата на ищците, като при отварянето на  вратата  от  ищеца  И. Я. , ответникът поискал да влезе в дома им, като едновременно с това отправял  към цялото семейство  заплахи и закани  че ще ги убие всичките и ще запали къщата, ведно с обитателите и. Тези заплахи и закани били чути от ищците, които станали и се опитали да се справят с агресивното поведения на ответника.

Във връзка с възникналия инцидент, се установява от показанията на разпитания свидетел А. Г. П./ без родство със страните, съсед на ищците/ , че когато на следващият  ден отишъл в дома на ищците по тяхна молба, последните му разказали за случилото се на 09.07.2013г.. Свидетелят сочи, че ищците били много уплашени от действията на ответника, седяли и кимали, майка им лежала в леглото, без да  може говори. Според свидетеля те се чувствали “…страшно…“ плачели и не знаели какво да правят, изпитвали страх /л.144 от делото на ПРС/

В този смисъл са и показанията на свидетеля  Н. С. Н. /без родство със страните/, сочещ че познава ответникът Т.Л. като  агресивен човек , който се опитва да се наложи като „тартор“  на махалата. Свидетелят посочва, че ответникът лично към него е използвал физическа сила, нападал го е с брадви, вили, мотики.                   Н. знае за инцидента станал със семейството на ищците на 09.07.2013г. ,разбрал е за нахлуването на ответника в жилището на ищците посред нощ, за отправените към последните заплахи.  Лично е виждал майката на ищците след побоя -  в безпомощно състояние, посинена, уплашена. Агресивното поведение на ответника повлияло изключително негативно на цялото им семейство. Според свидетеля, на Н. се отключил диабет и високо кръвно, В. и И. били  психически нестабилни, необщителни, мълчаливи, Д.  се е затворила в себе си, цялото семейство било уплашено и тревожно.

Съгласно   нормата на чл.300 от ГПК  - влязлата в  сила присъда е  задължителна  за   гражданския съд, който разглежда гражданските  последици от  деянието, относно  това  дали  е  извършено  деянието, неговата    противоправност  и  виновността на  дееца. Ето  защо настоящият състав  приема за  доказана причинната връзка между  поведението на ответника, извършил непристойни действия,  грубо нарушаващи обществени ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, което деяние  се  отличава с изключителна дързост и претърпените от ищците И.М.Я., В.М.Я. и Д.М.Я. , болки и страдания в резултат на това поведение, изразяващи се в страх, уплаха, тревожност. Ето  защо настоящият състав  приема за  доказана причинната връзка между  поведението на ответника и претърпените от ищците психически болки и страдания, поради което на последните следва да бъде присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1 000лв на всеки един от тях.

От друга страна, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът през нощта в 02.30 часа е влязъл в чуждо жилище обитавано от цялото семейство на ищците на адрес - град Б., улица ***,  в което към релевантния момент  освен ищеца И.Я., са били  и брат му В.М.Я. и сестра им Д.М.Я., като за  целта ответникът   е употребил за това сила,  с които действия  е  нарушил  неприкосновеност на жилището им, както  и е отправил закани с  убийство по отношение на всички членове на семейството ….“Ще убия всичките… и ще запаля къщата, заедно с вас вътре….“ , които закани се установи по безспорен начин от събраните доказателства, са предизвикали у  В.М.Я. и Д.М.Я., основателен страх за осъществяването й.

Следователно, по делото е установено  извършеното от ответника противоправно деяние - закана с убийство срещу  В.М.Я. и Д.М.Я., и е възбудил у последнте основателен страх. Ищците  са  претърпяли вреди от деянието на ответника - засегнати са  нехните неимуществени права. Безспорно, така причиненото увреждане съставлява вредоносен резултат от деянието на ответника. Налице е причинна връзка между конкретното противоправно деяние и констатираните вреди - такава се установява от събраните по делото доказателства. Претърпените от ищците В.М.Я. и Д.М.Я.,  неимуществени вреди от причинения стрес са  пряка и непосредствена последица от причиненото му увреждане, произтекло, от своя страна, от виновното поведение на ответника и противоправното му деяние.

Ответникът е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на ищците на 09..07.2013г. и които са пряка и непосредствена последица на негативни емоционални преживявания - страх, безпокойство. Относно размера на дължимото на основание чл. 52 във връзка с чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде отбелязано следното: разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено от съда по справедливост. Съобразно установената съдебна практика, при определянето на размера на обезщетението се преценя характера и степента на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, възраст на увредения и др. И двамата ищци В.М.Я. и Д.М.Я.,  не са пострадали физически, но са преживели силен стрес, затворили се в себе си, станали необщителни, като и понастоящем не е възвърнали спокойствието си и животът им не протича в обичайния си ритъм.

Ето защо, съобразявайки се с  естеството на психическите травми и продължителността на проявлението им,, съдът намира, че справедлив размер за обезщетяване на причинените на ищците В.М.Я. и Д.М.Я.,  неимуществени вреди са  общо в размер на 4000 лева, за всеки един от тях, която сума включва  обезщетение в размер на 3000 лева, с която се репарират  неимуществени вреди, в резултат на реализирани от ответника закани за убийство и обезщетение в размер на  1000 лева, с която се репарират   претърпените неимуществени вреди от нарушаване неприкосновеността на жилището и влизане с взлом в дома през нощта.

Гореизложеното обосновава извода, че претенцията на И.М.Я., В.М.Я. и Д.М.Я. в размер на 1 000лв за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат от хулиганското деяние на ответника и  претенциите на ищците - В.М.Я. и Д.М.Я., представляваща обезщетение за  претърпените неимуществени вреди общо в размер на 4 000лв , за всеки един от тях, в резултат  от закани за убийство и причинени страдания от нарушаване неприкосновеността на жилището и влизане с взлом в дома през нощта, се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени .Като е достигнал до различни от горните правни изводи, парвоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това исковете уважени.

По отношение на претендираните от всеки един от петимата  ищци обезщетение в размер от по 10 000лв  за претърпени неимуществени вреди от загубата на майка им А. В. Я.:

Установява се от материалите по  приложено НОХД № ***г. по описа на КРС, че  съдът с Протоколно определение № 120/11.12.2015г. е одобрил подписано Споразумение, с което обвиняемия - Т.Л.Л. с ЕГН ********** се признава за виновен в това, че - на 09.07.2013г. в град Б., област Пловдив е причинил средна телесна повреда на А. В. Я., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост. В случая обаче, претенцията на ищците за обезщетение произтичат не от причинената от ответника телесна повреда на майка им А. Я., а от нейната смърт, поради което същите следва да докажат при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е извършил виновно и противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

Съгласно изготвените и приети пред настоящата инстанция две съдебно медицински експертизи на вещото лице  д-р С.С. и д-р Д.М., чийто заключения съдът кредитира като безпристрастни и компетентно изготвени, не е налице причинна връзка между  виновно и противоправно деяние на ответника и настъпила смърт на  майката на ищците А. Я..Доктор С. е категоричен, че  основната причина за смъртта е и  тежка, свръхостро протекла бактериална  чревна инфекция с неуточнен произход, като няма място дори за съмнение за налична връзка, поради съвсем различното естество на травмата  и инфекциозното заболяване, довело до смъртта на Я.. Уточнява за прецизност, че констатираната хиповолемия при Я.  се дължи на обезводняване, а не на кръвозагуба, което  с категоричност изключва  причинно-следствената връзка от медицинска гледна точка на причинените травматични заболявания и заболяването довело пряко и бързо до смъртта на А. Я..Направените от вещото лице д-р С. изводи се потвърждават и от изводите на вещото лице  д-р М. сочещ, че единствената  причина за смъртта на лицето А. Я. е, фудроянтно протекла  бактериална, чревна инфекция и поради тази причина няма данни за причинно – следствена връзка на причинените травматични  увреждания и настъпилата смърт.

Доколкото както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, за да .се ангажира отговорността на  деликвента  по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и  вредите, претендирани от  ищците в резултат на смъртта на майка им , а  такава в конкретния случай не се установява при условията на пълно и главно доказване, то  претенцията им  за  обезщетение в размер от по 10 000лв за всеки един от тях, в резултат на  претърпени неимуществени вреди от загубата на майка им А. В. Я., следва да бъде отхвърлена.Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което решението в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на претендираните имуществени вреди от ищците - Н.М.Я./ уточнени като размер  в раздел  I т.3 от уточняваща молба към искова молба от 08.12.2016г. на л.57 и л.58 от делото на КРС/ и Л.М.Я./ уточнени като размер  в раздел  II т.2 от уточняваща молба към искова молба от 08.12.2016г. на л.58 от делото на КРС/, представляващи транспортни разходи:

Ищците - Н.М.Я. и Л.М.Я. претендират имуществени вреди, представляващи транспортни разходи, както за оказване на помощ и съдействие за настаняване на болната си майка в болнично заведение, така и за явяване  досъдебното производство за изясняване на обективната истина. Действително по делото са представени билети, които са индиция за извършени от ищците пътувания в процесния период, но от съдържанието на същите не се установява при условията на пълно и главно доказване претендираната стойност на направените от всеки един от тях разходи, така както  за подробно посочените в молбата им по периоди и размери. С оглед на това претенциите им се явяват недоказани, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.Като е достигнал до същите изводи,първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който в тази част следва да бъде потвърден.

При този изход на спора, на жалбоподателите се дължат разноски пред настоящата инстанция  в размер на 500лв, представляващо адвокатско възнаграждение, съотносимо на уважената част от жалбата и разноски пред първата инстанция, представляващо адвокатско възнаграждение в размер на 2700лв или общо сумата от  3200лв.

По съразмерност на въззиваемия се дължат разноски пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 425.00лв.

С оглед  горното Пловдивският окръжен съд

 

                                           

                                Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение   №108 от 05.04.2018г.  на  КРС,  първи  гр.с..,  постановено   по   гр.д.№1353/2016г., в частта с която са:

 

 ОТХВЪРЛЕНИ  исковете предявени от И.М.Я. *** с ЕГН **********,*** с ЕГН ********** и Д.М.Я. *** с ЕГН ********** против Т. *** с ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да им заплати от по 1 000 (хиляда) лева на всеки (или общо 3 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на причинени по хулигански подбуди болки и страдания, за което деяние, ответникът е осъден с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение, постановено по НОХД № ***г. на КрлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и  са ОТХВЪРЛЕНИ исковете предявени от В.М.Я. *** с ЕГН ********** и Д.М.Я. *** с ЕГН ********** против Т. *** с ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да им заплати от по 4 000 (четири хиляди) лева на всеки (или общо 8 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат претърпените болки и страдания във връзка с отправени закани за убийство  - претенция от по 3000 лева, и страдания от нарушаване неприкосновеността на жилището и влизане с взлом в дома през нощта - претенция от по 1000 лева, за които деяния, ответникът е осъден с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение, постановено по НОХД № ***г. на КрлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА Т. *** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ  на И.М.Я. *** с ЕГН **********,*** с ЕГН ********** и Д.М.Я. *** с ЕГН ********** по 1 000 (хиляда) лева на всеки тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на причинени по хулигански подбуди болки и страдания, за което деяние, ответникът е осъден с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение, постановено по НОХД № ***г. на КРС , ведно със законна лихва върху главницата, считано от деня на непозволеното увреждане – 09.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Т. *** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ  на от В.М.Я. *** с ЕГН ********** и Д.М.Я. *** с ЕГН ********** сумата  в размер на 4000.00 (четири хиляди) лева, на всеки един от тях , представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и душевни страдания, в резултат на непозволено увреждане, извършено от ответника 09.07.2013г., от която сума: обезщетение в размер на 3000 лева, с която  се репарират неимуществени вреди, в резултат на реализирани от ответника закани за убийство и 1000 лева, с която  се репарират претърпените неимуществени вреди от нарушаване неприкосновеността на жилището и влизане с взлом в дома им  около 2.30 през нощта на 09.07.2013г , ведно със законна лихва върху главницата, считано от деня на непозволеното увреждане – 09.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение   №108 от 05.04.2018г.  на  КРС,  първи  гр.с..,  постановено   по   гр.д.№1353/2016г, в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА Т. *** с ЕГН ********** да заплати, на Н.М.Я. *** с ЕГН **********,*** с ЕГН **********,*** с ЕГН **********,*** с ЕГН ********** и Д.М.Я. *** с ЕГН **********, направените   и пред двете инстанции разноски общо в размер на 3 200лв/ три хиляди и двеста лева/

 

ОСЪЖДА, Н.М.Я. *** с ЕГН **********,*** с ЕГН **********,*** с ЕГН **********,*** с ЕГН ********** и Д.М.Я. *** с ЕГН **********, да заплатят  на Т. *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 425.00/ четиристотин двадесет и пет лева/.

 

Решението  подлежи на касационно  обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, единствено в частта с която са отхвърлени претенциите на   обезщетение в размер от по 10 000лв  за претърпени неимуществени вреди от смъртта  А. В. Я., в останалата част решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

           

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: