РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                  Година 2021                            Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                      ХХІХ състав        

На единадесети март                     Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                     Съдия  Мария Бончева

Секретар  Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №5111 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.Й.И. против Наказателно Постановление  № 20-0445-000633/ 17.11.2020г. на Началника на група при РУ Аксаково към ОД МВР-Варна, с което на  П.Й.И. е наложено административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.183 ал.2 т.3 от ЗДП, в пункт втори „ГЛОБА” в размер на 100 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 4  месеца на основание чл.175 ал.1 т.4  от ЗДП, в пункт трети „ГЛОБА” в размер на 200 лева  на основание чл.179 ал.6 т.2  от ЗДП и пункт четвърти „ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП.

      Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован се явява лично, и се представлява, като процесуалния му представител поддържа жалбата.    

          Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и но  ангажира становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 03.08.2020 г. в 17:14 часа в община Аксаково на път втори клас № 29 като водач на лек автомобил - ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с per № В9372НТ,   собственост на Тодор Миленов Николов не спира на пътен знак" Б2" на п.в."Баир Баши".. Водача не спира на подаден сигнал със стоп палка по образец, своевременно подаден и ясен за възприемане от униформен служител. Автомобилът е технически неизправен - неизправна е шумозаглушителната уредба. Липсва светлоотразителна жилетка.

           В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетели-  Ал. А. и Атанасова. Съдът кредитира показанията на свид. А. като дадени безпристрастно и обективно. Същият е очевидец на нарушението.Съдът кредитира потказанията на свид. Атанасова -майка на жалбоподателя. С показанията на същата не се установява различна фактическа обстановка.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата по административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

           Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от Началника  на група в сектор ПП  при ОД МВР-Варна, съгласно заповед № I-8121з 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били направени такива.

      По пункт първи от НП:  Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушения по чл.6 т.1 ЗДП, , като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.  Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон-констатирал е нарушението по чл.6 т.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно чл.6 т.1 участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай жалбоподателят не е съобразил своето поведение с пътен знак Б-2. Съдът счита, че правилно АНО е наложил наказание глоба в размер на 20 лева, като размера на глобата е посочен императивно в нормата на чл. 183 ал.2 т.3 от ЗДП. С оглед на това постановлението в пункт 1 следва да бъде потвърдено.

     По пункт втори от НП-Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.103 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съдът не споделя становището на жалбоподателят че същият не е извършил вмененото му нарушение. Видно от показанията на свидетелят А., които съдът кредитира  след извършеното нарушение жалбоподателят не спрял на подадения сигнал със стоп палка. Свид. А. заявява, че въззивникът го е забелязал но не спрял и продължил в желаната от него посока. При така установената фактическа обстановка съдът не споделя становището на жалбоподателят, че не бил извършил вмененото му нарушение. Свид. Атанасова, която шофирала отзад заявява, че  бил подаден сигнал със стоп палка, но жалбоподателя  не спрял тъй като не разбрал че подадения сигнал се отнася за него. Съдът намира, че това това обстоятелство е ирелевантно. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си направомерно поведение. Следвало е същия да спре автомобила в максимална близост до проверяващите.  В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че не бил извършил вмененото му нарушение.

         Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган  се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение. В тази връзка съдът намира, че наказанието е определено правилно, справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще  изпълни  целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че следва да намали размера на наложеното наказание- „Глоба” от 100 на 50 лева и наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” от 4 месеца на 1 месец.

      По пункт трети и четвърти от НП- Съдът намира, че правилно е бил приложен материалния закон след като е било установено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП и чл.139 ал.2 т.4 от ЗДП.  МПС е било неизправно-не е функционирала шумозаглушителна уредба. На проверяващите органи не е била представена светлоотразителна жилетка. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е бил правилно наказан.

         Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган  се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя, размерите на наказанията са предвидени императивно и няма процесуална възможност за промяна на техния размер.  Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретните нарушения не може да се квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо не се отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършените нарушения не следва да се приемат като маловажни.

      С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                     

Р  Е Ш  И:

                 

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  № 20-0445-000633/ 17.11.2020г. на Началника на група при РУ Аксаково към ОД МВР-Варна, с което на  П.Й.И. е наложено административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.183 ал.2 т.3 от ЗДП, в пункт втори „ГЛОБА” в размер на 100 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 4  месеца на основание чл.175 ал.1 т.4  от ЗДП, в пункт трети „ГЛОБА” в размер на 200 лева  на основание чл.179 ал.6 т.2  от ЗДП и пункт четвърти „ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП.

        ОСЪЖДА   П.Й.И. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                  

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: